Стратегическият план за развитие на земеделието и селските райони в България за периода 2023-2027 г. (СПРЗСР) е разработен с идеята да насърчи устойчивото развитие на земеделието, подобряването на селскостопанските доходи, на конкурентоспособността на сектора, устойчивостта на климата и пазарните рискове на фермите, както и ефективността на управлението.
Фокус на плана са следните общи цели:
- подкрепа за развитието на интелигентен, устойчив и диверсифициран сектор на селското стопанство, гарантиращ продоволствената сигурност;
- подпомагане на грижите за околната среда и действията в областта на климата и принос за постигане на целите на ЕС, свързани с околната среда и климата;
- укрепване на социално-икономическата структура на селските райони.
Тези цели ще бъдат допълнени от междусекторната цел за модернизиране на сектора чрез стимулиране и споделяне на знанията, иновациите и цифровизацията в селското стопанство и селските райони и насърчаване на използването им в по-голяма степен.
Финансиране и разпределение на средствата
Бюджетът на Стратегическия план възлиза на близо 15 млрд. евро. Ресурсът се предоставя по линия на Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) и Европейския фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ).
СПРЗСР е структуриран около 9 специфични цели на Общата селскостопанска политика (ОСП) на ЕС:
- Подобряване на дългосрочната продоволствена сигурност и разнообразието в селското стопанство, както и гарантиране на икономическата устойчивост на производството – 3,6 млрд. евро;
- Засилване на пазарната ориентация и повишаване на конкурентоспособността на стопанствата, вкл. с по-голям акцент върху научните изследвания, технологиите и цифровизацията – 1 млрд. евро;
- Подобряване на позицията на земеделските стопани във веригата на стойността – 383 млн. евро;
- Принос за смекчаване на изменението на климата и за адаптиране към него, вкл. чрез намаляване на емисиите на парникови газове и повишаване на улавянето на въглерод, както и насърчаване на устойчивата енергия – 1,9 млрд. евро;
- Насърчаване на устойчиво развитие и ефективно управление на природните ресурси, вкл. чрез намаляване на зависимостта от химикали – 1,9 млрд. евро;
- Принос за спиране на загубата на биологично разнообразие и обръщане на тази тенденция, подобряване на екосистемните услуги и опазване на местообитанията и ландшафта – 2,2 млрд. евро;
- Привличане и подкрепа на млади земеделски стопани и други нови земеделски стопани и улесняване на устойчивото развитие на стопанска дейност в селските райони – 339 млн. евро;
- Насърчаване на заетостта, растежа, равенството между половете, вкл. участието на жените в селскостопанската дейност, социалното приобщаване и местното развитие в селските райони, вкл. кръговата биоикономика и устойчивото горско стопанство – 1,8 млрд. евро;
- Подобряване на реакцията на селското стопанство в ЕС в отговор на обществените изисквания по отношение на храните и здравето, подобряване на хуманното отношение към животните и борба с антимикробна та резистентност – 1,3 млрд. евро;
- Междусекторна (хоризонтална) цел – 439 млн. евро.
Общите средства се разпределят по множество процедури, наречени интервенции. Интервенциите целят постигането на описаните по-горе девет специфични цели. Повече информация относно интервенциите е достъпна тук.
Бенефициенти
Бенефициенти по програмата могат да бъдат земеделски и горски стопани, групи и организации на производители, преработватели на селскостопански продукти, образователни организации и научни институти, ЮЛНЦ, консултанти, общини, държавни предприятия и др.
Подобно на предходния програмен период 2014-2020 г. ще се прилага подходът Водено от общностите местно развитие (ВОМР), чрез който местни инициативни групи (МИГ) и местни инициативни рибарски групи (МИРГ) формулират и одобряват стратегия за интегрирано развитие на територията. МИГ са сдружения, съставени от представители на неправителствения, икономическия и публичния сектор, които целят да реализират потенциала и да отговорят на нуждите на съответния регион. Подходът ВОМР работи “отдолу-нагоре”, т.е. местната общност решава как да бъдат изразходени средствата по програмата и към какви дейности да бъде насочен той за развитие на територията и сектора.
Териториално покритие
Интервенциите по програмата ще се прилагат на територията на “селските райони” в цялата страна. Това включва:
- 215 общини, в които няма населено място с повече от 15 000 жители – това е нова дефиниция в програмен период 2021-2027 г. и се прилага за интервенция “Инвестиции в основни услуги и дребна по мащаби инфраструктура в селските райони”;
- 232 общини, в които няма населено място с повече от 30 000 жители – прилага се при подхода ВОМР и за интервенцията “Инвестиции за неселскостопански дейности в селските райони”.
Списъци на общините, както и карти, можете да откриете тук.
Програмни органи
Управляващият орган (УО) отговаря за ефективното управление и изпълнение на програмата. СПРЗСР се управлява от четири дирекции към Министерството на земеделието и храните:
- Дирекция “Директни плащания”;
- Дирекция “Развитие на селските райони”;
- Дирекция “Пазарни мерки и организация на производителите”;
- Дирекция “Животновъдство”.
Изпълнителна Агенция “Сертификационен одит на средствата от европейските земеделски фондове” е Сертифициращият орган, който гарантира за верността на финансовите отчети. Органът, който извършва плащания е Държавен фонд “Земеделие” – Разплащателна агенция (РА).
Срок
Приемите по интервенциите се изпълняват съгласно годишен график, където в допълнение към периодите на прием е посочен видът на подкрепата, бюджетът за съответния прием, бенефициентите, териториалният обхват и размерите на финансовата помощ и допустимите разходи.
Годишният график за първата година, през която се изпълнява Стратегическият план – 2024 г. – е достъпен тук.
Годишният график за 2025 г., публикуван за първи път на 14.11.2024 г., е достъпен тук.
