С общо 3,4 млрд. евро ще бъдат финансирани 77 проекта за революционни технологии с нулево потребление от миналогодишните покани на Иновационния фонд на ЕС. Това съобщиха миналата седмица /19.10.2026 г./ от Европейската комисия (ЕК). Безвъзмездната помощ се осигурява по линия на Системата за търговия с емисии на ЕС (СТЕ).
Избраните проекти обхващат широк спектър от сектори и 23 държави, сред които e представена и България с един проект. Това е проектът SVAROG на производителя на медни продукти SOFIA MED, по който ще се изгражда мащабен промишлен завод за рециклиране на мед в София. В него нискокачествена, хетерогенна мед ще се преработва в мед с висока чистота и в медно-никелова сплав.
Акцентът на избраните проекти е върху енергоемките промишлени отрасли, възобновяемата енергия и съхранението на енергия, мобилността с нулеви нетни емисии, производството на чисти технологии, преработката и рециклирането на критични суровини и др. От ЕК очакват през първото десетилетие от функционирането си проектите да намалят емисиите на парникови газове с около 290 млн. тона еквивалент на CO₂.
Припомняме, че поканите за 2025 г. по IF25 NZT Call бяха отворени за кандидатстване между декември миналата и април тази година. Целта им е да привлекат публичен и частен капитал в иновативни проекти за декарбонизация и да укрепят европейското производство и внедряване на чисти технологии.
С оригинално обявен бюджет от 2,9 млрд. евро се набираха зрели проекти със значителен потенциал за намаляване на емисиите на парникови газове в различни сектори. Поканите бяха:
- Обща декарбонизация (широкомащабни проекти) (INNOVFUND-2025-NZT-GENERAL-LSP) – одобрени са 12 проекта;
- Обща декарбонизация (средни проекти) (INNOVFUND-2025-NZT-GENERAL-MSP) – одобрени са 17 проекта;
- Обща декарбонизация (малки проекти) (INNOVFUND-2025-NZT-GENERAL-SSP) – одобрени са 20 проекта;
- Производство на чисти технологии (INNOVFUND-2025-NZT-CLEAN-TECH-MANUFACTURING) – одобрени са 12 проекта;
- Пилотни проекти (INNOVFUND-2025-NZT-PILOTS) – одобрени са 16 проекта.
Депозирани бяха 358 предложения, търсещи подкрепа в размер на общо 17,5 млрд. евро – 6 пъти повече от наличното финансиране. Заедно с одобрените 77, други 84 проекта ще се възползват от печата STEP, който ще улесни достъпа им до алтернативно публично и частно финансиране.
160 проекта, които не са одобрени за финансиране, ще получат техническа и финансова консултативна подкрепа за по-нататъшното развитие от Европейската инвестиционна банка (ЕИБ). Тази подкрепа е по линия на Помощта за разработване на проекти (PDA).
От ЕК уточняват, че проектите са преминали оценка от независими експерти въз основа на критериите потенциал за намаляване на емисиите на парникови газове, степен на иновативност, зрялост на проекта, възпроизводимост и ефективност на разходите.
Можеха да кандидатстват компании от енергоемките сектори (вкл. авиацията), възобновяемата енергия и съхранението на енергия, както и от секторите на морския и автомобилния транспорт и строителството.
Продължителността на проектите ще е от 3 до 15 години.
От Европейската изпълнителна агенция за климат, инфраструктура и околна среда (CINEA) са изпратили покани на избраните проекти към общото направление за стартиране на подготовката за подписването на споразумения за безвъзмездна помощ. Очаква се процесът да бъде финализиран през първата половина на следващата година.
Тазгодишните покани към Фонда на ЕС за иновации се очакват в началото на декември.
