Компаниите ще получат близо 62 млн. евро, за да разработят и валидират иновативни решения за зелена и цифрова трансформация съвместно с научни партньори – научноизследователски организации или висши училища. Средният размер на безвъзмездната помощ за един проект е 485 000 евро.

48 проекта са на предприятия от по-слабо развитите пет региона на страната, а 79 – от Югозападния регион. Резервните предложения, за които не достига ресурс, са 130 на брой. Отхвърлените предложения са 6. Процедурата предизвика висок интерес с 285 подадени проектни предложения.

Класиране Зелени и цифрови партньорства

Списъците с предложените за финансиране, резервните и отхвърлените предложения са достъпни тук.

От ИА ЕФК информираха, че обсъждат варианти за подкрепа на максимален брой проекти от резервните списъци.

Припомняме, че процедурата, която е част от Програма “Научни изследвания, иновации и дигитализация за интелигентна трансформация” 2021-2027 г. (ПНИИДИТ), бе отворена за кандидатстване между 15.10.2025 г. и 16.02.2026 г.

Набираха се проекти за партньорства между микро- и малки и средни предприятия (МСП) и научни организации и висши училища, за да се повиши конкурентоспособността на фирмите, да се разработят и въведат зелени и цифрови продукти и процеси.

По проектите ще се изпълняват дейности за разработване на технологии и валидирането им, вкл. за повишаване на нивото на технологична готовност до жизнеспособна демонстрационна технология (TRL 5/6). Дейностите обхващат индустриални научни изследвания и/или експериментално развитие, вкл.:

1. Тестване, съзряване и утвърждаване на иновативни технологии или продукти в областта на зелените и цифровите решения;
2. Провеждане на прототипиране, моделиране, потребителски тестове и т.н., за да се утвърди новата технология, продукт или процес;
3. Провеждане на проучвания, бизнес планове и модели за потенциала за комерсиализация;
4. Проучване на перспективите за растеж, защита на интелектуална собственост, анализ на конкурентни технологии, регулаторни режими и др.

Проектите ще се изпълняват за период до 24 месеца, но не по-късно от 31.12.2030 г.

The post 127 предприятия са одобрени по процедурата за зелени и цифрови партньорства appeared first on EU Funds.

Заложеният бюджет на процедурата е 87,9 млн. евро, а целта ѝ е да допринесе за трансформацията на регионалната иновационна екосистема чрез дългосрочно сътрудничество между индустрията, малките и средните предприятия (МСП), научните организации и висшите училища, НПО, регионалната и местната власт.

По-конкретно, ще се подпомага създаването и изпълнението на Индустриални програми за сътрудничество за иновации и трансфер на знания и технологии в стратегически области като цифрови технологии, чисти и ресурсно ефективни технологии, биотехнологии и отбранителни технологии. Идеята е чрез практически-ориентирани програми, отговарящи на конкретни технологични и обществени предизвикателства, да се спомогне за по-бърз трансфер на технологии, внедряване на иновации и развитие на регионалната икономика.

Ще могат да кандидатстват микро-, малки и средни предприятия (МСП), регистрирани преди 31.12.2022 г. и с реализирани средногодишни нетни приходи от продажби за 2023, 2024 и 2025 г.:

• Микро- и малко предприятие ≥ 500 000 лв.;
• Средно предприятие ≥ 1,6 млн. лв.;
• Голямо предприятие ≥ 7 млн. лв.

Кандидатстването ще е партньорства, включващи поне три МСП и поне едно висше училище, научна организация, център за компетентност или център за върхови постижения. Ще могат да участват още големи предприятия, НПО и общини.

Максималният размер на безвъзмездната помощ за един проект ще бъде 15,3 млн. евро, а минимален не е заложен. С това се очаква ресурсът да достигне до поне 5 проекта.

Ще се покриват между 50% и 100% от допустимите разходи в зависимост от приложимия режим държавна помощ. Допустимите разходи ще включват дълготрайни материални и нематериални активи (вкл. амортизация), персонал, административни разходи, услуги, ограничени строително-монтажни работи (СМР) и др., както и непреки разходи – до 7% от стойността на преките.

По проектите ще се:

1. Разработва цялостна Индустриална програма, основана на регионалните предизвикателства, потенциала на иновационната екосистема и възможностите за трансформация на МСП;
2. Изпълняват всички планирани мерки, насочени към разработване, валидиране и внедряване на иновативни решения. Това ще включва предоставяне на консултантски и помощни услуги на МСП, които да подпомогнат тяхната трансформация чрез научни изследвания, иновации и технологично развитие.

Проектите ще се изпълняват за период до 3,5 години, но не по-късно от 31.12.2030 г.

Индикативната дата на обявяване на процедурата е 30.09.2026 г.

Заинтересованите страни могат да изпращат своите коментари и предложения по пакета документи в срок до 18.09.2026 г. вкл. чрез системата ИСУН 2020.

The post За обществено обсъждане: 88 млн. евро за индустриални програми за иновации и трансфер на знания и технологии appeared first on EU Funds.

С общ бюджет 11,7 млн. евро (5,8 млн. евро от ПНИИДИТ + 5,8 млн. евро от “Цифрова Европа”) ще бъдат финансирани проектите на три Европейски цифрови иновационни хъба (ЕЦИХ). Това са национални хъбове, одобрени по процедура от 2025 г. на програмата на ЕС “Цифрова Европа”.

Целта е чрез допълващото финансиране да се консолидира националната мрежа от 12 ЕЦИХ и да се подпомогнат хъбовете в предоставянето на услуги и инфраструктура на предприятия и публични организации. Основният фокус при предоставянето на услуги от страна на хъбовете е върху потенциала за трансформация чрез технологии, използващи изкуствен интелект (ИИ).

Процедурата е предназначена за следните три ЕЦИХ, които имат сключени договори с Европейската комисия по “Цифрова Европа”:

• Цифров иновационен хъб “Тракия” с проект Cybersecurity For All V 2.0 – 3,6 млн. евро (1,8 млн. евро от ПНИИДИТ и 1,8 млн. евро от “Цифрова Европа”);
• Сдружение “Европейски цифров иновационен хъб в сектор строителство” с проект Enabling Digitalisation In The Construction Sector 2.0 – 4,4 млн. евро (2,2 млн. евро от ПНИИДИТ и 2,2 млн. евро от “Цифрова Европа”);
• Сдружение “АгроХъб.БГ” с проект Unlocking The Innovative Potential Of The Bulgarian Agriculture And Smes And Psos In South Central Region Of Bulgaria – 3,6 млн. евро (1,8 млн. евро от ПНИИДИТ и 1,8 млн. евро от “Цифрова Европа”).

От хъбовете не се изисква собствено финансиране.

Ролята на ЕЦИХ е да:

• да предоставят услуги със специфичен фокус и експертиза, които да подпомогнат цифровата и зелена трансформация;
• да предоставят специализирани иновационни услуги като тестване преди инвестиране, обучение и развитие на умения, подкрепа за намиране на инвестиции, работа в мрежа и достъп до иновационни екосистеми;
• да помагат за получаване ва подкрепа от други хъбове, в случай че необходимите услуги са извън тяхната компетентност;
• да подкрепят компании и публични органи от други държави, които се нуждаят от техния опит.

Българският бизнес и публични организации могат да се възползват от достъп до технологични експертни знания и експериментални съоръжения, както и от улеснен достъп до финансиране, безплатно или на намалени цени.

Ще се покриват преки разходи за наети лица и други преки разходи, вкл. закупуване на оборудване и амортизация на съществуващо такова, разходи за материали и консумативи, за специализиран софтуер, за стоки и услуги, които се произвеждат от бенефициентите, за подизпълнители и др., както и непреки разходи – до 7% от стойността на преките.

Проектите ще се изпълняват до 31.12.2030 г.

Крайният срок за подаване на заявления от трите ЕЦИХ е 08.10.2026 г., 16:30 ч. чрез системата ИСУН 2020.

The post С 5,8 млн. евро ще бъдат финансирани три цифрови и иновационни хъба в България appeared first on EU Funds.

Целта на процедурата е да осигури финансиране за проекта, чийто координатор е ИИКТ на БАН и който е оценен високо от Европейската комисия, но за него не са достигнали средства поради ограничения в бюджета. Проектът е Advanced Computing for Green and Digital Transformation – AGENDA (Модерни изчислителни технологии за зелена и дигитална трансформация).

Проектът е бил оригинално подаден към конкурс HORIZON-WIDERA-2023-ACCESS-01-01: Teaming for Excellence, фаза 2, реализиран по Програма “Хоризонт Европа” 2021-2027 г., подпрограма “Разширяване на участието и укрепване на Европейското научноизследователско пространство”.

AGENDA цели да създаде ново поколение млади специалисти по високопроизводителни изчисления, изкуствен интелект и машинно самообучение, които да решават сложни и социално значими задачи с използване на съвременни изчисления. Фокус на проекта е компютърното моделиране и симулации на производствени процеси с акцент върху Индустрия 4.0 и машиностроенето. Сред очакваните резултати е проектът за оформи профил на ИИКТ като академичен лидер с потенциал за извършване на приложни изследвания, разпознаваеми на европейско ниво.

Проектът ще продължи до 51 месеца, но не по-късно от 31.12.2030 г.

Крайният срок за подаване на проектното предложение е 02.11.2026 г., 17:30 ч. чрез системата ИСУН 2020.

The post Възможност за ИИКТ на БАН да финансира одобрения си по “Хоризонт Европа” проект със средства по ПНИИДИТ appeared first on EU Funds.

Фокусът на тазгодишната ИГРП е националната инфраструктура за сигурни сателитни комуникации и съвместните проекти между бизнеса и научните среди. Основен акцент става изграждането на дългосрочно сътрудничество между индустрията, малките и средните предприятия (МСП) и научните организации и висшите училища.

Към оригинално заложените 9 процедури се добавят още 3 (общо 12), а бюджетът за 2026 г. нараства над двойно до 272,5 млн. евро. Актуализират се и повечето дати на обявяване.

Ето кои са процедурите, бюджетите им и индикативните дати на обявяване:

1. Развитие на национален модел за трансфер на знания и технологии (Компонент 2) – 6,1 млн. евро, ще отвори през май. Повече информация е достъпна тук;
2. Малки иновативни грантове за малки и средни предприятия (МСП), фаза 2 – 13,4 млн. евро, ще отвори през юни. Повече информация е достъпна тук;
3. Модернизиране на изследователската среда в академичните институции (ИТИ) – 30 млн. евро, ще отвори през юли;
4. Допълващо финансиране за консолидиране на първоначалната мрежа от Европейски цифрови иновационни хъбове (ЕЦИХ) – 5,8 млн. евро, ще отвори през май;
5. *Програми за сътрудничество за иновации и трансфер на знания и технологии – 87,9 млн. евро, ще отвори през юни;
6. *Развитие на Национален център за спортна наука и иновации към Лабораторния комплекс на София Тех Парк – 10,8 млн. евро, ще отвори през юни;
7. *Подкрепа за българска научна организация, отличена с “Печат за високи постижения” Teaming for Excellence – 2 – 30 млн. евро, ще отвори през юни-юли;
8. Изграждане на Правителствен комуникационен център и Компетентен орган в България за сигурни сателитни комуникации и наблюдение на Земята – 31,2 млн. евро, вече е отворена – тук;
9. Изграждане на център за киберсигурност за нуждите на публичните предприятия в сектор “Енергетика” (CS1-3) – 31,7 млн. евро, ще отвори през декември;
10. Изграждане на киберсигурна среда за уязвими обществени и бизнес организации (CS4) – 2,5 млн. евро, ще отвори през септември;
11. Повишаване на мрежовата и информационна сигурност (МИС) в инфраструктура на компетентни органи с цел защита на публичните услуги (CS 6) – 8,5 млн. евро, приемът вече приключи – тук;
12. Подкрепа за проекти, отличени с “Печат за суверенитет”/”Печат за високи постижения” – 14,5 млн. евро, ще отвори през юни.

Нововъведените процедури са отбелязани със “*”.

Най-голямата от тях е “Програми за сътрудничество за иновации и трансфер на знания и технологии” с бюджет близо 88 млн. евро. По нея ще се изгражда дългосрочно сътрудничество между индустрията, МСП и научните организации и висшите училища. За целта ще бъде разработена концепция за проблемно-ориентирано партньорство, въз основа на която ще бъде изпълнена индустриална програма за изследвания, иновации и технологично развитие.

Размерът на безвъзмездната помощ за един проект ще бъде между 51 129,19 и 15,3 млн. евро при покриване на до 80% от допустимите разходи.

Втората нова процедура е “Развитие на Национален център за спортна наука и иновации (НЦСНИ) към Лабораторния комплекс на София Тех Парк” на стойност 10,8 млн. евро. Лабораторният комплекс на “София Тех Парк” АД ще създаде НЦСНИ, насочен към устойчивото развитие на спорта в България и подобряването на качеството на живот чрез интегриране на иновации, наука и практика.

Процедурата “Подкрепа за българска научна организация, отличена с “Печат за високи постижения” Teaming for Excellence – 2” е предназначена за Института по информационни и комуникационни технологии (ИИКТ) на БАН. С 30 млн. евро той ще изпълнява одобрения по “Хоризонт Европа “проект “Модерни изчислителни технологии за зелена и дигитална трансформация”.

Допустими кандидати по процедурите са висши училища, центрове за върхови постижения и центрове за компетентност, научни организации, МСП, ЕЦИХ, Министерството на енергетиката, Министерството на електронното управление, предприятия с Печат за суверенитет (STEP) или с Печат за високи постижения и др.

Разходите на бенефициентите ще се покриват на 100% по повечето процедури, с изключение на процедура 3, при която интензитетът на помощта е от 50 до 100%, процедура 4, при която той е до 50% и процедура 5 – до 80%.

Актуализираната версия на ИГРП за 2026 г. на ПНИИДИТ можете да откриете тук.

The post Нови процедури и увеличен бюджет за 2026 г. по ПНИИДИТ appeared first on EU Funds.

Бюджетът на процедурата е 27,8 млн. евро, а целта ѝ е да подкрепи участието на български организации в европейските институционализирани партньорства* по програма “Хоризонт Европа”. Поканата осигурява необходимото допълващо финансиране на проекти със сключени договори с Европейската комисия (ЕК) от конкурсни сесии на партньорствата, в които български организации участват като координатори или партньори.

Идеята е да се повиши броят на предприятията, които си сътрудничат с научноизследователски организации, да се постигнат по-високи нива на участие в европейски програми и мрежи, както и да се допринесе за активното включване на България в европейските институционализирани партньорства.

Могат да кандидатстват микро-, малки и средни предприятия (МСП), големи предприятия, акредитирани български висши училища и научни организации. Те следва да са координатори или партньори в успешни проекти в някое от деветте партньорства.

Максималният размер на безвъзмездната помощ за един проект е 5,1 млн. евро, а минималният е без ограничение. С това се очаква ресурсът да достигне до поне 5 проекта.

Ще се покриват между 30% и 100% от допустимите разходи в зависимост от условията на поканата на съответното съвместно предприятие и Договора с ЕК. Допустимите разходи включват персонал, дълготрайни материални и нематериални активи (вкл. амортизация), материали и консумативи, подизпълнители и др., както и непреки разходи – до 7% от стойността на преките.

По проектите ще се изпълняват научноизследователски и развойни дейности и проучвания за осъществимост. Това следва да са дейности, определени като допустими според правилата на съответното институционализирано партньорство. Не са допустими дейности, излизащи извън обхвата на действията за експериментално развитие.

Проектите ще се изпълняват за период до 4 години, но не по-късно от 31.12.2030 г.

Ще се проведат три приема за подаване на проектни предложения:

1. от 05.05. до 15.06.2026 г., 16:30 ч. (настоящ);
2. от 04.09. до 16.11.2026 г., 16:30 ч.;
3. от 15.02.2027 г. до 31.05.2027 г., 16:30 ч.

Кандидатстването е чрез системата ИСУН 2020.

* Деветте институционализирани европейски партньорства (Joint Undertakings) са:

• Кръгова биотехнологична Европа;
• Чисто въздухоплаване;
• Чист водород;
• Европейски железопътен транспорт;
• Глобално здравеопазване EDCTP3;
• Инициатива за иновативно здравеопазване;
• Изследване на Управление на въздушното движение (УВД) в единното европейско небе;
• Интелигентни мрежи и услуги;
• Интегрални схеми.

The post Близо 28 млн. евро станаха достъпни за участие на български организации в институционализирани европейски партньорства appeared first on EU Funds.

Заложеният бюджет на процедурата е 27,8 млн. евро, а целта ѝ е да подкрепи участието на български организации в европейските институционализирани партньорства* по програма “Хоризонт Европа”. Поканата осигурява необходимото допълващо финансиране на проекти със сключени договори с Европейската комисия (ЕК) от конкурсни сесии на партньорствата, в които български организации участват като координатори или партньори.

Идеята е да се повиши броят на предприятията, които си сътрудничат с научноизследователски организации, да се постигнат по-високи нива на участие в европейски програми и мрежи, както и да се допринесе за активното включване на България в европейските институционализирани партньорства.

Ще могат да кандидатстват микро-, малки и средни предприятия (МСП), големи предприятия, висши училища и научни организации. Те следва да са координатори или партньори в успешни проекти в някое от деветте партньорства.

Максималният размер на безвъзмездната помощ за един проект ще бъде 5,1 млн. евро, а минимален не е заложен. С това се очаква ресурсът да достигне до поне 5 проекта.

Ще се покриват между 30% и 100% от допустимите разходи в зависимост от условията на поканата на съответното съвместно предприятие и Договора с ЕК. Допустимите разходи ще включват персонал, дълготрайни материални и нематериални активи (вкл. амортизация), материали и консумативи, подизпълнители и др., както и непреки разходи – до 7% от стойността на преките.

По проектите ще се изпълняват научноизследователски и развойни дейности и проучвания за осъществимост, които излизат извън обхвата на действията за експериментално развитие. Това са дейности, определени като допустими според правилата на съответното институционализирано партньорство.

Проектите ще се изпълняват за период до 4 години, но не по-късно от 31.12.2030 г.

Заинтересованите страни могат да изпращат своите коментари и предложения по пакета документи в срок до 09.04.2026 г. вкл. чрез системата ИСУН 2020.

* Деветте институционализирани европейски партньорства (Joint Undertakings) са:

• Кръгова биотехнологична Европа;
• Чисто въздухоплаване;
• Чист водород;
• Европейски железопътен транспорт;
• Глобално здравеопазване EDCTP3;
• Инициатива за иновативно здравеопазване;
• Изследване на Управление на въздушното движение (УВД) в единното европейско небе;
• Интелигентни мрежи и услуги;
• Интегрални схеми.

The post За обществено обсъждане: близо 28 млн. евро за участие на български организации в институционализирани европейски партньорства appeared first on EU Funds.

Предстоящата процедура, която е част от Програма “Научни изследвания, иновации и дигитализация за интелигентна трансформация” 2021-2027 г. (ПНИИДИТ), ще предостави на МСП безвъзмездна помощ (грантове) с фиксиран размер, за да заплатят за научно-интензивни услуги, вкл. свързани с предоставянето на иновативни решения, въвеждането на нови продукти и процеси в бизнеса, решаването на технологични проблеми, въвеждането на нови бизнес модели, прототипиране и др.

Идеята е да се задълбочи партньорството между научния и бизнес сектор.

МСП ще могат да кандидатстват за до 2 услуги както следва:

• 7 524 евро за една услуга;
• 15 048 евро за 2 услуги.

МСП ще използват грантовете, за да заплатят на доставчици на знания като университети, научни организации, центрове за компетентност (ЦК), центрове за върхови постижения (ЦВП), Сдружението за научноизследователска и развойна дейност (СНИРД) на София Тех Парк и научноизследователски инфраструктури от Националната пътна карта за научна инфраструктура (НПКНИ).

На разположение ще бъдат услуги, достъпни в Платформата за сътрудничество между висшите училища, изследователските организации и бизнеса, като ще могат да се добавят и нови. Услугите включват специализирани такива, експертиза, лабораторни комплекси и съоръжения, достъп до специализирани високопроизводителни изчислителни ресурси и др.

Проектите ще бъдат с продължителност до 12 месеца.

Припомняме, че през първата половина на миналата година се проведе първата такава процедура (фаза 1). От МИР съобщават, че по нея отчитат 300 кандидати и 102 сключени договора на обща стойност 1,4 млн. евро. Това не e особено висок интерес – безвъзмездните средства за тези договори представляват едва 11% от обявения ресурс по процедурата (12,7 млн. евро).

Повече информация за условията по процедурата (фаза 1) можете да откриете тук.

The post Тази пролет ще отвори втора фаза на процедурата за малки иновативни грантове appeared first on EU Funds.

Подадените заявления са на следните кандидати:

1. ДЗЗД ТЕХ ТРАНСФЪР КЕПИТЪЛ;
2. Авенир Венчърс ДЗЗД;
3. Обединение “NexTech Ventures”.

ФТТ се финансира със средства от Програма “Научни изследвания, иновации и дигитализация за интелигентна трансформация” 2021-2027 г. (ПНИИДИТ), разполага с общ индикативен бюджет от 57 млн. евро и е предназначен основно за дялово и квази-дялово финансиране. От публичния ресурс 9,4 млн. евро ще бъдат под формата на безвъзмездна финансова помощ (БФП), като тя ще може да се прилага в комбинация с дяловите инвестиции.

От бъдещия фонд мениджър се очаква да вложи и собствени средства във ФТТ, както и да набере допълнителен ресурс от частни инвеститори.

Фокусът на ФТТ е създаването и развитието на компании с цел комерсиализация на резултатите от научни изследвания. Фондът ще спомага за връзката наука-бизнес чрез развитие на иновациите от университети, технологични паркове, научни лаборатории и др. и превръщането на научните постижения в устойчив бизнес. Също така, инструментът ще способства добри практики в инвестициите в развойна дейност.

Друг заложен акцент е дейността на Фонда извън Югозападния регион на България.

Срокът на фонда ще е от 10 години с възможност за удължаване до 2 години. Инвестиционният период е до 31.12.2030 г.

Предстои да се извърши проверка на кандидатите за съответствие със заложените критерии за подбор, след което ще бъдат оценени техническите и ценовите им предложения. Подробности за процедурата са достъпни тук.

The post 3 оферти са подадени за управление на инструмент “Фонд за технологичен трансфер” appeared first on EU Funds.

Бюджетът на процедурата е в размер на 31,2 млн. евро, като целта е да се подкрепи развитието на напълно работещ център за правителствени комуникации и компетентен орган в България, за подпомагане участието ни в програмата GOVSATCOM на ЕС, публичната регулирана услуга (PRS) на Галилео и предстоящата инициатива за защитена свързаност IRIS.

Компетентният орган ще бъде обособен като звено към Министерството на иновациите и растежа (МИР) и ще служи като централен координационен и управленски център, който не само надзирава операциите на GOVSATCOM, PRS/Galileo и IRIS, но и управлява достъпа и приоритизацията на задачите и определя стандартите за сигурност и протоколите за споделяне на данни в цифровата среда.

Процедурата е за директно предоставяне на безвъзмездна финансова помощ на конкретен бенефициент – МИР чрез дирекция “Инструменти за икономически растеж”. Кандидатстването може да бъде в партньорство с Министерството на електронното управление и Изпълнителна агенция “Инфраструктура на електронното управление” (ИА ИЕУ).

От бенефициента и партньорите не се изисква съфинансиране.

Дейностите, които ще се изпълняват по проекта включват:

1. Създаване на национален компетентен орган за сигурни космически комуникации. Органът ще управлява достъпа до услугите на ЕС, оторизира крайните потребители (напр. отбрана, служби за спешна помощ, граничен контрол), контролира внедряването на PRS и координира действията си с ключови европейски органи като EUSPA и Европейската комисия;
2. Интегриране на наличните възможности за спътникови наблюдения на територията на страната, обхващайки всички възможности като наблюдения от геостационарни и полярно-орбитални спътници и спътникови констелации в ниско разположена околоземна орбита (LEO), с използване на наземен сегмент и системи за управление. Системата за наблюдение ще предлага ежедневно покритие на територията на страната и мултиспектрално изображение за приложения при управление на бедствия, наблюдение на границите, селско стопанство и мониторинг на околната среда;
3. Създаване на национална цифрова среда за космически данни: интегрирана цифрова среда за обработка, съхранение и разпространение на космически данни от различни източници.

Ще се покриват разходи за персонал, дълготрайни материални и нематериални активи, материали, строително-монтажни работи, услуги, транспорт, както и непреки разходи за организация и управление – до 3% от стойността на преките.

Проектът може да има продължителност от 12 до 46 месеца, но не по-късно от 31.12.2029 г.

Крайният срок за подаване на проектното предложение е 17.06.2026 г., 16:30 ч. чрез системата ИСУН 2020.

The post С над 31 млн. евро ще се изграждат Правителствен комуникационен център и Компетентен орган за сателитни комуникации и наблюдение на Земята appeared first on EU Funds.

Припомняме, че процедурата, която е част от Програма “Научни изследвания, иновации и дигитализация за интелигентна трансформация” 2021-2027 г. (ПНИИДИТ), отвори за кандидатстване на 15.10.2025 г.

Набираха се проекти за партньорства между микро- и малки и средни предприятия (МСП) и научни организации и висши училища, за да се повиши конкурентоспособността на фирмите и предизвикателствата, свързани със “зеления” преход, да се превърнат във възможности. Също така, с реализирането на проектите ще се разработват и въвеждат зелени и цифрови продукти и процеси.

Техни партньори можеха да бъдат висши училища, научноизследователски организации, вкл. Центрове за върхови постижения (ЦВП), Центрове за компетентност (ЦК), Сдружението за научноизследователска и развойна дейност (СНИРД) на София Тех Парк.

Един проект за партньорство може да получи безвъзмездни средства в размер между 100 000 и 1,5 млн. лв., покриващи до 80% от допустимите разходи за МСП и 100% за партньорите.

Очаква се да бъдат подкрепени поне 40 проекта.

По проектите ще се изпълняват дейности за разработване на технологии и валидирането им, вкл. за повишаване на нивото на технологична готовност до жизнеспособна демонстрационна технология (TRL 5/6). Те следваше да бъдат за индустриални научни изследвания И/ИЛИ за експериментално развитие, вкл.:

1. Тестване, съзряване и утвърждаване на иновативни технологии или продукти в областта на зелените и цифровите решения;
2. Провеждане на прототипиране, моделиране, потребителски тестове и т.н., за да се утвърди новата технология, продукт или процес;
3. Провеждане на проучвания, бизнес планове и модели за потенциала за комерсиализация;
4. Проучване на перспективите за растеж, защита на интелектуална собственост, анализ на конкурентни технологии, регулаторни режими и др.

Необходимо бе дейностите да попадат някоя от петте тематични области на Иновационната стратегия за интелигентна специализация (ИСИС):

• Информатика и ИКТ;
• Мехатроника и микроелектроника;
• Индустрия за здравословен живот, биоикономика и биотехнологии;
• Нови технологии в креативните и рекреативните индустрии;
• Чисти технологии, кръгова и нисковъглеродна икономика.

Ще се покриват разходи за персонал – за МСП и за партньорите, както и разходи за инструменти и оборудване (закупуване на ново и амортизация на съществуващо), разходи за външни услуги (възлагане на знания и патенти, консултантски услуги и др.), материали, консумативи и др. режийни разходи.

Проектите ще се изпълняват за период до 24 месеца, но не по-късно от 31.12.2029 г.

Повече подробности за условията на вече затворената процедура можете да прочетете тук.

Предстои от Министерството на иновациите и растежа да пристъпят към процеса на оценяване до края на февруари.

The post С 285 подадени проекта между МСП и научни организации приключи приемът за зелени и цифрови партньорства appeared first on EU Funds.

Припомняме, че процедурата, която е част от Програма “Научни изследвания, иновации и дигитализация за интелигентна трансформация” 2021-2027 г. (ПНИИДИТ), отвори за кандидатстване на 15.10.2025 г.

Бюджетът ѝ възлиза на 60,7 млн. лв. Ще се подкрепят партньорства между микро- и малки и средни предприятия (МСП) и научни организации и висши училища, за да се повиши конкурентоспособността на фирмите и предизвикателствата, свързани със “зеления” преход, да се превърнат във възможности. Също така, с реализирането на проектите ще се разработват и въвеждат зелени и цифрови продукти и процеси.

Предприятията кандидати трябва да бъдат регистрирани като търговци преди 31.12.2022 г., както и да са реализирали нетни приходи от продажби за 2023 и 2024 г. както следва:

• микропредприятия ≥ 40 000 лв.;
• малки предприятия ≥ 100 000 лв.;
• средни предприятия ≥ 700 000 лв.

Техни партньори могат да бъдат висши училища, научноизследователски организации, вкл. Центрове за върхови постижения (ЦВП), Центрове за компетентност (ЦК), Сдружението за научноизследователска и развойна дейност (СНИРД) на София Тех Парк.

Един проект за партньорство може да получи безвъзмездни средства в размер между 100 000 и 1,5 млн. лв., покриващи до 80% от допустимите разходи за МСП и 100% за партньорите. Интензитетът на помощта за МСП се определя в зависимост от вида изследвания (индустриални научни изследвания или експериментално развитие), категорията предприятие, мястото на изпълнение на проектите и др. условия.

Ще се подкрепят проекти за разработване на технологии и валидирането им, вкл. за повишаване на нивото на технологична готовност до жизнеспособна демонстрационна технология (TRL 5/6). Те следва да бъдат за индустриални научни изследвания И/ИЛИ за експериментално развитие. Допустимите дейности включват:

1. Тестване, съзряване и утвърждаване на иновативни технологии или продукти в областта на зелените и цифровите решения;
2. Провеждане на прототипиране, моделиране, потребителски тестове и т.н., за да се утвърди новата технология, продукт или процес;
3. Провеждане на проучвания, бизнес планове и модели за потенциала за комерсиализация;
4. Проучване на перспективите за растеж, защита на интелектуална собственост, анализ на конкурентни технологии, регулаторни режими и др.

Необходимо е дейностите да попадат някоя от петте тематични области на Иновационната стратегия за интелигентна специализация (ИСИС):

• Информатика и ИКТ;
• Мехатроника и микроелектроника;
• Индустрия за здравословен живот, биоикономика и биотехнологии;
• Нови технологии в креативните и рекреативните индустрии;
• Чисти технологии, кръгова и нисковъглеродна икономика.

Поставено е изискване проектите да се провеждат на територията само на един тип регион от ниво NUTS-2.

Ще се покриват разходи за персонал – за МСП и за партньорите, както и разходи за инструменти и оборудване (закупуване на ново и амортизация на съществуващо), разходи за външни услуги (възлагане на знания и патенти, консултантски услуги и др.), материали, консумативи и др. режийни разходи.

Проектите ще се изпълняват за период до 24 месеца, но не по-късно от 31.12.2029 г.

Кандидатстването е чрез системата ИСУН 2020.

Повече подробности за условията на процедурата можете да прочетете тук.

От ГД ЕФК информират още, че е има изменение в пакета документи по процедурата, което касае:

• Образеца на декларация за обстоятелствата по чл. 3 и чл. 4 от Закона за малките и средните предприятия (Декларация за МСП – Приложение 4 към пакета с документи за кандидатстване);
• Указания за попълване и Справка за обобщените параметри на предприятието, както и определението за микро-, малко и средно предприятие.

Актуализираните в евро финансови прагове за определяне на категорията МСП са отразени и в Приложение 15 “Използвани съкращения и основни дефиниции” към Условията за кандидатстване.

Кандидатите следва да изтеглят новия образец на Декларацията за МСП, да го попълнят и прикачат в ИСУН. Измененият пакет документи за кандидатстване можете да откриете тук.

The post Последна седмица за кандидатстване с проекти за зелени и цифрови партньорства между МСП и научни организации appeared first on EU Funds.

С 5,1 млн. евро тя ще подкрепи изграждането и валидирането на лабораторен прототип с интегрирани модули за числено моделиране, автоматизирано управление и радиационна защита за лазерно индуциран управляем ядрен синтез, чрез използване на фемтосекундни лазерни импулси и иновативно ускорение на хелиеви ядра. Ще бъде модернизиран националният капацитет за лазерни изследвания и ще бъдат изградени лазерни съоръжения с висока степен на радиационна защита.

Създадената инфраструктура ще осигури платформа за реализиране на научен пробив с потенциал за фундаментална трансформация на енергетиката. Този метод за ядрен синтез ще намали безпрецедентно мащаба, енергийната консумация и пространствените изисквания в сравнение със съществуващите енергийни източници.

Процедурата е за директно предоставяне на безвъзмездна финансова помощ на конкретен бенефициент – Институтът по физика на твърдото тяло  “Акад. Георги Наджаков” към Българска академия на науките (ИФТТ-БАН). Кандидатстването е самостоятелно.

От бенефициента не се изисква собствено финансиране.

Дейностите, които ще изпълнява дирекция ИФТТ-БАН включват:

1. Проектиране, изработка и валидиране на прототип на реакторен модул и електронни системи за реализиране на управляеми ядрени реакции в лабораторна среда;
2. Изграждане и въвеждане в експлоатация на система за радиационна защита;
3. Оборудване на контролна зала за дистанционно управление на експерименталните процеси;
4. Инсталация и въвеждане в експлоатация на прецизна измервателна и диагностична апаратура;
5. Разработване и внедряване на интегрирана система за автоматизация, управление и числено моделиране на ядрени процеси;
6. Използване на научен софтуер и специализирани библиотеки за високопроизводителни симулации и сравнение с експериментални резултати;
7. Провеждане на експериментални измервания, регистрация на реакционни продукти и научно документиране;
8. Оценка и документиране на технологичен напредък, с достигане и валидиране на TRL 3 – експериментално потвърден лабораторен прототип.

Получените експериментални резултати и технологични решения ще послужат като основа за втория етап (TRL 4–6), където е заложено изграждането на пилотна инфраструктура за демонстрация на технологията в релевантна среда.

Ще се покриват разходи за персонал, дълготрайни материални и нематериални активи, материали и консумативи, строително-монтажни работи (СМР), услуги, защита на индустриална собственост, предоставяне на сертификат за финансово становище, както и непреки разходи за организация, управление и публичност – до 7% от стойността на преките.

Продължителността на процедурата е 2 години – от 2025 до 2027 г. Дейностите и разходите са допустими до 31.12.2029 г.

Крайният срок за подаване на проектното предложение е 09.03.2026 г., 16:30 ч. чрез системата ИСУН 2020.

The post С над 5 млн. евро ИФТТ-БАН ще изгражда прототип за лазерно индуциран управляем ядрен синтез appeared first on EU Funds.

Процедурата е структурирана в два компонента:

Компонент 1

Този компонент ще подкрепи две проектни предложения на Институт “Големи данни в полза на интелигентното общество” (Институт GATE) в структурата на Софийския университет “Св. Климент Охридски”:

• проект European Citiverses Uniting for Inclusiveness (CU/CitiVerse), одобрен по покана DIGITAL-2023-CLOUD-AI-04-DEVELOPCITI и започнал на 01.10.2024 г. – допълващото финансиране по ПНИИДИТ е 89 345 евро;
• проект Data space for mobility (deployment) (DeployEMDS), одобрен по покана DIGITAL-2022-CLOUD-AI-03-DS-MOBILITY и започнал на 01.11.2023 г. – допълващото финансиране по ПНИИДИТ е 345 075 евро.

Компонент 2

Вторият компонент ще финансира с 8,8 млн. евро одобрени по “Цифрова Европа” проекти, в които участват български научноизследователски организации и висши училища. Те следва да са получили писмо за подкрепа от Министерството на иновациите и растежа.

Целта на процедурата по ПНИИДИТ е да подкрепи проекти в ключови области, вкл. суперкомпютри, изкуствен интелект, киберсигурност, задълбочени цифрови умения и гарантиране на широко използване на цифровите технологии в икономиката и обществото.

Финансирането по ПНИИДИТ не може да надхвърля 50% от общия бюджет на проектите по “Цифрова Европа”. Безвъзмездните средства общо по двете програми могат да покриват до 100% от допустимите разходи по проектите.

По проектите могат да се изпълняват следните дейности:

• Компонент 1, проект CU/CitiVerse:
  1. Развитие и внедряване на локални цифрови двойници и платформи за разширена реалност, които подпомагат интеграцията на виртуални светове за граждани;
  2. Създаване на реални случаи на използване от различни градове и общности в ЕС, вкл. тестове на технологиите в реални условия;
  3. Интеграция на технологии за изкуствен интелект, 3D моделиране и оперативна съвместимост;
  4. Развитие на сътрудничество с малки и средни предприятия в ЕС, за участие в разработването на иновативни решения;
  5. Изпълнение на мерки за защита на данните, сигурност и устойчивост, в съответствие с Европейската рамка за оперативна съвместимост за умни градове и общности (EIF4SCC);
  6. Провеждане на дейности по популяризиране и разпространение на резултатите от проекта;
  7. Подкрепа на гражданите в тяхното активно участие в процесите на съвместно планиране на градските политики и взаимодействие с виртуалните среди;
  8. Изследване и развитие на нови технологии за подобряване на степента на цифровизация и социално включване, в съответствие с принципите на инициативата Нов европейски Баухаус;
• Компонент 1, проект DeployEMDS:
  1. Разработване и внедряване на техническа инфраструктура за европейско пространство за данни в мобилността;
  2. Пилотни дейности в европейски градове – внедряване на конкретни разработки за използване на данни за мобилност;
  3. Създаване на механизми за управление на данни и споделяне на данни в съответствие с европейските регулации;
  4. Цифровизация на транспортните услуги;
  5. Подпомагане на устойчива градска мобилност;
  6. Комуникация и ангажираност на заинтересованите страни;
• Компонент 2:
  • всички дейности, съгласно целите на проектите по “Цифрова Европа”.

Ще се покриват разходи за възнаграждения, договори за услуги, командировки, дълготрайни материални активи, амортизация на оборудване, материали и консумативи, подизпълнители и др., както и непреки разходи – до 7% от преките, с изключение на тези за подизпълнители.

Продължителността на проектите е до 5 години, но не по-късно от 31.12.2029 г.

Заложени са 4 приема за подаване на проектни предложения:

• от 15.01. до 16.03.2026 г., 16:30 ч. (текущ);
• от 04.05. до 15.06.2026 г., 16:30 ч.;
• от 01.03.2027 г. до 14.06.2027 г., 16:30 ч.;
• от 11.01.2028 г. до 31.03.2028 г., 16:30 ч.

Кандидатстването се осъществява по електронен път чрез системата ИСУН 2020.

The post Над 9 млн. евро допълващо финансиране по ПНИИДИТ за достъпни за Институт GATE и научни организации appeared first on EU Funds.

Бюджетът на процедурата е в размер на 8,5 млн. евро, като целта е да се повишат нивата на МИС на критични за националната сигурност системи, бази данни и регистри, с отношение към предоставянето на публични услуги. Това ще се осъществи чрез внедряването на информационни и комуникационни системи за киберсигурност, инсталиране на инфраструктурни компоненти и обучение на администратори и служители.

Идеята е да се осигури превенция, установяване и разрешаване на киберинциденти с акцент върху защитата на публичните услуги.

Процедурата е за директно предоставяне на безвъзмездна финансова помощ на конкретен бенефициент – Министерството на електронното управление (МЕУ) чрез дирекция “Мрежова и информационна сигурност”. Кандидатстването е самостоятелно.

От бенефициента не се изисква собствено финансиране.

Дейностите, които ще изпълнява дирекция “Мрежова и информационна сигурност” включват:

1. Внедряване на централни инфраструктурни компоненти за повишаване на нивото на защита от киберзаплахи на конституенти – административни органи (областни администрации);
2. Повишаване на капацитета на националния екип за реагиране при инциденти с компютърната сигурност (НЕРИКС)/секторния екип за реагиране при инциденти с компютърната сигурност (СЕРИКС) за публичната администрация чрез внедряване на ИКТ системи за киберсигурност;
3. Обучение на администратори и потребители за администриране и използване на предоставените системи;
4. Изготвяне на правила и процедури за конституенти за обмен на информация; работа с предоставените системи и реакция и управление на получените сигнали от НЕРИКС/СЕРИКС за публичната администрация.

В резултат на дейностите по проекта следва да бъдат осигурени поне 4 ИКТ системи за киберсигурност, поне 2 инфраструктурни компоненти и лицензи, както и нови 28 областни администрации да бъдат обхванати от националната система за киберсигурност.

Ще се покриват разходи за дълготрайни материални и нематериални активи, услуги, командировки, както и непреки разходи за организация и управление – до 5% от стойността на преките.

Проектът може да има продължителност от 12 до 30 месеца, но не по-късно от 30.06.2029 г.

Крайният срок за подаване на проектното предложение е 24.03.2026 г., 16:30 ч. чрез системата ИСУН 2020.

The post С 8,5 млн. евро МЕУ ще подобрява информационната сигурност за предоставяне на публични услуги appeared first on EU Funds.