ZETTA SYSTEMS ЗАВЪРШИ РАЗРАБОТВАНЕТО И ВАЛИДИРАНЕТО НА WILDMETRIC иновативен инструмент, който използва обективно измерими данни от ежедневната работа на ИТ специалисти и ги преобразува в многомерна оценка на продуктивността и ефикасността им.
Измерването на продуктивността в ИТ сектора отдавна е труден управленски проблем. Броят приключени задачи не показва непременно качеството на работата. Броят написани редове код може да насърчи погрешно поведение у служителя с цел изкривяване на статистиката. Отработените часове показват натоварване, но не и непременно постигнат резултат. А традиционните оценки от ръководители неизбежно съдържат известна степен на субективност.
Именно от този проблем тръгва проектът на Zetta Systems за разработване на иновативен инструмент за измерване на продуктивността и ефикасността на служители в сферата на информационните технологии. Проектната концепция предвижда създаването не просто на още един инструмент за събиране и визуализиране на данни, а на система, която да ги преобразува чрез специално разработени формули и комплексен алгоритъм в информация, подходяща за реален управленски анализ.
След близо 18-месечна научноизследователска и развойна работа резултатът е WildMetric – функциониращ и валидиран базов прототип, който съчетава автоматизирано обработване на работни данни, комплексен алгоритъм за оценяване, графично представяне на резултатите и възможности за сравнителен анализ. Zetta Systems приключи успешно проекта като разработката достигна планираното ниво на технологична готовност – TRL 6.
ОТ ЗАПИСИ ЗА АКТИВНОСТ КЪМ ЦЯЛОСТЕН РАБОТЕН ПРОФИЛ НА СЛУЖИТЕЛИТЕ
Една от основните идеи зад WildMetric е, че продуктивността не може да бъде сведена до една сурова метрика. При разработването на системата са изследвани различни видове данни от широко използвани платформи за управление на ИТ работата и разработка на софтуер, включително Jira и GitHub. Целта е от цифровите следи, които така или иначе се създават в ежедневната работа, да бъде извлечена обективно измерима информация за реално извършената дейност. Самият проект е замислен именно около автоматизираното събиране и обработване на подобни данни, вместо около субективни анкети и оценки.
В хода на научно-развойната дейност първоначално разглежданият широк набор от показатели е постепенно прецизиран. Част от възможните метрики се оказват взаимно припокриващи се, други не разполагат с достатъчно последователни данни, а трети могат да създадат подвеждащи стимули, ако бъдат използвани самостоятелно.
Вместо да се стреми да измерва „на килограм“, WildMetric използва многомерен модел. Той разглежда седем различни аспекта на работата: качество, скорост, кооперативност, устойчивост, риск от прегаряне, инициативност и автономност.
Така двама специалисти с близък краен резултат могат да имат различен професионален профил. Единият може да се отличава с висока автономност и качество, а другият – с инициативност и силна работа в екип. Именно тази разлика е важна за реалното управление на хора и екипи.
„НЕ ПРОСТО ЧИСЛО“
WildMetric изчислява обобщен коефициент, но той не е предназначен да бъде непрозрачна оценка, която потребителят просто трябва да приеме. Отделните компоненти остават видими и могат да бъдат представени чрез радарни, или т.нар. „спайдър“, диаграми. Те позволяват различните характеристики да се видят едновременно и формират визуален профил на анализирания служител, екип или друга подходяща съвкупност. Това прави възможно да се отговори не само на въпроса „Какъв е резултатът?“, а и на по-важния въпрос: „Защо е такъв?“.
Разработеният подход включва и класификация, която превежда числовите резултати в разбираеми категории. По този начин сложната аналитична логика може да бъде използвана и от мениджъри и консултанти, без да е необходимо те да познават математическите формули зад системата.
Потребителят може също да определя относителното значение на отделните показатели според конкретната организация и нейния управленски контекст. Така системата запазва общата методология, но не налага идеята, че всички компании задължително трябва да поставят еднакъв акцент върху всеки аспект на работата.
СРАВНИТЕЛЕН АНАЛИЗ НА ПРОДУКТИВНОСТТА
Една от по-амбициозните функционалности на WildMetric е възможността организацията да постави собствените си резултати в по-широк сравнителен контекст. Още в проектното предложение е заложена идея за създаване на надеждна база за сравнение с други компании чрез обмен на анонимизирана информация за продуктивността. В разработения прототип тази концепция е реализирана като ролево базиран benchmark.
Сравнението не означава, че една компания може да види данните за конкретен служител или конкретен конкурент. Данните се групират по стандартизирани категории, а идентифициращата информация се псевдонимизира преди включването ѝ в общата сравнителна база. Участието е доброволно и изключено по подразбиране. Организацията сама решава дали да включи своите данни в сравнението. Това позволява сравнителната информация да бъде използвана като управленски ориентир, без системата да се превръща в инструмент за наблюдение на конкретни конкуренти.
ОТ НАУЧНА КОНЦЕПЦИЯ ДО ВАЛИДИРАНА ТЕХНОЛОГИЯ
Разработването на WildMetric преминава през няколко последователни етапа: подбор на подходящи източници и показатели, разработване на формули, симулации с исторически данни, създаване на комплексния алгоритъм, разработване на архитектура и функционални компоненти, интегрирането им в базов прототип и изграждане на потребителски интерфейс.
Проектът изрично предвижда алгоритъмът да бъде проверен чрез исторически данни, а впоследствие интегрираният прототип да бъде пилотно тестван, валидиран и демонстриран в релевантна среда. Този процес вече е завършен. Разработените формули и алгоритъм са преминали през симулации и контролни проверки, а интегрираният прототип е пилотно валидиран като цялостна технология.
В рамките на финалните проверки е потвърдено функционирането на основната верига – от обработването на входните данни, през изчисляването на показателите и комплексния коефициент, до графичното представяне, работата в различни аналитични контексти и сравнителния анализ. По този начин са постигнати всички основни резултати, предвидени в проекта, а технологията достига заложеното ниво на технологична готовност TRL 6 – технология, демонстрирана в релевантна среда.
ИНСТРУМЕНТ ЗА РЕШЕНИЯ, А НЕ АВТОМАТИЧЕН СЪДИЯ
Екипът зад WildMetric не разглежда технологията като заместител на мениджъра, HR специалиста или ИТ консултанта. По-скоро целта е да им бъде предоставен надежден източник на информация, базиран на обективни източници. В даден случай алгоритъмът може да покаже, че даден екип има висока скорост, но ниска автономност. Може да идентифицира необичайно високо извънредно натоварване. Може да покаже, че определена роля в организацията се представя различно от съпоставима група. Но причините зад тези резултати и необходимите управленски решения продължават да изискват човешка експертиза. Точно тук е и основната практическа стойност на разработката – да замени догадките с по-добре структурирана обективна база информация, върху която специалистите могат да направят своята преценка.
Проектът предвижда технологията да бъде приложима както в консултантската дейност на Zetta Systems, така и от други ИТ консултанти и директно от крайни организации, които желаят самостоятелно да анализират и оптимизират своите ИТ звена. След приключването на проекта намерението на компанията е WildMetric да бъде доразвит от достигнатото TRL 6 до пазарно готов продукт.
WildMetric показва една възможна следваща стъпка в анализа на ИТ организациите: не повече и по-строго наблюдение на служителите, а по-добро и пълноценно използване и разбиране на данните, които работата им така или иначе вече генерира.
—
За проекта
Иновацията е разработена в рамките на проект BG16RFPR001-1.001-0497-C01 „Разработване на иновативен инструмент, спомагащ консултантската дейност по информационни технологии, интегриращ иновативен комплексен алгоритъм за измерване на продуктивността и ефикасността на служители в сферата на ИТ“, изпълняван от „Зетта Системс“ ООД по Програма „Конкурентоспособност и иновации в предприятията“ 2021–2027, съфинансирана от Европейския съюз.
