В началото на месец юли, Европейската сметна палата излезе с доклад, според който Европейският съюз (ЕС) трябва да действа по-активно в борбата с измамите при разходите по Общата селскостопанска политика (ОСП). ОСП е най-големият компонент от разходите в бюджета на ЕС, а докладът твърди, че политиката включва някои схеми за плащания, които са особено податливи на рискове от измами. Одиторите още посочват, че измамниците могат да се възползват от слабости в проверките на държавите-членки, затова препоръчват Европейската комисия да извършва по-добър мониторинг на националните мерки за борба с измамите, да предоставя по-конкретни насоки и да насърчава използването на новите технологии с цел предотвратяване и разкриване на измами.

В доклада са разгледани данни от програмните периоди 2007-2013 г. и 2014-2020 г. Основните рискове са свързани с прикриване от страна на бенефициентите на нарушения на условията за допустимост, със сложността на финансираните мерки и с незаконни форми на заграбване на земи. Като пример одиторите дават малки и средни предприятия от сектора на селското стопанство, които не оповестяват връзките си с други дружества, или с недопустими бенефициенти, подаващи заявления за плащания за категория “млади земеделски стопани”. Друг пример е заграбването на земи с цел само да се получават директни плащания, без да се извършват селскостопански дейности на места, където е трудно да се извърши проверка.

В доклада България е цитирана като пример за случаи, където има неразкриване на връзки между дружества. По данни на Европейската служба за борба с измамите (ОЛАФ), земеделските предприятия в страната ни, които са достигнали лимита за финансова подкрепа от ЕС за своите стопанства, са кандидатствали и получили средства чрез други привидно независими структури, които всъщност са били под прекия им контрол. Тези случаи възлизат на около 10 млн. евро.

Една от препоръките на одиторите е Европейската комисия да актуализира своята оценка на съществуващия риск от измами по различните схеми за плащания, както и оценката на това до каква степен мерките на държавите-членки за борба с измамите позволяват откриването, предотвратяването и коригирането на измами.