Националният план за възстановяване и устойчивост на Република България (НПВУ) за периода 2021-2027 г. има за цел да допринесе за икономическото и социално възстановяване на страната вследствие на кризата, предизвикана от COVID-19 пандемията. За целта, в НПВУ се определят реформи и проекти за публични инвестиции, осъществяването на които се очаква да спомогне за възстановяването на потенциала за растеж на икономиката, както и да осигурят устойчивост на негативни външни въздействия. От изпълнението на заложените реформи зависят изплащанията на средства от Европейската комисия (ЕК).
НПВУ се финансира по линия на Механизма за възстановяване и устойчивост (МВУ), който ще осигури над 723 млрд. евро в подкрепа за възстановяването на всички 27 държави-членки. Общият размер на безвъзмездните средства по плана на България (МВУ + национално и частно съфинансиране) възлизат на 6,3 млрд. евро.
Разпределение на средствата
НПВУ е структуриран на базата на четири стълба, които да гарантират устойчивостта на страната и да допринесат за екологичния и цифров преход – Иновативна България, Зелена България, Свързана България и Справедлива България. За всеки от стълбовете е предвидено изпълнението на мерки, които включват реформи и инвестиции в редица области. Тяхното разпределение е както следва:
Стълб 1: Иновативна България – 3,4 млрд. лв.
Целта е да се повиши конкурентоспособността на българската икономика и трансформацията й към икономика, базирана на знанието и интелигентния растеж. Стълб 1 залага следните компоненти:
- Образование и умения;
- Научни изследвания и иновации;
- Интелигентна индустрия.
Изпълнението на Иновативна България обхваща 8 проекта и 4 реформи, сред които Програма за икономическа трансформация с фокус върху малки и средни предприятия (МСП) на стойност 1,3 млрд. лв., STEM центрове и иновации в образованието за 480 млн. лв., Реформа на предучилищното, училищното образование и ученето през целия живот, Реформа на висшето образование и др.
Стълб 2: Зелена България – 5,7 млрд. лв.
Целта е устойчивото управление на природните ресурси, което да задоволява текущите нужди, но и да запазва екологичността в дългосрочен план. Стълб 2 залага следните компоненти:
- Нисковъглеродна икономика;
- Биоразнообразие;
- Устойчиво селско стопанство.
Изпълнението на Зелена България обхваща 12 проекта и 13 реформи, сред които Подкрепа за устойчиво енергийно обновяване на сградния фонд на стойност 1,8 млрд. лв., Изграждане на ВЕИ с батерии и инфраструктура за съхраняване на енергия за 2,3 млрд. лв., Пакет реформи за спомагане на възобновяемата енергия и др.
Стълб 3: Свързана България – 2,5 млрд. лв.
Целта е да се повиши конкурентоспособността и устойчивото развитие на регионите в България чрез транспортна свързаност и местно развитие. Стълб 3 залага следните компоненти:
- Цифрова свързаност;
- Транспортна свързаност;
- Местно развитие.
Изпълнението на Свързана България обхваща 12 проекта и 10 реформи, сред които Модернизиране на подвижния състав на жп линиите на стойност 729 млн. лв., Широкомащабно разгръщане на цифрова инфраструктура за 527 млн. лв., Стимулиране на електрическата мобилност и обществения транспорт чрез нов закон за електрическата мобилност и др.
Стълб 4: Справедлива България – 2 млрд. лв.
Целта е да се постигне по-включващ и по-устойчив растеж с фокус върху хората в неравностойно положение и чрез изграждането на ефективни публични институции, отговорни към нуждите на бизнеса и потребностите на гражданите. Стълб 4 залага следните компоненти:
- Бизнес среда;
- Социално включване;
- Здравеопазване.
Изпълнението на Справедлива България обхваща 25 проекта и 20 реформи, сред които въвеждане на мерки за ефективна борба с корупцията и отчетност на прокуратурата, Разширяване на електронното управление на стойност 213 млн. лв., Иновативна болнична апаратура и центрове за мозъчно-съдови заболявания за 456 млн. лв., Спешна медицинска помощ по въздух и развитие на Национална Система 112 за 146 млн. лв. и др.
Плащания
Българският план бе официално одобрен от ЕК на 07.04.2022 г., а влизането му в сила настъпи след ратификацията от българския парламент на Споразумението за финансиране по МВУ между ЕК и България на 13.07.2022 г.
Всяка държава-членка има право да изпраща до ЕК по две искания за плащания годишно. По данни от ИСУН 2020, България има заложени общо 9 плащания, като последното от тях е искане следва да бъде изпратено до 30.06.2026 г.
За да получи пълният размер на подкрепата по МВУ, българската държава е длъжна да осъществи заложените в плана си етапи и цели в срок до 31.08.2026 г.
