• Статистическите зони в страната от Ниво 1 (NUTS 1) да се обединят в един регион. В момента Ниво 1 включва два района – единият обхваща Северна и Югоизточна България, а другият – Югозападна и Южна централна България;
• Регионите за планиране от Ниво 2 (NUTS 2) да станат четири. Понастоящем в България има шест региона на Ниво 2 – Северозападен (областите Видин, Враца, Ловеч, Монтана, Плевен), Северен централен (Велико Търново, Габрово, Разград, Русе, Силистра), Североизточен (Варна, Добрич, Търговище, Шумен), Югоизточен (Бургас, Сливен, Стара Загора, Ямбол), Южен централен (Кърджали, Пазарджик, Пловдив, Смолян, Хасково) и Югозападен (Благоевград, Кюстендил, Перник, София-град, София-област). Пет от тях са в категорията “По-слабо развити райони” – т.е. региони с брутен вътрешен продукт (БВП) на глава от населението в стандарт на покупателна способност (СПС) под 75% от средното за ЕС. Единствено Югозападният регион попада в категорията “Регион в преход” (с БВП/глава между 75 и 90% от средното за ЕС).

Новата карта на Ниво 2 ще бъде както следва:

Новите четири региона за планиране са Северен район (областите Видин, Монтана, Враца, Ловеч, Плевен, Габрово, Велико Търново, Търговище, Русе, Разград, Силистра); Източен район (областите Добрич, Варна, Шумен, Бургас, Сливен и Ямбол); Южен район (областите София, Перник, Кюстендил, Благоевград, Пазарджик, Смолян, Пловдив, Стара Загора, Хасково и Кърджали). Създава се и Столичен район с територията на Столична община.

От МРРБ уточняват, че статистическите граници ще се изменят, но се запазват административните граници на всички 28 области и на общините в тях.

Регионите на планиране са обособени с основна цел статистическо отчитане на териториалните единици, като определянето на границите им играе роля в определянето на това на каква европейска помощ те имат право.

Очаква се предложените изменения да допринесат за усъвършенстване на държавната политика за регионално развитие чрез привеждане на нормативната уредба в съответствие с новата класификация NUTS и за адаптиране и подобряване на системата от стратегически документи съобразно новото райониране и прилагането на интегрирания териториален подход.

Предлагат се и изменения, основани на практиката от прилагането на интегрирания териториален подход. Целта е да се усъвършенстват стратегическите документи за регионално развитие и механизмите за тяхното изпълнение.

Коментари и становища се приемат на Портала за обществени консултации в срок до 06.08.2026 г.

The post За обществено обсъждане: Нови четири региона на планиране от Ниво 2 в България appeared first on EU Funds.

Обосновката за това е, че два от регионите – Северозападен и Северен централен регион не отговарят на изискванията на “Евростат” за минимум брой на населението (800 000 души). Това е било установено от министерството още към 2018 г. Към настоящия момент, на база официални данни от 2023 г., ситуацията не се е променила.

Допълнителна предпоставка е, че тази година Европейската комисия (ЕК) ще проведе процедура за преразглеждане на класификацията NUTS (изменения в нея се провеждат веднъж на 3 години) и че България има възможност да предостави мандат на Националния статистически институт (НСИ) за провеждане на преговори със статистическата служба на ЕК Евростат.

Регионите на планиране са обособени с основна цел статистическо отчитане на териториалните единици, като определянето на границите им играе роля в определянето на това на каква европейска помощ те имат право.

В България понастоящем има шест региона на Ниво 2 – Югозападен, Южен централен, Югоизточен, Североизточен, Северен централен и Северозападен. Пет от тях са в категорията “По-слабо развити райони” – т.е. региони с брутен вътрешен продукт (БВП) на глава от населението в стандарт на покупателна способност (СПС) под 75% от средното за ЕС. Единствено Югозападния регион попада в категорията “Регион в преход” (с БВП/глава между 75 и 90% от средното за ЕС).

Предлаганите три варианта за промяна на обхвата на регионите, така че да съответства към изискванията на Евростат, са както следва:

Във всички варианти потенциалните бъдещи региони са редуцирани като брой, а столицата София е отделена в отделен регион – Столичен. Категорията регион на София и в трите варианта ще прерасне в “По-силно развит” (с БВП/глава над 90% от средното за ЕС). С изключение на Вариант 3, където Западния регион ще запази категорията си на “Регион в преход”, всички останали региони ще се класират като “По-слабо развити”.

Вариантите са изготвени по инициатива на МРРБ от Междуведомствена работна група (МРГ), в която са били включени и външни експерти.

Проектът на решение за предоставяне на мандат на НСИ и приложението към него (в което са разписани вариантите) можете да откриете на Портала за обществени консултации. Коментари и становища се приемат там в срок до 28.02.2025 г.

The post За обществено обсъждане: Промяна в обхвата на регионите от Ниво 2 в България appeared first on EU Funds.

С изменението максималният размер на помощта се увеличава от 50% на 60% от допустимите инвестиционни разходи в Стара Загора и в части от областите Сливен и Хасково, и от 60% на 70% в части от област Ямбол.

Това са региони, където жизненото равнище е необичайно ниско или където има високо равнище на непълна заетост.

Предстои актуализираният документ да стане достъпен. Предходната версия на българската карта на регионалните помощи, изменена на 29.09.2023 г., можете да откриете тук (стр.6-7).

С приетото днес решение се одобряват и увеличените максимални размери на помощта за инвестиционни проекти, обхванати от Платформата за стратегически технологии за Европа (STEP). По STEP се подкрепя разработването и производството на критични технологии, свързани с екологичния и цифровия преход. Увеличението е с 5% за Югозападния регион и с 10% за останалите по-слабо развити 5 региона.

Изменената карта на регионалните помощи важи до 31.12.2027 г. 

The post Изменя се българската карта на регионалните помощи appeared first on EU Funds.

Изменението идва в контекста на средносрочния преглед на картите на регионалните помощи, иницииран от ЕК с цел да вземе предвид актуализираните статистически данни.

Максималният размер на помощта ще се увеличи от 50% на 60% от допустимите инвестиционни разходи в регионите Велико Търново, Русе и Силистра. В Перник максималните размери на помощта ще се увеличат от 20% на 25% до края на 2024 г. и от 15% на 20% от 2025 г. до края на 2027 г.

Предстои актуализираният документ да стане достъпен. Предходната версия на българската карта на регионалните помощи, приета на 15.12.2021 г. можете да откриете тук.

Изменената карта ще влезе в сила от 01.01.2024 г. и ще важи до 31.12.2027 г. 

The post От 2024 г. влиза изменение в българската карта на регионалните помощи appeared first on EU Funds.

Общо 124 общини са кандидатствали по програмата програма „Патронажна мобилност за доставка на топъл обяд“ на Фонд „Социална закрила“, като в списъка с резерви  остават 10 от тях, тъй като е надхвърлен наличния финансов ресурс.

Пълният списък на класираните проектни предложения е публикуван на: https://www.mlsp.government.bg/novini-2.

The post Близо 3 млн. лв. получават 88 общини за закупуване на моторни превозни средства appeared first on EU Funds.

Фондът е получил 30 млн. лв. за справяне с антикризисните мерки. Средствата са разпределени в шест програми и проекти в областта на културата и изкуствата. Една част от финансовия ресурс е насочен към физически лица, под формата на награди и стипендии, а друга към юридически лица под формата на програми за възстановяване и развитие.

Над 2,750 физически лица са кандидатствали за творчески стипендии по съответната програма, която бе обявена през април 2022 г. и е с бюджет от 7 млн. лв..

Подробна справка може да намерите тук.

The post НФК публикува статистически данни относно програмите си за целево финансиране за 2022 г. appeared first on EU Funds.

Програмата обединява ключови дейности, финансирани по няколко предишни програми. Тя ще осигури по-последователна и гъвкава рамка за финансиране в подкрепа на следните ключови цели:

* Безопасност на храните (1,680 млрд. евро)– осигуряване на безопасна и устойчива хранителна верига:
Дейности:
– предотвратяване и контрол на болестите по животните и вредители по растенията;
– подкрепа за устойчиво производство и консумация на храни;
– подобряване на хуманното отношение към животните;
– подобряване на ефективността, ефикасността и надеждността на официалния контрол.
Инструменти:
• Система за бързо предупреждение за храни и фуражи (RASFF);
• Референтни лаборатории и референтни центрове на ЕС;
• Финансиране на спешни мерки;
• Обучение за компетентните органи в областта на храните и фуражите, здравето и хуманното отношение към животните и здравето на растенията.

* Защита на потребителите (199 млн. евро) – осигуряване на високо ниво на защита на потребителите, безопасност на продуктите и по-силен глас на потребителите:
Дейности:
– проверки за безопасността на продуктите на пазара;
– обучение и подпомагане на потребителите да правят устойчив и информиран избор;
– гарантиране, че всички потребители имат достъп до механизми за правна защита;
– защита на уязвимите потребители с цел повишаване на справедливостта и прозрачността на вътрешния пазар;
– подкрепа на компетентните правоприлагащи органи и потребителски организации.
Инструменти:
• Safety Gate система за опасни продукти;
• Мрежа за сътрудничество в областта на защитата на потребителите за справяне с незаконните практики в целия ЕС (напр. подвеждащи рекламни кампании).

* Подпомагане на малкия и среден бизнес (1 млрд. евро) – укрепване на конкурентоспособността и устойчивостта на малките и средните предприятия (МСП), включително в туристическия сектор:
Дейности:
– финансова подкрепа, като безвъзмездни средства и гаранции за заеми за МСП по фонда InvestEU;
– улесняване на достъпа до пазари и намаляване на административната тежест;
– подкрепа за внедряване на иновации и справяне с глобалните и обществени предизвикателства;
– насърчаване на благоприятна бизнес среда и предприемаческа култура.
Инструменти:
• Enterprise Europe Network за предоставяне на интегриран пакет от съвети на МСП за това как да правят иновации и да растат в международен план;
• Дългово и капиталово финансиране ще бъде достъпно в рамките на „Прозореца за МСП“ на фонда InvestEU;
• Засилено правоприлагане и сътрудничество с националните органи с модерни инструменти и изграждане на капацитет.

* По-ефективен единен пазар (557 млн. евро)– подобряване на функционирането на вътрешния пазар чрез подобрено наблюдение на пазара, подкрепа за разрешаване на проблеми за гражданите и бизнеса и засилена политика на конкуренция:
Дейности:
– подобряване на вътрешния пазар, включително чрез:
– по-добър мониторинг;
– подкрепа за решаване на проблеми за граждани и предприятия;
– засилена политика на конкурентоспособност;
– прилагане на настоящите правила и допълнителното им развитие в области, включително:
– дружествено и облигационно право;
– прането на пари;
– свободното движение на капитали, стоки и услуги;
– за предоставяне на гаранции, че финансовите услуги отговарят на нуждите на потребителите, гражданското общество и крайните потребители;
– подобряване на инструментите и експертния опит на Европейската комисия за ефективно прилагане на правилата за конкуренция в цифровата икономика;
– укрепване на сътрудничеството с властите в страните от ЕС и засилване на застъпничеството;
– гарантиране на по-добро функциониране на единния пазар на място, като помагат на публичните купувачи да получат по-добро съотношение цена/качество.
Инструменти:
• Единен цифров портал (Single Digital Gateway), предоставящ онлайн административни услуги за граждани и компании;
• Информационна система за вътрешния пазар за обмен на информация между властите;
• Мрежа за разрешаване на проблеми SOLVIT за граждани и предприятия.

* Висококачествена европейска статистика (552 млн. евро) – изготвяне и разпространение на висококачествена европейска статистика:
Дейности:
– финансиране на създателите на национална статистика за производството и разпространението на висококачествена статистика за наблюдение на икономическата, социалната, екологичната и териториалната ситуация.
Инструменти:
• Засилено партньорство между Евростат, Статистическата служба на ЕС, националните статистически институти и други национални статистически органи, както и съответните външни страни;
• Разработване на нова европейска статистика с използване на множество източници на данни, усъвършенствани методи за анализ на данни, интелигентни системи и цифрови технологии;
• Осигуряване на финансиране за подобряване на сравнимостта и качеството на европейската статистика за наблюдение на икономическото, социалното, екологичното и териториалното положение на ЕС.

* Ефективни европейски стандарти (221 млн. евро) – разработване на ефективни европейски стандарти и международни стандарти за финансово и нефинансово отчитане и одит
Дейности:
– предоставяне на финансова подкрепа на организации, които разработват общоевропейски стандарти;
– финансиране на европейски и международни организации, разработващи стандарти за одит и финансови и нефинансови отчети.
Инструменти:
• Сътрудничество между Европейската комисия и европейските организации по стандартизация чрез съвместни инициативи и планове за действие;
• Безвъзмездни средства по рамкови споразумения за партньорство на европейски организации по стандартизация;
• Европейски организации на заинтересовани страни, представляващи малки и средни предприятия (МСП);
• Обществени заинтересовани страни в дейностите по стандартизация;
• Грантове за 3 организации, разработващи стандарти за одит и финансово и нефинансово отчитане.

Програмата се управлява от Европейската изпълнителна агенция за иновации и МСП (EISMEA)

Повече информация относно програмата може да намерите тук, както и на официалния й сайт.

The post Програма “Единен пазар” 2021-2027 appeared first on EU Funds.

Мнозинството европейски граждани подкрепят инвестициите във възобновими енергийни източници (ВЕИ), за да се намали зависимостта от руски газ. Подкрепата за еврото също достига рекордно висока стойност. Въпреки това, гражданите изказват тревога относно икономическата ситуация в страната си и Съюза като цяло. Ето и ключовите резултати от проучването:

• 65% от европейците изказват оптимизъм за бъдещето на Съюза – това е най-високият резултат от 2009 г. насам. 49% от хората изказват доверие към ЕС, а 34% – към националното си правителство;
• 57% от европейците изказват удовлетворение от отговора на Съюза към руската агресия в Украйна, а 55% – от отговора на националните си правителства. Хуманитарната помощ е най-одобряваната форма на подкрепа с 92%, следвана от посрещането на украински бежанци (90%) и поставянето на икономически санкции върху Русия (78%);
• 87% от гражданите одобряват инвестициите на ЕС в енергия от ВЕИ, 86% – намаляването на зависимостта от руски газ и 85% – подобряването на енергийната ефективност с цел независимост от трети държави;
• подкрепата за Европейския икономически и паричен съюз с единната валута (евро) бележи най-високата си стойност – 72%. Въпреки това, 51% от хората смятат икономическата ситуация в Съюза за лоша към момента, а 53% очакват тя да се влоши в следващите 12 месеца;
• 56% от хората подкрепят мерките на ЕС и държавите-членки в борбата срещу пандемията от COVID-19.

Проучването на Евробарометър е проведено между 17.06. и 17.07.2022 г. Интервюирани са общо 26 468 граждани от всички 27 страни-членки. Повече информация за проучването можете на намерите тук.

The post Евробарометър: ръст в подкрепата на гражданите за ЕС appeared first on EU Funds.

Статистическата служба на ЕС обяснява значителния спад в стойността на износа (-15% в сравнение с 2019 г.) и на вноса (-14 %) с въздействието на пандемията от COVID-19 и последвалата криза. През 2021 г. се наблюдава възстановяване на износа на ЕС, който почти се е върнал на нивата отпреди пандемията. Вносът на ЕС през 2021 г., обаче, е нараснал със скромни темпове, като достига 894 млрд. евро (2% увеличение в сравнение с 2020 г.).

В резултат на това в ЕС се отбелязва търговски излишък за услуги от 133 млрд. евро. От Евростат отчитат, че през последното десетилетие търговският баланс на ЕС в областта на услугите се е повишил от 99 млрд. евро през 2011 г. до върхова стойност от 134 млрд. евро през 2018 г. През 2020 г. той е спаднал до 33 млрд. евро.

The post 13% ръст в износа на ЕС за 2021 г. appeared first on EU Funds.

Поканата “Надеждни интелигентни проучвания 2022” (SMP-ESS-2022-TrustedSmartSurveys-H7-6257) е част от програмата на ЕС “Единен пазар” и е с общ бюджет в размер на 2,2 млн. евро. Целта е да бъде предоставена финансова подкрепа на страните от Европейското икономическо пространство за провеждане на приложни научни изследвания за постигане на напредък в областта на официалната статистика. Ще се подкрепят дейности за внедряването на иновативни методи за събиране на информация за изготвяне на подобрена официална статистика.

Могат да кандидатстват публични органи като национални статистически институти, както и частни юридически лица, например асоциации и браншови организации от държави от Европейското икономическо пространство. Проектните предложения трябва да са дело на консорциуми от поне четирима членове, като има изисквания за:

• минимум една структура, която не е НСИ или друг национален орган от две различни допустими държави;
• минимум два НСИ или други национални органи.

Размерът на финансирането ще бъде фиксиран в договорите за предоставяне на финансова помощ, като финансирането от ЕС може да покрива до 85% от допустимите разходи по проекта. Такива са въвеждането, демонстрацията или реализирането на решения и прототипи за събиране на данни по иновативен начин, стратегии за публична осведоменост и т.н. Продължителността на проектите е до 24 месеца.

Проектните предложения могат да бъдат изпращани единствено по електронен път през Портала за финансиране на ЕС (SEDIA) в срок до 17.11.2022 г., 17 ч. (Централноевропейско време).

The post Отворена е покана за приложни изследвания в областта на статистиката за 2,2 млн. евро appeared first on EU Funds.

Люксембург е лидер в класацията по отношение на разходите за научноизследователска и развойна дейност на човек – 689 евро за един човек, следван от Дания с 530 евро и Германия с 471 евро. Евростат отчита големи разлики между държавите-членки – Румъния, България и Латвия са инвестирали под 50 евро на човек за научни изследвания през 2021 г.

От службата коментират, че публичните разходи на ЕС за научноизследователска и развойна дейност се увеличават, макар и бавно. Средният размер на държавните разходи в ЕС възлиза на 244 евро на човек през 2021 г., в сравнение с 184 евро на човек преди десет години. Държави като Латвия отбелязват значителен ръст – от 14 евро през 2011 г. до 45 евро през 2021 г., както и Гърция – от 58 евро до 152 евро.

Данните на Евростат са предварителни и ще бъдат актуализирани през януари следващата година. През 2020 г. държавите-членки се споразумяха да увеличат публичните и частните инвестиции в научноизследователска дейност до 3% от БВП до края на десетилетието. За постигането на тази цел темпото на инвестиране трябва да бъде увеличено, коментират наблюдатели.

The post 6% ръст на публичните инвестиции в ЕС за научни изследвания през 2021 г. appeared first on EU Funds.

52% от европейските граждани определят цялостната си нагласа към ЕС като позитивна, а 12% като негативна. Войната в Украйна е понижила значително нивото на одобрение на европейските граждани за Русия от 30% през 2018 г. до 10% в момента. Китай е на второ място по негативен имидж с 22%, а САЩ и Великобритания имат положителни резултати със съответно 58% и 65%.

61% от европейците смятат, че войната в Украйна ще донесе промени в живота им, докато само 37% са на мнение, че няма да окаже влияние. Също така, 80% са съгласни с наложените санкции към Русия и са удовлетворени от цялостния отговор на ЕС.

От гледна точка на инфлацията, започнала още преди началото на войната, 40% от хората докладват, че усещат осезаема разлика в стандарта си на живот, но 59% смятат, че защитата на общите европейски ценности като свободата и демокрацията е приоритет, дори на цената на по-високите цени.

Гражданите виждат като приоритетни за работата на парламента следните области – борбата с бедността и социалното изключване с 38%, общественото здравеопазване с 35%,  и демокрацията и принципите на правовата държава с 32%. Нагласите на българските граждани, участвали в проучването, са близки до средноевропейските и оценяват като най-приоритетни с по 46% темите за борбата с бедността и социалното изключване и подкрепата на икономиката и създаването на нови работни места. На второ място е общественото здравеопазване с 39%, а на трето с по 28% – демокрацията и принципите на правовата държава и бъдещето на Европа.

Проучването Евробарометър се проведе между 19.04. и 16.05.2022 г. сред 26 578 граждани от всички 27 държави-членки.

The post Мнозинството от европейците изказват подкрепа за ЕС в контекста на войната в Украйна appeared first on EU Funds.

Етикетът за качество (Seal of Excellence, букв. “печат за отлично представяне”) се присъжда на кандидатите, които са представили проектни предложения с над 85% от максималния брой точки, но въпреки това не са успели да получат финансиране, поради бюджетните ограничения на програмата.

Намерението на ЕК е етикетът за качество да служи като сертификат, който подчертава научната стойност на проектите и може да се използва като инструмент за набиране на допълнително финансиране, включително чрез национални, регионални и университетски програми.

The post 40% от изследователите са получили или финансиране, или сертификати за качество от ЕК appeared first on EU Funds.

Днес, 20.04.2021 г., в Апелативна прокуратура – София, чийто район обхваща най-голямата територия на страната, се проведе годишно отчетно събрание за дейността й през изминалата 2020 година.

Според представените данни, през изминалата година в апелативен район София са наблюдавани общо

свързани с европейски фондове.

От тях, 67 са новообразувани през 2020 г. За сравнение, през 2019 г. и 2018 г. са водени 144 и 178 разследвания. През 2020 г. решени от прокурор са 49 досъдебни производства (спрямо 56 година по-рано), като 93% от тях са спрени или прекратени (75%), а 8 са внесени в съда.

През годината са осъдени и санкционирани 11 лица, и са оправдани 3 лица. За сравнение през 2019 г. е било оправдано 1 лице, при осъдени и санкционирани 13 лица.

The post 67 нови производства за престъпления с еврофондове отчита Софийската апелативна прокуратура за 2020 г. appeared first on EU Funds.