Тръжните процедури на ЕКА подкрепят космическата наука, научните изследвания и приложения, телекомуникации, микрогравитационни изследвания и др. Финансират се и иновативни решения в подкрепа на адаптацията към климатичните промени и развитието на сектори като сигурност, земеделие, транспорт и авиация и др.

Микро-, малки и средни предприятия, вкл. стартиращи такива, както и научноизследователски и академични организации могат да получат от 70 000 до 500 000 евро под формата на безвъзмездна финансова помощ, а най-добрите разработки – да намерят приложение в дейността на ЕКА.

Ще се набират технологични проекти, които разрешават конкретни проблеми, използват космически активи, притежават практическа насоченост и бизнес потенциал, вкл. след края на договора.

Към момента става ясно, че са предвидени две направления:

1. Приложения за наблюдение на Земята – съществуващи и разработвани български приложения в три области:
   • морско наблюдение;
   • сигурност на инфраструктурата;
   • управление на добивните индустрии;
2. Създаване на Център за подпомагане на нови индустриални участници в българския космически сектор – съвместно с МИДТ и местни партньори, като идеята е центърът да бъде основа за бъдещ инкубатор.

Заложени са и още направления, които предстои да бъдат потвърдени.

По данни на МИДТ до момента 194 български организации са се регистрирали по процедурите на ЕКА и са реализирани 54 проекта за близо 10,6 млн. евро. Реализираните проекти включват такива за отчитане качеството на въздуха в градовете, позициониране на плаващи обекти в морска среда, изграждане на модели за развитие на микробното разграждане на отпадъци, космически хранителни модули за екипажите и мониторинг на земеделски и горски райони.

Пълните условия на процедурата ще бъдат достъпни тук.

Крайният срок за кандидатстване ще бъде 26.11.2026 г. Задължителна е предварителна регистрация на кандидатстващата организация в портала на Агенцията.

The post На 15 октомври отваря 12-ата тръжна процедура на ЕКА за България appeared first on EU Funds.

Това е възможност за представители на компании, стартъпи, научноизследователски организации и университети да се запознаят с условията за кандидатстване по 12-ата процедура по Плана за европейска кооперираща държава (ПЕКД).

12-ата тръжна процедура на ЕКА ще отвори за кандидатстване през октомври, а приемът на проектни предложения ще продължи около месец. Традиционно се набират проекти за:

• Изследователски и подготвителни дейности;
• Научноизследователски и развойни дейности, свързани с летателния и наземния сегмент, включващи дейности по разработване на хардуер или всички останали дейности;
• Космически приложения (надолу по веригата);
• Образователни дейности (университетски курсове и докторски дисертации).

Припомняме, че тръжните процедури на ЕКА подкрепят космическата наука, научните изследвания и приложения, телекомуникации, микрогравитационни изследвания и др. Финансират се и иновативни решения в подкрепа на климатичните промени и развитието на сектори като сигурност, земеделие, транспорт и авиация и др.

По данни на МИДТ до момента 194 български организации са се регистрирали по процедурите на ЕКА и са реализирани 54 проекта за близо 10,6 млн. евро.

Целта на инфо дните е да насърчат участието на български организации в програмите на ЕКА, развитието на високотехнологични решения и укрепването на позициите на България в европейския космически сектор.

Експерти от ЕКА ще представят практически насоки за подготовка на проектни предложения, разработване на бизнес казус и работа със Statement of Work (SoW). Участниците ще имат и възможност за индивидуални срещи с експертите на европейската агенция, с които да обсъдят своите идеи и потенциални проекти.

Пълната програма на събитието можете да разгледате тук.

За участие е необходима предварителна регистрация от тук.

The post Инфо дни “Космически възможности за българския бизнес” в София – 06-07.10.2026 г. appeared first on EU Funds.

Структурата към министъра на иновациите ще осигурява постоянна връзка между изпълнителната власт и представителите на иновационната екосистема, вкл. високотехнологичния бизнес, стартъпите, инвеститорите и научноизследователските организации. Фокусът е върху технологичното развитие, предприемачеството, инвестициите и практическите бариери пред бизнеса.

Ключова функция на Съвета е, че ще не просто ще служи като консултативна платформа, а ще подпомага идентифицирането на критични и нововъзникващи технологии, формулирането на мерки за преодоляване на регулаторни и административни бариери, развитието на предприемаческата среда и проследяването на изпълнението на стратегическите приоритети.

Очакването е чрез Съвета да се подобри координацията на политиките в областта на иновациите и технологичното развитие, както и да се оптимизира взаимодействието между държавата и иновационната екосистема.

Създаването на Съвета идва в момент на преразглеждане на цялостната рамка за иновационната политика на България. Тази седмица /26.08.2026 г./ МИДТ публикува за обществено обсъждане актуализираната Иновационна стратегия за интелигентна специализация 2021–2027 г. (ИСИС), повече подробности за която можете да прочетете тук. Новият механизъм може да има роля именно при превръщането на стратегическите приоритети в конкретни политики и мерки.

The post Министерството на иновациите създава Съвет за иновации и технологично развитие appeared first on EU Funds.

ИСИС е документ, в който са определени националните и регионални приоритети за стратегическо развитие с цел да се допринесе за постигането на конкурентоспособност, устойчиви работни места и икономически растеж в страната.

Стратегията очертава тематични области, които играят важна роля при насочването на публичното финансиране за иновации. Те са застъпени в програмите “Конкурентоспособност и иновации в предприятията” 2021-2027 г. (ПКИП), “Научни изследвания, иновации и дигитализация за интелигентна трансформация” 2021-2027 г. (ПНИИДИТ), финансирането от Националния иновационен фонд (НИФ), програми на ЕС като “Хоризонт Европа”, “Цифрова Европа” и др.

Ето какво е новото:

Тематичните области стават от 5 на 7

Към досегашните 5 тематични области на ИСИС се добавят 2 – “Космически технологии и технологии с двойна употреба” и “Добивна индустрия“:

1. Информатика и информационни и комуникационни технологии (ИКТ);
2. Мехатроника и микроелектроника;
3. Индустрия за здравословен живот, биоикономика и биотехнологии;
4. Нови технологии в креативните и рекреативните индустри;
5. Чисти технологии, кръгова и нисковъглеродна икономика;
6. Космически технологии и технологии с двойна употреба;
7. Добивна индустрия.

Идеята е да бъдат отразени новите стратегически приоритети на ЕС и България. От една страна това включва развитието на космически, отбранителни и технологии с двойна употреба, а от друга – осигуряването на достъп до критични и стратегически суровини. В област “Добивна индустрия” акцентът е не само върху добива, но и върху преработката, рециклирането и включването на България в европейските вериги на стойност.

Фокус върху стратегическите технологии

Запазват се оперативните цели на стратегията:

• подобряване на научноизследователската система и иновационното представяне на предприятията;
• повишаване на технологичния капацитет, екологичността и интернационализацията на предприятията;
• развитие на човешкия капитал в новите технологии и иновациите.

Актуализираната ИСИС обаче подчертава значимостта на изкуствения интелект (ИИ), дълбоките технологии (deep tech), роботиката, автоматизацията, микроелектрониката, киберсигурността, високопроизводителните изчисления и технологиите с двойна употреба.

Наред с целите за зеления и цифровия преход стратегията поставя акцент върху технологичната и икономическата сигурност и стратегическата автономност.

По-тясна връзка между науката и бизнеса

Предвижда се по-добро използване на научноизследователската инфраструктура от предприятията, вкл. за прототипиране, тестване, пилотно производство и технологичен трансфер. Така се търси по-целенасочен принос към комерсиализацията на научните резултати, което традиционно е по-слаба черта на българската иновационна екосистема.

Регионални приоритети

Регионалните профили на интелигентната специализация се изменят, така че да отчетат натрупания опит от изпълнението на стратегията до момента, финансираните проекти, икономическия профил на отделните области и резултатите от проведените консултации.

В действащата ИСИС във всяка от 28-те области има определени приоритети, а “Чисти технологии, кръгова и нисковъглеродна икономика” е хоризонтален приоритет, общ за всички области. С промяната се търси по-прецизно насочване на подкрепата към спецификите на различните региони. Като нова хоризонтална тематична област се очертава “Информатика и ИКТ”.

Поканени да се включат в обсъждането са представители на бизнеса, научните и образователните организации, регионалните и местните власти, социалните партньори, неправителствения сектор и други заинтересовани страни.

Проектът на актуализирана ИСИС е достъпен тук, а приложенията към нея – тук.

Крайният срок за изпращане на коментари и становища е 20.09.2026 г. вкл. на електронен адрес docs@mig.government.bg.

The post За обществено обсъждане: Актуализира се Иновационната стратегия за интелигентна специализация appeared first on EU Funds.

Финансирането ще бъде насочено към фондове за растеж, технологичен трансфер, дълбоки технологии, инициативата “Три морета”, както и към предприятия в секторите на отбраната и технологиите с двойна употреба.

Новият ресурс ще осигури допълнителна подкрепа за развитие на българската иновационна екосистема и за растежа на предприятия с висок потенциал. В него са включени и възстановени средства от Оперативна програма “Инициатива за малки и средни предприятия” 2014-2020 г. (ОПИМСП) в размер на 48,4 млн. евро.

Предстои Народното събрание да ратифицира изменените споразумения между България и ЕИФ за изпълнението на финансовия инструмент.

JEREMIE (Съвместни европейски ресурси за микро- и средни предприятия) е инициатива, разработена от Европейската комисия (ЕК) и ЕИФ през 2007 г. Тя предлага на държавите членки възможността, чрез техните национални управляващи органи, да използват част от отпуснатите им структурни фондове за финансиране на МСП чрез заеми, гаранции и дялово участие. Тя работи чрез револвиращ холдингов фонд – възстановените средства се реинвестират в нови финансови инструменти.

Чрез JEREMIE в България от 2009 г. насам са мобилизирани 349 млн. евро за инвестиции в предприятия, а впоследствие над 200 млн. евро са реинвестирани в нови финансови инструменти.

The post 180 млн. евро ще бъдат реинвестирани в българския бизнес чрез инициативата JEREMIE appeared first on EU Funds.

Процедурата, която е част от Програма “Конкурентоспособност и иновации в предприятията” 2021-2027 г. (ПКИП), отвори за кандидатстване на 10.07.2026 г.

Тя ще предостави близо 20 млн. евро на микро-, малки и средни предприятия (МСП) от териториите на 51 МИГ. Предприятията могат да кандидатстват за безвъзмездни средства от 15 000 до 102 500 евро, за да внедряват иновации, базирани на нови или подобрени продукти и бизнес процеси.

МСП ще закупуват необходимите за внедряване на иновациите машини, съоръжения и оборудване, софтуер, патенти, полезни модели, промишлени дизайни и лицензии.

Необходими са поне 25% самоучастие.

Продължителността на проектите ще бъде до 1 година.

Предвидени са два прозореца за подаване на проектни предложения:

• от 10.07. до 14.09.2026 г., 16:30 ч.;
• от 14.01. до 15.03.2027 г.

Повече за условията на поканата можете да научите тук.

По време на информационния ден експертите от МИДТ ще отговорят на въпроси, свързани с условията за кандидатстване, необходимите документи, финансирането, допустимите дейности и др.

Линк за включване в събитието е достъпен тук. Номерът на срещата е 2741 102 2361, а паролата – 123456.

The post Инфо ден по процедурата за иновации в МСП на територията на МИГ – 06.08.2026 г. appeared first on EU Funds.

Една от най-съществените промени е създаването на Изпълнителна агенция “Европейски фондове за конкурентоспособност” (ИА ЕФК). Новата структура ще поеме управлението на ключови програми, вкл. Програма “Конкурентоспособност и иновации в предприятията” 2021–2027 г. (ПКИП) и Програма “Научни изследвания, иновации и дигитализация за интелигентна трансформация” 2021–2027 г. (ПНИИДИТ). ИА ЕФК ще бъде самостоятелно юридическо лице и второстепенен разпоредител с бюджет към министъра на иновациите и дигиталната трансформация.

Според проекта новата агенция ще разполага с 225 щатни бройки и ще бъде организирана в една главна дирекция и седем дирекции, специализирани в областите на програмирането, подбора на проекти, финансовата верификация, управлението на риска и изпълнението на проекти.

Паралелно с това се предлага преструктуриране на самото МИДТ. Новият устройствен правилник разширява обхвата на министерството, като му възлага отговорности не само за иновациите и икономическото развитие, но и за дигиталната трансформация, електронното управление, киберсигурността, изкуствения интелект и развитието на високотехнологични индустрии.

Заложени са и нови стратегически направления – развитието на дълбоки технологии, микроелектроника, квантови технологии, космически технологии и иновации с двойна употреба. Предвижда се министерството да координира държавната политика по отношение на изкуствения интелект, вкл. внедряването му в публичната администрация и бизнеса.

Новата структура поставя акцент върху предприемачеството и развитието на стартиращи компании. Специализираната дирекция “Иновационна политика и предприемачество” ще работи за ускоряване на растежа на иновативните предприятия, насърчаване на трансфера на технологии между науката и бизнеса, развитие на рисковото финансиране и привличане на инвестиции в стратегически сектори.

Наред с новата ИА ЕФК, проектът поставя важна роля на Националния иновационен фонд (НИФ), който е предвиден като част от институционалната екосистема на МИДТ. Според проекта, НИФ ще бъде ключов инструмент за подкрепа на иновативни предприятия, стартъпи и растящи компании, като ще работи в синхрон с европейските програми и останалите финансови механизми за насърчаване на технологичното развитие.

Предвижда се също въвеждането на модел на споделени административни услуги между министерството и подчинените му структури, което има за цел да оптимизира разходите и да намали административната тежест.

Според мотивите на реформата разделението между създаването на политики и оперативното изпълнение следва да доведе до по-голяма ефективност и отчетност. Министерството ще концентрира усилията си върху стратегическото управление и разработването на политики, докато изпълнителните агенции ще осъществяват оперативното управление на програмите и проектите. Така държавата залага на комбиниран модел, в който стратегическото планиране, европейското финансиране и националните инвестиционни инструменти се управляват координирано с цел повишаване на конкурентоспособността на българската икономика.

Коментари и становища се приемат в срок до 28.06.2026 г. на Портала за обществени консултации.

The post За обществено обсъждане: Нов модел за управление на иновациите и дигиталната трансформация appeared first on EU Funds.