То отчита изпълнението на всички заложени 59 етапа и цели, което е условие за изплащане на средствата от страна на ЕК.

Сред основните реформи и инвестиции са конструирането на новата Комисия за противодействие на корупцията, въвеждането на тестове за почтеност на държавните служители, подобряване на системата за обществени поръчки, въвеждането на мерки за постигане на по-високо качество на услугата за водоснабдяване и канализация и др.

Подаването на искането става факт след след изтичането на срока за изпълнение по Механизма за възстановяване и устойчивост (МВУ) – 31.08.2026 г. До тази дата държавите членки трябваше да изпълнят всички етапи и цели, заложени в техните планове за възстановяване и устойчивост. От ЕК информират, че всички държави членки са изпратили своите искания.

Оценката на ЕК на искането за плащане се очаква до 2 месеца.

Националният план на България е на стойност близо 6,17 млрд. евро, като до момента са изплатени четири транша. Това са 4,16 млрд. евро или 68% от общия ресурс.

Припомняме, че България получи 1,37 млрд. евро в рамките на първия транш през декември 2022 г. и 438,6 млн. евро по втория транш през октомври миналата година. В периода между двете плащания бе натрупано значително забавяне в изпълнението на заложените етапи и цели, което даде отражение в неизпълнението на необходимите реформи и инвестиции.

Третото плащане, одобрено през декември 2025 г., бе най-голямото до онзи момент – 1,47 млрд. евро. В края на юли ни бе изплатена и основната част от четвъртия транш за близо 900 млн. евро.

Сред успешно реализираните инвестиции по линия на НПВУ са:

• Изграждане на национален и три регионални STEM центъра, над 2 000 STEM лаборатории във всички действащи училища – държавни и общински;
• Модернизиране на над 174 образователни институции – университетски кампуси, професионални училища и училищни общежития, вкл. новоизградени детски градини и училища;
• Закупуване на оборудване за над 50 болници – онкологии, педиатрии и изграждане на центрове за мозъчно-съдови заболявания, реновиране на 25 психиатрични заведения;
• Оборудване на 100 амбулатории в населени места с ограничен достъп до медицински услуги;
• Обновяване на близо 250 домове за възрастни хора и заведения за грижа за лица с увреждания;
• Предоставяне на над 2 000 помощни средства на лица с трайни увреждания;
• Подобряване на ЖП услугите чрез 32 електрически мотрисни влака;
• Изграждане на 3 нови метростанции и закупуване на 8 нови мотриси за метрото в София;
• Достъп до интернет мрежи с много голям капацитет за над 600 000 души от райони с недостатъчно обслужване, вкл. селски и слабо населени райони;
• Мерки за енергийна ефективност за над 1 000 жилищни сгради, както и 500 нежилищни и търговски сгради;
• Енергийно ефективно улично осветление в над 100 общини;
• Свързване към електроенергийната мрежа на над 5 000 MWh батерии и присъединяване на близо 1 500 MW ВЕИ с батерии.

Справка за прогреса на страната ни със законите и реформите по НПВУ е налична тук.

The post България подаде последното пето искане за плащане по НПВУ за 1,8 млрд. евро appeared first on EU Funds.

• ключов етап 208, свързан с влизането в сила на законодателство за водоснабдяването и канализацията – не е напълно изпълнен;
• ключов етап 308 за подпомагане на сектора на културата – все още не е изпълнен, но е планирано това да се случи до края на следващия месец;
• формулировката на ключов етап 176, свързан с обществения транспорт, е неясна, и трябва да представим обосновано искане за преразглеждане на НПВУ.

От Европейската комисия (ЕК) ще разгледат отпускането на оставащите средства, след като трите етапа бъдат изпълнени. С оглед на приключването на Механизма за възстановяване и устойчивост (МВУ) в края на 2026 г., всички неизпълнени ключови етапи и цели трябва да бъдат изпълнени до края на август.

Извън горепосочените три, сме изпълнили успешно останалите 23 етапа и цели. Искането за плащане включваше 10 реформи и 12 инвестиции. Водещите сред мерките са:

• Върховенството на закона и бизнес средата, вкл. чрез мерки за борба с корупцията, като създаване на политически и финансово независима Комисия за противодействие на корупцията с функции по превенция и противодействие на корупцията сред лицата, заемащи публични длъжности, както и чрез въвеждане на правила за регулиране на лобистката дейност;
• По-широкото използване на енергията от възобновяеми източници чрез подпомагане на инсталирането на близо 1 400 битови слънчеви системи за топла вода или фотоволтаични системи за производство на електроенергия в домакинствата;
• Развитието на устойчива инфраструктура и транспорт чрез нови договори за обществени услуги в железопътния транспорт и правна рамка за мобилност с нулеви и ниски емисии, вкл. правила за електрическата мобилност и зони с ниски емисии в София и Пловдив.

Националният план на България е на стойност близо 6,17 млрд. евро, като до момента от общо пет плащания са изплатени четири. Това са 4,16 млрд. евро или 68% от общия ресурс. Условието на МВУ е етапите и целите да бъдат изпълнени до края на август, за да постъпят средства от ЕК.

Припомняме, че България получи 1,37 млрд. евро в рамките на първия транш през декември 2022 г. и 438,6 млн. евро по втория транш едва през октомври миналата година. В периода между двете плащания бе натрупано значително забавяне в изпълнението на заложените етапи и цели, което даде отражение в неизпълнението на необходимите реформи и инвестиции.

Третото плащане, одобрено през декември 2025 г., е най-голямото по Плана – 1,47 млрд. евро. То обаче не бе в пълния размер от 1,57 млрд. евро, тъй като не бяха изпълнени два ключови етапа – създаването на орган за борба с корупцията (ключов етап 220) и влизането в сила на законодателните изменения за гарантиране на ефективността на наказателното производство и подобряване на отчетността и наказателната отговорност на главния прокурор (ключов етап 222).

От правителството информират, че през следващите седмици се очаква получаването на задържаните 109 млн. евро във връзка с реформата за главния прокурор.

Последното пето плащане е в размер на 1,67 млрд. евро и включва изпълнението на 57 етапа и цели. До момента са изпълнени 9 от тях. Срокът да представим последното искане за плащане е до края на септември.

Справка за прогреса на страната ни със законите и реформите по НПВУ е налична тук.

The post България получи четвъртото плащане по Плана за възстановяване от 896 млн. евро appeared first on EU Funds.

От изявлението на ЕК става ясно, че страната ни е изпълнила в задоволителна степен 23 от общо 26-те заложени етапа и цели. Трите недостатъчно изпълнени са:

• ключов етап 208, свързан с влизането в сила на законодателство за водоснабдяването и канализацията – не е напълно изпълнен;
• ключов етап 308 за подпомагане на сектора на културата – все още не е изпълнен, но е планирано това да се случи до 31.08.2026 г.;
• формулировката на един от етапите, свързан с обществения транспорт, е неясна, и ще трябва да представим обосновано искане за преразглеждане на НПВУ.

С оглед на това, одобреното плащане е частично. От Комисията уточняват, че разполагаме с допълнително време за изпълнение на неизпълнените ангажименти.

Реализираните реформи и инвестиции по четвъртото плащане са в областта на борбата с корупцията, дигитализацията на административното правосъдие, професионалното образование и обучение, подкрепата за малки и средни предприятия, устойчивия транспорт, декарбонизацията и възобновяемата енергия, селското стопанство и амбулаторното лечение.

Водещите сред мерките са:

• борба с корупцията, вкл. приемането на законодателство за създаване на политически и финансово независима Комисия за борба с корупцията за предотвратяване и противодействие на корупцията сред лицата, заемащи публични длъжности, както и въвеждането на правила за регулиране на лобистката дейност;
• декарбонизация на енергийния сектор, вкл. подобряване на корпоративното управление на държавните енергийни дружества чрез преструктуриране на “Български енергиен холдинг” (БЕХ), създаване на Национален фонд за декарбонизация в подкрепа на енергийната ефективност на сградите;
• насърчаване на възобновяемата енергия чрез подкрепа за почти 1 400 слънчеви системи за битово топло водоснабдяване или фотоволтаични системи за производство на електроенергия в домакинствата;
• нов договор за обществени услуги в обществения жп транспорт, целящ подобряване на качеството, достъпността и броя на пътниците, наред с модернизирана правна рамка, насърчаваща транспорта с нулеви и ниски емисии, вкл. нови правила за електрическата мобилност и зони с ниски емисии.

На брифинг в Министерския съвет вицепремиерът Атанас Пеканов подчерта значимостта на това, че “България изпълни необходимите условия и по отношение на задържани средства от предходни плащания. Реформата за механизма за отчетност на главния прокурор отключва допълнителни 150 млн. евро, които ще бъдат изплатени заедно с петото плащане до края на годината“.

Предстои Икономическият и финансов комитет (ИФК) на ЕС да даде становището си до 4 седмици, вземайки предвид оценката на ЕК. Плащането ще бъде официално одобрено след това.

Националният план на България е на стойност близо 6,17 млрд. евро, като до момента от първоначално заложените 9 транша (вече редуцирани до 5) са изплатени три. Условието е етапите и целите да бъдат изпълнени до края на август 2026 г., за да постъпят средства от ЕК.

Припомняме, че България получи 1,37 млрд. евро в рамките на първия транш през декември 2022 г. и 438,6 млн. евро по втория транш едва през октомври миналата година. В периода между двете плащания бе натрупано значително забавяне в изпълнението на заложените етапи и цели, което даде отражение в неизпълнението на необходимите реформи и инвестиции и в последващата невъзможност за получаване на плащания.

Последното трето плащане, одобрено през декември 2025 г., е най-голямото по Плана – 1,47 млрд. евро. То обаче не бе в пълния размер от 1,6 млрд. евро, тъй като не бяха изпълнени два ключови етапа – създаването на орган за борба с корупцията (ключов етап 220) и влизането в сила на законодателните изменения за гарантиране на ефективността на наказателното производство и подобряване на отчетността и наказателната отговорност на главния прокурор (ключов етап 222).

Подобна бе ситуацията и с второто плащане, където вместо 653 млн. евро получихме 438,6 млн. евро. Причината за това бе неизпълнението на реформата на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество (ключов етап 218).

Последното пето плащане е в размер на 1,67 млрд. евро и включва изпълнението на 56 етапа и цели. По тях до момента няма прогрес. Срокът България да изпълни и отчете мерките по последното плащане е 31.08.2026 г.

Справка за прогреса на страната ни със законите и реформите по НПВУ е налична тук.

The post ЕК одобри четвъртото искане за плащане на България по НПВУ за близо 1 млрд. евро appeared first on EU Funds.

Близо половината от етапите и целите са свързани с реформи в областта на енергетиката, интегрирания обществен транспорт, електрическата мобилност. Присъстват и мерки за противодействие на корупцията, реформа в предучилищното и училищното образование и професионалното образование и обучение и др.

Инвестициите покриват модернизация на над 50 болници, осигуряване на медицинска грижа в над 100 отдалечени населени места, спешна медицинска помощ по въздух, подкрепа на хора с увреждания, ремонти на училища и детски градини, изграждане на STEM среда, инвестиции в културата, изграждане на слънчеви системи за снабдяване с топла вода за домакинствата.

Бизнесът ще бъде подкрепен чрез безвъзмездни средства в областта на ИКТ и киберсигурността, както и в прехода към кръгова икономика. Ще бъдат дигитализирани процесите от фермата до трапезата, ще се модернизират Единната информационна система на съдилищата, системата “Мониторстат”, Агенцията за социално подпомагане и др.

Оценката на ЕК на искането за плащане се очаква до 2 месеца.

Националният план на България е на стойност близо 6,17 млрд. евро, като до момента от първоначално заложените 9 транша (вече редуцирани до 5) са изплатени три. Условието е етапите и целите да бъдат изпълнени, за да постъпят средства от ЕК, които на свой ред да бъдат разплатени по проектите в срок до август 2026 г.

Припомняме, че България получи 1,37 млрд. евро в рамките на първия транш през декември 2022 г. и 438,6 млн. евро по втория транш едва през октомври миналата година. В периода между двете плащания бе натрупано значително забавяне в изпълнението на заложените етапи и цели, което даде отражение в неизпълнението на необходимите реформи и инвестиции и в последващата невъзможност за получаване на плащания.

Последното трето плащане, одобрено през декември 2025 г., е най-голямото по Плана – 1,47 млрд. евро. То обаче не е в пълния размер от 1,6 млрд. евро, тъй като не бяха изпълнени два ключови етапа – създаването на орган за борба с корупцията (ключов етап 220) и влизането в сила на законодателните изменения за гарантиране на ефективността на наказателното производство и подобряване на отчетността и наказателната отговорност на главния прокурор (ключов етап 222).

Подобна бе ситуацията и с второто плащане, където вместо 653 млн. евро получихме 438,6 млн. евро. Причината за това бе неизпълнението на реформата на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество (ключов етап 218).

Последното пето плащане е в размер на 1,63 млрд. евро и включва изпълнението на 56 етапа и цели. По тях до момента няма прогрес. Крайният срок за изпълнението на етапите и целите е 30.06.2026 г.

Справка за прогреса на страната ни със законите и реформите по НПВУ е налична тук.

The post България подаде четвърто искане за плащане по НПВУ за 900 млн. евро appeared first on EU Funds.

От Европейската комисия (ЕК) ще разгледат отпускането на оставащите средства, след като двата етапа бъдат изпълнени. Правителството разполага с един месец, за да завърши ключовите етапи, в противен случай ЕК ще задържи част от средствата. При незавършване на етапите ще разполагаме с допълнителни 6 месеца, за да ги изпълним, след което останалата част от плащането ще бъде освободена.

Подобна бе ситуацията и с предходното второ плащане, където вместо 653 млн. евро получихме 438,6 млн. евро. Причината за това бе неизпълнението на реформата на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество (ключов етап 218).

Извън горепосочените два, сме изпълнили успешно останалите 48 етапа и цели. Искането за плащане включваше 22 реформи и 19 инвестиции. Водещите сред мерките са:

• забрана на нови инсталации за производство на електроенергия от въглища или лигнитни въглища;
• ограничаване на годишните емисии на въглероден диоксид за съществуващите въглищни и лигнитни електроцентрали;
• подкрепа за производство на електроенергия от възобновяеми източници и съоръжения за съхранение;
• повишаване на привлекателността на медицинската професия.

Очакването е чрез тези реформи и инвестиции да се осигурят ползи за гражданите и предприятията, с акцент върху зеления и цифровия преход, научните изследвания и иновациите, развитието на електронното управление и електронното здравеопазване, обществените поръчки, подобряването рамката за управление на държавните предприятия, социалната закрила, устойчивия транспорт и модернизирането на предприятията.

Националният план на България е на стойност близо 6,17 млрд. евро, като до момента от първоначално заложените 9 транша (вече редуцирани до 5) са изплатени три. Условието е етапите и целите да бъдат изпълнени, за да постъпят средства от ЕК, които на свой ред да бъдат разплатени по проектите в срок до август 2026 г.

От правителството уточняват, че през следващата година предстои да бъдат подадени финалните четвърто и пето плащане.

Припомняме, че България получи 1,37 млрд. евро в рамките на първия транш през декември 2022 г. и 438,6 млн. евро по втория транш едва през октомври тази година. В периода между двете плащания бе натрупано значително забавяне в изпълнението на заложените етапи и цели, което даде отражение в неизпълнението на необходимите реформи и инвестиции и в последващата невъзможност за получаване на плащания.

През юли тази година ЕК одобри изменен НПВУ на България, включващ 50 реформи и 51 инвестиции. Измененият НПВУ съдържа и глава REPowerEU на стойност 479,3 млн. евро. Повече по темата можете да научите тук.

Справка за прогреса на страната ни със законите и реформите по НПВУ е налична тук.

The post България получи третото плащане по Плана за възстановяване от 1,47 млрд. евро appeared first on EU Funds.

От ЕК предлагат част от средствата, свързани с изпълнението на тези етапи, да бъдат временно отложени. Правителството разполага с един месец, за да завърши ключовите етапи, в противен случай Комисията ще задържи част от средствата. При незавършване на етапите ще разполагаме с допълнителни 6 месеца, за да ги изпълним, след което останалата част от плащането ще бъде освободена.

Подобна бе ситуацията и с предходното второ плащане, където вместо 653 млн. евро получихме 438,6 млн. евро. Причината за това бе неизпълнението на реформата на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество (ключов етап 218).

Извън горепосочените два, сме изпълнили успешно останалите 48 етапа и цели. Искането за плащане включваше 22 реформи и 19 инвестиции. Водещите сред мерките са:

• забрана на нови инсталации за производство на електроенергия от въглища или лигнитни въглища;
• ограничаване на годишните емисии на въглероден диоксид за съществуващите въглищни и лигнитни електроцентрали;
• подкрепа за производство на електроенергия от възобновяеми източници и съоръжения за съхранение;
• повишаване на привлекателността на медицинската професия.

Очакването е чрез тези реформи и инвестиции да се осигурят ползи за гражданите и предприятията, с акцент върху зеления и цифровия преход, научните изследвания и иновациите, здравеопазването, социалната закрила, устойчивия транспорт и модернизирането на предприятията.

Предстои Икономическият и финансов комитет (ИФК) на ЕС да даде становището си до 4 седмици, вземайки предвид оценката на ЕК. Плащането ще бъде официално одобрено след това.

Националният план на България е на стойност близо 6,17 млрд. евро, като до момента от първоначално заложените 9 транша (вече редуцирани до 5) са изплатени два. Условието е етапите и целите да бъдат изпълнени, за да постъпят средства от ЕК, които на свой ред да бъдат разплатени по проектите в срок до август 2026 г.

Припомняме, че България получи 1,37 млрд. евро в рамките на първия транш през декември 2022 г. и 438,6 млн. евро по втория транш едва през октомври тази година. В периода между двете плащания бе натрупано значително забавяне в изпълнението на заложените етапи и цели, което даде отражение в неизпълнението на необходимите реформи и инвестиции и в последващата невъзможност за получаване на плащания.

През юли тази година ЕК одобри изменен НПВУ на България, включващ 50 реформи и 51 инвестиции. Измененият НПВУ съдържа и глава REPowerEU на стойност 479,3 млн. евро. Повече по темата можете да научите тук.

Справка за прогреса на страната ни със законите и реформите по НПВУ е налична тук.

The post ЕК одобри третото искане за плащане на България по НПВУ, но не в пълен размер appeared first on EU Funds.

От ЕК уточняват, че ще разгледат отпускането на оставащите средства, след като той бъде изпълнен. Правителството разполага с един месец, за да завърши ключовия етап, в противен случай Комисията ще задържи част от средствата. При незавършване на етапа ще разполагаме с допълнителни 6 месеца, за да го изпълним, след което останалата част от плащането ще бъде освободена.

Извън това сме изпълнили успешно останалите 58 етапа и цели. Искането за плащане включваше 28 реформи и 12 инвестиции. Водещите сред мерките са:

• реформа за повишаване на качеството и достъпността на образованието и обучението, насочена към повишаване на уменията на работната сила и подкрепа за дългосрочното икономическо развитие;
• реформа за укрепване на съдебната система и рамките за обществените поръчки, повишаване на прозрачността, ефикасността и отчетността, приемане на надеждни механизми за защита на лицата, подаващи сигнали за нередности;
• дефиниране на “енергийната бедност” с цел да се защитят уязвимите потребители;
• развитие на капацитета за съхранение на електроенергия, гарантиране на стабилни енергийни доставки и разширяване на използването на енергия от възобновяеми източници.

Очакването е чрез тези реформи и инвестиции да се намалят разходите за енергия и въглеродните емисии, и да бъде насърчено социалното приобщаване чрез подобрения в образованието, здравеопазването и цифровата инфраструктура.

С второто плащане общият размер на изплатените средства достига почти 30% от общата сума по НПВУ, при покриване на близо 40% от поставените ключови етапи и цели.

Националният план на България е на стойност близо 6,17 млрд. евро, като до момента от първоначално заложените 9 транша (вече редуцирани до 5) е изплатен само един. Условието е етапите и целите да бъдат изпълнени, за да постъпят средства от ЕК, които на свой ред да бъдат разплатени по проектите в срок до август 2026 г.

Припомняме, че България получи 1,37 млрд. евро в рамките на първия транш през декември 2022 г., но до момента повече плащания към страната ни не бяха постъпвали. Бе натрупано значително забавяне в изпълнението на заложените етапи и цели, което даде отражение в неизпълнението на необходимите реформи и инвестиции и в последваща невъзможност за получаване на плащания.

През юли тази година ЕК одобри изменен НПВУ на България, включващ 50 реформи и 51 инвестиции, като още същия месец повторно изпратихме второто искане за плащане. Измененият НПВУ съдържа и глава REPowerEU на стойност 479,3 млн. евро. Повече по темата можете да научите тук.

Междувременно, от Министерството на иновациите и растежа информират, че на 01.10.2025 г. към ЕК е подадено и трето искане за плащане по НПВУ, на стойност 1,6 млрд. евро. Амбицията е средствата по него да бъдат получени преди края на годината. Заложените в третото искане етапи и цели са 70 на брой, а съгласно наличната информация, те са вече изпълнени.

Справка за прогреса на страната ни със законите и реформите по НПВУ е налична тук.

The post България получи 438,6 млн. евро по Плана за възстановяване, подадено е трето искане за плащане от 1,6 млрд. евро appeared first on EU Funds.

От ЕК предлагат част от средствата, свързани с изпълнението на този етап, да бъдат временно отложени. Правителството разполага с един месец, за да завърши ключовия етап, в противен случай Комисията ще задържи част от средствата. При незавършване на етапа ще разполагаме с допълнителни 6 месеца, за да го изпълним, след което останалата част от плащането ще бъде освободена.

Извън това сме изпълнили успешно останалите 58 етапа и цели. Искането за плащане включваше 28 реформи и 12 инвестиции. Водещите сред мерките са:

• реформа за повишаване на качеството и достъпността на образованието и обучението, насочена към повишаване на уменията на работната сила и подкрепа за дългосрочното икономическо развитие;
• реформа за укрепване на съдебната система и рамките за обществените поръчки, повишаване на прозрачността, ефикасността и отчетността, приемане на надеждни механизми за защита на лицата, подаващи сигнали за нередности;
• дефиниране на  “енергийната бедност” с цел да се защитят уязвимите потребители;
• развитие на капацитета за съхранение на електроенергия, гарантиране на стабилни енергийни доставки и разширяване на използването на енергия от възобновяеми източници.

Очакването е чрез тези реформи и инвестиции да се намалят разходите за енергия и въглеродните емисии, и да бъде насърчено социалното приобщаване чрез подобрения в образованието, здравеопазването и цифровата инфраструктура.

Предстои Икономическият и финансов комитет (ИФК) на ЕС да даде становището си до 4 седмици, вземайки предвид оценката на ЕК. Плащането ще бъде официално одобрено след това.

Националният план на България е на стойност близо 6,17 млрд. евро, като до момента от първоначално заложените 9 транша (вече редуцирани до 5) е изплатен само един. Условието е етапите и целите да бъдат изпълнени, за да постъпят средства от ЕК, които на свой ред да бъдат разплатени по проектите в срок до август 2026 г.

Припомняме, че България получи 1,37 млрд. евро в рамките на първия транш през декември 2022 г., но от тогава плащания към страната ни не са постъпвали. Бе натрупано значително забавяне в изпълнението на заложените етапи и цели, което даде отражение в неизпълнението на необходимите реформи и инвестиции и в последваща невъзможност за получаване на плащания.

През юли тази година ЕК одобри изменен НПВУ на България, включващ 50 реформи и 51 инвестиции, като още същия месец повторно изпратихме второто искане за плащане. Измененият НПВУ съдържа и глава REPowerEU на стойност 479,3 млн. евро. Повече по темата можете да научите тук.

Справка за прогреса на страната ни със законите и реформите по НПВУ е налична тук.

The post ЕК одобри второто искане за плащане на България по НПВУ, но не в пълен размер appeared first on EU Funds.

Новото искане за плащане е свързано с изпълнението на 59 етапа и цели, от които 20 за законодателни промени. От правителството изтъкват, че са направени изменения в 15 закона и са били приети 3 нови такива.

Реализираните ключови реформи обхващат либерализация на пазара на електроенергия, насърчаване на производството на електроенергия от възобновяеми източници (ВИ), нормативна уредба за подаването на сигнали за нередности, създаване на Комисия за противодействие на корупцията, подобряване на производствата по несъстоятелност, въвеждане на несъстоятелност на физическите лица, както и ограничаване на процедурите за обществени поръчки без обявление или само с една оферта.

Във връзка със заложените инвестиции сe осъществиха мерки за подкрепа на малки и средни предприятия (МСП) за технологична модернизация и в областта на ИКТ и киберсигурността, национална схема за подпомагане на енергийно-ефективното обновяване на жилищни и нежилищни сгради, мерки за подкрепа на енергийно-ефективни системи за улично осветление и за енергия от ВИ за домакинствата и др.

През идните 2 месеца ЕК ще оцени искането и при положителна оценка ще изплати средствата на страната ни.

През април вицепремиерът и министър на иновациите и растежа Томислав Дончев изрази амбиция да получим средствата по второто плащане преди края на годината, а също и да има и трето плащане, което да бъде изпратено и получено отново до края на 2025 г.

За целта бе обявено, че ще се наложи групиране на плащания – три или четири от тях да бъдат в едно искане, за да има вариант да се възползваме от ресурса по НПВУ в по-голям размер. За целта тече процес по реорганизация на инвестициите.

11 проекта ще бъдат редуцирани финансово, понеже времето за изпълнение на инвестициите в пълния им обем е недостатъчно. Сред тях са програмата за младежки центрове, за ускоряване на икономическото възстановяване и трансформация чрез научни изследвания, както и програмата за развитието на индустриалните зони и паркове.

За сметка на това, бюджетът на други инвестиции се увеличава – общо с 485 млн. лв. Такива са проектите за:

• железопътен подвижен състав – 952,5 млн. лв. (от 665,9 млн. лв.);
• линия номер 3 на метрото в София – 282 млн. лв. (от 217 млн. лв.);
• нови 8 метровлака – допълнителни 84 млн. лв.;
• модернизация на психиатричната помощ – 36,4 млн. лв. (от 23,7 млн. лв.);
• създаване на система за оказване на спешна медицинска помощ по въздух – 136 млн. лв. (от 99,3 млн. лв.).

Националният план на България е на стойност близо 6,17 млрд. евро, като до момента от общо девет транша е изплатен само един. Условието е етапите и целите да бъдат изпълнени, за да постъпят средства от ЕК, които на свой ред да бъдат разплатени по проектите в срок до август 2026 г.

Припомняме, че България получи 1,37 млрд. евро в рамките на първия транш през декември 2022 г., но от тогава плащания към страната ни не са постъпвали. Едва през октомври 2023 г. (при заложен срок декември 2022 г.) България подаде второ искане за плащане. Междувременно в края на юни и декември 2023 г. изтекоха сроковете за подаване на искания за плащания по третия и четвъртия транш, а в края на юни и декември 2024 г. – за плащанията по петия и шестия.

В началото на текущия месец ЕК одобри изменения НПВУ на България, включващ 50 реформи и 51 инвестиции. Той съдържа и глава REPowerEU на стойност 479,3 млн. евро. Повече по темата можете да научите тук.

Справка за прогреса на страната ни със законите и реформите по НПВУ е налична тук.

The post Правителството подаде повторно второ искане за плащане по НПВУ в размер на 653 млн. евро appeared first on EU Funds.

Припомняме, че националните планове се основават на етапи и цели, които държавите-членки са определили сами и възнамеряват да постигнат чрез изпълнение на реформи и инвестиции. Въз основа на изпълнените етапи и цели, ЕК изплаща на държавите финансови средства на траншове – под формата на безвъзмездни средства и заеми.

Оценката на ЕК демонстрира това как МВУ е постигнал целите си до момента и сочи, че осъществените общо над 1 150 ключови етапа и цели са “задоволително изпълнени”. Към държавите са изплатени близо 225 млрд. евро от общо 800 млрд. евро. Сред ключовите резултати, които се посочват в изявлението на ЕК са, че са спестени над 28 млн. мегаватчаса (MWh) в потреблението на енергия; че над 5,6 млн. домакинства имат достъп до интернет чрез мрежи с много голям капацитет; че почти 9 млн. души са се възползвали от мерки за защита срещу наводнения и горски пожари.

Данните за България показват, че страната ни е предприела стъпки за подобряване на минималните доходи – от 2022 г. до 2024 г. е въведено постепенно увеличаване на праговете на доходите, за да се преодолеят дългогодишните социални предизвикателства. Чрез плана е инвестирано в устойчиво градско развитие и транспорт, предоставят се 640 млн. евро за малкия и среден бизнес и по-специално за технологична модернизация, зелени и цифрови практики. Поети са ангажименти за борба с корупцията, цифровизация на публичната администрация, борба с прането на пари и др.

Въпреки това политическата нестабилност в страната продължава да оказва негативен ефект, забавяйки прогреса по изпълнението на заложените етапи и цели и съответно последващото изплащане на средства. България получи 1,37 млрд. евро в рамките на първия транш през декември 2022 г., но от тогава плащания към страната ни не са постъпвали.

Едва през октомври 2023 г. (при заложен срок декември 2022 г.) България подаде второ искане за плащане в размер на 724 млн. евро, което все още не е одобрено. Междувременно в края на юни и декември миналата година изтекоха сроковете за подаване на искания за плащания по третия и четвъртия транш. Страната ни има предвидени общо 9 транша, които ще бъдат изплатени при условие, че етапите и целите от националния план са изпълнени преди август 2026 г.

Съгласно МВУ, страните-членки имат право на искания за плащания два пъти годишно. От забавянията в исканията за плащане не следват санкции, но това забавя цялостния прогрес и възможността да се възползваме от предвидените средства в пълен размер. Справка за прогреса на страната ни със законите и реформите е налична тук.

През ноември миналата година, с оглед на промяната в БВП на страната ни за периода 2020-2021 г. в контекста на COVID-19 кризата, ЕК одобри намаление на бюджета на НПВУ с 580 млн. евро – до 5,69 млрд. евро – и съответното премахване, намаляване или увеличение на 22 мерки. С намаляването на средствата също така се понижава и риска от загуба на средства.

Ключовите фигури от прогреса на България, отразен в междинната оценка, можете да видите тук. Подробните анализи на ЕК са достъпни тук.

The post Излезе междинната оценка на Механизма за възстановяване и устойчивост: България продължава да изостава поради политическа нестабилност appeared first on EU Funds.

По отношение на агропромишлените инсталации новите правила ще направят задължителни най-строгите постижими нива на вредни емисии и ще насърчат промишлените предприятия да се съсредоточат върху енергийната, водната и ресурсната ефективност и повторна употреба. Освен това те ще трябва да използват по-безопасни и по-ниско токсични химикали в промишлените процеси. Предвидено е това да се осъществява чрез поставяне на цели за емисиите и екологичните показатели.

Предварителното споразумение предвижда целите за екологични показатели да станат задължителни за потреблението на вода. По отношение на отпадъците, ресурсната ефективност, енергийната ефективност и използването на суровини тези цели ще бъдат в рамките на определен диапазон, а за новите техники целите ще бъдат индикативни.

Мерките в директивата IED относно животновъдните стопанства ще претърпят промени. Правилата ще бъдат разширени така че да обхващат свинеферми с повече от 350 животински единици (ЖЕ). Изключват се стопанства, които отглеждат свине по биологичен начин и на открито за значителен период от време през годината.

За птиците това ще се прилага за стопанства с кокошки носачки с повече от 300 ЖЕ и за стопанства с бройлери с повече от 280 ЖЕ. За стопанствата, които отглеждат едновременно свине и птици, ограничението ще бъде 380 ЖЕ.

В споразумението между ЕП и Съвета също така се планира да се увеличат прозрачността и участието на обществеността във връзка с лицензирането, експлоатацията и контрола на регулираните инсталации. Европейският регистър за освобождаването и преноса на замърсители ще бъде преобразен в Портал на ЕС за промишлени емисии, където гражданите ще имат достъп до данни за всички разрешителни на ЕС и местни замърсяващи дейности. Освен това най-късно до 2035 г. трябва да бъдат въведени системи за електронно издаване на разрешителни.

На дружествата, които не спазват изискванията, ще могат да бъдат наложени санкции в размер на поне 3% от годишния оборот за най-сериозните нарушения, а държавите членки трябва да предоставят на гражданите, засегнати от неспазването на изискванията, правото да поискат обезщетение за вреди, нанесени на здравето им.

Предстои споразумението между двете институции на ЕС да бъде формално прието, след което то ще влезе в сила. Държавите-членки ще разполагат с 22 месеца, за да приложат правилата в националните законодателства.

The post ЕС с нови правила за намаляване на замърсяването на въздуха, водите и почвите appeared first on EU Funds.

Припомняме, че намаляването на бюджета на НПВУ с 580 млн. евро се дължи на редуцирането на европейското финансиране в средата на 2022 г., отразяващо промяната в БВП на страната ни за периода 2020-2021 г. в контекста на COVID-19 кризата. С намаляването на средствата също така се понижава и риска от загуба на средства поради физическа невъзможност на изпълнение в рамките на периода на допустимост до август 2026 г.

В съобщението на ЕК се казва, че изменението касае 22 мерки, които ще бъдат премахнати, намалени или изменени. От информацията, публикувана на сайта на Министерския съвет, обаче, се разбира за 20 на брой такива мерки. Ето кои са те:

Инвестиции, които отпадат

1. Цифрова трансформация на Български пощи и предоставяне на комплексни административни услуги (101,7 млн. лв.);
2. Интермодален терминал в Русе (44 млн. лв.);
3. Цифровизация за комплексно управление, контрол и ефективно използване на водите (112,6 млн. лв.);
4. Възстановяване на ключови за климата екосистеми в изпълнение на Стратегията на биологично разнообразие на ЕС и целите на Европейския зелен пакт (62,4 млн. лв.);
5. Цифровизация в железопътния транспорт и ERTMS (205,8 млн. лв.);
6. Подкрепа на въвеждането на задължителна съдебна медиация (1,6 млн. лв.).

Инвестиции с намалени бюджети

1. Модернизация на образователната инфраструктура (минус 2 млн. лв.);
2. Програма за ускоряване на икономическото възстановяване и трансформация чрез научни изследвания и иновации (минус 45 млн. лв.);
3. Схема за безвъзмездна помощ за комбиниране на ВЕИ с местно съхранение (минус 80 млн. лв.);
4. Подкрепа за обновяване на сградния фонд (минус 85 млн. лв.);
5. Пилотни проекти за производство на зелен водород и биогаз (минус 4,1 млн. лв.);
6. Национална инфраструктура за съхранение на електроенергия от възобновяеми източници (минус 408 млн. лв.);
7. Фонд за насърчаване на технологичния и екологичния преход на селското стопанство (минус 4,6 млн. лв.);
8. Дигитализиране на информационни масиви в администрацията, съдържащи регистрови данни (минус 61,8 млн. лв.);
9. Модернизиране на болничните заведения (минус 157,4 млн. лв.).

Инвестиции с увеличени бюджети

1. Центрове за НТИМ (наука, технологии, инженерство и математика) и иновации в образованието (плюс 16,5 млн. лв.);
2. Младежки центрове (плюс 2 млн. лв.);
3. Линия 3 на метрото в София (плюс 22,5 млн. лв.);
4. Укрепване, доразвиване и надграждане на Единната информационна система на съдилищата (плюс 4,9 млн. лв.);
5. Подкрепа на въвеждането на задължителна съдебна медиация (плюс 4,3 млн. лв.).

The post ЕК даде зелена светлина на изменения План за възстановяване и устойчивост на България appeared first on EU Funds.

В искането за плащане се съдържат 66 етапа и цели, от които 22 са свързани със законодателни промени. Обхванати са инвестиции в центрове за наука, технологии, инженерство и математика (STEM), иновации в образованието, научни изследвания, интелигентна промишленост, обновяване на сгради, цифровизация на електропреносната мрежа, енергийно ефективно улично осветление, възобновяеми източници и съхранение на електроенергия, цифровизация на железопътния транспорт и др.

Срокът за изпълнението на тези мерки бе заложен за 31.12.2022 г., но бе натрупано забавяне от близо десет месеца. От Министерството на финансите изтъкват, че в последните три месеца са били изпълнени над 30 мерки с цел да се навакса сериозното забавяне.

От всички етапи и цели по второто плащане като изпълнени са отчетени 62. Не са изпълнени четири мерки:

• намаляване на обществени поръчки с един-единствен оферент за 2022 г. (етап 243);
• отпадане на проект за Интермодален терминал в Русе поради липса на инвеститорски интерес в рамките на алокирания ресурс (етап 193);
• завършване на обществена поръчка за бордово оборудване на влакове (етап 188);
• приемане на т.нар. Закон за несъстоятелността на физическите лица (етап 252).

Очаква се ЕК да намали частично транша с оглед на неизпълнението. Средствата за последните две мерки могат да бъдат запазени за по-нататъшното им реализиране.

ЕК ще представи решението си по подаденото искане в срок от два месеца.

Припомняме, че националният план на България е на стойност близо 6,3 млрд. евро (очаква се да бъде намален на 5,7 млрд. евро), като до момента от общо девет транша е изплатен само един. Страната ни изостава с покритието на етапите и целите, които трябва да бъдат изпълнени преди края на 2026 г.

На 30.06.2023 г. приключи и планираният краен срок за подаването на искане за плащане за третия транш. По него от общо 46 етапа и цели са изпълнени само три, а стойността на средствата е 748,7 млн. евро.

Съгласно ПВУ, страните-членки имат право на искания за плащания два пъти годишно. От забавянията в исканията за плащане не следват санкции, но това забавя цялостния прогрес и възможността да се възползваме от предвидените средства в пълен размер. Справка за прогреса на страната ни със законите и реформите е налична тук.

The post Изпратено е второто искане за плащане по Плана за възстановяване за 724 млн. евро appeared first on EU Funds.

Искането е свързано с преразглеждането и понижаването на безвъзмездните средства по Механизма за възстановяване и устойчивост (МВУ) – от 6,27 млрд. евро на 5,69 млрд. евро.

Актуализацията на бюджета на НПВУ вече бе одобрена на национално ниво от Министерския съвет миналата сряда, 27.09.2023 г. Отпаднаха три инвестиции – тези, които подкрепят цифровата трансформация на Български пощи, изграждането на интермодален транспортен терминал в Русе и цифровизацията на управлението, контрола и ефективното използване на водите. Бюджетите на други девет бе редуциран. Повече за промените в НПВУ можете да прочетете тук.

От ЕК поясняват, че преразглеждането е следствие на актуализацията на разпределянето на безвъзмездните средства по МВУ, извършена през юни 2022 г. В нея са отразени подобрените икономически резултати на България през 2020 г. и 2021 г. в сравнение с първоначалните прогнози.

Предстои ЕК да разгледа искането и изменения план, за което има срок от два месеца. При положителна оценка, останалите държави-членки ще имат 4 седмици да го одобрят преди да влезе в сила.

Междувременно в близките дни предстои да бъде изпратено и второто ни искане за плащане по НПВУ до ЕК. Размерът на транша е 724 млн. евро. Министърът на финансите Асен Василев бе поел ангажимент всички закони по НПВУ, свързани с второто плащане, да бъдат приети до края на септември. Въпреки това към днешна дата, от общо 66 етапа и цели, сред които и значителен брой закони, са покрити 34.

Повече информация за забавянето на изпълнението на етапите и целите по НПВУ, свързани с изплащанията на траншовете можете да прочетете тук.

The post България подаде искане за промяна на Плана за възстановяване и устойчивост appeared first on EU Funds.

Припомняме, че националният план на България е на стойност близо 6,3 млрд. евро, като до момента от общо девет транша е изплатен само един. Страната ни изостава с покритието на етапите и целите, които трябва да бъдат изпълнени преди края на 2026 г.

Искането за плащане на втория транш трябваше да бъде изпратено до ЕК в края на декември миналата година. Към днешна дата, от общо 66 етапа и цели, сред които и значителен брой закони, са покрити 34. Размерът на транша е 724 млн. евро.

Междувременно приключи и крайният срок за подаване на искане за плащане и за третия транш – 30.06.2023 г. По него от общо 46 етапа и цели са изпълнени само три, а стойността на средствата е 748,7 млн. евро.

Съгласно Регламента за Механизма за възстановяване и устойчивост, от забавянията в исканията за плащане не следват санкции, но това забавя цялостния прогрес и възможността да се възползваме от предвидените средства в пълен размер. Справка за прогреса на страната ни със законите и реформите е налична тук.

Миналия месец кабинетът на акад. Денков констатира сериозно забавяне от страна на служебното правителство, както по отношение на законодателните предложения, така и при мерките, които е следвало да бъдат предприети от изпълнителната власт. Тогава министър Василев пое ангажимент всички закони по НПВУ, свързани с второто плащане, да бъдат приети до края на септември.

Целта бе до момента страната ни да е готова с по-голямата част от условията за второто плащане, за да може правителството да изпрати искане до ЕК и да получи плащането до края на годината.

The post Асен Василев: Искането за второто плащане по НПВУ ще бъде изпратено в началото на октомври appeared first on EU Funds.