След като в сряда /16.07.2025 г./ Европейската комисия (ЕК) представи първоначалното си предложение за предстоящата многогодишна финансова рамка (МФР) 2028-2034 г. на стойност 2 трлн. евро, излязоха и подробности какво се планира относно бъдещата програма “Хоризонт Европа”. Десетата рамкова програма на ЕС за наука и иновации ще разполага с бюджет от 175 млрд. евро – близо двойно в сравнение с бюджета за текущия 7-годишен период.

Фокусът на програмата ще бъде върху повишаването на конкурентоспособността на Европа и финансирането на решения на реални предизвикателства – “от изкуствен интелект, който помага на лекарите, през сателити, които защитават фермерите, до по-чисти и по-интелигентни начини за придвижване, живот и работа”.

Съгласно първоначалното предложение на ЕК, бюджетът на Европейския съвет за иновации (ЕСИ) ще бъде утроен до 38,7 млрд. евро. Това бе и обещанието на комисар Захариева от преди няколко седмици, според която е неприемливо “почти седем от всеки десет висококачествени предложения не се финансират поради липса на бюджет”.

Значителна част от Стълб 2, който обхваща съвместните научни изследвания, 68 млрд. евро, ще бъде под управлението на новия Фонд “Конкурентоспособност”. Този фонд е нов елемент в следващата МФР, който следва да замени множество съществуващи финансови инструменти с фокус научни изследвания, иновации и стратегически технологии (вкл. “Цифрова Европа”, Европейския фонд за отбрана, Иновационния фонд на ЕС и др.).

Концепцията на ЕК за Фонда за конкурентоспособност е той да предлага единни правила и подкрепа за целия инвестиционен път на даден проект – от идейната фаза до комерсиализацията, от научните изследвания до стартирането на бизнес, увеличаването на мащаба и глобалното производство.

Увеличението на средствата за останалите три стълба на програмата ще бъде по-скромно – двойно за фундаменталните и съвместните изследвания (Стълбове 1 и 2) и с едва 3,4 млрд. евро повече за изследователските политики (отделени в нов Стълб 4). По-подробна информация ще ви представим по-долу.

Може би най-значимата новост в програмата е, че “Хоризонт Европа” в своята цялост ще подкрепя технологиите с двойна – военна и цивилна – употреба, вместо само чрез ЕСИ. По думите на Екатерина Захариева от сряда “Хоризонт” ще бъде отворена за технологии с двойна употреба “по подразбиране”, тъй като “разделението между граждански и отбранителни приложения много често е изкуствено”.

Наблюдатели отбелязват, че това е първият път, когато представител на Комисията изрично потвърждава, че 40-годишното правило, ограничаващо рамковите програми до проекти с гражданско приложение, ще бъде премахнато.

Ето какво става ясно за структурата на стълбовете:

Стълб 1: Отлична наука

С бюджет от 44 млрд. евро (в момента е 25 млрд. евро) стълбът ще продължи да финансира фундаментална наука както до сега – чрез Европейския съвет за научни изследвания (ЕСНИ/ERC) и дейностите Мария Склодовска-Кюри (MSCA). 2,6 млрд. евро ще бъдат предоставени на вътрешната научна служба на Комисията – Съвместния съвет за научни изследвания (JRC).

Фокусът ще бъде върху високите постижения в научните изследвания, мобилността на учените и привличането на таланти в Европа. Не става ясно точно какво е разпределението между ЕСНИ и MSCA, но е видимо, че увеличение ще има. Според предложението увеличението ще бъде свързано с “разширяване” на финансирането за фундаментални научни изследвания.

Изследователските инфраструктури, които понастоящем се финансират в рамките на Стълб 1, ще бъдат обособени в новия Стълб 4.

Стълб 2: Конкурентоспособност и общество

Този стълб ще подкрепя съвместните научни изследвания и иновации с широко обществено въздействие и ще бъде тясно обвързан с бъдещия Европейски фонд за конкурентоспособност. Бюджетът му се увеличава от 53,5 млрд. евро на 75,8 млрд. евро. Стълбът ще се разпредели в два компонента:

Конкурентоспособност – 68,2 млрд. евро

Както споменахме по-горе, управлението на този компонент ще бъде под управлението на Фонда за конкурентоспособност. Финансирането е в 4 области – чист преход и декарбонизация на промишлеността (25,3 млрд. евро); здравеопазване, биоикономика и биотехнологии (19,6 млрд. евро); цифрови технологии (16,8 млрд. евро); устойчивост, отбрана и космическо пространство (6,4 млрд. евро).

Общество – 7,6 млрд. евро

Този компонент ще подкрепя изследвания “отдолу-нагоре” на обществени предизвикателства като миграция, дезинформация, демокрация, социални и икономически трансформации, приобщаващи общества и социално сближаване. Ще се подпомагат и научни изследвания и иновации за Мисиите на ЕС и Инструмента “Нов европейски Баухаус”.

Според предложението на ЕК, програмата “Хоризонт Европа” ще разполага с капацитет за разработване на “лунни проекти“. Те ще преминат от научноизследователска дейност към демонстрация и внедряване в реални условия и ще бъдат финансирани както със средства от ЕС, така и от национални, публични и частни източници.

“Лунните проекти” ще имат амбицията да стимулират напредъка в области като бъдещия кръгов колайдер, чиста авиация, квантови изчисления, следващо поколение изкуствен интелект, суверенитет на данните, автоматизиран транспорт и мобилност, регенеративни терапии, енергия от термоядрен синтез, космическа икономика, нулево замърсяване на водата и наблюдение на океаните.

Стълб 3: Иновации

От 13,6 млрд. евро бюджетът на този стълб ще нарасне до 38,7 млрд. евро. Финансирането ще е главно чрез ЕСИ, който е в процес на обновяване по модела на американските агенции за усъвършенствани изследвания (ARPA). Запазват се основните схеми Pathfinder, Transition, Accelerator и инвестициите за мащабиране, с фокус върху разработването на нови продукти, услуги и бизнес модели. Предвиждат се още стимули за възложителите на обществени поръчки за иновации и услуги за ускоряване на бизнеса.

По подобие на ARPA, ЕСИ ще подкрепя високорискови проекти на етапи, с възможност да ги прекрати “въз основа на техния потенциал да осигурят революционни решения, оценен от експерти”.

В рамките на стълба се предвижда и финансиране за иновационни екосистеми и за насърчаване на т.нар. “триъгълник на знанието” – висше образование, научни изследвания и иновации и бизнес. Последното е препратка към Европейския институт за иновации и технологии (ЕИТ), който не е споменат в предложението на ЕК, но по всяка вероятност ще продължи да се изпълнява в нов формат.

Стълб 4: Европейско научноизследователско пространство

Това е новият стълб на програмата, който ще подпомогне развитието на единно европейско научноизследователско пространство (ЕНП) чрез три схеми за финансиране: Политика на ЕНП, Научноизследователски и технологични инфраструктури и Разширяване на участието и разпространение на високи постижения (Widening). Предложеният бюджет е 16,2 млн. евро.

Схемата Widening ще продължи да помага на “нововъзникващите” държави членки на ЕС да подобрят своите системи за НИРД. Средствата за нея се увеличават с 3 млрд. до 5,3 млрд. евро. Целевите държави ще бъдат разделени в две категории: разширяващи се държави и държави в преход. Държавите в преход ще бъдат тези, чиито НИРД резултати са се подобрили. И двете групи страни ще получат подкрепа за нетуъркинг, остойностяване на знанията и противодействие на “изтичането на мозъци”. Разширяващите се страни ще получат и допълнителна подкрепа за изграждане на капацитет.

Очаква се България, заедно с Хърватия, Чехия, Унгария, Латвия, Литва, Полша, Румъния и Словакия, да остане “разширяваща се” държава. Държавите “в преход” се очертават Кипър, Естония, Гърция, Малта, Португалия и Словения – те са отбелязали напредък в класацията на ЕС за иновациите (EU Innovation Scoreboard).

Отделна новост е, че програма “Хоризонт” ще финансира както научноизследователски, така и технологични инфраструктури. ЕС също така ще участва с до 20% в разходите за изграждане на критични съоръжения на световно ниво.

Предложението на Комисията се прие със смесени реакции. От една страна държавите членки, които официално ще приемат бюджета и ще “платят сметката”, считат, че предложението е твърде амбициозно. От друга страна, Европейският парламент призовава за по-голямо увеличение на бюджета.

Предстои да се провеждат преговори между европейските институции.