Днес, 19.06.2026 г., от Европейската комисия (ЕК) обявиха, че дават положителна оценка на четвъртото искане за плащане на страната ни по Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ). То е в размер на близо 1 млрд. евро, но това не са пълните средства (1,11 млрд. евро).

От изявлението на ЕК става ясно, че страната ни е изпълнила в задоволителна степен 23 от общо 26-те заложени етапа и цели. Трите недостатъчно изпълнени са:

• ключов етап 208, свързан с влизането в сила на законодателство за водоснабдяването и канализацията – не е напълно изпълнен;
• ключов етап 308 за подпомагане на сектора на културата – все още не е изпълнен, но е планирано това да се случи до 31.08.2026 г.;
• формулировката на един от етапите, свързан с обществения транспорт, е неясна, и ще трябва да представим обосновано искане за преразглеждане на НПВУ.

С оглед на това, одобреното плащане е частично. От Комисията уточняват, че разполагаме с допълнително време за изпълнение на неизпълнените ангажименти.

Реализираните реформи и инвестиции по четвъртото плащане са в областта на борбата с корупцията, дигитализацията на административното правосъдие, професионалното образование и обучение, подкрепата за малки и средни предприятия, устойчивия транспорт, декарбонизацията и възобновяемата енергия, селското стопанство и амбулаторното лечение.

Водещите сред мерките са:

• борба с корупцията, вкл. приемането на законодателство за създаване на политически и финансово независима Комисия за борба с корупцията за предотвратяване и противодействие на корупцията сред лицата, заемащи публични длъжности, както и въвеждането на правила за регулиране на лобистката дейност;
• декарбонизация на енергийния сектор, вкл. подобряване на корпоративното управление на държавните енергийни дружества чрез преструктуриране на “Български енергиен холдинг” (БЕХ), създаване на Национален фонд за декарбонизация в подкрепа на енергийната ефективност на сградите;
• насърчаване на възобновяемата енергия чрез подкрепа за почти 1 400 слънчеви системи за битово топло водоснабдяване или фотоволтаични системи за производство на електроенергия в домакинствата;
• нов договор за обществени услуги в обществения жп транспорт, целящ подобряване на качеството, достъпността и броя на пътниците, наред с модернизирана правна рамка, насърчаваща транспорта с нулеви и ниски емисии, вкл. нови правила за електрическата мобилност и зони с ниски емисии.

На брифинг в Министерския съвет вицепремиерът Атанас Пеканов подчерта значимостта на това, че “България изпълни необходимите условия и по отношение на задържани средства от предходни плащания. Реформата за механизма за отчетност на главния прокурор отключва допълнителни 150 млн. евро, които ще бъдат изплатени заедно с петото плащане до края на годината“.

Предстои Икономическият и финансов комитет (ИФК) на ЕС да даде становището си до 4 седмици, вземайки предвид оценката на ЕК. Плащането ще бъде официално одобрено след това.

Националният план на България е на стойност близо 6,17 млрд. евро, като до момента от първоначално заложените 9 транша (вече редуцирани до 5) са изплатени три. Условието е етапите и целите да бъдат изпълнени до края на август 2026 г., за да постъпят средства от ЕК.

Припомняме, че България получи 1,37 млрд. евро в рамките на първия транш през декември 2022 г. и 438,6 млн. евро по втория транш едва през октомври миналата година. В периода между двете плащания бе натрупано значително забавяне в изпълнението на заложените етапи и цели, което даде отражение в неизпълнението на необходимите реформи и инвестиции и в последващата невъзможност за получаване на плащания.

Последното трето плащане, одобрено през декември 2025 г., е най-голямото по Плана – 1,47 млрд. евро. То обаче не бе в пълния размер от 1,6 млрд. евро, тъй като не бяха изпълнени два ключови етапа – създаването на орган за борба с корупцията (ключов етап 220) и влизането в сила на законодателните изменения за гарантиране на ефективността на наказателното производство и подобряване на отчетността и наказателната отговорност на главния прокурор (ключов етап 222).

Подобна бе ситуацията и с второто плащане, където вместо 653 млн. евро получихме 438,6 млн. евро. Причината за това бе неизпълнението на реформата на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество (ключов етап 218).

Последното пето плащане е в размер на 1,67 млрд. евро и включва изпълнението на 56 етапа и цели. По тях до момента няма прогрес. Срокът България да изпълни и отчете мерките по последното плащане е 31.08.2026 г.

Справка за прогреса на страната ни със законите и реформите по НПВУ е налична тук.