Процедурата разполага с бюджет от 511 291.90 евро и ще предостави средства за трансформацията на риболовния сектор чрез селективност на уредите, нисковъглероден риболов, въвеждане на иновации и постигане на добро състояние на околната среда.

Целта е с това да се подпомогне процесът по декарбонизация и повишаване на устойчивостта на риболовния флот в България. Очаква се да се подобри ресурсната и енергийна ефективност, да се прилагат щадящи методи за риболов, както и да се подкрепи биоразнообразието в Черно море и река Дунав.

Мярката се финансира от Европейския фонд за морско дело, рибарство и аквакултури (70%) и от националния бюджет (30%).

Могат да кандидатстват еднолични търговци, юридически лица, регистрирани по Търговския закон и юридически лица с нестопанска цел (ЮЛНЦ) с дейност в рибарството, морския риболов, защитата на морската среда и опазването на водното биоразнообразие. За кандидатите търговци и при инвестиции на борда – риболовните кораби следва да са извършвали риболовни дейности в продължение на повече от 60 дни през двете предходни календарни години. Кандидатстването е самостоятелно.

Средствата са под формата на безвъзмездна финансова помощ, като за един проект могат да бъдат предоставени от 3 067.75 евро до 102 258.38 евро.

Допустимите разходи ще се покриват на 100% за проекти, които подобряват селективността на риболовните уреди, за такива, изпълнявани на кораби от дребномащабния крайбрежен риболов*, както и за такива, които са от колективен интерес и имат новаторски характеристики. За всички останали интензитетът на помощта ще достига 50%.

Очаква се ресурсът да достигне за минимум 5 и максимум 166 проекта.

Допустимите дейности по проектите включват:

1. Инвестиции в селективни риболовни уреди с ниско въздействие върху рибните популации;
2. Иновации в риболова и на борда на корабите, свързани с опазване на биоразнообразието и намаляване на разхода на гориво;
3. Въвеждане на системи за отчитане на улова по отношение на селективност, определяне на количеството улов и избягване на нежелания такъв;
4. Инсталиране на устройства и системи за отблъскване на китоподобни видове;
5. Нисковъглеродни техники за риболов, чрез инвестиции в риболовни уреди;
6. Подмяна на елементи от риболовните уреди с такива, подобряващи енергийната ефективност на риболова;
7. Възобновяеми енергийни източници или инвестиции в енергийно ефективни инсталации за намаляване на емисиите въглероден диоксид;
8. Инвестиции в инсталацията на борда на кораба на съоръжения за морски отпадъци;
9. Инсталиране на изкуствено създадени от човека подводни структури, предназначени да стимулират развитието на подводен живот;
10. Повишаване на осведомеността сред публичните власти и гражданите чрез кампании за нуждата от опазване на биоразнообразието;
11. Дейности за видимост, прозрачност и комуникация.

Ще се покриват разходи, свързани с горепосочените дейности (основни разходи), както и разходи за видимост и комуникация (до 2% от основните), разходи за организация, управление и отчитане, и разходи за повишаване на осведомеността. Допустими са още предварително извършени разходи (не по-рано от 23.11.2022 г.) – за закупуване на ноу-хау, патентни права и лицензи, както и за подготовка на проекта.

Към допустимите разходи са поставени условия да не увеличават риболовния капацитет на даден риболовен кораб, както и такива за придобиване на оборудване, което не увеличава способността на даден риболовен кораб да намира риба.

Срокът за изпълнение на проектите е до 12 месеца.

По процедурата има три приема:

1. от 02.10. до 31.12.2026 г., 17 ч. (текущ);
2. от 31.12.2026 г. до 01.03.2027 г., 17 ч.;
3. от 01.03.2027 г. до 30.04.2027 г., 17 ч.

Кандидатстването е по електронен път чрез системата ИСУН 2020.

* Съгласно определението в Регламент (ЕС) 2021/1139 – стр. 14.

The post Над 500 000 евро за специфично оборудване на риболовния кораб и иновации в полза на околната среда и биоразнообразието appeared first on EU Funds.

Мярката е предназначена за млади хора, които започват самостоятелна земеделска дейност и поемат управлението и развитието на собствено стопанство. Целта е да се насърчи заетостта на младите земеделски стопани, както и да се стимулира икономическото и социалното развитие в селските райони, в т.ч. чрез ефективно използване на ресурсите.

Могат да кандидатстват физически лица, еднолични търговци и еднолични дружества с ограничена отговорност, които са регистрирани като земеделски стопани с вече съществуващи стопанства. Те трябва да са на възраст от 18 до 40 навършени години вкл. и със стопанства със стандартен производствен обем (СПО) над 8 000 евро и до 30 000 евро вкл.

Размерът на подпомагането за един млад фермер е 60 000 евро (2 плащания по 30 000 евро). Това значи, че финансовият ресурс ще достигне до поне 1 930 млади стопани.

Кандидатите трябва да представят бизнес план с период на изпълнение до 24 месеца, където се доказва увеличение на икономическия размер на стопанството спрямо първоначалния размер с най-малко 4 000 евро СПО. С изпълнението на бизнес плана трябва да се осигури въвеждане в експлоатация на машини, съоръжения, оборудване, извършване на строително-монтажни работи (СМР) или закупуване на земеделска земя или сгради на стойност поне 7 500 евро (или 25% от размера на първото плащане).

С приоритет ще бъдат проекти, обхващащи чувствителните сектори (“Плодове и зеленчуци”, “Животновъдство” и “Етеричномаслени и медицински култури”) и за биологично производство. Високо ще се оценяват и проекти за цифровизация, опазване на околната среда и адаптация към климатичните промени, както и кандидати с образование в областта на селското стопанство.

Подпомагането се предоставя за максимален срок от 5 години.

Крайният срок за подаване на заявления за кандидатстване е 02.11.2026 г. вкл. чрез системата СЕУ.

The post Старт на втория прием по интервенцията за земеделски стопани с бюджет над 115 млн. евро appeared first on EU Funds.

• II.Г.1.1. – Инвестиции в земеделските стопанства насочени към опазване на компонентите на околната среда – увеличение с 27,6 млн. евро до общо 112,2 млн. евро;
• II.Г.2.1 – Инвестиции за преработка на селскостопански продукти, насочени към опазване на компонентите на околната среда – увеличение с 47,1 млн. евро до общо 117,3 млн. евро.

Целта е да бъдат подпомогнати по-голям брой проекти с екологична насоченост и така да се насърчат устойчивите практики в агрохранителния сектор.

Интересът по Интервенция II.Г.1.1 бе голям – бяха подадени 1 092 заявления за подпомагане, с размер на търсената безвъзмездна помощ 232,4 млн. евро. Това е 2,7 пъти повече от първоначалния ресурс на приема – 84,6 млн. евро. Заедно с увеличения бюджет се очаква да бъдат финансирани приблизително 490 заявления за подпомагане.

По Интервенция II.Г.2.2 интересът също бе много висок – подадени са 413 заявления с размер на търсената безвъзмездна помощ 216,7 млн. евро. Това е над 3 пъти повече от определения бюджет на приема – 70,2 млн. евро. Министерството извършва предварителна оценка на заявленията.

Срокът за подаване на предложения и възражения по проектите на заповедите е 06.10.2026 г. вкл. чрез системата СЕУ – II.Г.1.1 и II.Г.2.1.

Припомняме, че приемът по първата мярка протече между декември 2025 г. и март 2026 г. Тя е насочена към проекти, които да допринесат за опазване компонентите на околната среда и справяне с последствията от изменението на климата. По нея ще се реализират дейности за биологично производство – изграждане, реконструкция и оборудване на животновъдни обекти за отглеждане на животни по биологичен начин, инвестиции в технологии за цифровото земеделие и поддържане на генофонда. Също така, се поощряват инвестиции в производство на енергия от възобновяеми източници, които да служат за нуждите на земеделските стопанства, инвестиции в дейности, повишаващи хуманното отношение към животните, биосигурността и др.

Кандидатстваха земеделски стопани, групи и организации на производители. Минималният размер на допустимите разходи е 15 000 евро, а максималният – 1 млн. евро за индивидуален кандидат и 2 млн. евро за групи или организации на производители.

Приемът по втората мярка бе между февруари и май тази година. Мярката насърчава преминаването към устойчиво земеделие чрез поощряване на биологичното производство, гарантиране на по-стабилни доходи за земеделските стопани и подпомагане развитието на стопанства, базирани на алтернативни производствени процеси, които намаляват екологичния отпечатък. Дейностите включват строителство и ремонт на пречиствателни съоръжения и съоръжения за третиране на отпадъци, модернизиране на съоръжения за съхраняване и оползотворяване на отпадъчни суровини от селскостопански продукти, модернизиране на съоръжения за съхраняване на отпадни води, пречистване на отпадъчни води в преработката и маркетинга, изграждане на инсталации за производство на енергия за собствено потребление от ВЕИ, инвестиции, свързани с преработката на биологично сертифицирани земеделски суровини.

Кандидатстваха земеделски стопани, преработватели на селскостопански продукти и групи и организации на производители. Минималният размер на допустимите разходи е 15 000 евро, а максималният – 2 млн. евро за индивидуален кандидат и за групи или организации на производители.

Продължителността на селектираните проекти и по двете интервенции ще бъде до 24 месеца (36 месеца за СМР).

The post За обществено обсъждане: увеличение със 74,7 млн. евро на бюджетите по интервенции II.Г.1.1 и II.Г.2.1 appeared first on EU Funds.

Целта на мярката е да осигури безплатни индивидуални съветнически услуги на земеделските и горските стопани. Консултантската подкрепа следва да им помогне да подобрят икономическите и екологичните показатели на стопанствата си, да повишат устойчивостта им към изменението на климата или да въведат иновативни технологии и решения.

Съветническите пакети ще се състоят от услуги като предоставяне на съвети, вкл. посещения на стопанството. Определените пакети са:

1. Съвети за млади или нови земеделски стопани за кандидатстване за интервенции;
2. Съвети за малки и много малки земеделски стопани за кандидатстване за интервенции;
3. Съвети за горски стопани;
4. Съвети, свързани със смекчаване на последиците от изменението на климата и за адаптация към него, както и с устойчивата енергия;
5. Съвети за устойчиво управление на природните ресурси и добри практики;
6. Съвети за защита на биологичното разнообразие, подобряване на екосистемните услуги и опазване на местообитанията и ландшафта;
7. Съвети относно общите принципи на интегрираното управление на вредителите;
8. Съвети относно стандартите за биосигурност в животновъдните стопанства;
9. Съвети относно стандартите за безопасност на труда;
10. Съвети относно устойчивото развитие на земеделските стопанства (дигитални инструменти, модернизиране, коопериране и др.);
11. Съвети за млади и нови фермери, малки и много малки земеделски стопани, свързани с изпълнението на проектите по интервенциите, за които са одобрени;
12. Консултантски услуги относно възможностите за създаване, развитие и внедряване на иновации.

Могат да кандидатстват всички физически и юридически лица, които разполагат с експертиза за предоставяне на съветническите услуги, попадащи в обхвата на изброените горе пакети. Юридическите лица могат да бъдат търговци, ЮЛНЦ, кооперации, селскостопански академии, БАН, висши училища, областни дирекции “Земеделие”, както и Националната служба за съвети в земеделието.

Минималният размер на безвъзмездната помощ е 10 000 евро, а максималният се определя от вида кандидат:

• за физически лица – 60 000 евро;
• за Националната служба за съвети в земеделието – 2 млн. евро;
• за всички останали –  250 000 евро.

Ще се покриват до 100% от допустимите разходи. Те включват единичните разходи за отделните пакети. Стойността на пакетите варира от 206 до 646 евро.

При оценяването с най-голям приоритет ще бъдат проектите на съветници, притежаващи подходящо образование в сферата на селското и горското стопанство.

Проектите ще следва да бъдат изпълнени за период до 24 месеца, но не по-късно от 30.09.2029 г.

Крайният срок за подаване на заявления за кандидатстване е 30.11.2026 г. вкл. чрез системата СЕУ.

The post Начало на процедурата за предоставяне на съветнически пакети на земеделски и горски стопани appeared first on EU Funds.

Bio Bulgaria, позната с търговската марка Harmonica Foods, се пребори срещу МСП от Испания и Австрия. Компанията подкрепя късите вериги на доставки, справедливата търговия и развитието на местните общности. От основаването си през 2016 г. компанията е спомогнала десетки български биологични земеделски производители да си осигурят стабилни пазари за суровините си. Bio Bulgaria също така насърчава образованието, поддържа достъпни цени на биологичните храни и превръща отпадъците в ценни продукти.

Българското предприятие бе сред общо 21 финалисти – по трима за всяка категория. От Европейския икономически и социален комитет (ЕИСК) съобщават, че другите два бизнеса с отличия в категориите “Най-добър търговец на органични храни на дребно” и “Най-добър биологичен ресторант/услуга за хранене” са съответно компания за доставка на биологични продукти от Германия и ресторант за био шоколад от Австрия.

Наградите са нефинансови и обхващат признание и повишена видимост на съответната дейност или проект.

Припомняме, че наградите отличават участници във веригата на стойността на биологичното производство, които са разработили иновативни, устойчиви и вдъхновяващи проекти, създаващи реална добавена стойност в областта. Целта на конкурса е да повиши обществената осведоменост за ползите от биологичното производство, което на свой ред да повиши търсенето на органични продукти и да стимулира производството.

Тазгодишното пето издание на конкурса бе отворено от февруари до април. Негови организатори са Европейския комитет на регионите, Европейската комисия, ЕИСК и организациите COPA-COGECA и IFOAM Organics Europe.

Наградите се присъждат в 6 категории и 7 индивидуални награди:

• Категория 1: Най-добър биологичен земеделски производител (жена) и Най-добър биологичен земеделски производител (мъж);
• Категория 2: Най-добър биологичен регион;
• Категория 3: Най-добър биологичен град;
• Категория 4: Най-добро малко и средно предприятие за преработка на биологични храни;
• Категория 5: Най-добър търговец на органични храни на дребно;
• Категория 6: Най-добър биологичен ресторант/услуга за хранене.

Можеха да кандидатстват производители на биологични храни, градове или региони, в който се предлага биологична храна на пациенти, ученици или се насърчава биологичното производство, както и бизнеси във веригата на органичните храни с иновативен подход.

The post Българско предприятие е отличено като най-добро МСП за преработка на биологични храни appeared first on EU Funds.

Предвиждат се общо 3 процедури на стойност 1 млн. евро.

Допустими кандидати са собственици на риболовни кораби, оператори, занимаващи се с риболов, и организации на производителите.

Ето и наименованията на процедурите, бюджетите им и заложените им дати на обявяване:

1. Окончателно преустановяване на риболовни дейности – 700 000 евро, първо тримесечие на 2027 г.;
2. Специфично оборудване на риболовния кораб, дейности и иновации, целящи опазването на околната среда и на биоразнообразието – 102 257.57 евро, четвърто тримесечие на 2027 г.;
3. Подкрепа за подобряване на икономическия и социалния статус на операторите в риболова – 274 334.14 евро, първо тримесечие на 2027 г.

И трите планирани процедури се изпълняваха през текущата година.

Първата процедура е за компенсаторна мярка. Процентът публично финансиране по останалите две процедури ще бъде между 50% и 100%.

Пълната версия на проекта на програмата за 2027 г. на ПМДРА можете да откриете тук.

Управляващият орган на програмата – Дирекция “Морско дело и рибарство” към Министерството на земеделието – очаква коментари и становища по проекта на ИГРП в срок до 11.10.2025 г., 17 ч. на електронен адрес pmdra_2021-2027@mzh.government.bg.

The post За обществено обсъждане: Индикативна годишна работна програма на Програмата за морско дело, рибарство и аквакултури за 2027 г. appeared first on EU Funds.

• Предлагане на пазара – компенсации – подсектор “Риболов” (BG14MFOP001-2.015) – 1,5 млн. евро;
• Предлагане на пазара – компенсации – подсектор “Аквакултури” (BG14MFOP001-2.016) – 3,5 млн. евро;
• Предлагане на пазара – компенсации – подсектор “Преработка на продукти от риболов и аквакултури” (BG14MFOP001-2.017) – 5 млн. евро.

Подкрепата е предназначена за компенсиране на пропуснати доходи и допълнителни разходи, произтичащи от пазарните смущения вследствие на кризата. Допустимият период на подпомагане и по трите процедури е от 01.03. до 31.12.2026 г.

За безвъзмездни средства до 300 000 евро на проект могат да кандидатстват:

• Риболов: оператори в стопанския риболов – собственици или наематели на риболовни кораби. Помощта е за повишаването на разходите за гориво и персонал;
• Аквакултури: стопанства, заети с производство на аквакултури. Помощта е за разходи за фуражи, електроенергия и персонал;
• Преработка на продукти от риболов и аквакултури: предприятия, преработващи продукти от риболов и аквакултури. Помощта е за разходи за електроенергия, възнаграждения на персонала и суровини.

За кандидати, които извършват дейност в повече от един подсектори е допустимо да получат компенсации по повече от една мерки. Поставено е условие общият размер на компенсацията да не надхвърля 540 000 евро.

Проектите следва да бъдат изпълнени за период от 30 календарни дни.

Определени са три крайни срока за кандидатстване, валидни и за трите процедури:

• 18.10.2026 г., 17 ч.;
• 17.11.2026 г., 17 ч.;
• 17.12.2026 г., 17 ч.

Кандидатстването е чрез системата ИСУН 2020:

• Риболов;
• Аквакултури;
• Преработка на продукти от риболов и аквакултури.

The post Стартираха приемите по трите процедури за компенсация в сектор “Рибарство” с общо 10 млн. евро appeared first on EU Funds.

С бюджет 11,7 млн. евро тя ще финансира изпълнението на дейности за сътрудничество и тяхната подготовка, включени в стратегиите за Водено от общностите местно развитие (ВОМР) на местни инициативни групи (МИГ). Това са дейности за развитие на териториите, на които се изпълняват стратегиите за ВОМР на МИГ чрез:

• осъществяване на съвместни дейности, допринасящи за устойчивото развитие на местните общности като обучения, изграждане на капацитет, споделяне на опит, обмен на ноу-хау и стимулиране въвеждането на иновативни дейности на местно ниво;
• създаване на европейска идентичност в допълнение към местната, регионалната и националната;
• подкрепа за промотиране на характерни за местните територии и общности продукти, марки, дейности, забележителности и др.

Могат да кандидатстват МИГ със сключени споразумения за изпълнение на стратегии за ВОМР и включили в нея марка “Сътрудничество и подготвителни дейности за него”. Кандидатстването е в партньорство с други МИГ от България или държава членка на ЕС, изпълняващи стратегии за ВОМР.

Един проект може да получи безвъзмездна помощ минимум 2 500 евро и максимум:

• 100 000 евро за дейности за вътрешнотериториално сътрудничество, от които не повече от 1 000 евро за подготвителни дейности;
• 200 000 евро за дейности за транснационално сътрудничество, от които не повече от 5 000 евро за подготвителни дейности.

По проектите ще се изпълняват дейности за:

1. Разработване на съвместен продукт, услуга или дейност, вкл. разходи за материални и нематериални активи;
2. Извършване на изследвания, проучвания и анализи, директно свързани със съвместния продукт, услуга или дейност;
3. Реализиране на промоционални и маркетингови кампании;
4. Организиране на заседания, обучения, семинари, съвместни събития, срещи с партньори;
5. Извършване на информационни кампании, вкл. организиране на срещи, конференции, публикуване и излъчване в медиите;
6. Координация – наемане на допълнителен персонал (външни експерти), пътни разходи, разходи за нощувки и храна, хонорари за експерти, които са служители на МИГ и др.

Ще се покриват разходи за горепосочените дейности, за строително-монтажни работи, възнаграждения, командировки и др.

Продължителността на проектите може да достига 24 месеца, но не по-късно от 15.09.2029 г.

Крайният срок за подаване на проектни предложения е 31.10.2026 г. вкл. чрез системата ИСУН 2020.

The post Стартира процедурата за дейности за сътрудничество на МИГ с бюджет 11,7 млн. евро appeared first on EU Funds.

Целта на мярката е да осигури безплатни индивидуални съветнически услуги на земеделските и горските стопани. Консултантската подкрепа следва да им помогне да подобрят икономическите и екологичните показатели на стопанствата си, да повишат устойчивостта им към изменението на климата или да въведат иновативни технологии и решения.

Съветническите пакети ще се състоят от услуги като предоставяне на съвети, вкл. посещения на стопанството. Определените пакети са:

1. Съвети за млади или нови земеделски стопани за кандидатстване за интервенции;
2. Съвети за малки и много малки земеделски стопани за кандидатстване за интервенции;
3. Съвети за горски стопани;
4. Съвети, свързани със смекчаване на последиците от изменението на климата и за адаптация към него, както и с устойчивата енергия;
5. Съвети за устойчиво управление на природните ресурси и добри практики;
6. Съвети за защита на биологичното разнообразие, подобряване на екосистемните услуги и опазване на местообитанията и ландшафта;
7. Съвети относно общите принципи на интегрираното управление на вредителите;
8. Съвети относно стандартите за биосигурност в животновъдните стопанства;
9. Съвети относно стандартите за безопасност на труда;
10. Съвети относно устойчивото развитие на земеделските стопанства (дигитални инструменти, модернизиране, коопериране и др.);
11. Съвети за млади и нови фермери, малки и много малки земеделски стопани, свързани с изпълнението на проектите по интервенциите, за които са одобрени;
12. Консултантски услуги относно възможностите за създаване, развитие и внедряване на иновации.

Ще могат да кандидатстват всички физически и юридически лица, които разполагат с експертиза за предоставяне на съветническите услуги, попадащи в обхвата на изброените горе пакети. Юридическите лица могат да бъдат търговци, ЮЛНЦ, кооперации, селскостопански академии, БАН, висши училища, областни дирекции “Земеделие”, както и Националната служба за съвети в земеделието.

Минималният размер на безвъзмездната помощ е 10 000 евро, а максималният се определя от вида кандидат:

• за физически лица – 60 000 евро;
• за Националната служба за съвети в земеделието – 2 млн. евро;
• за всички останали –  250 000 евро.

Ще се покриват до 100% от допустимите разходи. Те включват единичните разходи за отделните пакети. Стойността на пакетите варира от 206 до 646 евро.

При оценяването с най-голям приоритет ще бъдат проектите на съветници, притежаващи подходящо образование в сферата на селското и горското стопанство.

Проектите ще следва да бъдат изпълнени за период до 24 месеца, но не по-късно от 30.09.2029 г.

Предложения и коментари по проекта на документите могат да бъдат изпращани в срок до 23.09.2026 г. вкл. чрез системата СЕУ, както и на електронна поща rdd@mzh.government.bg.

The post За обществено обсъждане: 7 млн. евро за предоставяне на съветнически пакети на земеделски и горски стопани appeared first on EU Funds.

Общото подпомагане възлиза на 42,6 млн. евро и следва да покрие част от производствените разходи на фермерите за настоящата година.

Ще могат да се възползват животновъди, отглеждащи крави и юници, биволи, овце майки, кози майки и пчелни семейства. В сектор “Растениевъдство” подкрепата е предназначена за производители на оранжерийна продукция, картофи, култивирани гъби, маслодайна роза и черупкови плодове като орехи, бадеми и лешници.

Животновъдство

Утвърдените единични ставки за едно животно са:

• до 70 евро за млечни крави, включени в развъдни програми, и за биволи;
• до 60 евро за крави от застрашени от изчезване породи, млечни крави и говеда в планински райони;
• да 50 евро за месодайни крави, включени в развъдни програми;
• до 35 евро за месодайни крави;
• до 11 евро за овце майки и кози майки, включени в развъдни програми и от застрашени от изчезване породи;
• до 8 евро за животни в планински райони и по Преходната национална помощ;
• до 6 евро за пчелно семейство.

Растениевъдство

• до 4 000 евро на хектар за производители на оранжерийна продукция при отопляеми оранжерии;
• до 2 000 евро на хектар за производители на оранжерийна продукция при неотопляеми оранжерии;
• до 700 евро на хектар за картофи;
• до 500 евро на хектар за маслодайна роза;
• до 10 евро на квадратен метър за култивирани гъби;
• до 300 евро на хектар за черупкови плодове (орехи, бадеми и лешници).

При режим de minimis в земеделието едно и също предприятие, занимаващо се с първично производство на селскостопански продукти, може да получи държавна помощ с максимален размер 50 000 евро за период от три години.

The post От утре земеделските стопани могат да кандидатстват за извънредна помощ de minimis за 2026 г. appeared first on EU Funds.

Процедурата има бюджет 361 603.83 евро и цели да насърчи производството на аквакултури, осигуряващи високо равнище на опазване на околната среда, на здравето на животните и хуманното отношение към тях, както и на общественото здраве и безопасност.

Ще се подкрепят инвестиции, насочени към предотвратяване на щети и запазване на биологичното разнообразие, без да водят до пряко увеличение на производството.

Мярката се финансира от Европейския фонд за морско дело, рибарство и аквакултури (70%) и от националния бюджет (30%).

Могат да кандидатстват търговци и ЮЛНЦ, които развъждат и отглеждат риба и други водни организми. Кандидатстването е самостоятелно.

Средствата са под формата на безвъзмездна финансова помощ. За един проект могат да бъдат предоставени до 102 258.38 евро, но не повече от 10% от средно аритметичната стойност на приходите на стопанството през последните 3 финансови години. Очаква се ресурсът да достигне за минимум 3 проекта.

Допустимите разходи ще се покриват на 60%, когато проектите са на микро-, малки и средни предприятия (МСП). В случай че проектите са на кандидати, които не попадат в категорията МСП, допустимите разходи ще се покриват на 50%.

По проектите ще се прилагат преки консервационни действия за ограничаване на конфликта между рибоядните животни и аквакултурата обект на отглеждане, напр. устройства за прогонване на птици, защитни мрежи и др. По-конкретно това са инвестиции в:

1. защитни съоръжения, които да предпазват стопанството от рибоядни видове, без да нараняват дивите животни и отглежданите видове;
2. прогонващи или отблъскващи рибоядните видове от стопанствата, без да нараняват дивите животни и отглежданите видове;
3. укритие и убежища на рибите, които нямат негативен ефект върху дивите видове.

Ще се покриват разходи за изграждане и монтиране на съоръжения, специфични заграждения, пасивна защита (убежища за рибите), защитна физическа бариера на местата за хранене на рибата, звукови, светлинни и комбинирани устройства, пасивни визуални системи за защита, безпилотни летателни системи, системи за видеоанализ и термографски контрол, както и разходи за организация, управление и отчитане на проекта.

Могат да бъдат предвидени и разходи, извършени преди момента на кандидатстване (но не по-рано от 23.11.2022 г.) – за закупуване на ноу-хау, патентни права и лицензи, както и разходи за подготовка на проекта, инженерни проучвания, оценки, анализи и др.

Проектите ще се изпълняват за период до 12 месеца.

По процедурата ще се реализират два приема:

• до 01.12.2026 г., 17 ч. (настоящ); и
• от 01.12.2026 г. до 01.02.2027 г., 17 ч.

Кандидатстването е чрез системата ИСУН 2020.

The post Над 361 000 евро са достъпни за ограничаване на конфликта между рибоядните видове и аквакултурата appeared first on EU Funds.

Броят на заложените процедури се увеличава на 13, а общият размер на безвъзмездните средства нараства до 26,9 млн. евро.

Ето и наименованията на процедурите (нововъведените са отбелязани със “*”), бюджетите им и заложените им дати на обявяване:

1. Окончателно преустановяване на риболовни дейности – 1,5 млн. евро, трето тримесечие на 2026 г.;
2. Специфично оборудване на риболовния кораб, дейности и иновации, целящи опазването на околната среда и на биоразнообразието – 511 291.90 евро, трето тримесечие на 2026 г.;
3. Аквакултури, предоставящи екологични услуги (“Непродуктивни инвестиции в стопанствата, свързани с прилагане на преки консервационни действия за ограничаване на конфликта между рибоядните видове и аквакултурата”) – 361 603.83 евро, второ тримесечие на 2026 г.;
4. Аквакултури, предоставящи екологични услуги (сектор Компенсации за стопанства, попадащи в Натура 2000) – 1,3 млн. евро, второ тримесечие на 2026 г.;
5. Аквакултури, предоставящи екологични услуги (сектор Компенсации за стопанства, които не попадат в Натура 2000) – 2 млн. евро, четвърто тримесечие на 2026 г.;
6. Продуктивни инвестиции и иновации в аквакултурите – 10,2 млн. евро, второ тримесечие на 2026 г.;
7. Продуктивни инвестиции и иновации в аквакултурите (сектор Малки проекти) – 526 274.73 евро, четвърто тримесечие на 2026 г.;
8. Планове за производство и предлагане на пазара – 221 345.92 евро, второ тримесечие на 2026 г.;
9. * Предлагане на пазара – компенсации – подсектор “Риболов” – 1,5 млн. евро, трето тримесечие на 2026 г.;
10. * Предлагане на пазара – компенсации – подсектор “Аквакултури” – 3,5 млн. евро, трето тримесечие на 2026 г.;
11. * Предлагане на пазара – компенсации – подсектор “Преработка на продукти от риболов и аквакултури” – 5 млн. евро, трето тримесечие на 2026 г.;
12. * Предлагане на пазара – 104 603.57 евро, трето тримесечие на 2026 г.;
13. Подобряване на природозащитното състояние на морски типове природни местообитания чрез разработване на планове за риболовните дейности в мрежата от морски защитени зони – 81 998.74 евро, трето тримесечие на 2026 г.

Новите мерки “Предлагане на пазара” са предназначени за компенсиране на пропуснатите доходи и допълнителните разходи, произтичащи от кризата в Близкия Изток. Максималният размер на безвъзмездната помощ ще бъде до 300 000 евро.

Допустими кандидати са собственици на риболовни кораби, оператори, занимаващи се с риболов, стопанства в подсектор “Аквакултури”, вкл. новосъздадени стопанства, рибопреработвателни предприятия, браншови организации и асоциации в сектора на рибарството и аквакултурите, междубраншови организации в сектора на рибарството, организации на производителите на продукти от риболов и на продукти от аквакултури и научни организации.

Процедури 1, 4, 5, 9, 10 и 11 са за компенсаторни мерки. Процентът публично финансиране по останалите процедури ще бъде между 50% и 100%.

Актуализираната версия на ИГРП за 2026 г. на ПМДРА можете да откриете тук.

The post В Индикативната годишна работна програма на ПМДРА за 2026 г. влизат нови мерки за компенсации appeared first on EU Funds.

Подпомагането следва да покрие част от производствените разходи на фермерите за настоящата година.

Ще могат да се възползват животновъди, отглеждащи крави и юници, биволи, овце майки, кози майки и пчелни семейства. В сектор “Растениевъдство” подкрепата е предназначена за производители на оранжерийна продукция, картофи, култивирани гъби, маслодайна роза и черупкови плодове като орехи, бадеми и лешници.

Животновъдство

Утвърдените единични ставки за едно животно са:

• до 70 евро за млечни крави, включени в развъдни програми, и за биволи;
• до 60 евро за крави от застрашени от изчезване породи, млечни крави и говеда в планински райони;
• да 50 евро за месодайни крави, включени в развъдни програми;
• до 35 евро за месодайни крави;
• до 11 евро за овце майки и кози майки, включени в развъдни програми и от застрашени от изчезване породи;
• до 8 евро за животни в планински райони и по Преходната национална помощ;
• до 6 евро за пчелно семейство.

Растениевъдство

• до 4 000 евро на хектар за производители на оранжерийна продукция при отопляеми оранжерии;
• до 2 000 евро на хектар за производители на оранжерийна продукция при неотопляеми оранжерии;
• до 700 евро на хектар за картофи;
• до 500 евро на хектар за маслодайна роза;
• до 10 евро на квадратен метър за култивирани гъби;
• до 300 евро на хектар за черупкови плодове (орехи, бадеми и лешници).

При режим de minimis в земеделието едно и също предприятие, занимаващо се с първично производство на селскостопански продукти, може да получи държавна помощ с максимален размер 50 000 евро за период от три години.

The post Земеделските стопани ще получат 42,6 млн. евро извънредна помощ de minimis appeared first on EU Funds.

Процедурата има бюджет 1,5 млн. евро и цели да адаптира риболовния флот на България към рибните запаси в съответствие с целите на Генералната комисия по риболова в Средиземно море (ГКРСМ). Ще се наблегне на сегментите, където балансът между свръхкапацитета и устойчивата експлоатация на рибните ресурси е нестабилен и същевременно се намалят въглеродните емисии от риболова.

Мярката се финансира от Европейския фонд за морско дело, рибарство и аквакултури (70%) и от националния бюджет (30%).

Могат да кандидатстват собственици на риболовни кораби от риболовния флот на страната, които са регистрирани като действащи, както и корабособственици, чиито риболовни кораби са с установен дисбаланс и изискват прилагането на подходящи коригиращи мерки.

Поставени са изисквания риболовните кораби да са на възраст поне 10 години към датата на кандидатстване, както да са извършвали риболовна дейност в морето в продължение на минимум 90 дни на година през последните 2 календарни години.

Средствата са под формата на безвъзмездна финансова помощ. Минимален размер на помощта не е определен, а максималният се определя за всеки отделен кораб на база неговия капацитет (БТ) по следния начин:

Категория на риболовния кораб по капацитет (БТ)                     евро

Тъй като мярката е компенсаторна, безвъзмездната финансова помощ ще бъде в размер до 100% от размера на изчислената премия.

Срокът за изпълнение на проектите ще бъде до 90 календарни дни.

Крайният срок за подаване на заявления за кандидатстване е 21.10.2026 г., 17 ч. чрез системата ИСУН 2020.

The post Старт на трети прием по процедура “Окончателно преустановяване на риболовни дейности” appeared first on EU Funds.

Допълнителното време се осигурява, тъй като достъпът до Системата за електронни услуги (СЕУ) бе временно преустановен на 10. и 11.08.2026 г. поради техническото ѝ обновяване.

Текстът на заповедта е достъпен тук.

Интервенцията подкрепя земеделските стопани при управлението на риска в производството чрез финансов принос за застрахователните премии по застрахователни схеми. По този начин се насърчава използването на застрахователни инструменти за защита на земеделската продукция от неблагоприятни климатични събития и други рискове.

В заявленията си кандидатите следва да посочат намерението да кандидатстват по интервенцията, както и да отбележат намерението си в таблицата на използваните парцели, срещу всеки идентифициран земеделски парцел.

Линк за кандидатстване е достъпен тук.

The post До края на деня се удължава срокът по интервенцията “Инструменти за управление на риска” appeared first on EU Funds.