Измерването на продуктивността в ИТ сектора отдавна е труден управленски проблем. Броят приключени задачи не показва непременно качеството на работата. Броят написани редове код може да насърчи погрешно поведение у служителя с цел изкривяване на статистиката. Отработените часове показват натоварване, но не и непременно постигнат резултат. А традиционните оценки от ръководители неизбежно съдържат известна степен на субективност. 

Именно от този проблем тръгва проектът на Zetta Systems за разработване на иновативен инструмент за измерване на продуктивността и ефикасността на служители в сферата на информационните технологии. Проектната концепция предвижда създаването не просто на още един инструмент за събиране и визуализиране на данни, а на система, която да ги преобразува чрез специално разработени формули и комплексен алгоритъм в информация, подходяща за реален управленски анализ.  

След близо 18-месечна научноизследователска и развойна работа резултатът е WildMetric – функциониращ и валидиран базов прототип, който съчетава автоматизирано обработване на работни данни, комплексен алгоритъм за оценяване, графично представяне на резултатите и възможности за сравнителен анализ. Zetta Systems приключи успешно проекта като разработката достигна планираното ниво на технологична готовност – TRL 6. 

ОТ ЗАПИСИ ЗА АКТИВНОСТ КЪМ ЦЯЛОСТЕН РАБОТЕН ПРОФИЛ НА СЛУЖИТЕЛИТЕ 

Една от основните идеи зад WildMetric е, че продуктивността не може да бъде сведена до една сурова метрика. При разработването на системата са изследвани различни видове данни от широко използвани платформи за управление на ИТ работата и разработка на софтуер, включително Jira и GitHub. Целта е от цифровите следи, които така или иначе се създават в ежедневната работа, да бъде извлечена обективно измерима информация за реално извършената дейност. Самият проект е замислен именно около автоматизираното събиране и обработване на подобни данни, вместо около субективни анкети и оценки.  

В хода на научно-развойната дейност първоначално разглежданият широк набор от показатели е постепенно прецизиран. Част от възможните метрики се оказват взаимно припокриващи се, други не разполагат с достатъчно последователни данни, а трети могат да създадат подвеждащи стимули, ако бъдат използвани самостоятелно. 

Вместо да се стреми да измерва „на килограм“, WildMetric използва многомерен модел. Той разглежда седем различни аспекта на работата: качество, скорост, кооперативност, устойчивост, риск от прегаряне, инициативност и автономност. 

Така двама специалисти с близък краен резултат могат да имат различен професионален профил. Единият може да се отличава с висока автономност и качество, а другият – с инициативност и силна работа в екип. Именно тази разлика е важна за реалното управление на хора и екипи. 

„НЕ ПРОСТО ЧИСЛО“ 

WildMetric изчислява обобщен коефициент, но той не е предназначен да бъде непрозрачна оценка, която потребителят просто трябва да приеме. Отделните компоненти остават видими и могат да бъдат представени чрез радарни, или т.нар. „спайдър“, диаграми. Те позволяват различните характеристики да се видят едновременно и формират визуален профил на анализирания служител, екип или друга подходяща съвкупност. Това прави възможно да се отговори не само на въпроса „Какъв е резултатът?“, а и на по-важния въпрос: „Защо е такъв?“. 

Разработеният подход включва и класификация, която превежда числовите резултати в разбираеми категории. По този начин сложната аналитична логика може да бъде използвана и от мениджъри и консултанти, без да е необходимо те да познават математическите формули зад системата. 

Потребителят може също да определя относителното значение на отделните показатели според конкретната организация и нейния управленски контекст. Така системата запазва общата методология, но не налага идеята, че всички компании задължително трябва да поставят еднакъв акцент върху всеки аспект на работата. 

СРАВНИТЕЛЕН АНАЛИЗ НА ПРОДУКТИВНОСТТА 

Една от по-амбициозните функционалности на WildMetric е възможността организацията да постави собствените си резултати в по-широк сравнителен контекст. Още в проектното предложение е заложена идея за създаване на надеждна база за сравнение с други компании чрез обмен на анонимизирана информация за продуктивността. В разработения прототип тази концепция е реализирана като ролево базиран benchmark. 

Сравнението не означава, че една компания може да види данните за конкретен служител или конкретен конкурент. Данните се групират по стандартизирани категории, а идентифициращата информация се псевдонимизира преди включването ѝ в общата сравнителна база. Участието е доброволно и изключено по подразбиране. Организацията сама решава дали да включи своите данни в сравнението. Това позволява сравнителната информация да бъде използвана като управленски ориентир, без системата да се превръща в инструмент за наблюдение на конкретни конкуренти. 

ОТ НАУЧНА КОНЦЕПЦИЯ ДО ВАЛИДИРАНА ТЕХНОЛОГИЯ 

Разработването на WildMetric преминава през няколко последователни етапа: подбор на подходящи източници и показатели, разработване на формули, симулации с исторически данни, създаване на комплексния алгоритъм, разработване на архитектура и функционални компоненти, интегрирането им в базов прототип и изграждане на потребителски интерфейс. 

Проектът изрично предвижда алгоритъмът да бъде проверен чрез исторически данни, а впоследствие интегрираният прототип да бъде пилотно тестван, валидиран и демонстриран в релевантна среда. Този процес вече е завършен. Разработените формули и алгоритъм са преминали през симулации и контролни проверки, а интегрираният прототип е пилотно валидиран като цялостна технология. 

В рамките на финалните проверки е потвърдено функционирането на основната верига – от обработването на входните данни, през изчисляването на показателите и комплексния коефициент, до графичното представяне, работата в различни аналитични контексти и сравнителния анализ. По този начин са постигнати всички основни резултати, предвидени в проекта, а технологията достига заложеното ниво на технологична готовност TRL 6 – технология, демонстрирана в релевантна среда.  

ИНСТРУМЕНТ ЗА РЕШЕНИЯ, А НЕ АВТОМАТИЧЕН СЪДИЯ 

Екипът зад WildMetric не разглежда технологията като заместител на мениджъра, HR специалиста или ИТ консултанта. По-скоро целта е да им бъде предоставен надежден източник на информация, базиран на обективни източници. В даден случай алгоритъмът може да покаже, че даден екип има висока скорост, но ниска автономност. Може да идентифицира необичайно високо извънредно натоварване. Може да покаже, че определена роля в организацията се представя различно от съпоставима група. Но причините зад тези резултати и необходимите управленски решения продължават да изискват човешка експертиза. Точно тук е и основната практическа стойност на разработката – да замени догадките с по-добре структурирана обективна база информация, върху която специалистите могат да направят своята преценка. 

Проектът предвижда технологията да бъде приложима както в консултантската дейност на Zetta Systems, така и от други ИТ консултанти и директно от крайни организации, които желаят самостоятелно да анализират и оптимизират своите ИТ звена. След приключването на проекта намерението на компанията е WildMetric да бъде доразвит от достигнатото TRL 6 до пазарно готов продукт.  

WildMetric показва една възможна следваща стъпка в анализа на ИТ организациите: не повече и по-строго наблюдение на служителите, а по-добро и пълноценно използване и разбиране на данните, които работата им така или иначе вече генерира. 

—

За проекта 

Иновацията е разработена в рамките на проект BG16RFPR001-1.001-0497-C01 „Разработване на иновативен инструмент, спомагащ консултантската дейност по информационни технологии, интегриращ иновативен комплексен алгоритъм за измерване на продуктивността и ефикасността на служители в сферата на ИТ“, изпълняван от „Зетта Системс“ ООД по Програма „Конкурентоспособност и иновации в предприятията“ 2021–2027, съфинансирана от Европейския съюз. 

The post WildMetric: нов инструмент за обективен анализ на продуктивността на ИТ екипи appeared first on EU Funds.

Програмата обхваща ученици и студенти, класирани на първо, второ и трето място в международни олимпиади по математика, информатика, физика, химия, биология, астрономия, лингвистика, география, науки за земята и изкуствен интелект, които кандидатстват за степен “бакалавър “в редовна форма в държавните висши училища.

Целите включват задържане на младите таланти в страната, повишаване на качеството на образованието и международния имидж на българските висши училища, както и подобряване на потенциала на България в научни и технологични области.

Финансиране

Бюджетът на програмата възлиза на 3,6 млн. евро, като средствата са осигурени от бюджета на Министерството на образованието и науката (МОН).

Програмата е със срок 5 години – от 2026 г. до 2030 г. – и ще се реализира както следва:

1. 2026 г. – 280 800 евро;
2. 2027 г. – 555 300 евро;
3. 2028 г. – 829 800 евро;
4. 2029 г. – 1,1 млн. евро;
5. 2030 г. – 829 800 евро.

Бенефициенти

Могат да кандидатстват държавните висши училища в България, акредитирани по реда на Закона за висшето образование. Чрез тях ще се изплащат стипендиите на участниците в програмата.

Крайните получатели на подкрепата – студентите и учениците – трябва да са завоювали златен, сребърен или бронзов медал през годината, предшестваща кандидатстването (за ученици, кандидат-студенти) или в предходната година (за действащи студенти в първи курс). За освобождаване от такса и получаване на десет месечни стипендии годишно (за периода на действие на програмата) ще се ползват студентите, които се обучават:

• в редовна форма на обучение;
• имат среден успех за всяка академичната година равен или по-висок от Много добър (4,75);
• не са прекъсвали обучението си и не са променяли формата си на обучение в задочна или дистанционна.

Дейности

• МОН информира средните и висшите училища за възможностите за кандидатстване на лауреатите от международни олимпиади;
• Заявките за участие на лауреатите се подават към МОН чрез висшите училища;
• При заявен интерес висшите училища подписват споразумение за партньорство с МОН, с което се задължават да подават своевременно информация за заявките за участие на лауреатите;
• Комисия разглежда заявките и МОН превежда средствата на висшите училища.

Срок

Срокът за изпълнение на дейностите по програмата е 03.12.2030 г.

Пълният текст на програмата е достъпен тук.

The post Национална програма “Избирам да следвам в България” 2026-2030 г. appeared first on EU Funds.

ПЕТЪР БЕРОН И НИЕ адаптира програмата “MARIE SKŁODOWSKA-CURIE ACTIONS – INDIVIDUAL FELLOWSHIPS” (MSCA-IF) на “Хоризонт Европа” и цели да ускори реинтеграцията и кариерното развитие на обещаващи учени в български висши училища и научни организации. Идеята е да се повиши нивото на научните изследвания в България и международната разпознаваемост на българската наука чрез привличане, стимулиране и подкрепа за първите кариерни стъпки на учените.

Програмата се реализира от Фонд “Научни изследвания” (ФНИ) на конкурсен принцип.

Финансиране

Бюджетът на програмата възлиза на 6,9 млн. евро, като средствата са осигурени от бюджета на Министерството на образованието и науката (МОН).

Програмата е със срок 5 години – от 2026 г. до 2030 г., а средствата са разпределени както следва:

• 2026 г.: до 1 млн. евро;
• 2027 г.: 1,4 млн. евро;
• 2028 г.: 1,4 млн. евро;
• 2029 г.: до 1,4 млн. евро;
• 2030 г.: до 1,4 млн. евро.

През първата година на програмата, един проект ще може да получи до 122 710.05 евро (човеко – месец 5 112.92 евро), а през следващите години – до 176 395.70 евро (човеко – месец до 7 349.82 евро). Това включва възнаграждение 3 476.78 евро месечно, до 357.90 евро месечно семейни помощи, до 357.90 евро месечно средства за мобилност, до 613.55 евро месечно за разходи, свързани с научни дейности (материали, консумативи), вкл. за научното управление, и до 306.78 евро месечно за базовата организация.

Бенефициенти

Програмата е предназначена за съвместни кандидатури на индивидуален изследовател и българско висше училище или научна организация. Бенефициентът е българското висше училище или научната организация.

Кандидатстващи проектни предложения могат да бъдат:

1. Нефинансирани проектни предложения по MSCA-IF – Стандартен грант, оценени с не по-малко от 80%;
2. Проектни предложения, подадени на национално ниво, спазващи изцяло условията на MSCA-IF – Стандартен грант. В този случай, изследователят следва да не е пребивавал в България над 12 месеца през последните 3 години.

Допустими дейности

Ще се осъществяват научни изследвания по проекти от перспективни учени. Обхванатите дисциплини са:

• Математика (MAT);
• Физика (PHY);
• Химия (CHE);
• Науки за живота (LIF);
• Информатика и инженерни науки (ENG);
• Обществени и хуманитарни науки (SOC);
• Икономически науки (ECO);
• Околна среда и науки за Земята (ENV).

Срок

Срокът по изпълнение на проектите ще бъде 2 години с право на удължаване от 1 година.

Заложено е програмата да се изпълнява до 31.12.2033 г.

Пълният текст на ННП ПЕТЪР БЕРОН И НИЕ – 2025 можете да откриете тук.

The post Национална научна програма “ПЕТЪР БЕРОН. НАУКА И ИНОВАЦИИ С ЕВРОПА – 2025” appeared first on EU Funds.

Финансирането се осигурява от държавния бюджет, като размерът му за 2025 г. възлиза на 8,7 млн. лв.

С проектите си могат да кандидатстват индивидуални творци на свободна практика, независими културни организации, както и частни, общински и държавни организации в областта на културата и изкуствата.

Съгласно годишната програма конкурсните сесии ще се провеждат в периода август-октомври 2025 г. Първите сесии, които стартират още днес, 01.08.2025 г., са Мобилност и Целева подкрепа “Творческа Европа”.

Конкурсните сесии (т.е. отделните програми) са както следва:

Създаване и разпространение – Големи проекти

С 2,7 млн. лв. ще се подкрепят проекти за създаване и разпространение на културни продукти, развитие на нови публики, децентрализация на културния живот и др., в 6 направления – визуални изкуства, екранни изкуства, литература, музика, танц и пърформанс, театър.

Могат да кандидатстват частни културни организации, читалища, държавни и общински културни организации.

Един проект ще може да получи от 30 000 до 60 000 лв. безвъзмездно финансиране. Кандидатите трябва да осигурят съфинансиране в размер на 20% от бюджета на проекта.

Приемът ще протече в периода 08.08. – 04.09.2025 г.

Създаване и разпространение – Малки проекти

С 1,8 млн. лв. ще се подкрепят проекти за създаване и разпространение на културни продукти, развитие на нови публики, децентрализация на културния живот и др., в 6 направления – визуални изкуства, екранни изкуства, литература, музика, танц и пърформанс, театър.

При тази програма допустими кандидати са и самоосигуряващи се физически лица.

Един проект ще може да получи до 30 000 лв. безвъзмездно финансиране. В случай че търсената подкрепа е над 20 000 лв., кандидатите трябва да осигурят съфинансиране в размер на 20% от бюджета на проекта.

Приемът ще протече в периода 22.08. – 23.09.2025 г.

Мобилност

С 525 351 лв. ще се подкрепят проекти за участие на български културни организации, артисти и групи в международни културни и образователни форуми в и извън България. Програмата обхваща 6 направления – визуални изкуства, екранни изкуства, литература, музика, танц и пърформанс, театър.

Един проект ще може да получи безвъзмездно финансиране до:

• 3 000 лв. за проекти с 1 участник;
• 10 000 лв. за проекти с 2-6 лица;
• 20 000 лв. за проекти с над 7 лица.

Не се изисква съфинансиране.

Приемът ще се проведе в периода 01. – 25.08.2025 г.

Дебюти

С 963 143 лв. ще се подкрепят проекти за дебютни изяви на артисти, започващи своя професионален творчески път в 6 направления – визуални изкуства, екранни изкуства, литература, музика, танц и пърформанс, театър.

Допустими кандидати са самоосигуряващи се лица, упражняващи свободни професии, частни културни организации и читалища.

Един проект ще може да получи до 25 000 лв. безвъзмездно финансиране. В случай че търсената подкрепа е над 20 000 лв., кандидатите трябва да осигурят съфинансиране в размер на 20% от бюджета на проекта.

Приемът ще се проведе в периода 11.08. – 24.09.2025 г.

Критика

Със 175 117 лв. ще се подкрепят проекти за създаване и разпространение на качествено критическо съдържание.

Могат да кандидатстват частни културни организации, читалища, държавни и общински културни организации и самоосигуряващи се лица, упражняващи свободни професии.

Един проект ще може да получи до 20 000 лв. безвъзмездно финансиране. Не се изисква собствено финансиране.

Приемът ще протече в периода 04.08. – 01.09.2025 г.

Превод/Адаптация

С 262 675 лв. ще се подкрепят проекти за издаване, разпространение и популяризиране на литературни преводи и адаптации на български художествени произведения от различни жанрове на всички езици.

Допустими кандидати са частни културни организации, читалища и държавни и общински културни организации.

Един проект ще може да получи до 30 000 лв. безвъзмездно финансиране. В случай че търсената подкрепа е над 20 000 лв., кандидатите трябва да осигурят съфинансиране в размер на 20% от бюджета на проекта.

Приемът ще протече в периода 05.08. – 02.10.2025 г.

Културно наследство

Със 700 468 лв. ще се подкрепят проекти за съхраняване, представяне и интегриране на нематериално и материално културно наследство в съвременна среда.

Допустими кандидати са частни културни организации, читалища и държавни и общински културни организации.

Един проект ще може да получи до 50 000 лв. безвъзмездно финансиране. В случай че търсената подкрепа е над 20 000 лв., кандидатите трябва да осигурят съфинансиране в размер на 20% от бюджета на проекта.

Приемът ще протече в периода 05.08. – 18.09.2025 г.

Любителско изкуство

С 875 585 лв. ще се подкрепят проекти за развитието и популяризирането на любителското изкуство, насърчаване на приобщаване чрез занимания с изкуство и изграждане на връзки между традиционните културни ценности и съвременното художествено изразяване. Програмата обхваща 6 направления – визуални изкуства, екранни изкуства, литература, музика, танц и пърформанс, театър.

Допустими кандидати са частни културни организации и читалища.

Един проект ще може да получи до 25 000 лв. безвъзмездно финансиране. В случай че търсената подкрепа е над 20 000 лв., кандидатите трябва да осигурят съфинансиране в размер на 20% от бюджета на проекта.

Приемът ще протече в периода 29.08. – 09.10.2025 г.

Цирк

С 262 675 лв. ще се подкрепят проекти за развитие на потенциала на организациите, ангажирани в областта на цирковото изкуство – въвеждане на нови подходи и решения в творческия процес, привличане на нови участници, развитие на умения за управление и предлагане на цирковата продукция и др.

Могат да кандидатстват частни културни организации и читалища.

Един проект ще може да получи до 50 000 лв. безвъзмездно финансиране. В случай че търсената подкрепа е над 20 000 лв., кандидатите трябва да осигурят съфинансиране в размер на 20% от бюджета на проекта.

Приемът ще протече в периода 10.09. – 13.10.2025 г.

Целева подкрепа “Творческа Европа”

С 437 792 лв. ще осигури финансиране за български културни организации, които реализират проекти за международно сътрудничество, одобрени за финансиране по европейската програма “Творческа Европа” (подпрограма “Култура”, направление “Европейско сътрудничество”).

Не е заложен максимален размер на безвъзмездната помощ за един проект. В случай че търсената подкрепа е под 30 000 лв., собствено финансиране не се изисква. В случай че търсената подкрепа е над 30 000 лв., НФК ще осигурява 90% от финансирането за организации, които са проектни координатори и 80% от финансирането за организации, които са проектни партньори.

Приемът ще протече в периода 01.08. – 31.10.2025 г.

Пълният текст на програмата е достъпен тук.

Кандидатстването се осъществява по електронен път от тук.

The post Национален фонд “Култура” обяви своята Индикативна програма за 2025 г. с бюджет 8,7 млн. лв. appeared first on EU Funds.

• поддържане и повишаване на научния капацитет на академичните институции;
• привличане на млади кадри в образованието;
• създаване на нова среда за научни изследвания и обмен на знания;
• интегриране на най-добрите европейски и световни практики в областта на ядрените технологии и ядреното инженерство.

Ще се засилват взаимовръзките между образованието, бизнеса, неправителствените организации (НПО), държавните институции и обществото в контекста на ядрените технологии и ядреното инженерство в прехода към беземисионна енергетика.

В резултат на дейностите по програмата се очаква 50 студенти, докторанти и постдокторанти да преминат обучение, да бъдат публикувани 40 научни статии в специализирани рецензирани списания, да бъде разработена една съвместна докторска програма с чуждестранно висше училище и др.

Финансиране

Бюджетът на програмата възлиза на 8,5 млн. лв., като средствата са осигурени от бюджета на Министерството на образованието и науката (МОН).

Програмата е със срок 7 години – от 2024 г. до 2030 г. – и ще се реализира в 5 етапа, всеки с продължителност 12 месеца и следния бюджет:

1. 2024 г. – 1 млн. лв.;
2. 2026 г. – 1,5 млн. лв. (индикативна стойност);
3. 2027 г. – 1,5 млн. лв. (индикативна стойност);
4. 2028 г. – 2 млн. лв. (индикативна стойност);
5. 2029 г. – 2,5 млн. лв. (индикативна стойност).

Бенефициенти

Могат да кандидатстват акредитирани висши училища и институти на Българската академия на науките. По-конкретно това са Техническият университет – София (ТУ), Софийският университет “Св. Климент Охридски” (СУ) и Институтът за ядрени изследвания и ядрена енергетика при Българската академия на науките (БАН).

Те ще сформират консорциум с водещ партньор ТУ, който да бъде координатор на програмата.

Допустими дейности и разходи

Дейностите ще бъдат насочени към повишаването на научния капацитет и изграждането на кадрови потенциал към безопасна и надеждна експлоатация на ядрените съоръжения в България. Тематично са обособени три направления:

1. Нови технологии, материали и усъвършенствани компютърни методи в ядрената енергетика:
   • Съвременни и иновативни ядрени горива и ядрени горивни цикли;
   • Ядренофизични и радиохимични изследвания за ядрената индустрия;
   • Анализ на данни, машинно обучение, изкуствен интелект;
2. Изследване на ядрената безопасност и осигуряване на радиационна защита при експлоатация и извеждане от експлоатация на ядрени съоръжения:
   • Изследване на ядрената безопасност чрез съвременни компютърни кодове;
   • Радиоактивни отпадъци и йонизиращи лъчения;
3. Ядрената енергетика в контекста на устойчивото развитие на Република България:
   • Устойчиво развитие чрез ядрена енергетика.

В допълнение ще се провеждат обучителни и информационни семинари, кръгли маси с участието на бизнеса и НПО, конкурси за научни доклади, финансиране на студентски и ученически научноизследователски проекти, изходяща мобилност на млади учени, входяща и изходяща мобилност на утвърдени учени, както и широко разпространение на резултатите от научните изследвания (задължение на координатора).

Ще се покриват разходи за персонал, дълготрайни материални и нематериални активи, материали, консумативи, разходи за организиране на семинари и конференции, заплащане на членски внос, заплащане на такси за публикуване в научни списания, такси за участие в научни мрежи и др. Допустими ще бъдат и непреки разходи – до 5% от стойността на допустимите разходи.

Срок

Срокът за изпълнение на проектните дейности е до 31.12.2030 г.

Пълният текст на програмата е достъпен тук.

The post Национална програма “Повишаване на квалификацията в областта на ядрените технологии и ядреното инженерство” 2024-2030 г. appeared first on EU Funds.

Фокус на плана са следните общи цели:

• подкрепа за развитието на интелигентен, устойчив и диверсифициран сектор на селското стопанство, гарантиращ продоволствената сигурност;
• подпомагане на грижите за околната среда и действията в областта на климата и принос за постигане на целите на ЕС, свързани с околната среда и климата;
• укрепване на социално-икономическата структура на селските райони.

Тези цели ще бъдат допълнени от междусекторната цел за модернизиране на сектора чрез стимулиране и споделяне на знанията, иновациите и цифровизацията в селското стопанство и селските райони и насърчаване на използването им в по-голяма степен.

Финансиране и разпределение на средствата

Бюджетът на Стратегическия план възлиза на близо 15 млрд. евро. Ресурсът се предоставя по линия на Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) и Европейския фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ).

СПРЗСР е структуриран около 9 специфични цели на Общата селскостопанска политика (ОСП) на ЕС:

1. Подобряване на дългосрочната продоволствена сигурност и разнообразието в селското стопанство, както и гарантиране на икономическата устойчивост на производството – 3,6 млрд. евро;
2. Засилване на пазарната ориентация и повишаване на конкурентоспособността на стопанствата, вкл. с по-голям акцент върху научните изследвания, технологиите и цифровизацията – 1 млрд. евро;
3. Подобряване на позицията на земеделските стопани във веригата на стойността – 383 млн. евро;
4. Принос за смекчаване на изменението на климата и за адаптиране към него, вкл. чрез намаляване на емисиите на парникови газове и повишаване на улавянето на въглерод, както и насърчаване на устойчивата енергия – 1,9 млрд. евро;
5. Насърчаване на устойчиво развитие и ефективно управление на природните ресурси, вкл. чрез намаляване на зависимостта от химикали – 1,9 млрд. евро;
6. Принос за спиране на загубата на биологично разнообразие и обръщане на тази тенденция, подобряване на екосистемните услуги и опазване на местообитанията и ландшафта – 2,2 млрд. евро;
7. Привличане и подкрепа на млади земеделски стопани и други нови земеделски стопани и улесняване на устойчивото развитие на стопанска дейност в селските райони – 339 млн. евро;
8. Насърчаване на заетостта, растежа, равенството между половете, вкл. участието на жените в селскостопанската дейност, социалното приобщаване и местното развитие в селските райони, вкл. кръговата биоикономика и устойчивото горско стопанство – 1,8 млрд. евро;
9. Подобряване на реакцията на селското стопанство в ЕС в отговор на обществените изисквания по отношение на храните и здравето, подобряване на хуманното отношение към животните и борба с антимикробна та резистентност – 1,3 млрд. евро;
10. Междусекторна (хоризонтална) цел – 439 млн. евро.

Общите средства се разпределят по множество процедури, наречени интервенции. Интервенциите целят постигането на описаните по-горе девет специфични цели. Повече информация относно интервенциите е достъпна тук.

Бенефициенти

Бенефициенти по програмата могат да бъдат земеделски и горски стопани, групи и организации на производители, преработватели на селскостопански продукти, образователни организации и научни институти, ЮЛНЦ, консултанти, общини, държавни предприятия и др.

Подобно на предходния програмен период 2014-2020 г. ще се прилага подходът Водено от общностите местно развитие (ВОМР), чрез който местни инициативни групи (МИГ) и местни инициативни рибарски групи (МИРГ) формулират и одобряват стратегия за интегрирано развитие на територията. МИГ са сдружения, съставени от представители на неправителствения, икономическия и публичния сектор, които целят да реализират потенциала и да отговорят на нуждите на съответния регион. Подходът ВОМР работи “отдолу-нагоре”, т.е. местната общност решава как да бъдат изразходени средствата по програмата и към какви дейности да бъде насочен той за развитие на територията и сектора.

Териториално покритие

Интервенциите по програмата ще се прилагат на територията на “селските райони” в цялата страна. Това включва:

• 215 общини, в които няма населено място с повече от 15 000 жители – това е нова дефиниция в програмен период 2021-2027 г. и се прилага за интервенция “Инвестиции в основни услуги и дребна по мащаби инфраструктура в селските райони”;
• 232 общини, в които няма населено място с повече от 30 000 жители – прилага се при подхода ВОМР и за интервенцията “Инвестиции за неселскостопански дейности в селските райони”.

Списъци на общините, както и карти, можете да откриете тук.

Програмни органи

Управляващият орган (УО) отговаря за ефективното управление и изпълнение на програмата. СПРЗСР се управлява от четири дирекции към Министерството на земеделието и храните:

• Дирекция “Директни плащания”;
• Дирекция “Развитие на селските райони”;
• Дирекция “Пазарни мерки и организация на производителите”;
• Дирекция “Животновъдство”.

Изпълнителна Агенция “Сертификационен одит на средствата от европейските земеделски фондове” е Сертифициращият орган, който гарантира за верността на финансовите отчети. Органът, който извършва плащания е Държавен фонд “Земеделие”  – Разплащателна агенция (РА).

Срок

Приемите по интервенциите се изпълняват съгласно годишен график, където в допълнение към периодите на прием е посочен видът на подкрепата, бюджетът за съответния прием, бенефициентите, териториалният обхват и размерите на финансовата помощ и допустимите разходи.

Годишният график за първата година, през която се изпълнява Стратегическият план – 2024 г. – е достъпен тук.

Годишният график за 2025 г., публикуван за първи път на 14.11.2024 г., е достъпен тук.

The post Стратегически план за развитие на земеделието и селските райони 2023-2027 г. (СПРЗСР) appeared first on EU Funds.

Годишният бюджет на програмата възлиза на 3,5 млн. лв., като тези средства са осигурени от националния бюджет.

Допустими кандидати са фолклорни ансамбли от цялата страна.

Програмата цели да подкрепи професионалното представяне на фолклорно изкуство, активизирането на дейността на професионални фолклорни ансамбли и опазването и съхранението на фолклорното наследство на високо естетическо ниво.

Един проект може да получи безвъзмездни средства в размер до 325 000 лв., без изискване за осигуряване на собствено финансиране. Очаква се да бъдат подкрепени минимум 10 ансамбъла.

Допустимите дейности включват:

• Създаване на нови творчески продукти, спектакли, тематични концертни програми и др.;
• Разработване и реализиране на обучителни програми за ученици и студенти;
• Развитие на творчески школи.

Ще се покриват разходи за постановъчна, репетиционна и концертна дейност, външни експерти, закупуване на техника и оборудване, закупуване на народни носии, музикални инструменти, външни услуги, програмни продукти, транспорт, авторски права и маркетингови дейности.

Изпълнението на дейностите по програмата ще продължи до 01.09.2025 г.

Проектите ще бъдат оценявани по критерии за:

1. Опит в управлението на сходни проекти;
2. Връзка между цели, дейности и резултати;
3. Иновативен и актуален подход;
4. Създаване на стойностен културен продукт;
5. Въздействие;
6. Значимост;
7. Устойчивост;
8. Връзка с опазването и представянето на нематериалното културно наследство.

Кандидатстването ще се осъществява на физически носител до деловодството на Министерството на културата.

Пълният текст на програмата и приложенията към нея можете да откриете тук.

The post Програма “Нематериално културно наследство” 2024 г. appeared first on EU Funds.

1. Сигурност на доставките на критични и стратегически суровини;
2. Уточняване на европейския и българския потенциал за критични и стратегически суровини;
3. Ефективно и щадящо околната среда добиване и използване на суровините;
4. Устойчиво социално-икономическо развитие;
5. Ресурсна ефективност и действия във връзка с околната среда и климата за осъществяване на зелен преход.

Националната програма предвижда да се извършва проучване, екологосъобразен добив и ефективна преработка на:

• първични природни ресурси с приложение на иновативни методи и извличане на главни и съпътстващи елементи;
• отпадъци от преработката им (вкл. от настоящи и бъдещи находища на критични суровини); и
• вторични ресурси (резултат от рециклиране).

Освен това ще се осъществява и оценка на социалните ефекти от използването на суровините и изследвания за намаляване и предотвратяване на вредното влияние на добива и преработката им върху околната среда (води, почви, речни седименти и въздух).

Финансиране

Бюджетът на програмата възлиза на 8,5 млн. лв., като средствата са осигурени от бюджета на Министерството на образованието и науката (МОН).

Средствата по програмата са разпределени както следва:

• 2024 г. – до 2,5 млн. лв., вкл. до 1 млн. лв. за изследователска апаратура;
• 2025 г. – до 1,5 млн. лв.;
• 2026 г. – до 1,5 млн. лв.;
• 2027 г. – до 1,5 млн. лв.;
• 2028 г. – до 1,5 млн. лв.

Бенефициенти

Могат да кандидатстват институти и звена на Българската академия на науките (БАН) – Геологически институт, Институт по минералогия и кристалография, Институт по философия и социология, Институт за изследване на населението и човека, Институт за икономически изследвания, Институт за държавата и правото, Национален институт по геофизика, геодезия и география, Национален природонаучен музей – както акредитирани висши училища, научни организации и Селскостопанската академия (ССА). Кандидатстването ще бъде в консорциуми с водещ партньор БАН.

Партньори, които ще бъдат пряко отговорни за изпълнението на дейностите по програмата са Софийският университет “Св. Климент Охридски”, Минно-геоложкият университет “Св. Иван Рилски”, Аграрният университет – Пловдив, Университетът по хранителни технологии – Пловдив, Национален музей “Земята и хората” и др.

Допустими дейности и разходи

Допустимите дейности по програмата са организирани в работни пакети:

1. Находища и проявления на критични и стратегически суровини в България – изясняване и преоценка на наличните количества за уточняване на геоложки райони с висок потенциал за нови открития на критични суровини;
2. Структурен контрол, петролого-геохимични индикатори и модели за формиране на находища и проявления на КСС в България;
3. Оценка на потенциала на България за енергийни ресурси, необходими за осъществяването на зелен преход;
4. Ефективен добив и преработка на суровини в България и потенциал за попътно извличане на критични суровини;
5. Индустриални и битови отпадъци като източник на критични суровини;
6. Изследване на процеси на влияние на КСС върху околната среда за устойчиво развитие;
7. Оценка на социално-икономическото въздействие на проучването, добива и преработката на критични и стратегически суровини;
8. Създаване на единна информационна среда;
9. Международно сътрудничество;
10. Публично представяне и комуникация на получените научни резултати в обществото (поетапно и след края на програмата).

Ще се покриват разходи за персонал, командировки, дълготрайни материални и нематериални активи, вкл. апаратура и софтуер, външни услуги, пряко свързани с изпълнението на програмата, материали и консумативи, организиране на семинари и конференции, заплащане на членски внос, заплащане на такси за публикуване в научни списания, такси за участие в научни мрежи и др. Допустими са и непреки разходи – до 6% от стойността на преките такива.

Срок

Срокът за изпълнение на проектните дейности е до 31.12.2029 г.

Пълният текст на програмата е достъпен тук.

* Суровини от критично значение съгласно Законодателния акт на ЕС за суровините от критично значение от 2023 г. са: антимон, арсен, алуминий/боксит, барит, берилий, бисмут, бор, мед, фелдшпат, флуорит, галий, германий, хафний, хелий, литий, магнезий, манган, графит, никел, ниобий, фосфати, скандий, силиций, стронций, тантал, титан, волфрам, ванадий и платинова група елементи, включваща платина, паладий, родий, рутений и осмий. Като стратегически суровини в същия документ са определени: бисмут, бор, кобалт, мед, галий, германий, литий, магнезий, манган, графит, никел, платинова група елементи, редкоземните елементи, включително и неодим, празеодим, тербий, диспрозий, гадолиний, самарий и церий, силиций, титан и волфрам.

The post Национална научна програма “Критични и стратегически суровини за зелен преход и устойчиво развитие” appeared first on EU Funds.

Националната програма предвижда подкрепа за индивидуалния потенциал за научна дейност на върхово ниво и за привличане на външно финансиране, за подкрепяща институционална среда за работата на научния екип и за административния и техническия капацитет на организациите, в които се провеждат научните изследвания.

Очакването е да се допринесе за качеството на научните изследвания, провеждани в България и за подготовката на конкурентоспособни проекти за участие на български учени в програмата на ЕС за научни изследвания и иновации “Хоризонт Европа”.

Бенефициенти

ВИХРЕН – 2024 е насочена към учени с доказани изследователски качества, с публикации в реномирани световни списания, с умения за ръководене на научни проекти, с възможности за привличане на бъдещо финансиране и с потенциал да изградят собствен екип за работа по оригинална научна тема.

Кандидатстването е съвместно с български висши училища или научни организации, които са акредитирани да обучават докторанти. В тях ще се провеждат научните изследвания на екипите.

Финансиране

Бюджетът на програмата възлиза на 14,1 млн. лв., като средствата са осигурени от бюджета на Министерството на образованието и науката (МОН). Фонд “Научни изследвания” (ФНИ) е организацията, която ще изпълнява програмата.

По програмата ще се финансират 9 научноизследователски проекта, всеки за период от 5 години, с общо 13,5 млн. лв. (или с 2,7 млн. лв. годишно). Останалите 675 000 лв. са предназначени за оценителния процес, за мониторинг и оценка на изпълнението на проектите, както и за популяризиране на програмата от страна на ФНИ.

Ще бъдат налични три процедури според опита на главния изследовател:

• Начален грант – от 2 до 7 години след придобиване на докторска степен;
• Установен изследовател – от 7 до 12 години след придобиване на докторска степен;
• Водещ изследовател – над 12 години след придобиване на докторска степен.

Финансирането е 200 000 лв. на година за “Начален грант”, 300 000 лв. на година за “Установен изследовател” и 400 000 лв. на година за “Водещ изследовател”.

Допустими дейности и разходи

По програмата ще се финансира провеждането на оригинални научни изследвания на най-високо ниво във важни за страната научни области.

Ще се покриват разходи за възнаграждения на екипа, за осъществяване на научната дейност, вкл. оборудване (до 15% от бюджета на проекта) и други институционални разходи (до 10% от останалите разходи).

Срок

Срокът на програмата е 8 години – от 2024 г. до 2031 г.

Пълният текст на ВИХРЕН – 2024 можете да откриете тук.

The post Национална научна програма “Върхови изследвания и хора за развитие на европейска наука” 2024 г. (ВИХРЕН – 2024) appeared first on EU Funds.

Националната програма предвижда да се предоставя по-целенасочена подкрепа за развитите на талантите и способностите им в сферата на висшето образование и науката. Ще се интегрират практики с научна насоченост в методите на преподаване и в създаването на нов тип образователни ресурси, ще се обогатяват училищните практики с разнообразни инициативи за подкрепа на учениците с изявени способности и таланти в областта на природните науки и математиката и др.

В резултат на дейностите по програмата се очаква да бъдат подкрепени 5 000 ученици, 1 000 учители и 150 училища в страната.

Финансиране

Бюджетът на програмата възлиза на 3,6 млн. лв., като средствата са осигурени от бюджета на Министерството на образованието и науката (МОН).

Средствата по програмата са разпределени както следва:

• 2024 г. – 1,1 млн. лв.;
• 2025 г. – 1,25 млн. лв. (индикативен бюджет);
• 2027 г. – 1,25 млн. лв. (индикативен бюджет).

Бенефициенти

Могат да кандидатстват институти и звена на Българската академия на науките (БАН), институти и звена на Селскостопанската академия (ССА), акредитирани висши училища, обсерватории, музеи и планетариуми. Кандидатстването ще бъде в консорциуми с водещ партньор БАН.

Софийският университет “Св. Климент Охридски” ще координира дейностите за популяризация на науката, Великотърновският университет “Св. св. Кирил и Методий” ще координира дейностите по компютърна математика, Институтът по математика и информатика (ИМИ – БАН) ще координира дейностите, насочени към надарени ученици, а Институтът за етнология и фолклористика с Етнографски музей (ИЕФЕМ – БАН) – дейностите, извършвани в музейни пространства.

Допустими дейности и разходи

Допустимите дейности включват:

1. Организиране на школи за ученици с изявени научни интереси;
2. Изграждане на малки учебноизследователски общности в партньорство с училищните STEM центрове и участие в събития за ученици на национално и международно ниво;
3. Създаване и развитие на стажантски програми с научноизследователски и иновативен характер за ученици и стажантски програми с научноизследователски и педагогически характер за студенти;
4. Провеждане на курсове и семинари за педагози, насочени към извънкласно, олимпиадно, изследователско и проектно-базирано образование;
5. Създаване на мултимедийно съдържание за целите на образователния процес и изнесена преподавателска дейност в музеи, институти, обсерватории и планетариуми;
6. Провеждане и техническо осигуряване на научни конкурси в национален и регионален мащаб за ученици и студенти;
7. Подготовка и участие в международни научни форуми за ученици;
8. Провеждане на публични лекции, демонстрации и други събития, насочени към популяризация на науката и иновациите;
9. Разработка и поддръжка на уебсайт, портал и координирано присъствие в социалните медии.

Ще се покриват разходи за персонал, командировки, дълготрайни материални и нематериални активи, вкл. апаратура и софтуер, външни услуги, пряко свързани с изпълнението на програмата, материали и консумативи, организиране на семинари и конференции, заплащане на членски внос, заплащане на такси за публикуване в научни списания, такси за участие в научни мрежи и др. Допустими са и непреки разходи – до 6% от стойността на преките такива.

Срок

Срокът за изпълнение на проектните дейности е до 30.09.2028 г.

Пълният текст на програмата е достъпен тук.

The post Национална програма “Образование с наука” 2024-2028 г. appeared first on EU Funds.

Финансирането се осигурява от държавния бюджет, като размерът му за 2024 г. възлиза на 8,6 млн. лв.

Основните приоритети на фонда за текущата година включват:

• Извеждане на стратегически направления с тесен, специализиран и конкретен фокус;
• Децентрализация на българската култура и изкуство, културно разнообразие и достъп, както в страната, така и в чужбина;
• Подкрепа на дебютанти и подпомагане на развитието в страната и чужбина на българските творци;
• Пряко насочване на публичен ресурс за стимулиране и прецизиране на творческия културен продукт с висока художествена стойност в конкретна конкурентна среда.

Съгласно годишната програма конкурсните сесии ще се провеждат в периода юни-септември 2024 г.

Конкурсните сесии (т.е. отделните програми) са както следва:

Създаване

С 2 млн. лв. ще се подкрепят проекти за създаване на културни продукти в 5 направления – музика, сценични изкуства, екранни изкуства, визуални изкуства и литература.

Един проект може да получи до 100 000 лв. безвъзмездно финансиране. В случай че търсената подкрепа е над 15 000 лв., кандидатите трябва да осигурят съфинансиране в размер на 20% от бюджета на проекта.

Приемът ще протече в периода 06.08. – 11.09.2024 г.

Разпространение

С 1,4 млн. лв. ще се подкрепят проекти за разпространение на вече създадени културни продукти в 5 направления – музика, сценични изкуства, екранни изкуства, визуални изкуства и литература. Освен това предложенията могат да включват дейности за развиване на нови публики, децентрализиране на културния живот, достъп до култура в периферни райони и осигуряване на по-дълъг живот на културните продукти.

Един проект може да получи до 50 000 лв. безвъзмездно финансиране. В случай че търсената подкрепа е над 15 000 лв., кандидатите трябва да осигурят съфинансиране в размер на 20% от бюджета на проекта.

Приемът ще протече в периода 20.06. – 09.07.2024 г.

Фестивали

С 825 600 лв. ще се финансират организации, които реализират фестивали в 5 направления – музика, сценични изкуства, екранни изкуства, визуални изкуства и литература. Програмата е разделена на два модула – “Съществуващи фестивали” и “Нови фестивали”.

Един проект може да получи до 80 000 лв. безвъзмездно финансиране. В случай че търсената подкрепа е над 15 000 лв., кандидатите трябва да осигурят съфинансиране в размер на 20% от бюджета на проекта.

Приемът ще протече в периода 06.08. – 11.09.2024 г.

Мобилност

С 908 160 лв. ще се подкрепят проекти за участие на български артисти, групи и културни организации в международни културни и образователни форуми в и извън България. Програмата обхваща 5 направления – музика, сценични изкуства, екранни изкуства, визуални изкуства и литература.

Един проект може да получи безвъзмездно финансиране до:

• 6 000 лв. за проекти за индивидуални лица;
• 12 000 лв. за проекти с 2-5 лица;
• 36 000 лв. за проекти с над 6 лица.

В случай че търсената подкрепа е над 15 000 лв., кандидатите трябва да осигурят съфинансиране в размер на 20% от бюджета на проекта.

Приеми ще има в два периода – 07.06. – 27.06.2024 г. и 02.09. – 19.09.2024 г.

Условията на първия прием, който е вече в ход, можете да откриете тук.

Дебюти

С 1 млн. лв. ще се подкрепят проекти за дебютни изяви на артисти, започващи своя професионален творчески път в 5 направления – музика, сценични изкуства, екранни изкуства, визуални изкуства и литература.

Един проект може да получи до 25 000 лв. безвъзмездно финансиране. В случай че търсената подкрепа е над 15 000 лв., кандидатите трябва да осигурят съфинансиране в размер на 20% от бюджета на проекта.

Приемите са в два кръга – 07.06. – 05.07.2024 г. и 21.10. – 07.11.2024 г.

Условията на първия кръг, който е вече в ход, можете да откриете тук.

Критика

С 330 240 лв. ще се подкрепят проекти за създаване на критическо съдържание в 5 направления – музика, сценични изкуства, екранни изкуства, визуални изкуства и литература.

Един проект може да получи до 30 000 лв. безвъзмездно финансиране. В случай че търсената подкрепа е над 15 000 лв., кандидатите трябва да осигурят съфинансиране в размер на 20% от бюджета на проекта.

Приемът ще протече в периода 20.06. – 12.07.2024 г.

Преводи

С 330 240 лв. ще се подкрепят проекти за издаване, разпространение и популяризиране на литературен превод на разнообразни по жанр български художествени произведения на всички езици.

Един проект може да получи до 30 000 лв. безвъзмездно финансиране. В случай че търсената подкрепа е над 15 000 лв., кандидатите трябва да осигурят съфинансиране в размер на 20% от бюджета на проекта.

Приемът ще протече в периода 20.06. – 19.08.2024 г.

Културно наследство

С 495 360 лв. ще се подкрепят проекти за съхраняване, представяне и интегриране на нематериално и материално културно наследство в съвременна среда.

Един проект може да получи до 50 000 лв. безвъзмездно финансиране. В случай че търсената подкрепа е над 15 000 лв., кандидатите трябва да осигурят съфинансиране в размер на 20% от бюджета на проекта.

Приемът ще протече в периода 20.06. – 15.07.2024 г.

Цирк

С 247 680 лв. ще се подкрепят проекти за опазването и предаването на знания за българското традиционно цирково изкуство, подкрепата за развитието му, съобразно с неговата специфика.

Един проект може да получи до 60 000 лв. безвъзмездно финансиране. В случай че търсената подкрепа е над 15 000 лв., кандидатите трябва да осигурят съфинансиране в размер на 20% от бюджета на проекта.

Приемът ще протече в периода 20.06. – 22.07.2024 г.

Любителско изкуство

С 495 360 лв. ще се подкрепят проекти за развитието и популяризирането на любителското изкуство, постигане на приобщаване чрез занимания с изкуство и изграждане на връзки между културните ценности и съвременното изкуство. Програмата обхваща 5 направления – музика, сценични изкуства, екранни изкуства, визуални изкуства и литература.

Един проект може да получи до 25 000 лв. безвъзмездно финансиране. В случай че търсената подкрепа е над 15 000 лв., кандидатите трябва да осигурят съфинансиране в размер на 20% от бюджета на проекта.

Приемът ще протече в периода 06.08. – 12.09.2024 г.

Целева подкрепа “Творческа Европа”

С 344 000 лв. ще осигури финансиране за български културни организации, които реализират проекти за международно сътрудничество, одобрени за финансиране по европейската програма “Творческа Европа”.

Един проект може да получи до 30 000 лв. безвъзмездно финансиране. В случай че търсената подкрепа е над 30 000 лв., НФК ще осигурява 90% от финансирането за организации, които са проектни координатори и 80% от финансирането за организации, които са проектни партньори.

Приемът е в периода 07.06. – 11.09.2024 г. Условията му можете да откриете тук.

В конкурсните сесии могат да кандидатстват културни организации, както и индивидуални артисти.

Пълният текст на програмата е достъпен тук.

The post Национален фонд “Култура” обяви своята Индикативна програма за 2024 г. с бюджет 8,6 млн. лв. appeared first on EU Funds.

В резултат на дейностите по програмата ще бъдат подкрепени 15 общини и 2 000 деца.

Финансиране

Бюджетът на програмата възлиза на 500 000 лв., вкл. мониторинг в размер на 5 000 лв.

Бенефициентите трябва да осигурят собствено финансиране в размер на минимум 10% от общите искани средства.

Бенефициенти

Могат да кандидатстват български общини, като на територията на населеното място трябва да има минимум три образователни институции. Поне една от образователните институции трябва да е установена като сегрегирана.

По националната програма следва да се кандидатства в партньорство с приемните образователни институции и, при необходимост, с изпращащите образователни институции.

Допустими дейности и разходи

Допустимите дейности включват:

Осигуряване на безплатен транспорт

• Организиране на превози за собствена сметка;
• Сключване на договор за специализиран превоз с автомобилен транспорт;
• Превоз по автобусни линии по утвърдена транспортна схема;

Осигуряване на учебни пособия и материали за децата в задължително предучилищно образование и за ученици до VII клас

Дейности за информиране, мотивиране и подготовка на децата и учениците за съвместното образователно развитие в приемните образователни институции

• Назначаване на непедагогически персонал към общините;
• Дейностите за информиране, мотивиране и подготовка на децата и учениците за съвместното образователно развитие;

Дейности за психолого-педагогическо и социално-комуникативно приобщаване на всички родители

Дейности (групова или индивидуална форма) с деца в задължително предучилищно образование и с ученици, включени в процеса на десегрегация, за продължаване на образованието им в приемните образователни институции

Ще се покриват разходи за осигуряване на безплатен транспорт, осигуряване на учебни пособия и назначаване на непедагогически персонал към общините. Разходите по дейностите за психолого-педагогическо и социално-комуникативно приобщаване на всички родители следва да бъдат покрити от бюджетите на общините и се признават като съфинансиране.

Срок

Срокът за изпълнение на проектните дейности е учебната 2024 – 2025 г.

Крайният срок за подаване на проектни предложения е 15.07.2024 г. Документацията е достъпна тук.

The post Национална програма “Подпомагане на общините за образователна десегрегация” 2024 г. appeared first on EU Funds.

Проектните дейности ще бъдат насочени към изграждането и ремонта на спортни обекти и съоръжения, предоставящи на общността възможности за пълноценен и здравословен начин на живот.

Финансиране

Бюджетът на настоящата процедура възлиза на 10 млн. лв., които се предоставят от националния бюджет. Лицата, получили финансово подпомагане трябва да осигурят 50% самоучастие по проектите си. По този начин общите инвестиции за спортни проекти ще бъдат в размер на 20 млн. лв.

Бенефициенти

Могат да кандидатстват правни субекти с права за управление върху спортни обекти – държавна или общинска собственост. Остатъчният срок за ползване или управление на спортните обекти към момента на кандидатстване следва да бъде не по-кратък от 2 години.

Допустимите кандидати включват:

• лицензирани спортни федерации по смисъла на Закона за физическото възпитание и спорта (ЗФВС);
• спортни клубове – членове на лицензирана спортна федерация, вписани по ЗФВС;
• ведомства и общини за спортни обекти – държавна или общинска собственост, чието предназначение няма да се променя най-малко 5 години;
• обединения на гореспоменатите субекти.

Кандидатите имат право да подадат само едно проектно предложение.

Допустими дейности и разходи

По процедурата се допускат строително-монтажни работи (СМР) и съпътстващи доставки – напр. ново строителство, изграждане, ремонт, обновяване, които водят до възстановяването на предназначението на обекта, ремонт, удължаващ експлоатационния срок на обекта или повишаващ експлоатационната му функционалност и т.н.

Допустими са още дейности за информираност и публичност, вкл. поставяне на информационни табели, както и дейности, свързани с изработване и поставяне на тематични предмети с художествена стойност. Стойността на тези дейности не може да надхвърля 0,1% от стойността на проекта.

Ще се покриват разходи за СМР, доставки, подизпълнители, разходи за проектиране, авторски и строителен надзор, застраховане, както и съпътстващи дейности, свързани с обработка на информация, изготвяне на доклад, транспорт, непреки административни разходи и др. – не повече от 2% от общата стойност на проекта.

Дейностите следва да са приключени и обектът да е годен за ползване не по-късно от 30.06.2025 г.

Срок

Крайният срок за подаване на проектни предложения е 30.11.2023 г., 17 ч. Кандидатстването се осъществява по два начина:

• на хартиен носител в Министерството на младежта и спорта; или
• по електронен път на имейл адрес emys@mpes.government.bg.

The post Национална програма за споделено финансиране на инвестиционни спортни проекти appeared first on EU Funds.

Финансиране

Бюджетът на програмата възлиза на 500 000 лв. и е разпределен по модули както следва:

• Модул 1 “Разработване на училищни проекти, свързани с изследване на историческото минало на Българската армия” от Министерството на образованието и науката (МОН): 300 000 лв.;
• Модул 2 “Провеждане на национален форум за обучение и за представяне на добри практики на ученици, участващи в дейностите от Модул 1), на тема: “Запознаване на учениците с военното дело и със славното историческо минало на Българската армия и споделяне на добри практики”” от Министерството на отбраната: 200 000 лв.

Бенефициенти

Могат да кандидатстват държавни и общински училища, в които се обучават ученици от VIII до XII клас.

Допустими дейности и разходи

Допустимите дейности включват:

Модул 1:

• събиране на информация, свързана с конкретни личности и паметници, посветени на бойната слава на българската армия, в населеното място или областта, в което се намира училището;
• провеждане на интервюта с наследници на участници във войните за национално обединение;
• грижа за войнишки паметник или паметник, посветен на конкретна личност, свързана с историческото минало на българската армия;
• посещения на музеи и културно-исторически обекти в населеното място или областта, свързани с историческото минало на българската армия;
• разработване на информационни материали (вестник, табла, флаери и др.), свързани с историческото минало на българската армия.

Модул 2:

• дейности, свързани с видове специфична подготовка, военна топография и военна история;
• представяне на добри практики от реализираните дейности по Mодул 1).

Ще се покриват разходи за:

• Модул 1: до 3 000 лв. на проект за дейности, свързани с изследване на историческото минало на българската армия, посещение на музеи и културно-исторически обекти, разработване на информационни материали и др.;
• Модул 2: разходи за транспорт от училището до НВУ “Васил Левски” – гр. Велико Търново, храна, нощувки и обучение.

Срок

Сроковете за изпълнение на дейностите по програмата са:

• Модул 1: до 30.06.2024 г.;
• Модул 2: от 01.07. до 14.09.2024 г.

The post Национална програма “Изучаване и съхраняване на традициите и историята на българската армия” – 2023 г. appeared first on EU Funds.

В резултат на дейностите по програмата следва да бъдат сформирани поне 5 000 групи и отбори, които да включват минимум 55 000 ученици.

Финансиране

Бюджетът на програмата възлиза на 45 млн. лв. и е разпределен по модули както следва:

• Модул 1 “Изкуства”: 23 млн. лв.;
• Модул 2 “Спорт”: 22 млн. лв.

Бенефициенти

Могат да кандидатстват държавни и общински училища, както и Националния дворец на децата (НДД). Частните училища могат да участват в реализиране на дейности по програма единствено в партньорство с държавно или общинско училище.

Допустими дейности и разходи

Допустимите дейности включват:

Модул 1:

• Сформиране на групи за занимания в сферата на изкуствата – по музикално, танцово, театрално и филмово и изобразително изкуство;
• Заниманията в сферата на изкуството се осъществяват по разработени програми, съобразени с направлението, категорията и възрастовата група;

Модул 2:

• Сформиране на отбори в сферата на колективните спортове – баскетбол, волейбол, футбол и хандбал;
• Подготовка на отборите и провеждане на тренировките по разработени програми за вида спорт;
• Участие на отборите във вътрешноучилищни и междуучилищни състезания.

Ще се покриват разходи по дейности за:

• Модул 1: сценични костюми, инструменти, озвучителна и снимачна техника, танцов под, декори и др., възнаграждения на ръководители, транспортни разходи на ръководителите, посещение на концерти, театри, филми, танцови спектакли, изложби и др. – до 3 годишно;
• Модул 2: екипировка на учениците и ръководителите, спортни уреди и пособия, настилка от изкуствена трева, застраховка на учениците, предсъстезателни физикални медицински прегледи, възнаграждения на треньорите, транспортни разходи на треньорите, посещение на спортни състезания, събития и др. – до 3 годишно.

Срок

Крайният срок за изпълнение на дейностите по програмата е 30.06.2024 г.

The post Национална програма “Заедно в изкуствата и в спорта” – 2023 г. appeared first on EU Funds.