Днес, 29.05.2026 г., Европейската комисия (ЕК) публикува първото издание на Европейското табло за стартиращи и разрастващи се предприятия за 2026 г. (ESSS). Това е инструмент, който измерва развитието на стартъп екосистемите и ефекта от политиките за иновации в държавите членки.

Докладът показва, че Европа като цяло постига напредък в изграждането на по-благоприятна среда за технологични компании, достъп до капитал и трансфер на иновации към бизнеса. Според данните на ЕК, от 2020 г. насам 20 от 27-те държави членки са подобрили стартъп средата си.

Най-добре се представят държавите “лидери” – Естония, Швеция, Финландия, Нидерландия и Дания, демонстрирайки връзката между успеха на стартъпите и скейлъпите и благоприятната за иновациите нормативна уредба, достъпа до таланти и рисков капитал. Петте държави постигат резултати, значително над средните за ЕС (от 40 до 60 процентни пункта) по измерваните 36 показателя.

България е сред държавите, които демонстрират подобрение на стартъп средата, но също така остава в групата на страните с “неизползван потенциал”. Там попадат още Гърция, Латвия, Словакия и Румъния, отбелязвайки резултати с 30 процентни пункта под средните за ЕС.

Какво измерва таблото за стартъпи и скейлъпи

Таблото оценява 36 показателя в 6 направления:

• достъп до финансиране и рисков капитал;
• регулаторна среда за стартъпи;
• условия за растеж на скейлъп компании;
• трансфер на научни разработки към пазара;
• наличност на таланти в технологиите и цифровата сфера;
• международна свързаност и интеграция в европейския пазар.

Тазгодишното първо издание на таблото е част от по-широките усилия на ЕС да повиши конкурентоспособността си спрямо глобални съперници като САЩ и Китай, особено в технологичния сектор – изкуствен интелект (ИИ), дълбоки технологии, зелени технологии и киберсигурност.

България в европейската картина

ЕК поставя България сред “изгряващите” държави (заедно с Гърция, Латвия, Словакия и Румъния). Страната ни започва да подобрява средата за стартъпи по-бързо от предишни години, но все още изостава от водещите иновационни икономики в ЕС.

София постепенно се утвърждава като регионален технологичен център

През последните години България привлича редица технологични компании, а местната екосистема започва да произвежда повече скейлъп компании в сфери като финтех, гейминг, SaaS и ИИ услуги. Международни индекси като годишната класация на StartupBlink поставят България в топ 40 на глобалните стартъп екосистеми.

Това развитие се дължи на фактори като сравнително ниските оперативни разходи, силната инженерна и математическа подготовка, добрата свързаност с европейските пазари и наличието на аутсорсинг индустрия, която постепенно се трансформира към продуктови компании.

Слаба иновационна икономика

Въпреки позитивните сигнали, България остава “нововъзникващ иноватор” в Европейското табло за иновации за 2025 г. Докладът подчертава, че страната не инвестира достатъчно в научноизследователска и развойна дейност (НИРД) и откроява слаба връзка между университетите и бизнеса.

Малките и средните предприятия (МСП) в България също не бележат значителна иновативност – те са далеч под средното за ЕС по въвеждане на продуктови иновации, сътрудничеството с научни организации остава ограничено, както и комерсиализацията на научни разработки.

Въпреки че България има добри ИТ специалисти и предприемачи, все още няма достатъчно силна “машина” за създаване на високотехнологични компании с глобален мащаб.

Реален потенциал

Според таблото, България има силни страни в следните направления:

• изразен човешки капитал в технологиите, особено по отношение на инженерни и софтуерни кадри;
• потенциал за създаване на продукти с висока добавена стойност при креативните технологии и дизайн с резултати над средното за ЕС;
• растяща стартъп инфраструктура през последните години с повече фондове за рисков капитал, акселератори и инкубатори, общности около ИИ и дълбоките технологии и свързаност с европейски инвестиционни програми.

Къде изоставаме най-сериозно

• Недостатъчен рисков капитал за мащабиране – българските компании намират сравнително лесно начален капитал (seed финансиране), но при по-големи инвестиционни рундове често се налага преместване на компании извън страната;
• Слаба връзка между университети и индустрия и трудности при превръщането на научни резултати в реален бизнес – липсват ефективни центрове за технологичен трансфер, стимули за академично предприемачество и достатъчно дълбокотехнологични спиноф компании;
• Административна и регулаторна тежест – въпреки напредъка на дигитализацията, изоставаме по отношение на бързината на административните услуги, предвидимостта на регулациите, съдебната ефективност и защитата на инвеститорите.

България бележи напредък по отношение на стартъп културата, талантите в дигиталната сфера и предприемаческата активност, но продължава да изостава по основни показатели като НИРД, трансфер на технологии и достъп до капитал за мащабиране.

Това са системни проблеми, които ни задържат в долната част на европейските класации и от решаването им зависи дали създадените в България стартъпи могат да растат глобално, без да напускат страната.

Пълните данни от таблото можете да разгледате тук.