Вчера, 09.07.2026 г., Европейската комисия (ЕК) публикува тазгодишния доклад относно иновационното представяне на държавите членки и 13 съседни държави – т.нар. Европейско табло за иновации 2026 (European Innovation Scoreboard 2026).

Данните от доклада показват, че през тази година страната ни отбелязва леко понижение в иновационното си представяне в сравнение с изминалата 2025 г. от 1,1%. С индекс от 48,9% България остава на предпоследно място в ЕС. След нас е единствено Румъния.

Иновационни резултати сред 27-те държави членки на ЕС – сравнение между 2019 г. и 2026 г. (Фигура 2 в Доклада)

Иновационното представяне в доклада се измерва на база четири основни типове дейности – рамкови условия, инвестиции, иновационни дейности и въздействие – с 12 измерения на иновациите, които обхващат общо 32 показателя.

Рамковите условия покриват основните двигатели на иновационното представяне – човешки ресурси, привлекателни научноизследователски системи и дигитализация; инвестициите покриват достъпа до финансиране и инвестициите от публичния и частния сектор; иновационните дейности акцентират върху малките и средните предприятия (МСП) и въвеждането на иновативни продукти и бизнес процеси, както и създадения брой патенти, търговските марки и промишлени дизайни; и въздействието се измерва на база продажби и заетост, търговия, както и производителност на ресурсите и труда.

Също като през предходните години, България попада в категорията “нововъзникващ иноватор” – т.е. с иновационно представяне под 70% на средното за ЕС. Нововъзникващи иноватори са още Хърватия, Полша, Словакия, Латвия и Румъния. Тези държави не успяват да наваксат темпото на растеж на “иновационните лидери” и “силните иноватори”.

Относителните слаби страни на България включват ниското ниво на държавна подкрепа за научноизследователска и развойна дейност (НИРД) на предприятията, по-слабата производителност на труда и трудова мобилност на заетите в науката и технологиите. За сметка на това страната ни е силна в броя заявки за търговски марки, във вноса на високотехнологични продукти от държави извън ЕС и във високоскоростния достъп до интернет.

Докладът отчита, че в сравнение с 2025, през 2026 г. иновационните резултати на национално ниво са се повишили в общо 15 държави членки, като в Малта прогресът е най-впечатляващ (+15,7%), правейки държавата “силен иноватор” за първи път. В 9 държави членки иновационните резултати са намалели. Други ключови резултати в сравнение с миналогодишното издание включват:

• Швеция запазва миналогодишната си позиция на най-иновативната държава в ЕС, след като Дания я измести през 2024 и 2023 г. Растежът ѝ от 2019 г. насам е със 7,6%, което се дължи на сътрудничеството между иновативни МСП и други участници, разходите за рисков капитал и броят население, участващо в обучение през целия живот;
• Финландия оглавява групата на “силните иноватори”, изпадайки от групата на “иновационните лидери” (-2,7%). Нейният растеж от 2019 г. е с 8,3%, с напредък в цифровите умения на хората, наетите ИКТ специалисти и международните заявки за патенти;
• Хърватия не успява да задържи миналогодишното си място групата на “умерените иноватори” и отново преминава към “нововъзникващите иноватори” (-0,6%) след напредък от 11% от 2019 г. до момента.

Сред останалите акценти в доклада са:

• тъй като проучването взема предвид още 13 държави извън ЕС, Швейцария остава държавата с най-високо иновационно представяне на континента. Обединеното кралство, Норвегия и Исландия са “иновационни лидери”. Повечето западнобалкански държави, начело със Сърбия, отбелязват напредък, с изключение на Северна Македония и Албания, които отбелязват скромен спад (под 1%);
• най-високото иновационно представяне в света е на Южна Корея, следвана от Китай, Канада, Австралия и САЩ. През тази година Китай изпреварва Канада с малка разлика, а Австралия – САЩ. ЕС остава на шесто място в света;
• иновационният растеж на Съюза от 2019 г. насам е нараснал с 11,6%;
• Грузия се присъединява към класацията за първи път и попада в групата на “нововъзникващите иноватори”.

Въпреки средния растеж на ЕС, продължаваме да изоставаме от темпото на Китай, Южна Корея, Канада и САЩ. Също така, вътрешноевропейският дисбаланс се запазва.

Силно представящите се държави са концентрирани в Северна и Западна Европа, докато “умерените” и “нововъзникващите иноватори” са страни от Южна и Източна Европа, които са се присъединили към ЕС след 2004 г. Според наблюдатели, този географски белязан дисбаланс се дължи на по-голямата опитност на северноевропейските страни в борбата за европейско финансиране и неговото спечелване.

Пълният доклад е достъпен тук. Индивидуалният профил на България можете да разгледате тук.