Проект за ускоряване на икономическото възстановяване и трансформация чрез наука и иновации по Инструмента за възстановяване и устойчивост има за цел да повиши инвестициите в научноизследователската и развойна дейност (НИРД) в страната, развивайки научните изследвания, иновациите и технологиите.
За изпълнението на реформата, програмата предвижда да се инвестират 401 млн. лв. в два стълба: първият е насочен към ускоряване на интернационализацията на българската научноизследователска и иновационна система; вторият акцентира върху създаването и развитието на модел на мрежа от изследователски висши училища в подкрепа на индустрията и обществото.
Първи стълб: Укрепване на научноизследователския и иновационен потенциал и ускоряване на интернационализацията на националната иновационна екосистема /161 млн. лв./:
– изпълнение на проектни предложения на иновативни малки и средни предприятия (МСП), получили знака за качество „Печат за върхови постижения“ по конкурсите на Европейския съвет по иновациите.
По механизма ще бъдат финансирани 38 проекта, получили знака за качество „Печат за върхови постижения“ по Рамкова програма „Хоризонт 2020“ (2014 – 2020 г.) и РП „Хоризонт Европа“ (2021 – 2027 г.).
Очаква се 40 проекта, получили „Печат за върхови постижения” да получат финансиране на на обща стойност 118,56 млн. лв., като продължителността на всеки проект е до 24 месеца. Допустими са разходите по следните дейности: иновационни дейности, вкл. демонстрация на технологията в съответната среда, прототипиране и демонстрация на системно ниво, научноизследователска и развойна дейност, управление на интелектуалната собственост и др.
– изпълнение на проектни предложения в част „Разширяване на участието и укрепване на ЕНП“ на РП „Хоризонт Европа“ с цел укрепване на научноизследователския и иновационен капацитет на българските държавни висши училища и научноизследователски организации .
Операцията цели осигуряване на национално финансиране на 12 проектни предложения, подадени от български висши училища и научни организации.
Проектите за изграждане на тесни връзки между горепосочените са с бюджет от до 2,93 млн. лв. и с продължителност до 36 месеца. Допустимите разходи съгласно конкурсите на Европейската комисия включват: управление, нетуоркинг, координация, обучение, мобилност, както и научни изследвания, консумативи и неголямо оборудване (последните от които до 30% от общия бюджет на проектите).
Проекти за привличането и запазването на водещи учени са с бюджет от до 4,88 млн. лв. и с продължителност до 60 месеца. Допустимите разходи съгласно конкурсите на Европейската комисия включват: наемане, заплати, управление, мобилност, обучения, публикуване, научни изследвания (до 10% от общия бюджет на проектите) и др., като разходите за инфраструктура са недопустими.
Финансирането и по двете операции ще бъде предоставено под формата безвъзмездна финансова помощ.
Разпределението на финансовия ресурс по двете операции е, както следва:
Операция | Година на изпълнение | Проектни предложения
(бр.) |
Индикативна стойност на проект
(млн. лв.) |
Обща стойност
(млн. лв.) |
Подкрепа на иновативни МСП
|
||||
2022 | 23 | 3,12 | 71,76 | |
2023 | 15 | 3,12 | 46,8 | |
Подкрепа за „Туининг“
|
2022 | 5 | 2,93 | 14,65 |
2023 | 5 | 2,93 | 14,65 | |
Подкрепа за „Катедри на ЕНП“ | 2022 | 2 | 4,88 | 9,76 |
Екипи за управление към МИР и МОН | 2022-2026 | 3,48 | ||
Общо: | 161,105 |
Втори стълб: Създаване на мрежа от изследователски висши училища в България / 240 млн. лв./- Целта на този стълб е да създаде и пробира национален модел за развитие на изследователските университети, който позволява на висшите училища да се превърнат в пълноценни участници в научноизследователската и иновационната екосистема.
Изследователските висши училища, които ще получат средства по този стълб, след като разработят Стратегическа научноизследователска и иновационна програма за развитие (СНИПР) са:
– Софийски университет „Св. Климент Охридски“;
– Медицински университет – София;
– Медицински университет „Проф. д-р Параскев Стоянов“ – Варна;
– Медицински университет – Пловдив;
– Технически университет – София;
– Химикотехнологичен и металургичен университет – София;
– Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“;
– Тракийски университет – гр. Стара Загора;
– Медицински университет – Плевен.
Тези висши училища се обособяват в четири групи:
- Група 1 (две висши училища) с финансиране от програмата по 44 млн. лв. на висше училище за целия период на програмата. В тази група попадат ВУ с най-висока оценка по посочените по-горе показатели (споменати на стр. 9), където общият сбор на точките от показателите в трите групи е над 5 000 точки;
- Група 2 (три висши училища) с финансиране от програмата по 28 млн. лв. на висше училище за целия период на програмата. В тази група попадат ВУ с над 2 000 точки;
- Група 3 (две висши училища) с финансиране от програмата по 20 млн. лв. на висше училище за целия период на програмата. В тази група попадат ВУ с над 1 000 точки;
- Група 4 (две висши училища) с финансиране от програмата по 12 млн. лв. на висше училище за целия период на програмата. В тази група попадат и ВУ с оценка по показателите, близка до тази на ВУ от предходната група, тоест могат да се категоризират като перспективни университети с потенциал да бъдат изследователски.
Финансирането по стълб 2 ще бъде предоставено под формата безвъзмездна финансова помощ.
Дейностите по програмата ще бъдат организирани в две групи и ще бъдат осъществени както следва:
– Дейности на национално ниво – администриране на програмата от екип за управление към МОН. Създаване, координиране и мониторинг на мрежата от изследователски ВУ и на изпълнението на програмата, както и независима оценка на СНИПР и популяризиране на резултатите от нея.
– Дейности на институционално ниво изпълнение на СНИПР (осъществяват се от съответното изследователско висше училище).
Индикатори за оценка на резултатите от изпълнението на Стратегическата иновационна програма за развитие от висшите училища:
Критерии | Източник/доказателство | Целева стойност |
Качество на научните изследвания в предложената секторна специализация
|
Web of Science/SCOPUS | Нарастване на броя публикации с 20% в края на периода на годишна база спрямо 2020 г.
Нарастване на броя цитирания с 20% в края на периода на годишна база спрямо 2020 г. |
Патентна активност и приложни разработки | Патентна информация | 8 нови международни патентни заявки за ВУ – група 1 и 4 нови международни патентни заявки за ВУ – група 2, 2 заявки за ВУ от група 3 и 2 заявка за патент от група 4, за целия период на програмата. |
Висока квалификация на кадрите в областите на секторната специализация
|
Отчет на програмата | Брой водещи изследователи за създаване или развитие на научни групи: 6 за ВУ – група 1 и 4 за ВУ – група 2, 4 за група 3 и 2 за група 4, за целия период на програмата. |
Привличане на млади учени и повишаване на квалификацията им за провеждане на приложни научни изследвания | Отчет на програмата | Брой млади учени, взели участие в научни изследвания финансирани по програмата: до 23 за ВУ-1, до 11 за ВУ-2, до 10 за ВУ-3 и до 8 за ВУ-4 |
Привлечено външно финансиране и индустриална подкрепа | Подписани споразумения с индустрия | 5 за ВУ-1 и 2 и 2 за ВУ-3 и 4 |
Международна активност и участие в мрежи | Подписани международни споразумения | 5 за ВУ-1 и 2 и 2 за ВУ-3 и 4 |
Бенефициенти:
Министерство на образованието и науката (МОН) и Министерство на иновациите и растежа (МИР).
За да се подсигури нормално и дългосрочно партньорство с индустрията ще се създаде Борд за иновации, който ще бъде съпредседателстван от двамата министри на образованието и науката и на иновациите и растежа. Негови членове ще бъдат водещи експерти в различните научни направления от страната и чужбина, от публични и частни научни организации, иноватори и бизнес лидери. Представителите на бизнеса ще бъдат поне 1/3 от състава на борда. Те ще бъдат определени след прилагането на прозрачна процедура за избор и ще бъдат назначени за срок от поне 5 години.
Бордът ще бъде постоянно действащ и ще се събира минимум шест пъти в годината
Правното обезпечаване на политиката за научни изследвания, иновации и технологии ще се осигури чрез разработването и приемането на нов Закон за насърчаване на научните изследвания и иновациите, който ще замени действащия в момента Закон за насърчаване на научните изследвания.