Изтече проектопредложението на Европейската комисия (ЕК) за структурата на рамковата програма за наука и иновации за предстоящия програмен период 2028-2034 г. (т.нар. FP10, от десета рамкова програма). За това информираха от изданието Science|Business днес, 08.07.2025 г.
В него се предвижда бъдещата програма “Хоризонт” да има не три стълба както е в момента, а четири:
- Отлична наука;
- Конкурентоспособност и общество – този стълб ще бъде тясно свързан с планирания нов Фонд “Конкурентоспособност” на ЕС;
- Иновации;
- Европейско научноизследователско пространство.
В документа, датиран от 04.07.2025 г., не фигурират детайли относно бюджета на FP10. През последните месеци заинтересованите страни в областта на научните изследвания и иновациите се застъпват за удвоен бюджет в сравнение на текущия такъв и апелират за поне 200 млрд. евро. Преди дни еврокомисарят по стартиращите предприятия, научните изследвания и иновациите Екатерина Захариева заяви пред евродепутати, че ще работи, за да удвои наличните средства що се касае до Европейския съвет за иновации (ЕСИ/EIC).
В началото на годината в стратегията си за текущия мандат “Компас на конкурентоспособността” от ЕК съобщиха, че в следващата многогодишна финансова рамка ще бъде създаден нов Фонд “Конкурентоспособност”. Той ще замени множество съществуващи финансови инструменти с фокус научни изследвания, иновации и стратегически технологии и ще предлага подкрепа за целия инвестиционен път на даден проект – от идейната фаза до комерсиализацията, от научните изследвания до стартирането на бизнес, увеличаването на мащаба и глобалното производство.
Въпреки опасенията, че този нов мегафонд ще погълне и програма “Хоризонт”, председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен заяви, че FP10 ще остане независима, но “тясно свързана” с фонда. Как ще се случи това, най-вече по отношение на втория стълб “Конкурентоспособност и общество”, все още не става ясно.
Ето какво се разбира за структурата на стълбовете:
Стълб 1: Отлична наука
Стълбът ще продължи да финансира фундаментална наука както до момента – чрез Европейския съвет за научни изследвания (ЕСНИ/ERC) и дейностите Мария Склодовска-Кюри (MSCA).
Фокусът ще бъде върху високите постижения в научните изследвания, мобилността на учените и привличането на таланти в Европа. Очаква се по-висок бюджет за ЕСНИ (в сравнение с текущите 16 млрд. евро) и разширена подкрепа за фундаменталните научни изследвания. За MSCA не се споменава бюджетно увеличение.
Изследователските инфраструктури, които понастоящем се финансират в рамките на Стълб 1, ще бъдат обособени в новия Стълб 4.
Стълб 2: Конкурентоспособност и общество
Този стълб ще подкрепя съвместните научни изследвания и иновации и ще бъде силно обвързан с бъдещия европейски фонд за конкурентоспособност. Стълбът ще се разпредели в два компонента:
Конкурентоспособност
Финансирането е в 4 области – чист преход и декарбонизация на промишлеността; здравеопазване, биоикономика и биотехнологии; цифрови технологии; устойчивост, отбрана и космическо пространство. Не става ясно дали това означава, че Стълб 2 ще финансира и проекти за технологии с двойна употреба.
Общество
Този компонент ще подкрепя изследвания “отдолу-нагоре” на обществени предизвикателства като миграция, демокрация и дезинформация. Ще се подпомагат и научни изследвания и иновации за Мисиите на ЕС и Инструмента “Нов европейски Баухаус”.
Извън това, партньорствата ще бъдат намалени като брой и силно опростени. Споменават се най-големите партньорства, известни като съвместни предприятия.
В проекта на регламент се казва, че FP10 “би могла да финансира свързаните с научните изследвания и иновациите аспекти на “лунните” проекти със силен научен компонент”. Потенциалните примери за “лунни проекти” включват инвестиции в проекта на ЦЕРН за бъдещия кръгов колайдер, разработване на чиста авиация и квантови изчисления.
Стълб 3: Иновации
Финансирането по този стълб ще е главно чрез ЕСИ, който е в процес на обновяване по модела на американските агенции за усъвършенствани изследвания (ARPA). Запазват се основните схеми Pathfinder, Transition, Accelerator и инвестициите за мащабиране. Предвиждат се още стимули за възложителите на обществени поръчки за иновации и услуги за ускоряване на бизнеса.
По подобие на ARPA, ЕСИ ще подкрепя високорискови проекти на етапи, с възможност да ги прекрати “въз основа на техния потенциал да осигурят революционни решения, оценен от експерти”.
Предвижда се и подкрепа за проекти в областта на отбраната и технологиите с двойна – военна и цивилна – употреба.
Стълб 4: Европейско научноизследователско пространство
Това е новият стълб на програмата, който ще подпомогне развитието на единно европейско научноизследователско пространство (ЕНП) чрез три схеми за финансиране: Политика на ЕНП, Научноизследователски и технологични инфраструктури и Разширяване на участието и разпространение на високи постижения (Widening).
Схемата Widening ще продължи да помага на “нововъзникващите” държави членки на ЕС да подобрят своите системи за НИРД. Целевите държави ще бъдат разделени в две категории: разширяващи се държави и държави в преход. Държавите в преход ще бъдат тези, чиито НИРД резултати са се подобрили. И двете групи страни ще получат подкрепа за нетуъркинг, остойностяване на знанията и противодействие на “изтичането на мозъци”. Разширяващите се страни ще получат и допълнителна подкрепа за изграждане на капацитет.
Очаква се България, заедно с Хърватия, Чехия, Унгария, Латвия, Литва, Полша, Румъния и Словакия, да остане “разширяваща се” държава. Държавите “в преход” се очертават Кипър, Естония, Гърция, Малта, Португалия и Словения – те са отбелязали напредък в класацията на ЕС за иновациите (EU Innovation Scoreboard).
Отделна новост е, че програма “Хоризонт” ще финансира както научноизследователски, така и технологични инфраструктури. ЕС също така ще участва с до 20% в разходите за изграждане на критични съоръжения на световно ниво.
Пълната изтекла версия можете да откриете тук.
Официалната версия на предложението на ЕК, вкл. бюджета на бъдещата програма, ще бъде публикувана следващата седмица /16.07.2025 г./, заедно с цялостния бюджет на ЕС за многогодишната финансова рамка 2028-2034 г.
Оригиналната статия на Science|Business можете да видите тук.
