На 29.07.2022 г., Европейската комисия (ЕК) публикува доклад за изпълнението на Механизма за възстановяване и устойчивост (МВУ) за периода до 30.06.2022 г. Докладът включва обзор на Плановете за възстановяване и устойчивост на 25 държави-членки, включително и България. ЕК констатира, че 18 месеца от одобряването на МВУ, изпълнението му напредва бързо и е в съответствие с графика на реформите и инвестициите, заложени в Националните планове.

До момента изплатените средства по МВУ са 100 млрд. евро – около 20% от общото финансиране. Осъществени са авансови плащания на 21 държави (56,6 млрд. евро), а реални плащания (43 млрд. евро) са направени към шест от тях – Хърватия, Франция, Гърция, Италия, Португалия и Испания.

Напредъка в прилагането на реформи според националните планове е определен като балансиран от ЕК, а държавите-членки са извършили значителен брой инвестиции. Осигурена е видимост на подкрепата от МВУ чрез национални уебсайтове и благодарение на кампанията NextGenEU за повишаване на осведомеността относно обхвата и целите на възстановяването.

Съгласно МВУ, поне 37% от средствата в националните планове трябва да са насочени към адресирането на климатичните промени, т.е. зеления преход. Средното за ЕС е около 40%, като доста държави-членки са насочили над половината от разпределените им средства към климатичните цели. Сред тях са Люксембург (60,9%), Дания (59,5%) и България (58,9%). Общо 249 млрд. евро ще отидат за целите на зеления преход.

За цифровата трансформация, при изискване от минимум 20%, насочените средства са около 26% от националните алокации – около 127 млрд. евро. Германия и Австрия ще инвестират най-много ресурс в сектора, около 53% от националните си средства. Хърватия и Швеция са с най-малкия дял на планирани инвестиции – 20,4% и 20,5%, а България е отделила 26%.

По отношение на интелигентния, устойчив и приобщаващ растеж, включително и с инвестиции в подкрепа на малките и средни предприятия, държавите-членки ще допринесат с общо около 235 млрд. евро. Значим ресурс от националните си планове държавите-членки отделят и на мерките за социалното и териториално сближаване (222 млрд. евро), за здравеопазване и капацитет за реагиране при кризи (87 млрд. евро) и за политиките за следващото поколение и неравенството между половете (56 млрд. евро).