Всичко за европейските проекти на едно място

Покана за проектни предложения за Облачни данни DIGITAL-2022-CLOUD-AI-03 по програма “Цифрова Европа” 2021-2027

С бюджет от 118 млн. евро, целта на процедурата DIGITAL-2022-CLOUD-AI-03, част от програма “Цифрова Европа (ЦЕ) 2021-2027, е да са развие Облачната платформа за приложения и услуги на Европейския съюз (ЕС).

За постигането на тази цел процедурата е разделени на шест отделни покани за набиране на проектни предложения:

 

1. “Мащабни пилотни решения за Облачни услуги” (DIGITAL-2022-CLOUD-AI-03-PILOTS-CLOUD-SERVICES)
[40 млн. евро]

Бенефициенти:
* Задължително условие е да кандидатстват минимум 3 бенефициента, които не са свързани лица и са от 3 различни държави-членки.
• Консорциумът може да включва партньори от публичния сектор, облачни доставчици, облачни потребители, NRENs, индустриални асоциации и т.н.
• Поне един от партньорите трябва да е от промишления сектора, към който е насочен пилотния проект (здравеопазване, мобилност, общо пространство за данни и т.н.).

Размер на безвъзмездната помощ – от 8 млн. евро до 10 млн. евро на проект.
Процент на съфинансиране – 50%.

Цели:
• широкомащабни пилотни проекти, насочени към внедряването на иновативни, сигурни и трансгранични услуги, които се базират на услугата cloud-to-edge (преминаване от Облак към Edge технологии). Целта е да се внедри платформа за междинен софтуер, обслужващ нуждите на специфичен сектор, като натрупаният опит трябва да даде обратна връзка в този отделен процес;
• да се внедрят допълнителни cloud-to-edge услуги, които са иновативни и все още не са обект на интерес;
• Пилотните проекти трябва да бъдат създадени в тясно сътрудничество между всички участващи заинтересовани страни, и да са насочени към конкретни услуги и решения;
• Избраните проекти следва да предоставят конкретни примери за това как могат да бъдат приложени в други сектори, като ясно демонстрират добавената си стойност.

Приоритети:
• Широкомащабно внедряване на няколко от следните cloud-to-edge услуги:
– Гранични услуги за киберсигурност;
– Силно защитени крайни локални услуги с ниска латентност, работещи чрез зелени инфраструктури, които позволяват обединен изкуствен интелект;
– Изключително сигурно управление на данни, като например чрез мащабируеми базирани на блокчейн услуги;
– Услуги за прогнозен анализ и визуализация на данни;
– Edge-cloud със собствена софтуерна платформа за мнгократно наемане (Multi-tenancy).

Предложенията трябва да постигат поне едно от следните:
• да са изградени върху междинна cloud-to-edge платформа;
• да са хибридни, т.е. да покриват поне облачни и периферни изчисления (cloud and edge computing), и когато е възможно, повече (far-edge или High Performance Computing);
• да може да се следи за тяхното екологично представяне, с оглед на подобряването на енергийно ефективно и устойчиво управление на данни;
• да са придружени от подходяща система за мониторинг за измерване, базирани на cloud-to-edge услуги;
• да се координират помежду си, с Алианса за индустриални данни, европейските пространства за данни и Центъра за поддръжка на пространството за данни. Така ще се гарантира повторното използване от други участници.

Очаквани резултати:
• По-добро предлагане на европейски пазар на устойчиви, конкурентни, зелени и сигурни услуги, базирани на cloud-to-edge;
• По-широк и по-лесен достъп до услугите – по-кратко време за доставка и по-висока устойчивост на публичните и търговските услуги, предоставяни на гражданите и бизнеса, и по-специално на МСП в целия ЕС;
• Бързо разгръщане на общите пространства за данни в целия ЕС;
• Сигурни edge услуги, чието ниво на устойчивост да е близо до традиционните облачни среди;
• Силно защитени локални крайни услуги с ниска латентност, работещи върху зелени инфраструктури, които позволяват федерален изкуствен интелект;
• Защитено управление на данни, например чрез мащабируеми услуги базирани на блокчейн;
• Услуги за предсказуем анализ и визуализация на данни;
• Edge услуги с висока производителност и надеждност, способни бързо да разгръщат нови приложения и да изпълняват множество интензивни работни натоварвания.

 

2. “Внедряване на хранилище за данни за мобилност” (DIGITAL-2022-CLOUD-AI-03-DS-MOBILITY)
[8 млн. евро]

Бенефициенти:
* Задължително условие е да кандидатстват минимум 3 бенефициента, които не са свързани лица и са от 3 различни държави-членки.
• Консорциумът трябва да включва публични и частни доставчици и потребители на данни, както и предприятия в сектора на мобилността и транспорта.

Максимален размер на безвъзмездната помощ – от 4 млн. евро до 8 млн. евро на проект.
Процент на съфинансиране – 50%.

Цели:
• да се допринесе за по-нататъшното развитие на общото европейско пространство за данни за в секторите на мобилността и транспорта;
• да се подпомогне създаването и внедряването на техническа инфраструктура, комбинирана с механизми за управление. Тя трябва да е в пълно съответствие със съществуващи и предстоящи инициативи за мобилност и транспорт, които уреждат споделянето на данни както за пътници, така и за товари в домейните.
• да подпомогне разработването на иновативни услуги и приложения ,като допринесе за споделянето и повторното използване на данни за показатели за устойчива градска мобилност (SUMI) и за информация за трафика и пътуването в градските и регионалните райони.

Приоритети:
Проектите ще трябва да:
• подпомогнат планирането и управлението на устойчивата градска мобилност и предоставяне на иновативни услуги и приложения чрез достъп до данни в машинно четим формат за показатели като емисии на парникови газове, задръствания, пътна безопасност, време за пътуване до работното място;
• съответстват на изискванията за Интелигентни транспортни системи (ИТС);
• се съсредоточат предимно върху внедряването в реално време на градивни елементи за споделяне на данни за мобилност. Те могат да бъдат придружени от дейности, свързани с цифровизацията на процесите;
• да включват градове или региони в три различни допустими държави;
• В случай че бъдат избрани няколко проекта, проектите ще трябва да се съгласувани един с друг;
• да отговаря напълно на техническите изисквания на Европейското пространство на данни;
• да се координират и сътрудничат с други проекти, участващи в разгръщането на секторни пространства за данни и Центъра за поддръжка на пространства за данни.
*Когато е уместно, проектите следва да предоставят достъп до данните чрез националните точки за достъп, използвайки вече съществуващите данни в тях.

Очаквани резултати:
• по-лесни споделяне и достъп до данни за мобилност и транспорт;
• улеснен достъп до по-голямо количество данни в машинночетим формат в следните области:
– данни за показателите на ЕС за устойчива градска мобилност;
– информация и своевременна актуализация на данните за трафика и пътуванията на градско ниво;
• развитие на европейска екосистема за споделяне на данни;
• цифровизиране на процесите и подобрено вземане на решения за градовете и органите за обществен транспорт, използващи споделени данни;
• разработване на нови или подобрени приложения, услуги, продукти, процеси от индустрията, по-специално от МСП;
• повишени екологични показатели благодарение на подобрен мониторинг и измерване на емисиите на парникови газове;
• засилен суверенитет на данните в сектора на мобилността и транспорта, като се гарантира, че обменът на данни се извършва прозрачно.
*Проектите трябва да допринасят за постигане на целите в областта на климата и да събира доказателства за техния принос към тези цели.

 

3. “Внедряване на хранилище за данни в производството” (DIGITAL-2022-CLOUD-AI-03-DS-MANUF)
[16 млн. евро]

Бенефициенти:
* Задължително условие е да кандидатстват минимум 3 бенефициента, които не са свързани лица и са от 3 различни държави-членки.
• Консорциумът трябва да включва доставчици и потребители, както и доставчици на услуги, и друга организация (като брокери на данни, администратори на данни, интегратори на данни).

Максимален размер на безвъзмездната помощ – 8 млн. евро на проект.
* Не се изключва възможността да се финансират проекти, които надвишават тази сума.
Процент на съфинансиране – 50% или 75% (за МСП).

Цели:
• да се внедрят две системи за оперативни бази данни с големи количества индустриални данни за нуждите на производствения сектор, което ще позволи на компаниите с различни потребителски роли (напр. доставчик, клиент, доставчик на услуги) да взаимодействат по между си.
– Първото пространство за данни ще се занимава с гъвкавото управление на веригата за доставки;
– Второто пространство ще е с фокус динамично управление на активи и предсказуема поддръжка, отключване на дълбоки индустриални данни за надеждни услуги с добавена стойност от страни извън производствена площадка, като производители на металорежещи машини и интегратори.

Приоритети:
• разгръщане на две системи оперативни бази данни на производствената промишленост, надграждайки работата и резултатите от подготвителните действия;
• предвиждат се както дискретно производство, така и преработваща промишленост;
• проектите трябва да имат достатъчно дейности, които да са съответствие с бизнес плановете, предложени в подготвителните действия, споменати по-горе;
• „Ембрионалните“ пространства за данни, които се използват от значително количество производствени компании, трябва да бъдат на европейско ниво;
• базите данни за производство трябва да се управляват и координират от компании, индустриална асоциация или организация с нестопанска цел, демонстриращи капацитета си да действат като надеждни брокери на данни и да продължат дейността си след края на проекта.

Допустими дейности:
• Извършване на гъвкаво управление на веригата за доставки чрез непрекъснат мониторинг и обмен на данни за състоянието на дейности като поръчки за покупка, поръчки за продажба, нива на запаси, напредък на поръчката, прогнози за търсенето, използване на суровини, химикали и енергия и доставки и т.н. по цялата верига на стойността;
• Извършване на динамично управление на активи и предсказуема поддръжка чрез непрекъснато наблюдение и обмен на данни за състоянието на машината, повреди, престои, сервизни поръчки и т.н.;
* Крайните потребители са потребители на машини, доставчици на машини, доставчици на услуги по поддръжка и преработватели.

Задължителни дейности:
• Заинтересованите страни трябва да са на едно мнение относно дизайна, повторната употреба, рециклирането, въздействието върху околната среда и индикаторите за непрекъснат мониторинг;
• Извършване на допълнителни действия, необходими за ефективно проследяване и докладване на използването на ресурси (напр. CO2) от гледна точка на производителя в бъдеще.

• Действията по тези две бази данни за производство ще трябва да се използват постепенно и да бъдат в пълно съответствие с Европейската техническа рамка за пространства за данни. Те ще тестват и ще могат да се възползват от интелигентната мидълуерна платформа от услугата cloud-to-edge и инструменти, които ще бъдат разработени по поканата ”DIGITAL-2022CLOUD-AI-03-PILOTS-CLOUD-SERVICES;
•  Действията също така ще трябва да координират и да си сътрудничат с други проекти, участващи в разгръщането на базата данни, като Центъра за поддръжка на пространства за данни и управителния орган, определен от EU DATA SPАCE;
• Действията е добре си сътрудничат с европейските центрове за цифрови иновации за широко усвояване от индустрията, както и с Механизма за тестване и експериментиране за производство.

Очаквани резултати:
• Базата данни за производствената индустрия трябва де е достъпна и след края на проекта;
• Осигуряване на споделена база от индустриални данни между производствени компании и с доставчици (на услуги) чрез споразумения за общи правила за достъп до данни и справедливо обезщетение. По-специално МСП ще се възползват от по-големи набори от база данни.
• Операциите по веригата на доставки ще са по-гъвкави и ефективни, с по-висока степен на управлявани нива на запасите;
• По-навременни доставки между организациите, по-добра устойчивост на прекъсвания на каналите за доставка и подобрен контрол на разходите;
• Операциите по управление и поддръжка на активи ще са с по-висока производителност, с по-добра представа за критичността на активите, намалени общи престои и разходи за поддръжка, удължени периоди на използване на машината и нови модели на обслужване.
• Организациите, управляващи базата данни трябва да са подписали споразумения за споделяне на данни, като кодекс на поведение и шаблон на договор, позволяващи такава степен на доверие.
• Заинтересованите страни в тези действия ще се споразумеят за подходи и ще проучат как да подобрят дизайна, повторната употреба, ремонта, повторното производство, рециклирането и въздействието върху околната среда чрез споделяне на данни;
• Оперативната съвместимост на данните в тази база данни ще бъде проектирана така, че междусекторната оперативна съвместимост да може лесно да бъде постигната в бъдеще.

 

4. “Внедряване на хранилище за данни за медиите” ( DIGITAL-2022-CLOUD-AI-03-DS-MEDIA)
[8 млн. евро]

Бенефициенти:
* Задължително условие е да кандидатстват минимум 3 бенефициента, които не са свързани лица и са от 3 различни държави-членки.
• Консорциумът в идеалния случай ще бъде съставен от комбинация от представителни партньори, идващи измежду доставчиците на технологии и стартиращи технологични фирми, от една страна, като същевременно гарантира, от страна, представителността на медийната екосистема във възможно най-голяма степен, т.е. частни европейски издатели, радио- и телевизионни оператори, радиостанции, рекламни компании, медийни МСП, създатели на съдържание и стартиращи фирми, продуценти и дистрибутори.

Максимален размер на безвъзмездната помощ – 8 млн. евро на проект.
Процент на съфинансиране – 50% или 75% (за МСП).

Цели:
• Основната цел е да се създаде и внедри сигурна база данни, което да позволи на медийните организации да си сътрудничат чрез споделяне и достъп до данни;
• Базата данни следва да комбинира техническа инфраструктура с механизми за управление, за да се гарантира лесен и сигурен трансграничен достъп до ключови масиви от данни в медийния сектор;
• Инфраструктурата на базата данни трябва да стимулира повторното използване на данни за иновативно съдържание (например в развлеченията, образованието и новините), производство, куриране, разпространение и разпространение в цяла Европа;
• Данните трябва да бъдат достъпни както за обществените медии, така и за търговските медийни оператори, независимо дали са големи или малки, стартиращи фирми или утвърдени играчи;
• Базата медийни данни следва да бъде проектирано по такъв начин, че да насърчава медиите да възприемат управлявани от данни бизнес модели, да обединяват нарастващи набори от данни и да си сътрудничат за създаване на нови продукти и формати, насочени към разширена аудитория на множество езици;
• В съответствие с Европейската стратегия за данни, базата медийни данни следва да свързва под-пространства от данни от различни свързани с медиите сектори, за да формира и търси връзки с други европейски пространства за данни, според случая.

Приоритети:
* Базата данни за медиите трябва да включва следните 3 приоритета:

1. Инфраструктура:
• внедряване на базови технологии и основни структурни компоненти за проектиране, внедряване и управление на стабилна база данни;
• дефиниране на условията за споделяне и използване на данните, включително интелектуална собственост и опции за лицензиране (включително такси, ако има такива), модели на данни и схеми на метаданни, защита на данните, поверителност, правила за конкуренция, управление на работния процес и функции за транзакции;
• споделяне на аудио-визуално съдържание, 3D технологии, филмови продукции и игри;
• дългосрочно използване на базата данни;
• компютърна инфраструктура за съхранение.

2. Приложения, инструменти и услуги:
• модули, базирани на облак услуги за автоматичен превод, неутрално търсене, инструменти за редактиране, анализ на данни , инструменти за работен процес, механизми за транзакции, взаимодействие в социалните медии, агрегиране на новини и управлявани от съдържание модули;
• инструменти за:
– трансакции с медийни данни, запазващи собствеността върху данните;
– инструменти за анализ на данни;
– услуги за финансови транзакции въз основа на използването на данни (напр. използване на блокчейн);
– услуги за трансформиране на формат на данни ( където е приложимо);
– услуги за създаване на съдържание;
– услуги за развиване на приходи от реклама/абонамент/авторски права/други лицензи;
– услуги за улесняване на достъпа до компютърни ресурси за креативни фирми.

3. Данни:
• Създателите, продуцентите и разпространителите хостват подходяща база данни, като съдържание, метаданни или данни за аудиторията (като например потребителски данни, 3D анимационни модели, производствени метаданни, обучени AI модели);
• Данните да са достъпни на възможно най-много официални езици на ЕС и медийни пазари;
• Базата данни трябва като цяло да поддържа курирането, съвместното производство и разпространението на новини и медийно съдържание и адаптирането му към различни целеви аудитории и потребителски предпочитания.

Синергии и взаимовръзки:
• Избраният проект ще бъде в пълно съответствие с техническата рамка на европейските пространства за данни и ще използва междинния софтуер SIMPL.
• Проектът също така ще поддържа връзка с Центъра за поддръжка на пространства за данни и Алианса за индустриални данни, облак и Edge;
• Проектът ще координира и ще си сътрудничи с други проекти от европейската база данни;
• Ще бъдат установени взаимодействия с работата, извършена от Европейската обсерватория за цифрови медии и нейните национални центрове за разпространение на онлайн съдържание;
• Проектът трябва да проучи връзките с други база данни (напр. база данни за културно наследство, туризъм, езици, мода, дизайн, търговия на дребно, автомобилостроене);
• Избраното предложение трябва да създава синергии с резултатите от всички финансирани от ЕС действия, които биха могли да бъдат полезни за развитието на общата база данни в Европа;
• Да включва всички национални или регионални медийни инициативи, предназначени да обединяват, споделят и обработват данни /свързани с медиите/ между организации в държавите-членки.

Очаквани резултати:
• Укрепване на конкурентоспособността на медийната индустрия на глобално ниво чрез разширяващо се сътрудничество между играчи от всякакъв мащаб и чрез иновативни решения, предназначени да осигурят нови перспективи за растеж на медийните компании;
• Подобряване на наличността, качеството и оперативната съвместимост на данните както в медийната екосистема, така и между секторите;
• Улесняване на появата на нови бизнес модели и тяхното усвояване от традиционните и новите медии, като по този начин се подобрява достъпът на гражданите до наличната информация;
• Развитие на цифровата автономия на Европа чрез засилване на участието на гражданите в обществената сфера и чрез предлагането на достъп до онлайн медийно съдържание на множество езици;
• Оперативно съвместима инфраструктура за медийната индустрия, която следва да бъде проектирана въз основа на приноса на широката общност от заинтересовани страни и въз основа на концепцията за общо европейско пространство за данни;
• Разнообразие от приложения, инструменти и услуги, които ще дадат възможност за обединяване, обработка и споделяне на данни от отворен брой медийни организации в целия ЕС;
• Проектът също така ще предлага услуги за улесняване на достъпа до компютърни ресурси за креативни МСП;
• Взаимни връзки с подобни съществуващи база данни в рамките на Съюза, доколкото е възможно, и интегриране на цифровите решения за медии, разработени по програми, финансирани от ЕС;
• Ще бъдат разработени пясъчна среда и интерфейсни услуги за насърчаване на пилотни проекти и хостване на иновативни медийни услуги, разработени чрез инициативи, различни от Цифрова Европа, като Хоризонт 2020 и Хоризонт Европа;
• Създаване на рамка за управление на данните, адаптирана към медийната екосистема и съвместима със съответното законодателство на ЕС, което определя по прозрачен и справедлив начин правата на достъп до и обработка на данните,
• Разработване на бизнес план за осигуряване на устойчивостта и разширяването на пространството за медийни данни в контекста на интегрирането му в нарастващата среда на пространството за данни в ЕС.


5. “Внедряване на хранилище за данни за интелигентни общности” (DIGITAL-2022-CLOUD-AI-03-DS-SMART)
[18 млн. евро]

Бенефициенти:
* Задължително условие е да кандидатстват минимум 3 бенефициента, които не са свързани лица и са от 3 различни държави-членки.
• Консорциумът трябва да включва подписалите декларацията Living-in.eu. Възможно е и участие на бенефициенти от някои проекти на Horizon.
• Пилотните проекти трябва да включват представители на публичния сектор на различни нива (местно, регионално, национално), промишленост (комбинация от глобални доставчици на ИТ услуги и иновативни МСП), академични среди, гражданско общество и граждани (например чрез Citizen Science).

Максимален размер на безвъзмездната помощ – 18 млн. евро на проект.
Процент на съфинансиране – 100%.

Цели:
• Подготвителните действия за пространството за данни за интелигентни общности ще доведат до създаването на план, основан на общи принципи и идентифициране на набор от приоритетни набори от данни. • За да се приведе в действие тази база данни, планът трябва да бъде валидиран с реални пилотни проекти, по-специално чрез интегриран междусекторен подход, който ще използва силните страни на напреднали цифрови технологии, изкуствен интелект, напреднали анализ на данни, цифрови близнаци, високопроизводителни изчисления и облачни изчисления;
• Такива технологии и комбинираното им могат да помогнат на градовете да увеличат ефективността на ресурсите и действията си за смекчаване на изменението на климата и да предоставят допълнителни услуги, които могат значително да подобрят качеството на живот на техните граждани;
• Да бъдат стартирани редица пилотни проекти в съответните фокусни области към Европейската зелена сделка и в съответствие с новата европейска философия Bauhaus;
• Пилотните проекти трябва да бъдат в голям мащаб и с добро географско покритие в целия ЕС и да позволяват обединяването на тези набори от данни и свързаните с тях услуги чрез платформата за интелигентен междинен софтуер SIMPL;
• Добро географско покритие за изграждане на капацитет на ЕС за свързване на данни от всички съответни области, следвайки специфично секторно законодателство;
• Тази база данни трябва да включва както публични, така и частни притежатели на данни, използвайки инструменти, базирани на отворени стандарти и поддържани от общата междинна платформа.

Приоритети:
• Базата данни за интелигентни общности да включва съществуващи местни екосистеми от данни, списък с приоритетни набори от данни (статични, в реално време и исторически набори от данни с междудомейн значение и използване), свързани с околната среда и климата предизвикателства;
• Пилотните проекти ще използват тези набори от данни за междудомейн услуги в градове и общности, работещи върху базирана на отворени стандарти локална инфраструктура за данни;
• Пилотните проекти ще трябва да демонстрират предимствата на междусекторния подход за управление на данни в интелигентния град.

Ще се финансира консорциум, който ще избере участници и ще администрира финансирането за 10-12 пилотни проекта:
• Консорциумът и участниците ще представляват съответните заинтересовани страни, за да насърчат иновациите сред голям брой градове и общности в ЕС;
• Пилотните проекти ще отговарят на принципите на плана за пространство за данни за интелигентни общности и, когато е подходящо и ще използват съществуващи стандарти;
• Пилотните проекти трябва да си сътрудничат при оценката на въздействието и да генерират общо разбиране за напредъка към зеления преход;
• Следвайки пилотните проекти и надграждайки плана, консорциумът трябва да публикува „Пакет с данни и знания“ и всякакъв друг полезен материал със знания за насърчаване и улесняване на участието на град или общност в пространството от данни и трябва да гарантира, че съдържанието му е достъпно за широк кръг набор от заинтересовани страни;
• Пилотните проекти трябва да са съвместими с принципите на Новия европейски Баухаус и да се свържат с проекта;
• Пилотните проекти трябва да използват наличните данни от пространството за данни за интелигентни общности и да предложат нови;
• Трябва да се увеличи пространството за данни чрез създаване на нови услуги за данни от комбинацията от поне две разнородни области, посочени по-долу:
– прогнозно управление на трафика/планиране на устойчива мобилност, установяване на взаимодействие с пространството за данни за мобилността и използване на индикаторите за устойчива градска мобилност, където е подходящо;
– услуги за данни, свързани с времето, климата и екстремните метеорологични явления за улесняване на предотвратяването на рискове, устойчивостта при бедствия, както и адаптирането към изменението на климата;
– управление на енергийните потоци в специфичен контекст на града/общността и във връзка с други сектори;
– действия за нулево замърсяване (напр. замърсяване на въздуха, водата, почвата или отпадъци);
– и всяка друга област, попадаща в обхвата на Новата европейска инициатива Bauhaus (градски дизайн, управление на сгради, обществени услуги, базирани на природата решения, между другото).
• Консорциум ще работи в партньорство с Центъра за поддръжка на база данни, за да осигури съответствие с платформата Smart Middleware, останалата част от база данни:
– Референтната архитектура на пространството за данни, градивните елементи и общите инструменти, които ще се използват;
– Общите стандарти, включително семантични стандарти и протоколи за оперативна съвместимост, както специфични за домейна, така и междусекторни;
– Моделите за управление на данни, бизнес моделите и стратегиите за управление на пространства за данни.

Очаквани резултати:
• Иновативно и обединено пространство за данни на интелигентни общности, включително голям брой общности в ЕС, поддържани от решения за мидълуерни услуги;
• 10 до 12 пилотни проекта за междусекторни оперативни данни с перспективи за дългосрочна устойчивост, обхващащи целия ЕС;
• Актуализирана версия на „проекта за пространство на данни за интелигентни общности“, като се вземат предвид поуките, извлечени от пилотните проекти;
• Усъвършенстван дългосрочен (икономически) план за устойчивост на базата данни за интелигентни общности;
• „Пакет с данни и знания“ и съответните ресурси за знания за насърчаване и позволяване на широко участие в пространството за данни на интелигентните общности.

 

6. “Внедряване на на платформата AI-on demand” (DIGITAL-2022-CLOUD-AI-03-AI-ON-DEMAND)
[28 млн. евро]

Бенефициенти:
Задължително условие е да кандидатстват минимум 4 бенефициента, които не са свързани лица и са от 3 различни държави-членки.
• Консорциумът трябва да включва подходящо представителство на европейските индустриални сектори, включително МСП, като вземе предвид както страната на предлагането (доставчици на AI), така и страната на търсенето (потребители на AI в индустрията).

Максимален размер на безвъзмездната помощ – 28 млн. евро на проект.
Процент на съфинансиране – 100%.

Цели:
• Целта на това действие е да се разработи и внедри платформата за ИИ при поискване, като се основават на резултатите от проекта за изпълнение на подготвителното действие.

Приоритети:
• Проектът ще разработи и внедри платформата AI-on-demand в тясно сътрудничество с проекта, изпълняващ подготвителното действие;
• Платформата ще събере всички AI ресурси (алгоритми и инструменти) и ще ги направи достъпни за потенциалните потребители, бизнеса и публичната администрация;
• Платформата трябва да мобилизира европейските новатори да предоставят своите продукти и услуги на платформата;
• Платформата трябва да стане референтна за всеки потребител (индустрия или обществена услуга), едно гише за достъп до AI инструменти за интегриране в решения, продукти и услуги: общо благо и пазарно място за AI ресурси;
• Той ще приложи механизми, определени в подготвителното действие, и допълнително ще си сътрудничи със съответните действия, за да се свърже с инфраструктурата cloud-to-edge, базите данни и европейските центрове за цифрови иновации (EDIH).
• Платформата ще играе ролята на централен пазар за AI инструменти и сервизен слой, предоставящ поддръжка на потребителите за интегриране на AI решения;
• Той ще доведе най-новите AI инструменти и решения до нивото на индустриалните стандартни изисквания, ще се свърже с изчислителни ресурси (напр. HPC, облак от тази програма), ресурси за данни (напр. данни за обучение и валидиране;
• Платформата AI-on-demand също така ще разработи библиотека, чрез която да подпомогне дейността си, да стимулира пазара на AI и да подсили екосистемата на AI, включително участието на инвеститори, рисков капитал, бизнес ангели и т.н.;
• Платформата ще изгради солиден поддържащ слой от интеграционни услуги, позволявайки на индустриите и публичните администрации да включат AI решения в своите ИТ и бизнес процеси.

Очаквани резултати:
• Повишена видимост за надеждни иновации, по-специално направени в Европа;
• Лесен достъп до инструменти за изкуствен интелект от публичните администрации и европейската индустрия (по-специално МСП);
• Европейската платформа за ИИ при поискване, включително:
– Видим и сигурен каталог на надеждни AI ресурси, създадени в Европа;
– Обслужване на едно гише за достъп до AI инструменти за европейската промишленост и публични администрации;
– Референтен и надежден пазар за надеждни AI ресурси;
– Платформа, вграждаща марка за качество, призната и приета от европейската индустрия и публичните администрации;
– Услуги в подкрепа на обществените поръчки за AI решения;
– Специализирани услуги за насърчаване на изпълнението на AI проекти, включително създаване на мрежа от бизнес партньори в подкрепа на интегрирането на AI ресурси за потребители от индустрията и публичната администрация;
– Професионална среда за сътрудничество и работа в мрежа за иноватори, включително връзки със специализирани инвеститори, рискови капиталисти, бизнес ангели и т.н.;
– Връзки с изчислителни ресурси, пространства за данни (с използване на платформата SIMPL21, когато е подходящо) и съоръжения за тестване и експериментиране, разработени по тази програма;
– Установени връзки с мрежата от EDIH за предоставяне на достъп до инструменти за изкуствен интелект на МСП и публичната администрация в цяла Европа;
– Интерактивен пейзажен инструмент за активно събиране и интуитивно визуализиране на европейската AI екосистема (включително работещи с AI роботи);
• Координиран механизъм за управление, интегриращ всички проекти, участващи в екосистемата на ИИ при поискване (H2020, Хоризонт Европа, Цифрова Европа), с оглед на бъдещата устойчивост на платформата ИИ при поискване.

 

Срок: от 29.09.2022 г. до 24.01.2023 г.

  • По-подробна информация е налична тук и тук.
Предходна статия

Процедура “Управление на природата”

Следваща статия

Процедура “Природа и биоразнообразие”

Сходни статии

Предстоят заседания на Комитетите за наблюдение по програмите с Турция и Северна Македония

3 През следващите две седмици ще се проведат заседания на Комитетите за наблюдение по две трансгранични програми – ИНТЕРРЕГ-ИПП България-Турция 2021-2027 г. и България-Северна Македония 2021-2027 г. Във вторник, 07.11.2023 г., в Ямбол ще се […]

151 европейски региона са напът да станат Регионални иновационни долини

19 151 региона в Европа са определени като Регионални иновационни долини в рамките на Новата европейска програма за иновации, включително 4 региона в България на ниво NUTS-2 – Северен централен, Югоизточен, Югозападен и Южен централен. […]

Покана за проектни предложения за образователни програми DIGITAL-2022-SKILLS-03-SPECIALISED по програма “Цифрова Европа” 2021-2027

1 Целта на процедурата DIGITAL-2022-SKILLS-03-SPECIALISED, част от програма “Цифрова Европа (ЦЕ) 2021-2027, е да подпомогне върховите постижения във висшите учебни заведения, превръщайки ги в световни лидери в обучението на дигитални специалисти и да увеличи капацитета […]

Вашият коментар

Филтър