Приемът по поканите, част от програмата на ЕС “Механизъм за свързване на Европа” (CEF, CEF Transport), се проведе от 18.06. до 06.10.2026 г.

Финансираните проекти ще повишат устойчивостта на трансевропейската транспортна мрежа (TEN-T) чрез интелигентни решения, както и ще допринасят за целите на климатичната неутралност. Поканите обхващаха следните области на TEN-T мрежата:

• Железопътни проекти в основната TEN-T мрежа;
• Проекти за вътрешни водни пътища в основната TEN-T мрежа;
• Електрификация на секторите на автомобилния превоз и летищата;
• Инфраструктура за зареждане с електроенергия в морските и вътрешните пристанища, както и оборудване на плавателни съдове за използване на алтернативни горива;
• Адаптиране на транспортната инфраструктура по външните граници на ЕС;
• Цифровизация на автомобилния транспорт;
• Военна мобилност.

Избраните проекти ще работят за създаване на устойчива и интелигентна транспортна инфраструктура, ще насърчават оперативната съвместимост и устойчивостта на мрежата, като същевременно безпроблемно интегрират различните видове транспорт. Очакването е още проектите да засилят конкурентоспособността на вътрешния пазар, както за пътниците, така и за товарите, което да доведе до по-добро качество на живот и намаляване на вредните емисии.

Сред ключовите приоритети бе военната мобилност, където се набираха проекти за инфраструктура с двойно предназначение (гражданско и военно), както и транспортни коридори с висока стратегическа стойност.

Можеха да кандидатстват:

• държавни и общински администрации;
• инфраструктурни оператори;
• пристанищни и летищни власти;
• железопътни компании и управители на инфраструктура;
• публично-частни консорциуми.

Съществен приоритет на програмата са трансграничните проекти, които подобряват свързаността между държавите членки.

Предстои подадените предложения да бъдат оценени, като резултатите се очакват през март догодина. Договорите с успешните проекти ще бъдат подписани през юни 2027 г.

The post Поканите CEF Transport за 2026 г. затвориха с 246 подадени проектни предложения appeared first on EU Funds.

Целта на новосъздадената програма е да подкрепи финансово независими млади творци между 18 и 29 години с адресна регистрация на територията на София. По този начин следва да се насърчи създаването и разпространението на съвременно артистично съдържание, както и да се разшири достъпа на младите публики до култура.

Областите на подкрепа включват музика, литература, визуални изкуства, сценични форми, дизайн и мода, дигитални и визуални проекти, както и експериментални формати в сферата на градската среда, субкултурите и публичните изяви. Програмата поставя акцент върху проекти с иновативен характер, както и върху инициативи, които допринасят за развитието на независими и алтернативни културни пространства в София.

Могат да кандидатстват физически и самоосигуряващи се лица с българско гражданство и извършващи дейност в областта на културата и изкуствата. Прогнозната максимална сума за финансиране на индивидуален проект е 2 500 евро. Нетната сума зависи от данъчния и осигурителния статус на лицето:

• Физическо лице (не самоосигуряващо се) – 2 403.07 евро;
• Самоосигуряващо се лице – 2 247.64 евро;
• Лица, които вече са на трудов договор – 1 973.59 евро.

Не се изисква съфинансиране.

Един артист има право да подаде един проект на отворена сесия и един проект за календарна година.

Проектите ще се реализират в периода 01.01. – 30.06.2027 г., като допустимите дейности включват:

1. Създаване на ново артистично съдържание;
2. Продукция и реализация;
3. Образователни и развойни дейности;
4. Дейности за достигане до публика;
5. Дейности по визуална и дигитална комуникация.

Проектните предложения ще бъдат оценявани от експертна комисия с участието на представители на Столичната община, Творческия съвет към Столичната програма “Култура”, ОКИ ДК “Красно село” и Българската музикална асоциация.

Текстът на програмата е наличен тук.

Предстои кандидатстването да стане достъпно тук.

The post Другата седмица отваря втора сесия на новата програма на Столична община – “Млад артист” appeared first on EU Funds.

В тазгодишното издание на програмата постъпиха 467 проекта – с 12 повече от кандидатствалите през миналата година. Това прави процентът успеваемост почти 20%. Конкурсът бе отворен за кандидатстване между 01.07. и 09.08.2026 г.

По програмата се подкрепят инициативи за развитие на културния живот в столицата, за популяризиране на изкуствата, така че те да бъдат по-достъпни за гражданите на София, за засилване на потенциала на културното наследство на града, утвърждаването му като културна дестинация и т.н.

Столичната програма “Култура” е създадена през 2007 г. и цели да подкрепи средата, в която се развива културния живот в столицата и да насърчи участието на гражданите в културния живот, като финансира реализирането на проекти с висока художествена стойност и обществен ефект в сферата на културата и изкуствата.

Можеха да кандидатстват юридически лица с нестопанска цел, търговци, кооперации, органи на изпълнителната и общинската власт, както и самоосигуряващи се лица. Те следваше да имат седалище на територията на Столична община. Една организация имаше право да представи до 2 проекта, всеки в различно направление.

Селектираните кандидатури са в областите театър, музика, танц, визуални изкуства, литература, опазване, социализация и популяризиране на културното наследство на София, както и създаване на документални филми, свързани с историята, съвременната култура и духа на града. Програмата подкрепя още развитието на международни проекти и партньорства.

Проектите ще се реализират в периода 15.02.-15.12.2027 г.

Списъкът с избраните предложения е публикуван тук.

The post 93 проекта са одобрени за финансиране по столичната програма “Култура” за 2027 г. appeared first on EU Funds.

Наличният ресурс по Шестата работна програма на Фонда (за 2026 г.) е 1 млрд. евро. Кандидатствали са както установени играчи в индустрията, така и нововъзникващи иноватори, а за първи път и кандидати от Украйна.

Очаква се проектите да допринесат с конкретни възможности в отбранителните технологии от ново поколение за въоръжените сили. Половината от бюджета ще финансира съвместни научноизследователски и развойни дейности. Много от проектите ще надграждат такива, финансирани в предходни издания на EDF, и ще работят по превръщането на резултатите от тях в прототипи, готови за производство и придобиване. Сред ключовите разработки са европейски ендоатмосферен прехващач за противоракетна отбрана, основен боен танк от ново поколение, многоцелева ракетна установка и полуавтономен военен кораб.

Приоритетите на програмата обхващат критични технологии и способности в перспективни области, вкл. квантово защитени мрежи, електронна война, облачни системи за многодомейнни операции и високоефективни енергийни системи.

Една четвърт от бюджета е предназначена за изпълнението на Европейската схема за иновации в отбраната (EUDIS), която подкрепя иновациите и революционните технологии за отбранителни приложения. Това включва около 60 млн. евро, специално отпуснати за революционни технологии. Особено голям брой предложения са постъпили по нетематичните покани на стойност 60 млн. евро, предназначени за малки и средни предприятия (МСП).

Предстои проектните предложения да преминат оценка. Резултатите се очакват през март догодина.

По поканите за 2025 г., също с бюджет 1 млрд. евро, за финансиране бяха одобрени 57 проекта. Подадените проектни предложения тогава бяха 410 (успеваемост близо 14%). 38% от бенефициентите попадаха в категорията МСП, а 9 от одобрените проекти са с участие на български компании.

The post Над 600 проекта постъпиха по тазгодишните покани на Европейския фонд за отбрана appeared first on EU Funds.

Тримесечното удължаване е във връзка с изменения на процедурата, най-основното от които е увеличаването на бюджета ѝ с около 355 000 евро. Влизат още изменения в списъка на документите, които се подават на етап кандидатстване, в приложенията към условията за кандидатстване и др. Заповедта за изменение и приложението към нея са достъпни тук.

Припомняме, че процедурата, която се реализира по Програма “Околна среда” 2021-2027 г. (ПОС), отвори за кандидатстване на 23.06.2026 г. Бюджетът ѝ е в размер на 12,2 млн. евро (от 11,8 млн. евро).

С изпълнението на дейности по процедурата се цели:

• Мярка 26: Подобряване на природозащитното състояние на деградирали храстови местообитания премахване на неблагоприятни влияния или практики, възпрепятстващи естественото възстановяване на храстовите ценози;
• Мярка 29: Подобряване на природозащитното състояние на типове природни местообитания във влажни зони чрез прочистване;
• Мярка 33: Подобряване на природозащитното състояние на тревни типове природни местообитания и на видове висши растения чрез премахване на инвазивни чужди видове;
• Мярка 60: Подобряване на природозащитното състояние на сладководни типове природни местообитания чрез премахване на инвазивни видове.

Средствата се предоставят от Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР) и от националния бюджет. От общите 12,2 млн. евро, 10,6 млн. евро са предназначени за слабо развитите пет региона на страната, а останалите 1,6 млн. евро – за региона в преход, т.е. Югозападния.

Могат да кандидатстват структури на Министерството на околната среда и водите и на Министерството на земеделието и храните, общини, областни администрации и юридически лица с нестопанска цел (ЮЛНЦ). Кандидатите ЮЛНЦ следва да са извършвали дейност за финансова година 2024 и/или 2025 г., както и да са вписани в регистъра на ЮЛНЦ от поне 18 месеца.

Минимален размер безвъзмездна финансова помощ не е предвиден. Максималният за всяка мярка се определя при спазване на следните ограничения в НРПД:

• Мярка 26 – 3 млн. евро;
• Мярка 29 – 124 156.20 евро;
• Мярка 33 – 7,9 млн. евро;
• Мярка 60 – 1 млн. евро.

От бенефициентите не се изисква собствено финансиране.

Ще се финансират основни дейности по четирите мерки:

• Мярка 26: Контролиране на естествените сукцесионни процеси на горската растителност; прекомерно обрастване на местообитанията от сибирска хвойна;
• Мярка 29: Прилагане на план за премахване на инвазивни чужди видове (ИЧВ) и контролиране на популациите им в рамките на целевите местообитания;
• Мярка 33: Прилагане на план за премахване на ИЧВ и контролиране на популациите им в рамките на целевите местообитания;
• Мярка 60: Прилагане на план за премахване на ИЧВ и контролиране на популациите им в рамките на целевите местообитания.

Освен това се допускат дейности по подготовка на проектно предложение, вкл. теренни проучвания, набиране и анализ на налична/научна информация и бази данни и др. Допустими са още дейности за организация и управление, видимост, прозрачност и комуникация и подготовка на документации за възлагане на обществени поръчки.

Ще се покриват разходи за материални и нематериални активи, услуги, такси, материали, персонал, както и непреки разходи като организация и управление, видимост, подготовка на документация. Непреките разходи ще се покриват между 2 и 14% от стойността на преките.

Продължителността на проектите може да достига 36 месеца, но не по-късно от 31.12.2029 г.

Кандидатстването е чрез системата ИСУН 2020.

The post С 3 месеца се удължава кандидатстването по процедурата за изпълнение на мерки 26, 29, 33 и 60 от НРПД appeared first on EU Funds.

Нововъведените хоризонтални покани в “Хоризонт Европа” се стремят да адресират междусекторни предизвикателства в различни области на научните изследвания и иновациите.

Настоящите покани – HORIZON-BRIDGING-2027-04 – принадлежат към серията Дейности Bridging 2027, действащи като “мост” към следващата рамкова програма на ЕС за наука и иновации за 2028–2034 г. Bridging насърчава проекти, “готови за внедряване”, които включват съвременни технологии със силен търговски потенциал, по този начин създавайки поток от иновации, готови за пазара. Целта е резултатите от вече финансирани изследвания да се превърнат в иновации и практически решения.

Трите покани са:

Приближаване на иновативни решения за готовност и устойчивост към климатичните промени до пазара – 20 млн. евро

Целта е да се преодолее липсата на последователна стратегия на ниво ЕС за широко внедряване на решения за климатична устойчивост във всички съответни икономически сектори. Ще се финансира един проект, който да спомогне за интегрирането на климатичната устойчивост в европейската икономика, служейки като мост между “Хоризонт Европа”, предстоящата рамкова програма и бъдещия Европейски фонд за конкурентоспособност.

Избраният проект ще прилага подход, ориентиран към бизнеса, предоставяйки финансова подкрепа на трети страни (най-вече МСП), за да доведат решенията си близо до пазара. Предвидено е и предоставянето на консултантски услуги.

Устойчивост на климатичните прогнози и свързаните с тях набори от данни за европейската и световната наука и политика – 5 млн. евро

Подкрепата е за един проект, който да:

• Проследява наличността на прогнозите за климатичните промени и свързаните с тях данни, както и развитието на глобалните усилия за компенсиране, пропуските и рисковете в контекста на оттеглянето на основни партньори и други геополитически събития;
• Координира общоевропейски решения за смекчаване на най-неотложните рискове за европейската и световната научна общност в контекста на осигуряването на достъп до данните, необходими за Междуправителствената експертна група по климатични промени (IPCC), Световната програма за климатични изследвания (WCRP), Проектът за сравнение на свързани модели (CMIP), CORDEX и др. научни инициативи;
• Проучва възможности и предприемане на мерки за подобряване на устойчивостта и ефективността, както и за по-нататъшно развитие на Федерация на мрежите за земната система (ESGF).

Възможности за откриване, наблюдение, моделиране и определяне на причините за дейностите по модифициране на слънчевата радиация (SRM) и оценка на тяхното въздействие върху климата и екосистемите на Земята – 10 млн. евро

Проектът по тази покана следва да се насочи към преодоляването на критични пропуски в знанията, свързани с липсата на подкрепена с доказателства рамка за управление в областта на SRM. В резултат следва да се подобрят възможностите за откриване, наблюдение и установяване на източника на SRM, като се възползва от водещата роля на ЕС в областта на наблюдението на Земята чрез използване на данни от космически, наземни и ин ситу източници. Това включва физико-химични, социални, обществени, медийни и др. данни.

Могат да кандидатстват университети, научноизследователски организации, изследователски инфраструктури, организации със съответна експертиза, компании, публични органи и др. Кандидатстването е в консорциуми между поне 3 организации от различни държави.

Финансирането е 100% от допустимите разходи.

Кандидатите могат да подават заявления в срок до 16.02.2027 г. чрез портала на Европейската комисия Funding & Tenders.

The post Отвориха хоризонтални покани за 35 млн. евро в областта на климата, данните и слънчевата радиация appeared first on EU Funds.

Приемът за 2026 г. ще отвори в понеделник, 12.10.2026 г. С бюджет от 1,48 млн. евро програмата ще финансира проекти, спомагащи за реинтеграцията и кариерното развитие на обещаващи учени в български висши училища и научни организации.

Приемат се проекти за научни изследвания на перспективни учени, участващи в международна мобилност в следните 8 научни области:

• Математика (MAT);
• Физика (PHY);
• Химия (CHE);
• Науки за живота (LIF);
• Информатика и инженерни науки (ENG);
• Обществени и хуманитарни науки (SOC);
• Икономически науки (ECO);
• Околна среда и науки за Земята (ENV).

Бюджетът на проектното предложение зависи от продължителността на проекта (до 24 месеца с право на удължаване от една година) и може да бъде до 5 350 евро месечно. Публичното финансиране е до 100% от общия размер на допустимите разходи на даден проект.

Кандидатстването е съвместно между учен и българско висше училище или научна организация, в която ще бъде осъществен проекта, като финансирането по ННП се предоставя на базовата организация.

Очаква се ресурсът по текущия конкурс да достигне до поне 8 проекта. Миналогодишният конкурс, резултатите от който излязоха преди 2 седмици, одобри за финансиране 4 проекта от 35 проектни предложения, допуснати до оценка.

Одобрените предложения могат да стартират в периода октомври – декември 2027 г.

Крайният срок за кандидатстване е 31.03.2027 г., 17:30 ч. чрез системата ИСУН 2020 (предстои да излезе линк).

Повече информация за ННП Петър Берон и НИЕ – 2025 г. е достъпна тук, а за настоящия конкурс (от ФНИ) – от тук.

The post Другата седмица отваря конкурсът за 2026 г. по програма Петър Берон и НИЕ с бюджет близо 1,5 млн. евро appeared first on EU Funds.

Фокус на настоящата покана са областите мода, архитектура и усъвършенствани и кръгови материали.

Поканата ще предостави на избраните кандидати участие в Startup Sprint, последван от инкубационна програма Spark, менторство, възможности за нетуъркинг и достъп до екосистемата на EIT Culture & Creativity.

Финансиране

Процедурата е съфинансирана по програма “Хоризонт Европа”. Бюджетът ѝ възлиза на 1,05 млн. евро.

С до 30 000 евро ще бъдат подкрепени максимум 35 бизнес концепции. От одобрените не се изисква съфинансиране.

Бенефициенти

Могат да кандидатстват физически лица и мултидисциплинарни екипи, отговарящи на следните условия:

• Нямат регистрирана компания, чиято бизнес концепция съответства на тази, с която се кандидатства;
• Готови са да превърнат бизнес концепциите си в мащабируеми, печеливши предприятия;
• Осъществяват дейност в целевите сектори – мода, архитектура, усъвършенствани материали (материали и застроена среда);
• Регистрирани са в държава членка на ЕС или в страна, асоциирана по “Хоризонт Европа”;
• Вече извършват тестване, разработване или валидиране на бизнес концепцията;
• Разработват технологично ориентирано решение (иновации в материалите, хардуер или цифрово решение).

Поставено е изискване избраните кандидати да регистрират ново юридическо лице до Месец 3 на програмата.

Допустими дейности и разходи

Одобрените кандидати ще се включат в двустепенна инкубация:

• Присъствен Startup Sprint – 2/3-дневен обучителен лагер в европейски град, където основателите ще получат практическа помощ за разработване на подходящо решение на поставен проблем, както и възможност да се срещнат с международни експерти, ментори и колеги основатели;
• Онлайн инкубационна програма Spark – 9-месечна програма за създаване на стартиращи предприятия, в рамките на която основателите ще получат персонализирана менторска подкрепа, тематични семинари, насочени към постигането на конкретни цели, ексклузивни технологични партньорства и видимост на големи европейски събития.

Ще се дава приоритет на технологично ориентирани решения с търговски потенциал, ранна валидация и ангажимент за учредяване на юридическо лице. Кандидатите трябва да демонстрират ясна връзка между проблема и решението, иновативност и мащабируемост.

Ще се покриват разходи за персонал (до 15 000 евро), пътни и настаняване (до 7 500 евро), подизпълнители (до 5 000 евро, но не повече от 15% от общите разходи), други стоки и услуги (до 7 500 евро).

Управление и оценяване

Процедурата се управлява от EIT Culture & Creativity. Проектите ще се оценяват от комисия трима независими експерти, а вътрешен комитет ще вземе финално решение. Критериите за оценка са четири – високи постижения, въздействие, качество и ефективност на изпълнението и стратегическо съвпадение с целите на поканата. Третият критерий е с най-висока тежест.

Резултатите от оценяването се очакват през март 2027 г.

Срок

Продължителността на проектите е до 9 месеца със стартова дата през март 2027 г.

Крайният срок за подаване на проектни предложения е 16.11.2026 г., 17 ч. (централноевропейско време). Кандидатстването е по електронен път от тук.

The post До 30 000 евро за стартиране и развитие на предприятия в творческите технологии appeared first on EU Funds.

Поканата се реализира съгласно целите на Компаса за конкурентоспособност на ЕС и Стратегията за стартиращи (стартъпи) и разрастващи се предприятия (скейлъпи), където се предвижда създаването на Европейски хъбове за стартъпи и скейлъпи, за да се подпомогне свързването на университетските екосистеми в ЕС.

Идеята на поканата е да даде възможност за повече търговски успехи, стъпващи на високите научни постижения в Европа. Въпреки че в Европа се генерират научни изследвания от световна класа, европейските стартиращи компании в областта на дълбоките технологии често срещат трудности да се превърнат в глобални лидери.

Този проблем ще се адресира чрез създаването на мрежа от структури за подкрепа на стартиращи предприятия в Европа, вградени в иновационни екосистеми, които да обединят университети, научноизследователски и технологични организации, корпорации, предприемачи и инвеститори.

По-конкретно, пилотната покана предлага:

• Създаване на 2 мрежи от между 10 и 18 европейски хъбове за стартъпи и скейлъпи, които да получат взаимен достъп до изследователски инфраструктури, инвеститори, ментори, таланти и дейности за сътрудничество;
• Хъбовете представляват висококомпетентни центрове за стартиращи и разрастващи се предприятия, които се опират на потенциала на водещи висши училища и научноизследователски и технологични организации, демонстриращи солидни постижения в създаването на стартъпи, тяхното разрастване и привличането на инвестиции, както и предоставящи възможности за създаване на контакти и обучение в областта на предприемачеството;
• Акцент върху дълбоките технологии – ускоряване на пазарното разрастване за европейските deep tech стартъпи чрез насърчаване на сътрудничеството и взаимната подкрепа между участниците в екосистемата.

Новите хъбове ще подобряват възможностите за мащабиране чрез достъп до таланти, капитал, инфраструктура, менторство и др.; ще свързват стартиращите предприятия (вкл. такива, финансирани по схемите на Европейския съвет за иновации) с подходящи услуги на Enterprise Europe Network (EEN), Европейските цифрови и иновационни хъбове (ЕЦИХ), Общностите за знания и иновации (KIC) на Европейския институт за иновации и технологии (ЕИТ) и други инструменти на ЕС на национално, регионално или местно ниво; както и ще допринасят за преодоляването на регионалните различия чрез интегриране на по-слабо свързани хъбове в мрежата чрез менторство, услуги и изграждане на капацитет.

По поканата ще бъдат подкрепени 2 проекта, а допустимите разходи ще се покриват на 50%.

Могат да кандидатстват консорциуми, съставени от поне 10 хъба от различни държави членки или асоциирани по “Хоризонт Европа” страни. Един хъб се представлява от едно юридическо лице, напр. научен или технологичен парк, иновационен клъстър, акселератор и т.н., или от няколко юридически лица, представляващи заинтересовани страни, ангажирани в подкрепата за стартъп екосистемата, напр. висши училища, изследователски организации, корпорации, публични власти, доставчици на капитал.

Поне 2 от хъбовете в консорциума трябва да бъдат от т.нар. “разширяващи се държави”, характеризиращи се с по-ниско иновационно представяне, в т.ч. България.

Индикативната продължителност на проектите ще бъде 2 години.

Крайният срок за подаване на проектни предложения е 05.01.2027 г., 17 ч. (централноевропейско време) чрез портала на ЕК Funding & Tenders.

* Миналогодишната покана HORIZON-EIE-2026-02-CONNECT-01 със същото заглавие и подобни условия е отменена. Тя е преформатирана в настоящата нова, с удвоен бюджет.

The post Стартира нова покана в подкрепа на Европейски хъбове за стартъпи и скейлъпи с бюджет 40 млн. евро appeared first on EU Funds.

Компаниите ще получат близо 62 млн. евро, за да разработят и валидират иновативни решения за зелена и цифрова трансформация съвместно с научни партньори – научноизследователски организации или висши училища. Средният размер на безвъзмездната помощ за един проект е 485 000 евро.

48 проекта са на предприятия от по-слабо развитите пет региона на страната, а 79 – от Югозападния регион. Резервните предложения, за които не достига ресурс, са 130 на брой. Отхвърлените предложения са 6. Процедурата предизвика висок интерес с 285 подадени проектни предложения.

Класиране Зелени и цифрови партньорства

Списъците с предложените за финансиране, резервните и отхвърлените предложения са достъпни тук.

Припомняме, че процедурата, която е част от Програма “Научни изследвания, иновации и дигитализация за интелигентна трансформация” 2021-2027 г. (ПНИИДИТ), бе отворена за кандидатстване между 15.10.2025 г. и 16.02.2026 г.

Набираха се проекти за партньорства между микро- и малки и средни предприятия (МСП) и научни организации и висши училища, за да се повиши конкурентоспособността на фирмите, да се разработят и въведат зелени и цифрови продукти и процеси.

По проектите ще се изпълняват дейности за разработване на технологии и валидирането им, вкл. за повишаване на нивото на технологична готовност до жизнеспособна демонстрационна технология (TRL 5/6). Дейностите обхващат индустриални научни изследвания и/или експериментално развитие, вкл.:

1. Тестване, съзряване и утвърждаване на иновативни технологии или продукти в областта на зелените и цифровите решения;
2. Провеждане на прототипиране, моделиране, потребителски тестове и т.н., за да се утвърди новата технология, продукт или процес;
3. Провеждане на проучвания, бизнес планове и модели за потенциала за комерсиализация;
4. Проучване на перспективите за растеж, защита на интелектуална собственост, анализ на конкурентни технологии, регулаторни режими и др.

Проектите ще се изпълняват за период до 24 месеца, но не по-късно от 31.12.2030 г.

The post 127 предприятия са одобрени по процедурата за зелени и цифрови партньорства appeared first on EU Funds.

• Дирекция “Миграция”, Министерство на вътрешните работи (ДМ – МВР);
• Столична дирекция на Министерство на вътрешните работи (СДВР);
• Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Хасково (ОДМВР – Хасково);
• Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Сливен (ОДМВР – Хасково).

Бюджетът е на стойност 13,5 млн. евро, като общата цел е да се допринесе за ефикасното управление на миграционните потоци и за осъществяването, укрепването и развитието на общата политика на ЕС в областта на убежището и миграцията. Фокусът е върху осигуряването на охрана на центровете на Държавната агенция за бежанците (ДАБ), както и върху обособяването и функционирането на център за управление на връщането.

По-конкретно, ще се финансират следните 2 операции със следното разпределение на средствата:

1. Охрана на центровете на ДАБ – 12 м. – 3,1 млн. евро за СДВР, 5,9 млн. евро за ОДМВР – Хасково и 468 428 евро за ОДМВР – Сливен;
2. Обособяване на център за управление на връщането – 4 млн. евро за ДМ – МВР.

Всеки от конкретните бенефициенти следва да подаде отделно проектно предложение.

Не се изисква съфинансиране.

Допуска се участието на партньори (публични организации и структури) по отношение на подготовката и техническото изпълнение на проектите.

В допълнение на дейностите по двете операции, всяко проектно предложение следва да съдържа мерки за видимост, прозрачност и комуникация.

Ще се покриват разходи за персонал, материални и нематериални активи, услуги, материали, строително-монтажни работи, както и непреки разходи.

Разходите за реализиране на дейностите по проектите следва да са извършени между 01.01.2021 г. и 31.12.2029 г.

Крайните срокове за подаване на проектните предложения по операции са както следва:

1. Охрана на центровете на ДАБ – 12 м.: 02.11.2026 г. вкл.;
2. Обособяване на център за управление на връщането: 30.11.2026 г. вкл.

Кандидатстването е чрез системата ИСУН 2020.

The post 13,5 млн. евро за охрана на центровете на ДАБ и за център за управление на връщането appeared first on EU Funds.

• Процедура №4 “Презаселване” (BG65AMPR001-4.004); и
• Процедура №5 “Преместване” (BG65AMPR001-4.005).

Мерките касаят изпълнението на националните ангажименти в областта на презаселването и преместването на граждани на трети държави и лица без гражданство.

Общата им цел е да допринесат за справедливото разпределение на отговорностите между държавите членки, по-специално по отношение на онези от тях, които са най-засегнати от предизвикателствата в областта на миграцията и убежището, вкл. чрез практическо сътрудничество.

Могат да кандидатстват общини и райони на общини.

Процедура №4 “Презаселване”

С бюджет 322 000 евро ще се презаселват до 46 лица, т.е. по 7 000 евро за всяко презаселено лице.

Ще се покриват разходите за сключване на споразумение за интеграция, в което се включват видовете услуги, които приемащата община може да предложи – социални, образователни, здравни, жилищни, трудова заетост и др.

Процедура №5 “Преместване”

Бюджетът на тази мярка е 1,6 млн. евро, с които ще се преместват до 214 лица, т.е. по 7 500 евро за всяко преместено лице.

Ще се покриват разходите за сключване на споразумение за интеграция с лица, получили международна закрила.

Разходите и по двете мерки следва да се извършат не по-късно от 31.12.2029 г. Не се изисква съфинансиране от страна на общините.

Поставени са следните крайни срокове, валидни и за двете процедури:

• 02.11.2026 г., 17:30 ч.;
• 02.12.2026 г., 17:30 ч.;
• 02.02.2027 г., 17:30 ч.

Кандидатстването е чрез системата ИСУН – Процедура №4 и Процедура №5.

The post Близо 2 млн. евро за презаселване и преместване на граждани на трети държави и лица без гражданство appeared first on EU Funds.

Процедурата разполага с бюджет от 511 291.90 евро и ще предостави средства за трансформацията на риболовния сектор чрез селективност на уредите, нисковъглероден риболов, въвеждане на иновации и постигане на добро състояние на околната среда.

Целта е с това да се подпомогне процесът по декарбонизация и повишаване на устойчивостта на риболовния флот в България. Очаква се да се подобри ресурсната и енергийна ефективност, да се прилагат щадящи методи за риболов, както и да се подкрепи биоразнообразието в Черно море и река Дунав.

Мярката се финансира от Европейския фонд за морско дело, рибарство и аквакултури (70%) и от националния бюджет (30%).

Могат да кандидатстват еднолични търговци, юридически лица, регистрирани по Търговския закон и юридически лица с нестопанска цел (ЮЛНЦ) с дейност в рибарството, морския риболов, защитата на морската среда и опазването на водното биоразнообразие. За кандидатите търговци и при инвестиции на борда – риболовните кораби следва да са извършвали риболовни дейности в продължение на повече от 60 дни през двете предходни календарни години. Кандидатстването е самостоятелно.

Средствата са под формата на безвъзмездна финансова помощ, като за един проект могат да бъдат предоставени от 3 067.75 евро до 102 258.38 евро.

Допустимите разходи ще се покриват на 100% за проекти, които подобряват селективността на риболовните уреди, за такива, изпълнявани на кораби от дребномащабния крайбрежен риболов*, както и за такива, които са от колективен интерес и имат новаторски характеристики. За всички останали интензитетът на помощта ще достига 50%.

Очаква се ресурсът да достигне за минимум 5 и максимум 166 проекта.

Допустимите дейности по проектите включват:

1. Инвестиции в селективни риболовни уреди с ниско въздействие върху рибните популации;
2. Иновации в риболова и на борда на корабите, свързани с опазване на биоразнообразието и намаляване на разхода на гориво;
3. Въвеждане на системи за отчитане на улова по отношение на селективност, определяне на количеството улов и избягване на нежелания такъв;
4. Инсталиране на устройства и системи за отблъскване на китоподобни видове;
5. Нисковъглеродни техники за риболов, чрез инвестиции в риболовни уреди;
6. Подмяна на елементи от риболовните уреди с такива, подобряващи енергийната ефективност на риболова;
7. Възобновяеми енергийни източници или инвестиции в енергийно ефективни инсталации за намаляване на емисиите въглероден диоксид;
8. Инвестиции в инсталацията на борда на кораба на съоръжения за морски отпадъци;
9. Инсталиране на изкуствено създадени от човека подводни структури, предназначени да стимулират развитието на подводен живот;
10. Повишаване на осведомеността сред публичните власти и гражданите чрез кампании за нуждата от опазване на биоразнообразието;
11. Дейности за видимост, прозрачност и комуникация.

Ще се покриват разходи, свързани с горепосочените дейности (основни разходи), както и разходи за видимост и комуникация (до 2% от основните), разходи за организация, управление и отчитане, и разходи за повишаване на осведомеността. Допустими са още предварително извършени разходи (не по-рано от 23.11.2022 г.) – за закупуване на ноу-хау, патентни права и лицензи, както и за подготовка на проекта.

Към допустимите разходи са поставени условия да не увеличават риболовния капацитет на даден риболовен кораб, както и такива за придобиване на оборудване, което не увеличава способността на даден риболовен кораб да намира риба.

Срокът за изпълнение на проектите е до 12 месеца.

По процедурата има три приема:

1. от 02.10. до 31.12.2026 г., 17 ч. (текущ);
2. от 31.12.2026 г. до 01.03.2027 г., 17 ч.;
3. от 01.03.2027 г. до 30.04.2027 г., 17 ч.

Кандидатстването е по електронен път чрез системата ИСУН 2020.

* Съгласно определението в Регламент (ЕС) 2021/1139 – стр. 14.

The post Над 500 000 евро за специфично оборудване на риболовния кораб и иновации в полза на околната среда и биоразнообразието appeared first on EU Funds.

Мярката е предназначена за млади хора, които започват самостоятелна земеделска дейност и поемат управлението и развитието на собствено стопанство. Целта е да се насърчи заетостта на младите земеделски стопани, както и да се стимулира икономическото и социалното развитие в селските райони, в т.ч. чрез ефективно използване на ресурсите.

Могат да кандидатстват физически лица, еднолични търговци и еднолични дружества с ограничена отговорност, които са регистрирани като земеделски стопани с вече съществуващи стопанства. Те трябва да са на възраст от 18 до 40 навършени години вкл. и със стопанства със стандартен производствен обем (СПО) над 8 000 евро и до 30 000 евро вкл.

Размерът на подпомагането за един млад фермер е 60 000 евро (2 плащания по 30 000 евро). Това значи, че финансовият ресурс ще достигне до поне 1 930 млади стопани.

Кандидатите трябва да представят бизнес план с период на изпълнение до 24 месеца, където се доказва увеличение на икономическия размер на стопанството спрямо първоначалния размер с най-малко 4 000 евро СПО. С изпълнението на бизнес плана трябва да се осигури въвеждане в експлоатация на машини, съоръжения, оборудване, извършване на строително-монтажни работи (СМР) или закупуване на земеделска земя или сгради на стойност поне 7 500 евро (или 25% от размера на първото плащане).

С приоритет ще бъдат проекти, обхващащи чувствителните сектори (“Плодове и зеленчуци”, “Животновъдство” и “Етеричномаслени и медицински култури”) и за биологично производство. Високо ще се оценяват и проекти за цифровизация, опазване на околната среда и адаптация към климатичните промени, както и кандидати с образование в областта на селското стопанство.

Подпомагането се предоставя за максимален срок от 5 години.

Крайният срок за подаване на заявления за кандидатстване е 02.11.2026 г. вкл. чрез системата СЕУ.

The post Старт на втория прием по интервенцията за земеделски стопани с бюджет над 115 млн. евро appeared first on EU Funds.

Новата процедура ще замести BG16FFPR003-4.004, която бе прекратена след провеждането на одитна проверка през изминалото лято. Припомняме, че проверката установи нарушена организация на оценителния процес, субективизъм, липса на прозрачност и равнопоставеност.

Предвиденият бюджет на новата процедура е в размер на 110 млн. евро, с които ще бъдат подкрепени МСП от т.нар. “въглищни региони”* в процеса за икономическа диверсификация, финансирана от Фонда за справедлив преход (ФСП). Фокусът на ФСП са инвестиции, допринасящи за икономическата диверсификация, новите работни места, технологичната трансформация и намаляването на зависимостта от въглищната индустрия.

Чрез новата мярка ще се реализират производствени инвестиции с цел увеличаване на заетостта и подобряване на конкурентоспособността, строително-монтажни работи (СМР), придобиване на дълготрайни и недълготрайни материални активи (ДМА/ДНА), обучение и др.

Ресурсът ще бъде разпределен както следва:

• Област Стара Загора + 10 общини, свързани с Маришкия басейн – 86 млн. евро;
• Област Перник – 13,6 млн. евро;
• Област Кюстендил – 10,2 млн. евро.

Ще могат да кандидатстват микро- и МСП, изпълняващи производствени инвестиции на територията на целевите въглищни региони (вкл. лекарства, компютърна техника, химични продукти, машини, превозни средства, мебели, тъкани, облекло и др.). Те ще трябва да са регистрирани не по-късно от 31.12.2023 г.

Предприятията ще могат да се възползват от безвъзмездни средства с минимален размер 50 000 евро и максимален както следва:

• микро- и малки предприятия – 300 000 евро;
• средни предприятия – 500 000 евро.

Максималният интензитет на помощта при режим de minimis е намален на 65%. При избран режим “Регионална инвестиционна помощ” интензитетът ще зависи от категорията на предприятието и мястото на изпълнение – между 30 и 75%. При режим “Помощи за обучение” интензитетът ще е до 70%.

Допустимите дейности отново са обособени в два елемента, този път и двата са задължителни:

• Елемент А – Инвестиции:
  • производствени инвестиции в икономически дейности от национални и регионални приоритетни сектори;
  • СМР, свързани с икономическите дейности;
  • придобиване на ДМА и ДНА във връзка с икономическите дейности;
• Елемент Б – Обучения (до 10% от стойността на БФП по Елемент А):
  • специфични обучения, насочени към икономическите дейности, за които е заявена подкрепа.

Ще се покриват разходи за ДМА, ДНА, СМР, обучение, както и организация и управление, информация и публичност, и др.

Продължителността на проектите ще бъде до 31.12.2029 г.

МРРБ очаква да подкрепи около 200 предприятия. Предходната процедура, чийто прием бе от 29.01. до 15.05.2025 г., отбеляза много висок интерес с подадени над 1 900 проектни предложения.

Процедурата ще бъде отворена индикативно до края на годината, а приемът ще продължи 3 месеца.

Проектът на Методологията и критериите е достъпен тук. Предложения се приемат в срок до 12.10.2026 г. вкл. на електронен адрес oprd@mrrb.government.bg.

* Въглищни региони – областите Стара Загора, Перник и Кюстендил, както и прилежащите към Стара Загора 10 общини – Нова Загора, Ямбол, Симеоновград, Харманли, Тополовград, Димитровград, Хасково, Елхово, Сливен и Тунджа.

The post Обсъждат се методологията и критериите за подбор на новата процедура за диверсификация на МСП от въглищните региони appeared first on EU Funds.