Днес, 18.10.2022 г., от Министерството на земеделието съобщиха, че българската страна е изразила подкрепата си удължаването на подпомагането на земеделските стопанства до края на 2023 г. по линия на Временната кризисна рамка. По линия на рамката се предоставя държавна помощ за смекчаване на част от икономическите трудности, които среща сектора с оглед на настоящите кризи. Позицията бе изразена на заседание на Съвета на ЕС по земеделие и рибарство в Люксембург.

Освен това, българската страна е настояла таванът на държавната помощ да бъде пропорционално увеличен, твърдят от министерството. Подпомагането е насочено към чувствителните сектори от българското земеделие и се очаква да помогне за повишаване на тяхната социална и икономическа устойчивост.

Ето и останалите акценти от българската позиция от заседанието по земеделие и рибарство:

• Българските производители на слънчоглед срещат невъзможност за своевременна реализация на продукцията поради интензивният внос от Украйна и имат нужда от повече ликвидност и нормално стартиране на есенната сеитба;
• Животновъдният сектор също е изправен пред нараснали производствени разходи, поради увеличението на цените на фуражите и енергоносителите;
• България подкрепя поетапното въвеждане на мерки за хуманно отношение към животните, за да се избегнат значителни сътресения;
• Необходимо е да се гарантира финансовата обезпеченост на производителите по отношение на мерки във ветеринарната и фитосанитарната област (по повод предложената редукция на процента съфинансиране);
• За стоки, които се внасят в ЕС, следва да бъдат изпълнявани стандарти, идентични на тези на ЕС за околната среда, хуманното отношение към животните и др., за да не се допуска нечестна конкуренция;
• Важна за България е защитата на географските означения като например Българско розово масло и Стралджанска мускатова ракия в контекста на споразумението за свободна търговия с Австралия и на споразумението на ЕС с Китай за взаимна защита на географски означения.