Капиталовата програма е на стойност 300 млн. евро, а във финансовата рамка са заложени и над 60 млн. евро европейски средства. Общината предвижда да комбинира европейско финансиране, заемни средства и публично-частни партньорства за реализацията на по-големите проекти.

За потенциалните бенефициенти това означава възможности както по традиционните общински програми, така и чрез участие в проекти и инициативи в отделните приоритетни направления.

Култура

Едно от най-значимите направления за директна подкрепа на организации и дейци е културата. За културни събития, фестивали, концерти на открито и подкрепа на културни институти, музеи, театри и читалища са предвидени общо 22 млн. евро. Общината посочва, че ще продължи подкрепата за независимата сцена, читалищната мрежа и културния живот в кварталите.

Продължава финансирането и по общинските програми “Култура”, “Мобилност”, Лятна програма и други механизми за подкрепа.

Младежки инициативи и развитие на таланти

За програмата “София – град на младите и активните” са предвидени 160 000 евро. Продължава и подкрепата за млади таланти чрез целогодишни и еднократни стипендии и награди, както и чрез инициативи като “Академия за ВИЗИОНЕРИ”, “Моята София. Младите с каузи” и “Роди се звезда”.

Общината планира и нови инициативи за кариерно ориентиране и обучения, както и ежемесечни безплатни събития, свързани с предприемачеството.

Образование

Над 60 млн. евро по Плана за възстановяване и устойчивост и оперативни програми са насочени към изграждането и ремонта на 12 детски градини и 5 училища. Със същия ресурс се финансират реконструкцията на 4 читалища, обновяването на социални домове за възрастни хора и изграждането на младежки център в район “Надежда”.

За общинските образователни програми са предвидени още 390 000 евро, вкл. за “Лятна грижа”, “Учим се заедно”, “Витоша на децата”, “Лидери в действие”, “Да пораснем изправени” и “Менторска подкрепа за новоназначени учители”.

Околна среда

Една от най-големите конкретни възможности за директна подкрепа е новата програма за безплатна подмяна на старите отоплителни уреди на домакинствата. За нея е осигурено европейско безвъзмездно финансиране от 37,6 млн. евро по Програма “Околна среда”.

Програмата е насочена към домакинствата и има за цел едновременно да намали замърсяването на въздуха и да насърчи преминаването към по-чисти отоплителни решения.

В сферата на околната среда общината предвижда още над 6,8 млн. евро за изграждане, обновяване и основен ремонт на зелени пространства в кварталите. Отделно са планирани 1,5 млн. евро за облагородяване на 28 кални пространства в 16 района.

За дейности по Плана за действие за устойчива енергия и климат са заложени близо 375 000 евро, а още близо 340 000 евро са предвидени по програмата за оползотворяване на хидротермалните ресурси от минералните води на София.

Градска инфраструктура

Най-голямата част от инвестиционния ресурс е насочена към инфраструктурата. Продължава разширението на метрото в направленията “Слатина” и “Обеля”, като за строителството са осигурени 50 млн. евро от Европейската инвестиционна банка (ЕИБ), държавата и общината.

Предвидени са средства за нови пътни връзки, трамвайна инфраструктура, мостове, велоалеи и “Зеления ринг”. Само за проектирането на първите два участъка на “Зеления ринг” са заложени 150 000 евро, а за обновяване на тротоари – 12,9 млн. евро.

Тези средства обаче не представляват отворени грантови възможности за бизнеса. Те ще се реализират основно чрез общински инвестиционни проекти, обществени поръчки, европейско финансиране, заеми и публично-частни партньорства.

Социални и здравни дейности

В социалната сфера са предвидени 46,6 млн. евро за държавно делегирани дейности, 8,5 млн. евро за местни дейности, 395 000 евро дофинансиране и още 4,3 млн. евро за Оперативна програма “Социален патронаж”.

В здравеопазването общинският ресурс включва 16,7 млн. евро за местни дейности, от които 11 млн. евро са за медицински услуги извън обхвата на задължителното здравно осигуряване.

Сред планираните мерки са нови и обновени яслени групи, здравна грижа в училищата и детските градини, подкрепа за обучение на медицински сестри и продължаване на програмите за инвитро и за деца със специални потребности.

Публичното обсъждане ще се проведе в сградата на Столична община (ул. Московска 31-33, ет. V, зала 5), както следва:

1. Публично обсъждане на Отчета за изпълнение на бюджета на Столична община за 2025 г. – 14 ч.;
2. Публично обсъждане на Проекта за бюджет на Столична община за 2026 г. – от 16 ч.

Документите са достъпни тук.

The post Столична община планира бюджет от 1,54 млрд. евро за 2026 г. appeared first on EU Funds.

Заинтересованите страни са поканени да попълнят въпросник, чрез който да се установи:

• съществуват ли реални функционални връзки между региони и област Чанаккале;
• в кои области има потенциал за бъдещо сътрудничество;
• каква форма на евентуално участие на област Чанаккале би била най-подходяща.

Въпросникът обхваща основни области с потенциал за партньорство, сред които конкурентоспособност на малки и средни предприятия (МСП), наука и иновации, морска икономика, туризъм, културно наследство, образование, околна среда, климатични промени и управление на риска.

Въпросникът е достъпен тук, а попълването му отнема около 5 мин.

Крайният срок е 21.08.2026 г.

В настоящия програмен период трансграничната програма инвестира над 34 млн. евро, за да подкрепи сближаването и развитието на областите Бургас, Ямбол, Хасково, Одрин и Къркларели.

Финансираха се проекти в рамките на 3 приоритета – за по-екологичен, по-интегриран и по-сигурен граничен регион – за инвестиции в интегрираното териториално развитие с фокус специфичните нужди на региона, туризма и културно-историческото наследство, модернизирането и прехода към устойчивост на МСП, борбата с горски пожари и др.

През последните месеци се проведоха регионални консултации, на които се обсъждат потенциални нови приоритети и бъдещи проекти за новия програмен период. Последните две срещи бяха в Одрин и Хасково.

The post Провежда се проучване относно разширяване на бъдещата трансгранична програма с Турция appeared first on EU Funds.

Поканата отвори за кандидатстване на 24.07.2026 г. и ще предостави общо 6,2 млн. евро за изпълнението на следните операции:

1. Продължаващо развитие и прилагане на система за резервационни данни на пътниците в звена за данни на пътниците (BGPIU) на национално ниво;
2. Подкрепа от държавите членки по отношение на внедряване и осигуряване работата на SIENA и изискванията на ЕК за въвеждането и използването на системи за управление на случаите (Case Management System) съгласно Директива 2023/977 относно обмена на информация между правоприлагащите органи;
3. Повишаване ефективността при извършване на оценка и управление на корупционния риск в МВР;
4. Укрепване на оперативния капацитет на Държавна агенция “Технически операции” (ДАТО) чрез обмяна на добри практики и опит със сродни служби на държави членки на Европейския съюз, обучения и трансгранично сътрудничество;
5. CYBERTools – Специализирани софтуери за анализ и противодействие на киберпрестъпления;
6. Повишаване на информираността за борба с киберпрестъпления и разпространение на наркотици;
7. Повишаване на националната сигурност чрез обществена осведоменост;
8. Smart and Secure Selection – сигурност, превенция на престъпността и корупцията чрез високотехнологична процедура за психологически  подбор в МВР;
9. Специфично действие: ISF/2026/SA/1.1.2/011 Осъвременяване и развитие на използваната към момента система за управление на случаи в ДМОС чрез адаптиране на интегрираната SIENA в нея със съпътстващите процеси във връзка с прилагането на Директива (ЕС) 2023/977.

Конкретните бенефициенти са Държавна агенция “Национална сигурност” (ДАНС), Дирекция “Международно оперативно сътрудничество” – МВР (ДМОС), Дирекция “Вътрешна сигурност” – МВР, ДАТО, Главна дирекция “Борба с организираната престъпност” – МВР (ГДБОП) и Института по психология на МВР.

Крайният срок за кандидатстване е 11.09.2026 г., а повече за условията можете да прочетете тук.

По време на информационния ден експерти от Дирекция “Международни проекти” ще представят информация относно процедурата.

Събитието е със свободен достъп и ще стане активно тук от 04.08.2026 г., 9:45 ч.

The post Инфо ден по поканата за конкретни бенефициенти за подобряване на националната сигурност – 04.08.2026 г. appeared first on EU Funds.

С общ бюджет близо 6,2 млн. евро ще се изпълняват следните операции със следното разпределение на ресурса и конкретни бенефициенти:

1. Продължаващо развитие и прилагане на система за резервационни данни на пътниците в звена за данни на пътниците (BGPIU) на национално ниво – 3 млн. евро, Държавна агенция “Национална сигурност” (ДАНС);
2. Подкрепа от държавите членки по отношение на внедряване и осигуряване работата на SIENA и изискванията на ЕК за въвеждането и използването на системи за управление на случаите (Case Management System) съгласно Директива 2023/977 относно обмена на информация между правоприлагащите органи – 154 336 евро, Дирекция “Международно оперативно сътрудничество” – МВР (ДМОС);
3. Повишаване ефективността при извършване на оценка и управление на корупционния риск в МВР – 152 140.65 евро, Дирекция “Вътрешна сигурност” – МВР;
4. Укрепване на оперативния капацитет на Държавна агенция “Технически операции” (ДАТО) чрез обмяна на добри практики и опит със сродни служби на държави членки на Европейския съюз, обучения и трансгранично сътрудничество – 300 000 евро, ДАТО;
5. CYBERTools – Специализирани софтуери за анализ и противодействие на киберпрестъпления – 935 000 евро, Главна дирекция “Борба с организираната престъпност” – МВР (ГДБОП);
6. Повишаване на информираността за борба с киберпрестъпления и разпространение на наркотици – 200 000 евро, ГДБОП;
7. Повишаване на националната сигурност чрез обществена осведоменост – 249 843.77 евро, ДАНС;
8. Smart and Secure Selection – сигурност, превенция на престъпността и корупцията чрез високотехнологична процедура за психологически  подбор в МВР – 797 842 евро, Институт по психология на МВР;
9. Специфично действие: ISF/2026/SA/1.1.2/011 Осъвременяване и развитие на използваната към момента система за управление на случаи в ДМОС чрез адаптиране на интегрираната SIENA в нея със съпътстващите процеси във връзка с прилагането на Директива (ЕС) 2023/977 – 326 499.30 евро, ДМОС.

За всяка операция се подава отделно проектно предложение.

По проектите не се изисква собствено финансиране. Допуска се участието на партньори – организации и структури от публичния сектор.

Ще се провеждат експертни срещи, семинари, обучения, съвместни учения, ще се създават и поддържат ИКТ системи, ще бъде закупувано оборудване, ще се въвеждат механизми за обмен на информация, ще се реализират проекти за предотвратяване на престъпления и др.

Ще се покриват разходи за персонал, материални и нематериални активи, разходи за услуги (вкл. наем на недвижимо имущество, обучения, хонорари на експерти и др.), материали, строително-монтажни работи, както и непреки разходи – до 2% от стойността на допустимите преки разходи.

Разходите следва да бъдат реализирани между 01.01.2021 г. и 31.12.2029 г.

Крайният срок за подаване на проектни предложения е 11.09.2026 г., 17:30 ч. чрез системата ИСУН 2020.

The post С над 6 млн. евро МВР ще реализира операции за подобряване на националната сигурност appeared first on EU Funds.

• Статистическите зони в страната от Ниво 1 (NUTS 1) да се обединят в един регион. В момента Ниво 1 включва два района – единият обхваща Северна и Югоизточна България, а другият – Югозападна и Южна централна България;
• Регионите за планиране от Ниво 2 (NUTS 2) да станат четири. Понастоящем в България има шест региона на Ниво 2 – Северозападен (областите Видин, Враца, Ловеч, Монтана, Плевен), Северен централен (Велико Търново, Габрово, Разград, Русе, Силистра), Североизточен (Варна, Добрич, Търговище, Шумен), Югоизточен (Бургас, Сливен, Стара Загора, Ямбол), Южен централен (Кърджали, Пазарджик, Пловдив, Смолян, Хасково) и Югозападен (Благоевград, Кюстендил, Перник, София-град, София-област). Пет от тях са в категорията “По-слабо развити райони” – т.е. региони с брутен вътрешен продукт (БВП) на глава от населението в стандарт на покупателна способност (СПС) под 75% от средното за ЕС. Единствено Югозападният регион попада в категорията “Регион в преход” (с БВП/глава между 75 и 90% от средното за ЕС).

Новата карта на Ниво 2 ще бъде както следва:

Новите четири региона за планиране са Северен район (областите Видин, Монтана, Враца, Ловеч, Плевен, Габрово, Велико Търново, Търговище, Русе, Разград, Силистра); Източен район (областите Добрич, Варна, Шумен, Бургас, Сливен и Ямбол); Южен район (областите София, Перник, Кюстендил, Благоевград, Пазарджик, Смолян, Пловдив, Стара Загора, Хасково и Кърджали). Създава се и Столичен район с територията на Столична община.

От МРРБ уточняват, че статистическите граници ще се изменят, но се запазват административните граници на всички 28 области и на общините в тях.

Регионите на планиране са обособени с основна цел статистическо отчитане на териториалните единици, като определянето на границите им играе роля в определянето на това на каква европейска помощ те имат право.

Очаква се предложените изменения да допринесат за усъвършенстване на държавната политика за регионално развитие чрез привеждане на нормативната уредба в съответствие с новата класификация NUTS и за адаптиране и подобряване на системата от стратегически документи съобразно новото райониране и прилагането на интегрирания териториален подход.

Предлагат се и изменения, основани на практиката от прилагането на интегрирания териториален подход. Целта е да се усъвършенстват стратегическите документи за регионално развитие и механизмите за тяхното изпълнение.

Коментари и становища се приемат на Портала за обществени консултации в срок до 06.08.2026 г.

The post За обществено обсъждане: Нови четири региона на планиране от Ниво 2 в България appeared first on EU Funds.

Финансират се дейности за изграждане на капацитет и техническа помощ. Програмата е насочена към институции, готови да споделят опит с партньори, като по този начин помагат на държавите, които не са членки, да напреднат по пътя си към стандартите и политиките на ЕС.

CEI е регионален междуправителствен форум, създаден през 1989 г. и обединяващ 17 държави от Централна, Източна и Югоизточна Европа с цел насърчаване на регионалното сътрудничество за интеграция в ЕС и устойчиво развитие.

Финансиране

KEP се финансира от италианското правителство чрез Фонда CEI на Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР). Размерът на средствата по програмата за 2026 г. е 550 000 евро.

Размерът на безвъзмездната помощ за един проект е 40 000 евро. Бенефициентите следва да осигурят поне 50% съфинансиране.

Очаква се ресурсът да достигне до поне 13 проекта.

Бенефициенти

Могат да кандидатстват институции (публични и частни юридически лица), регистрирани в държавите от CEI. Това могат да бъдат органи от публичния и частния сектор, както и международни и неправителствени организации, работещи в обществен интерес.

Кандидатстването е в консорциуми между:

• Доставчици на ноу-хау: от България, Хърватия, Чехия, Унгария, Италия, Полша, Румъния, Словакия и Словения;
• Бенефициенти на ноу-хау: от Албания, Босна и Херцеговина, Молдова, Черна гора, Северна Македония, Сърбия и Украйна.

Допустими дейности

Видовете допустими дейности включват обучение на работното място, семинари, командироване на персонал, учебни посещения, мисии за партньорска оценка, съдействие при изготвянето на стратегически документи (напр. планове за развитие, реформи, стратегически проучвания и др.), трансфер на технологии, техническа помощ и подпомагане за изграждане на капацитет.

От кандидатите се изисква ясно да посочат кога се очаква дейността да започне и да приключи, как ще бъде организирана, кой ще отговаря за нейното изпълнение, както и очакваните резултати във връзка с целите на проекта. Очаква се организирането на заключително събитие (напр. конференция, семинар или промоционална среща), насочено към разпространяване и популяризиране на резултатите от проекта сред заинтересованите страни, лицата, отговорни за изготвянето на политиките, и широката общественост.

Оценяване

Проектните предложения, преминали проверката за административна допустимост, ще бъдат оценени по критерии за:

1. Достатъчен опит в управлението на проекти;
2. Знание и експертиза на доставчика на ноу-хау;
3. Уместност към целите на CEI;
4. Роля на дейностите и резултатите за подсилване на регионалното сътрудничество;
5. Адресиране на нуждите на бенефициента на ноу-хау;
6. Съгласуваност на дейностите със заложените цели на проекта;
7. Осъществимост на дейностите;
8. Устойчивост на ползите от проекта;
9. Качество на плана за комуникация и видимост;
10. Уместност на разходите.

С най-висока тежест са третият и четвъртият критерии.

Резултатите от оценяването ще бъдат обявени през ноември.

Срок

Продължителността на проектите може да бъде между 6 и 24 месеца със стартова дата 01.01.2027 г.

Крайният срок за подаване на проектни предложения е 11.09.2026 г., 12 ч. (централноевропейско време) от тук.

The post Know-how Exchange Programme: до 40 000 евро за изграждане на капацитет и обмен на добри практики appeared first on EU Funds.

Проектобюджетът е насочен към осигуряване на стабилно финансиране за утвърдените европейски политики и едновременно с това е в отговор на нарастващите геополитически, икономически и социални предизвикателства. Сред основните приоритети остават подкрепата за Украйна, конкурентоспособността на европейската икономика, сигурността и отбраната, управлението на миграцията и защитата на външните граници, както и инвестициите в зеления и цифровия преход.

Предложеният бюджет има за цел да гарантира плавното приключване на текущия програмен период, като същевременно осигури необходимите ресурси за изпълнение на поетите ангажименти по основните европейски програми и инструменти. Според ЕК бюджетът е структуриран така, че да съчетава финансова дисциплина с достатъчна гъвкавост за реакция при непредвидени кризи и нововъзникващи потребности.

Сред акцентите в предложението са продължаващата финансова подкрепа за Украйна, засилените инвестиции в отбранителните способности на ЕС, научните изследвания и иновациите, както и мерките за укрепване на икономическата конкурентоспособност на ЕС.

Проектобюджетът е съобразен с позицията на Европейския парламент, гласувана през април.

Ето и предложеното от ЕК разпределение на бюджета по приоритети:

• 54 млрд. евро за Общата селскостопанска политика и 800 млн. евро за Европейския фонд за морско дело, рибарство и аквакултури – с 200 млн. евро повече от текущата година;
• 44 млрд. евро за регионално развитие и сближаване – с 200 млн. евро повече от текущата година;
• 14,5 млрд. евро за социална кохезия чрез Европейския социален фонд + (ЕСФ+) – с 200 млн. евро повече от текущата година;
• 15,5 млрд. евро в подкрепа на партньорите и интересите на ЕС (вкл. държавите от Политиката за съседство, предприсъединителна помощ и хуманитарна помощ);
• 4 млрд. евро безвъзмездна помощ по Механизма за Украйна и 2,2 млрд. евро под формата на заеми + 90 млрд. евро заеми по новия Инструмент за заеми в подкрепа на Украйна;
• 13,8 млрд. евро за научни изследвания и иновации, от които 12,8 млрд. евро за “Хоризонт Европа” – с 300 млн. евро по-малко от текущата година;
• 4,7 млрд. евро за стратегически инвестиции като Механизма за свързване на Европа и програма “Цифрова Европа” – със 100 млн. евро повече от текущата година;
• 2,3 млрд. евро за космоса;
• 17,3 млрд. евро за хората, устойчивостта и ценностите (вкл. 4,5 млрд. евро за “Еразъм+”) – с 2,2 млрд. евро повече от текущата година;
• 2,3 млрд. евро за действия в областта на околната среда и климата (вкл. 846 млн. евро за програма “LIFE” и 1,3 млрд. за Фонда за справедлив преход) – със 100 млн. евро повече от текущата година;
• 3,4 млрд. евро за защита на границите – със 700 млн. евро повече от текущата година;
• 2,4 млрд. евро за миграцията – със 100 млн. евро повече от текущата година;
• 2,3 млрд. евро за отбрана (вкл. 1 млрд. евро за Европейския фонд за отбрана) – с 400 млн. евро повече от текущата година;
• 1 млрд. евро за функционирането на единния пазар (вкл. 622 млн. евро за програма “Единен пазар”);
• 635,3 млн. евро за програмата “ЕС в подкрепа на здравето” – с 50 млн. евро по-малко от текущата година.

Бюджетът за повечето приоритети остава близък или същия като този през настоящата 2026 г. Растеж бележат приоритетите за хора, устойчивост и ценности (вкл. Програма “Еразъм+”), “Механизъм за свързване на Европа”, ЕСФ+, защитата на границите, отбраната, селското стопанство, климата и миграцията.

Предлага се спад на средствата за научни изследвания и иновации, вкл. 100 млн. евро по-малко за “Хоризонт Европа”. От ЕК уточняват, че намалението се дължи предимно на специфичния характер на Програмата ITER за разработване на термоядрена енергия. При нея финансирането е било съсредоточено в първите години на настоящата МФР съгласно конкретните инвестиционни нужди.

По отношение на “Хоризонт” от Комисията поясняват, че понижението е във връзка с преструктурирането ѝ вследствие на средносрочния преглед на МФР. Припомняме, че през 2024 г. бе прието 7-годишният бюджет на “Хоризонт Европа” да се намали от 95,5 млрд. до 93,5 млрд. евро.

Към средата на лятото се очаква решението на Съвета на ЕС по предложения бюджет, а това на Европейския парламент – през есента. Официалното одобрение на бюджета за следващата година се очаква преди края на годината.

The post Европейската комисия предлага бюджет за 2027 г. в размер на 200 млрд. евро appeared first on EU Funds.

Една от най-съществените промени е създаването на Изпълнителна агенция “Европейски фондове за конкурентоспособност” (ИА ЕФК). Новата структура ще поеме управлението на ключови програми, вкл. Програма “Конкурентоспособност и иновации в предприятията” 2021–2027 г. (ПКИП) и Програма “Научни изследвания, иновации и дигитализация за интелигентна трансформация” 2021–2027 г. (ПНИИДИТ). ИА ЕФК ще бъде самостоятелно юридическо лице и второстепенен разпоредител с бюджет към министъра на иновациите и дигиталната трансформация.

Според проекта новата агенция ще разполага с 225 щатни бройки и ще бъде организирана в една главна дирекция и седем дирекции, специализирани в областите на програмирането, подбора на проекти, финансовата верификация, управлението на риска и изпълнението на проекти.

Паралелно с това се предлага преструктуриране на самото МИДТ. Новият устройствен правилник разширява обхвата на министерството, като му възлага отговорности не само за иновациите и икономическото развитие, но и за дигиталната трансформация, електронното управление, киберсигурността, изкуствения интелект и развитието на високотехнологични индустрии.

Заложени са и нови стратегически направления – развитието на дълбоки технологии, микроелектроника, квантови технологии, космически технологии и иновации с двойна употреба. Предвижда се министерството да координира държавната политика по отношение на изкуствения интелект, вкл. внедряването му в публичната администрация и бизнеса.

Новата структура поставя акцент върху предприемачеството и развитието на стартиращи компании. Специализираната дирекция “Иновационна политика и предприемачество” ще работи за ускоряване на растежа на иновативните предприятия, насърчаване на трансфера на технологии между науката и бизнеса, развитие на рисковото финансиране и привличане на инвестиции в стратегически сектори.

Наред с новата ИА ЕФК, проектът поставя важна роля на Националния иновационен фонд (НИФ), който е предвиден като част от институционалната екосистема на МИДТ. Според проекта, НИФ ще бъде ключов инструмент за подкрепа на иновативни предприятия, стартъпи и растящи компании, като ще работи в синхрон с европейските програми и останалите финансови механизми за насърчаване на технологичното развитие.

Предвижда се също въвеждането на модел на споделени административни услуги между министерството и подчинените му структури, което има за цел да оптимизира разходите и да намали административната тежест.

Според мотивите на реформата разделението между създаването на политики и оперативното изпълнение следва да доведе до по-голяма ефективност и отчетност. Министерството ще концентрира усилията си върху стратегическото управление и разработването на политики, докато изпълнителните агенции ще осъществяват оперативното управление на програмите и проектите. Така държавата залага на комбиниран модел, в който стратегическото планиране, европейското финансиране и националните инвестиционни инструменти се управляват координирано с цел повишаване на конкурентоспособността на българската икономика.

Коментари и становища се приемат в срок до 28.06.2026 г. на Портала за обществени консултации.

The post За обществено обсъждане: Нов модел за управление на иновациите и дигиталната трансформация appeared first on EU Funds.

Набират се мнения на граждани, представители на публични власти, собственици на бизнеси, членове на НПО, изследователи, студенти и др. заинтересовани страни относно нуждите и приоритетите за развитие на трансграничния регион. Основните теми във въпросника включват:

• Икономическо развитие и иновации;
• Опазване на околната среда и устойчивост;
• Свързаност и мобилност;
• Социално приобщаване;
• Трансгранично сътрудничество и развитие на общностите.

Резултатите от консултацията ще подпомогнат формулирането на бъдещата програма и нейните приоритети. След 2028 г. програма “Интеррег Румъния – България” ще продължи да обхваща значителна територия по границата между двете държави и ще отговаря на нуждите на региона в съответствие с новите приоритети.

Попълването на въпросника отнема между 10 и 20 мин. и е отворено за всички заинтересовани без значение от опита им с програмата.

Крайният срок за изпращане на отговори е 24.07.2026 г., 18 ч. Въпросникът е достъпен тук.

The post Стартира публична консултация за бъдещето на трансграничния регион с Румъния appeared first on EU Funds.

Гласуването премина с 389 вота “за”, 191 – “против” и 75 – “въздържали се”.

Ролята на насоките е да очертаят очакванията, които Европейската комисия (ЕК) следва да вземе предвид при разработването на предложението си за бюджет. То обикновено излиза преди началото на лятото. Официалният бюджет се приема до края на годината след обсъждания в ЕП и в Съвета на ЕС.

Според евродепутатите бюджетът за 2027 г. следва да се съсредоточи върху Кохезионната политика като инструмент за стимулиране на конкурентоспособността, върху справянето с недостига на квалифицирани кадри, жилищната криза, подобряване на системите за здравеопазване. Също така членовете на ЕП призовават за допълнителни инвестиции в областта на енергийната ефективност, кръговата икономика, биологичното разнообразие и цифровите иновации, селското стопанство, сигурността на границите и възможностите в областта на сигурността и отбраната.

Основните положения в насоките на ЕП включват:

Недостиг на работна ръка, жилищно настаняване и демокрация

Фокусът е върху Политиката за сближаване за подсилване на конкурентоспособността и подкрепата за критична инфраструктура, вкл. транспортни, цифрови и енергийни мрежи, особено в по-слаборазвитите региони на ЕС. Депутатите призовават за справяне с недостига на работна ръка, липсата на квалифицирани кадри и демографския натиск, по-устойчиви системи на здравеопазване със специално внимание върху психичното здраве.

На фона на нарастващите разходи за живот и жилищната криза, депутатите ще търсят повече подкрепа, напр. по линия на Европейския социален фонд + (ЕСФ+). Следва да се търси и повече финансиране за организациите на гражданското общество, независимите медии и разследваща журналистика, действия срещу дезинформацията и насилието, основано на пола.

Стратегически предизвикателства

Членовете на ЕП искат бюджетът за 2027 г. да ускори инвестициите в енергийна ефективност, кръгова икономика, биоразнообразие и цифрови иновации. Те подчертават необходимостта да се преодолее прогнозираният годишен дефицит в енергийните инвестиции от 660 млрд. евро и да се осигури достатъчно финансиране за програмата за околна среда и климат “LIFE”.

Също така депутатите призовават за адекватна подкрепа за земеделските стопани и сектора на рибарството, вкл. за укрепване на способността на Механизма за гражданска защита на ЕС и на rescEU за бързо реагиране при кризи.

Друг акцент е нуждата от адекватно финансиране за ефективни политики в областта на убежището, миграцията и управлението на границите с цел защита на външните граници на ЕС и за запазването на свободното движение. Според евродепутатите е необходимо и укрепване на европейските способности в сигурността и отбраната, вкл. чрез общи инвестиции в научни изследвания, технологии с двойна употреба и военна мобилност.

Съседство и обща външна политика

Членовете на ЕП подкрепят по-решителни външни действия на ЕС и увеличаване на финансирането за развитие и хуманитарна помощ. Те призовават за увеличаване на финансирането за Източното и Южното партньорство, така че да се насърчи стабилността в съседните региони и съответно да се укрепи самата сигурност на ЕС. Значими остават още предприсъединителната помощ и поетото задължение от държавите членки да отпуснат на Украйна заем от 90 млрд. евро.

Нови собствени ресурси за изплащане на заемите

Депутатите подчертават, че нарастващите разходи по заемите, свързани с инструмента NextGenerationEU, не трябва да бъдат за сметка на програмите на ЕС. Според прогнозите на ЕК лихвените плащания през 2027 г. могат да достигнат 10 млрд. евро, в сравнение с първоначалните прогнози от 4,98 млрд. евро. Членовете на ЕП ще настояват за осигуряване на достатъчно нови собствени ресурси, които да покрият задълженията и да задоволят растящите инвестиционни нужди.

The post Европейският парламент прие приоритетите за бюджета на ЕС за 2027 г. appeared first on EU Funds.

За изминалата година ОЛАФ е приключила 209 разследвания, като са били издадени 216 препоръки към съответните национални органи и органи на ЕС. Освен това, ОЛАФ е започнала 254 нови разследвания вследствие на извършени 1 142 предварителни анализа. Предотвратено е неправомерното изразходване на 18 млн. евро от бюджета на ЕС.

Освен в ЕС са извършени и разследвания в трети страни – Северна Македония, Турция, Украйна, Молдова, Израел и др.

Основните операции от изминалата година включват сложни финансови измами и трансгранична незаконна търговия, митнически нарушения, екологични измами и избягване на санкции. Разследванията са свързани със случаи на конфликти на интереси, манипулиране на обществени поръчки и завишени разходи.

Отчита се тенденция за драстичен ръст на контрабандата и незаконната търговия с електронни цигари и вейпове през 2025 г. ОЛАФ отбеляза и тревожен ръст във внасянето в Европа на забранени продукти, както и на продукти, съдържащи негодни или опасни вещества.

Наблюдава се още тенденция за незаконно пристигане на експресни пратки по въздух, съдържащи стоки, които подлежат на по-високи данъци, вкл. текстил, обувки, чанти и електрически велосипеди, както и незаконни стоки, вкл. опасни, фалшиви и некачествени продукти.

Други отличаващи се разкрити случаи на измама са:

• инфраструктурен проект за завършване на строителни работи по магистрала в Италия, който е в застой от години и с минимален прогрес – ОЛАФ препоръчва възстановяването на 25,6 млн. евро;
• група от компании в Унгария, които си сътрудничат с цел незаконно придобиване на средства чрез проекти за доставка на оборудване на фирми в селски райони – ОЛАФ препоръчва възстановяването на 1,5 млн. евро;
• нередности при възлагането на договор за обучение на персонал от организация в Испания, където тръжната документация е била съобразена специално с един конкретен участник в търга – ОЛАФ препоръчва възстановяването на 266 000 евро.

Според доклада, в България за 2025 г. са били разглеждани общо 5 случая, 2 от които са завършени с мнение за възстановяване. Подробности за тях не се съобщават в настоящата версия на доклада.

В това отношение България е на седмо място в Европа. Пред страната ни са Румъния (с 20 разглеждани случая и препоръка за възстановяване на средства при 6 от тях), Хърватия (13/5), Италия (11/6), Унгария и Полша (по 10/7) и Испания (8/5). Най-добре се представят Австрия и Латвия, където е разглеждан по един случай и не са издадени препоръки за възстановяване на средства.

Също така, според доклада службата се е занимавала и с разследвания на предполагаеми нарушения от страна на служители и членове на институциите на ЕС. Те включват етични въпроси, конфликт на интереси, твърдения за тормоз, злоупотреба с възможностите за дистанционна работа и пенсионните права, както и нецелесъобразно използване на бюджетите за командировки.

Пълния доклад можете да разгледате тук.

The post Годишен доклад на ОЛАФ за 2025 г.: близо 600 млн. евро трябва да се възстановят в бюджета на ЕС appeared first on EU Funds.

Измененията са отбелязани в жълто в актуализирания документ. Те са свързани основно с превалутирането от левове в евро, както и с предоставянето на безвъзмездна финансова помощ под формата на финансиране, което не е свързано с разходи. Този тип финансиране се изплаща при постигане на конкретни резултати, цели или етапи, вместо за покриване на действителни разходи.

Припомняме, че процедурата отвори за кандидатстване през септември 2023 г. Целта ѝ е да осигури експертен опит и трансфер на знания на управляващия орган (УО) на ПРР, териториалните органи и партньорите по програмата. Фокусът е върху ефективното използване на средствата от ЕС и развитието на модел за многостепенно управление и екосистемен подход.

Бюджетът е в размер на 22,7 млн. евро, а конкретен бенефициент е ГД СППРР, която е УО на ПРР. От дирекцията не се изисква собствено финансиране.

Безвъзмездната финансова помощ ще се предоставя въз основа на бюджетни линии, структурирани в три направления:

1. Създаване и поддържане на екип (пул) от експерти за консултантска подкрепа в специфични и нишови области и политики на ЕС – до 4 млн. евро;
2. Разработване и поддържане на информационна платформа и мрежа на заинтересованите страни, съдържаща информация относно нормативни документи, политики, информация относно предстоящи и проведени тематични събития, материали от семинари, възможност за въпроси и отговори, бюро за помощ – до 1,8 млн. евро;
3. Пилотни инициативи, тематични събития и анализи и оценки (вкл. тематични събития за трансфер на знания; анализи за нивото на информираност, капацитет и удовлетвореност на потенциални бенефициенти; пилотни инициативи за насърчаване на ангажираността на заинтересованите страни ) – до 16,8 млн. евро.

При реализирането на дейностите, свързани с изграждането и поддържането на информационната платформа УО следва да си партнира с Дирекция “Централно координационно звено” в Министерския съвет.

Допустимите разходи включват разходи за консултации от външна специфична експертиза, разходи за организиране и провеждане на тематични събития, разходи за изготвяне на анализи, планове и проучвания, разходи за изготвяне и поддържане на електронна платформа, разходи за пула от експерти, разходи за услуги и др.

Крайният срок за кандидатстване е 29.06.2029 г., 17 ч. чрез системата ИСУН 2020.

The post Изменят се насоките по процедурата за ефективно прилагане на интегрирания териториален подход по ПРР appeared first on EU Funds.

Иновативните модели за финансиране представляват нетрадиционни начини за набиране на средства и насърчаване на инвестиции – чрез комбиниране на различни източници (собствени средства, публични и частни средства) или чрез привличане на различни партньори (напр. граждани, частния сектор).

Програмата за менторство ще предложи на публичните власти практически знания, за да превърнат идеите си в проекти, готови за финансиране. Фокус са проектите в климата и енергетиката, които са изправени пред предизвикателства като ограничени ресурси и сложни финансови обстоятелства.

Ще бъдат обхванати иновативни модели на финансиране и подкрепящи механизми като:

• Договори за енергийна ефективност с гарантиран резултат (ЕСКО договори);
• Револвиращи фондове;
• Комбиниране на публично и частно финансиране;
• Единни гишета;
• Енергийни общности.

Чрез дейности за практически обмен, наставничество и едно специално организирано учебно посещение, участниците ще могат да възпроизведат работещи модели в своя местен контекст.

Предлага се обучение на 3 нива:

1. Общност на PROSPECT – свободен достъп до разнообразни ресурси за обучение, вкл. интерактивни видеоклипове, наръчници и библиотека с най-добри практики;
2. Програма за взаимно обучение PROSPECT – преминалите първия етап могат да кандидатстват за присъединяване към група за взаимно обучение със специално назначен ментор. Участниците ще работят съвместно както в онлайн срещи и дейности, така и в рамките на учебно посещение (с продължителност ден и половина);
3. Програма за напреднало менторство PROSPECT – участниците, които желаят да продължат напред, могат да получат достъп до индивидуални менторски сесии с експерти, които да подпомогнат разработването и изпълнението на техните проекти.

Кандидатите следва да участват пряко във финансирането или изпълнението на проекти в областта на устойчивата енергетика и климата в своята организация. От PROSPECT насърчават участниците да се включат с конкретен проект (независимо в какъв етап на развитие), за който търсят експертен опит и подкрепа от ментор. Допуска се участието на до двама служители от един орган – в различни групи и с отделни кандидатури.

Участието в програмата е безплатно, а разходите за учебното посещение ще се възстановяват.

Крайният срок за кандидатстване е 24.04.2026 г. вкл. от тук.

The post Общини и публични власти с възможност да подобрят капацитета си за иновативно финансиране по програма PROSPECT appeared first on EU Funds.

В този контекст трансграничните координационни пунктове представляват нова услуга, която ще оценява исканията на местните заинтересовани страни относно потенциални пречки и ще действа като връзка с националните органи за тяхното преодоляване. Заинтересованите страни ще получават официален отговор, в който се обяснява дали и как може да бъде преодоляна дадена пречка.

Целта на поканата е да финансира самото създаване на трансграничните пунктове и по този начин да допринесе за развитието на трансграничните региони и за укрепването на европейската интеграция и единния пазар. Това е втора такава покана, която допълва първата от миналото лято. Разликата е, че е премахнато ограничението колко проекти могат да бъдат подкрепени в дадена държава членка.

Процедурата е под формата на пилотен проект, т.е. инициатива с експериментален характер, предназначена да провери осъществимостта на дадено действие и неговата полезност.

Ще се финансират около 14 пункта в държавите членки – всеки с до 120 000 евро. Бюджетът на процедурата възлиза на 1,5 млн. евро.

Проектните предложения следва да опишат оперативния процес на създаването на пунктовете. Дейностите във връзка с това могат да включват наем или покупка на недвижими имоти, цифрово оборудване и системи, мебели и офис оборудване, възлагане на проучвания и консултации за определяне на модела на функциониране на даден пункт, закупуване на офис консумативи, дизайн и разработка на уеб страници, правни консултации и др.

Трансграничните пунктове следва да бъдат създадени като специализиран орган, публично-правна организация или част от съществуващ орган, публично-правно лице или постоянна структура. Това се удостоверява чрез потвърдително писмо от държавата членка.

Кандидатстването е самостоятелно.

Безвъзмездното финансиране е при интензитет до 90%. Допустимите разходи включват разходи за персонал, пътни и дневни разходи, амортизация на оборудване, както и непреки разходи – до 7% от стойността на преките.

Продължителността на проектите може да бъде до 18 месеца.

Пълните изисквания условия за кандидатстване можете да откриете тук.

Кандидатстването е през портала на Европейската комисия Funding & tenders в срок до 09.06.2026 г.

The post До 120 000 евро за трансгранични координационни пунктове в държавите от ЕС appeared first on EU Funds.

Целта на поканата е да помогне на градове партньори да осъществят конкретни дейности, заложени в съществуващи местни стратегии, политически рамки или планове за интегрирано развитие. Всеки участващ град ще разполага със специален бюджет за изпълнението на избрани инициативи, за да може да премине от етапа на планиране към практическото прилагане и усъвършенстване на решенията.

Ще се подкрепят “меки” дейности, които подобряват политиките, методите на управление, услугите, механизмите за участие и организационните практики в градовете. Това може да включва тестване на нови подходи, подобряване на координацията между заинтересованите страни, пилотно внедряване на услуги или експериментиране с нови инструменти за управление и политики. Дейностите могат да допринесат за подготовката, тестването или обосноваването на бъдещи инвестиционни проекти, но не и за самите инвестиции и строителство.

В една мрежа могат да участват между 6 и 8 партньори, вкл. един водещ, съставени най-вече от местни власти от държавите членки, Норвегия, Швейцария, Албания, Босна и Херцеговина, Черна гора, Северна Македония и Сърбия, Молдова и Украйна. Всеки партньор трябва да бъде от различна държава. Допуска се по един партньор в консорциум, който не е град.

Бюджетът за една мрежа за действие достига 1 млн. евро, представляващи европейско и местно съфинансиране. За партньори от по-слабо развити региони на ЕС, финансирането от ЕФРР достига 80% от бюджета, а за партньори от регион в преход – до 70%.

Проектите на мрежите ще се изпълняват на 3 етапа с обща продължителност 30 месеца (от 01.11.2026 г. до 30.04.2029 г.):

1. Активиране (7 месеца) – сключване на договори и въвеждане на партньорите и водещите експерти, сформиране на местни екипи във всеки партньорски град и определяне на заинтересованите страни, които да се включат в групите на местно ниво, присъствена среща между всички партньори в една мрежа и др.;
2. Разработване и реализация (20 месеца) – транснационален обмен и дейности за взаимно обучение, “лаборатории за действие” във всеки партньорски град с цел разработване и реализация на конкретни действия на място, съвместно изготвяне на портфолио с дейности от заинтересованите страни в местните групи във всеки партньорски град и съвместно изготвяне на специално създадения краен резултат на мрежата – Наръчник за действие;
3. Финален етап (3 месеца) – мрежите следва да организират заключително събитие, посветено на представянето на резултатите от дейността и постиженията на партньорите.

Инструмент за намиране на партньори е достъпен тук.

Крайният срок за кандидатстване е 17.06.2026 г., 15 ч. (централноевропейско време). Повече за възможността можете да научите тук.

The post До 1 млн. евро за мрежи за действие между европейски общини по Програма УРБАКТ appeared first on EU Funds.