EDIP се изпълнява за първи път в периода 2026-2027 г. и се фокусира върху модернизирането на европейската отбранителна промишленост, увеличаването на производствения капацитет и подкрепата за най-съвременни технологии, устойчивост и стабилни доставки на военно оборудване за въоръжените сили на държавите членки.

Програмата включва Инструмент за подкрепа на Украйна (USI), който подкрепя сътрудничеството в отбранителната промишленост с Украйна, в т.ч. украинските компании. Той ще помогне за модернизирането на отбранителната ѝ промишленост, за насърчаване на партньорствата между заинтересованите страни от ЕС и Украйна и за ускоряване на бъдещата интеграция на страната в Европейската промишлена база за отбранителни технологии (EDTIB).

Финансиране

Бюджетът на програмата за двугодишния период 2026-2027 г. възлиза на 1,5 млрд. евро, вкл. 300 млн. евро за инструмента USI.

Ресурсът е разпределен по компоненти както следва:

• Мерки за укрепване на промишлеността – 700 млн. евро;
• Общи действия по възлагане на обществени поръчки – 240 млн. евро;
• Европейски отбранителни проекти от общ интерес (EDPCI) – 325 млн. евро;
• Действия за иновации в отбраната (част от USI) – 35,3 млн. евро;
• Фонд за ускоряване на трансформацията на веригите за доставки в отбраната (FAST) – 100 млн. евро;
• Съвместна квалификация на боеприпаси – 50 млн. евро;
• Подкрепа за Структура за европейска програма за въоръжения (SEAP) – 10 млн. евро;
• Платформа за таланти в отбраната – 1,6 млн. евро;
• Европейски каталог за военни продажби – 1 млн. евро.

Подкрепата по програмата ще се предоставя под формата на безвъзмездни средства. По проектите ще се покриват до 35% от допустимите разходи, а останалите средства следва да се осигурят от фирмите или от националните бюджети. За приоритетни проекти, напр. за критични технологии и съвместни европейски способности, както и за проекти на МСП и стартъпи процентът финансиране от ЕС може да достигне 50%. По изключение за проектите от Украйна могат да се покриват до 100% от разходите.

Компоненти

Мерки за укрепване на промишлеността

Най-големият компонент, чийто фокус е увеличаването на производството, е предназначен за отбранителната индустрия на ЕС (вкл. Норвегия) и Украйна. За кандидатстване ще отворят общо 4 покани – две за държавите членки и Норвегия и две за Украйна. Размерът на безвъзмездните средства на проект е между 10 и 30 млн. евро в зависимост от поканата.

Промишленост на ЕС и Норвегия – 440 млн. евро

• Енергийни компоненти – пропелантен барут, взривни вещества, двигателни системи, бойни глави и електронни детонатори, заводи за пълнене, както и достъп до необходимите суровини;
• Основни електронни компоненти – електроника за навигация, електроника за задвижване, радиочестотни и лазерни модули, мултиспектрални камери, авионика, печатни платки и субстрати за интегрални схеми, както и литиево-йонни полимерни батерии, силова електроника и ключови полупроводникови компоненти;
• Платформи и крайни продукти – механична обработка, ключови подсистеми, композитни материали, сглобяване/интегриране на крайни продукти, “производство като услуга” и възможности за преориентиране на (тежката) промишленост с двойно предназначение към нуждите на отбраната.

Трансгранично сътрудничество между Украйна и индустрията на ЕС – 260 млн. евро

• Ракети, боеприпаси и бомби – ракети и боеприпаси за противовъздушна отбрана (вкл. системи за противодействие на безпилотни летателни апарати), средства за нанасяне на удари на голямо разстояние (вкл. ракети с голям обсег), както и ракети, “умни” бомби и безпилотни боеприпаси;
• Безпилотни системи и системи за противодействие на безпилотни системи – безпилотни системи и варианти на прехващачи за безпилотни системи, варианти на безпилотни системи, устойчиви на електронна война, и системи за противодействие на безпилотни системи и системи, устойчиви на електронна война.

Общи действия по възлагане на обществени поръчки

EDIP ще подкрепи съвместните обществени поръчки на държавите членки и Норвегия за отбранително оборудване, напр. средства за противодействие на дронове, системи за противовъздушна и противоракетна отбрана, както и наземни и морски бойни системи. Ще могат да кандидатстват консорциуми от възлагащи органи, за да получат безвъзмездни средства до 20 млн. евро на проект. Заложени са две покани, като приемът по първата ще приключи през октомври 2026 г., а по втората — през февруари 2027 г.

Европейски отбранителни проекти от общ интерес (EDPCI)

Това са нови съвместни индустриални проекти, които допринасят за развитието на военните способности на държавите членки и ще бъдат отворени за участие на Норвегия и Украйна. Възможностите за финансиране ще станат факт след официалното създаване на EDPCI от Съвета на ЕС.

Действия за иновации в отбраната

Като част от инструмента USI и в рамките на инициативата “BraveTech EU”, този компонент ще адресира предизвикателствата, пред които са изправени украинските въоръжени сили, и следва да засили конкурентоспособността на европейската отбранителна промишленост. Насочеността е към стартиращи компании и малки и средни предприятия (МСП) в отбранителния сектор.

Фонд за ускоряване на трансформацията на веригите за доставки в отбраната (FAST)

По този компонент 100 млн. евро ще бъдат алокирани за “Defence Equity Facility 2.0” – паневропейски фонд на фондовете, който предоставя капиталова подкрепа на МСП, вкл. стартъпи, и малки дружества със средна пазарна капитализация (small mid-caps). Целта е чрез капиталовата подкрепа да се понижи рискът и да се ускорят инвестициите, необходими за увеличаване на производствения капацитет.

Съвместна квалификация на боеприпаси

Този компонент ще хармонизира стандартите за сертифициране на 155-милиметрови артилерийски боеприпаси и следва да положи основите на европейска система за сертифициране на боеприпаси.

Подкрепа за Структура за европейска програма за въоръжения (SEAP)

SEAP е правна рамка, установена с Регламента за програмата EDIP, която позволява на държавите членки и асоциираните държави да управляват международни програми за въоръжение. SEAP е правен субект съгласно международното право и може да бъде освободен от ДДС. SEAP ще имат право да кандидатстват по покани и да получават финансиране от EDIP.

С подкрепата по компонента ще се осигури финансиране за началните операции на новосъздадените SEAP.

Платформа за таланти в отбраната

Това е платформа за млади висшисти и професионалисти с интерес към кариера в отбраната, която ще стартира през последното тримесечие на текущата 2026 г. Платформата ще:

• предостави изчерпателен преглед на работните места за начинаещи и стажовете в сектора на отбраната в ЕС;
• предоставя ваучери за стажове в МСП в отбраната, вкл. стартъпи и скейлъпи.

Европейски каталог за военни продажби

Европейската комисия ще създаде единен, централизиран и актуален каталог за европейски и украински продукти за отбраната. Този онлайн каталог ще включва продукти, произведени от икономически субекти, които са установени и имат своите управленски структури в ЕС, в асоциирана държава или в Украйна, като инфраструктурата, съоръженията, активите и ресурсите, използвани за производството на тези продукти, трябва да се намират в ЕС, в асоциирана държава или в Украйна.

Бенефициенти

Бенефициенти по програмата могат да бъдат предприятия от отбранителната индустрия, които са производители на техника и технологии, фирми от веригата за доставки (вкл. МСП и mid-caps), държави членки и публични органи (вкл. министерства, агенции за обществени поръчки), както и университети и научноизследователски организации.

Кандидатите следва да са регистрирани в ЕС, Норвегия или Украйна.

Кандидатстването е в транснационални консорциуми, съставени от минимум 3 партньори от различни държави. Обичайният размер на един консорциум е 5-15 партньори.

Продължителност на проектите

Проектите за индустриален капацитет и за иновации ще имат продължителност 1-3 години, тези за Украйна – 6–24 месеца, тези за обществени поръчки – 1-2 години и тези за съвместни способности – 2-4 години. Ще се дава приоритет на по-кратки проекти с бърз ефект, особено в производството.

Управляващ орган

Изпълнението на програмата се координира от Генерална дирекция “Отбранителна индустрия и космическо пространство” (DG DEFIS) на Европейската комисия.

Кандидатстване

Възможностите за кандидатстване се обявяват своевременно чрез покани за проектни предложения, като всяка покана има индивидуални срокове и специфични изисквания.

Първите покани от новата 2-годишна програма ще отворят до края на април 2026 г.

Ресурси по програмата, вкл. работната програма в пълен вариант, можете да откриете тук.

The post Годишна програма “Европейска отбранителна индустрия” (EDIP) 2026-2027 г. appeared first on EU Funds.

“Евратом” се изпълнява чрез 5-годишни работни програми, като настоящата за периода 2026-2027 г. представлява 2-годишно удължаване, чрез което се осигурява съгласуване със 7-годишния бюджетен цикъл на ЕС.

Програмата финансира преки дейности – изследователски дейности, осъществявани от Съвместния изследователски център на Европейската комисия (JRC), както и непреки дейности – изследователски дейности, осъществявани от консорциуми с много партньори.

Бюджет

Ресурсът за периода 2026-2027 г. е в размер на общо 330 млн. евро, разпределени както следва:

• 222 млн. евро за непреки дейности в областта на научните изследвания и разработките в сферата на термоядрената енергия;
• 108 млн. евро за непреки дейности в областта на ядрения разпад, безопасността и радиационната защита.

Цели и приоритети

Целите на “Евратом” включват:

• развитие на термоядрената енергия като бъдещ източник за производство на електроенергия;
• подобряване на ядрената безопасност, сигурността, гаранциите, радиационната защита, управлението на отпадъците и извеждането от експлоатация – както за енергийни, така и за неенергийни приложения на ядрените технологии;
• продължаващо развитие на експертния опит и компетентността в ядрената област в рамките на ЕС;
• подкрепа за политиката на ЕС и държавите членки за непрекъснато подобряване на ядрената безопасност, гаранциите и сигурността.

Приоритетите на програмата са:

Изследвания и разработки в областта на ядрения синтез

Новата работна програма “Евратом” ще подкрепи развитието на европейската индустрия за термоядрен синтез и ще насърчи създаването и растежа на иновативни стартиращи и малки и средни предприятия (МСП) в тази област.

Програмата въвежда първите покани на новото Европейско публично-частно партньорство за термоядрена енергия, които ще финансират проекти за усъвършенстване на ключови технологии за бъдещи термоядрени електроцентрали. В рамките на това Партньорство индустрията ще играе ключова роля в научните изследвания в областта на термоядрената енергия.

“Евратом” допринася и към новите предизвикателства в областта на термоядрената енергия на Европейския съвет за иновации (ЕСИ/EIC), за да стимулира стартиращите предприятия и МСП да разширяват дейността си, да получават достъп до частен капитал и да развиват своите технологии в ЕС.

Ядрен разпад, безопасност и радиационна защита

Подкрепата е най-вече за ключови научни изследвания в областта на безопасността, насочени към дългосрочната експлоатация на съществуващите атомни електроцентрали, както и към бъдещите малки модулни реактори (SMR) и усъвършенствани проекти на реактори. Програмата също ще укрепи европейските партньорства в областта на управлението на отпадъците (EURAD), ядрените материали (CONNECT-NM) и радиационната защита (PIANOFORTE).

Изследванията в областта на неенергийните приложения на йонизиращото лъчение ще продължат да бъдат важна част от програмата с дейности в подкрепа на сигурното снабдяване с медицински радиоизотопи в Европа, използвани предимно в лечението на рака.

Образование и умения

В работната програма за 2026–2027 г. ще продължи да се насърчава мобилността на изследователите чрез дейностите “Мария Склодовска-Кюри” (MSCA) по програма “Хоризонт Европа”, както и да се подобрява отворения достъп до изследователските инфраструктури и тяхното развитие.

Освен това са предвидени инициативи в областта на уменията – чрез Европейската академия за ядрени умения, която следва да улесни мобилността на работната сила и да подобри равнопоставеността между половете в ядрения сектор. Програмата ще подкрепи още украинските ядрени научни изследвания при интегрирането им в Европейското научноизследователско пространство.

Бенефициенти

Бенефициенти по програмата могат да бъдат университети и научни институти, изследователски центрове, компании (вкл. индустрия в ядрената сфера), публични организации и агенции. Кандидатстването е в международни консорциуми, съставени от партньори от цял свят, вкл. държавите членки, асоциираните страни и трети държави.

Процент съфинансиране

Отпуснатите средства по отделните процедури могат да покриват между 30 и 100% от допустимите разходи в зависимост от типа покана.

За университети и научни институти обикновено помощта покрива 70-100% от разходите, а при предприятията и индустрията – между 50 и 70%.

Управляващ орган

Непреките действия по “Евратом” се координират от Генерална дирекция “Научни изследвания и иновации” (DG RTD) на Европейската комисия.

Кандидатстване

Възможностите за кандидатстване се обявяват своевременно чрез покани за проектни предложения, като всяка покана има индивидуални срокове и специфични изисквания.

Първите покани от новата 2-годишна програма ще отворят през текущото първо тримесечие на 2026 г.

Работната програма в пълен вариант можете да откриете тук.

The post Годишна програма “Евратом за научни изследвания и обучение” 2026-2027 г. appeared first on EU Funds.

Програмата обхваща ученици и студенти, класирани на първо, второ и трето място в международни олимпиади по математика, информатика, физика, химия, биология, астрономия, лингвистика, география, науки за земята и изкуствен интелект, които кандидатстват за степен “бакалавър “в редовна форма в държавните висши училища.

Целите включват задържане на младите таланти в страната, повишаване на качеството на образованието и международния имидж на българските висши училища, както и подобряване на потенциала на България в научни и технологични области.

Финансиране

Бюджетът на програмата възлиза на 3,6 млн. евро, като средствата са осигурени от бюджета на Министерството на образованието и науката (МОН).

Програмата е със срок 5 години – от 2026 г. до 2030 г. – и ще се реализира както следва:

1. 2026 г. – 280 800 евро;
2. 2027 г. – 555 300 евро;
3. 2028 г. – 829 800 евро;
4. 2029 г. – 1,1 млн. евро;
5. 2030 г. – 829 800 евро.

Бенефициенти

Могат да кандидатстват държавните висши училища в България, акредитирани по реда на Закона за висшето образование. Чрез тях ще се изплащат стипендиите на участниците в програмата.

Крайните получатели на подкрепата – студентите и учениците – трябва да са завоювали златен, сребърен или бронзов медал през годината, предшестваща кандидатстването (за ученици, кандидат-студенти) или в предходната година (за действащи студенти в първи курс). За освобождаване от такса и получаване на десет месечни стипендии годишно (за периода на действие на програмата) ще се ползват студентите, които се обучават:

• в редовна форма на обучение;
• имат среден успех за всяка академичната година равен или по-висок от Много добър (4,75);
• не са прекъсвали обучението си и не са променяли формата си на обучение в задочна или дистанционна.

Дейности

• МОН информира средните и висшите училища за възможностите за кандидатстване на лауреатите от международни олимпиади;
• Заявките за участие на лауреатите се подават към МОН чрез висшите училища;
• При заявен интерес висшите училища подписват споразумение за партньорство с МОН, с което се задължават да подават своевременно информация за заявките за участие на лауреатите;
• Комисия разглежда заявките и МОН превежда средствата на висшите училища.

Срок

Срокът за изпълнение на дейностите по програмата е 03.12.2030 г.

Пълният текст на програмата е достъпен тук.

The post Национална програма “Избирам да следвам в България” 2026-2030 г. appeared first on EU Funds.

Общият бюджет на фонда за целия период 2021-2027 г. възлиза на близо 7,3 млрд. евро. Безвъзмездните средства могат да покриват до 100% от общата допустима стойност на проектите (освен ако не е упоменато друго в поканите за проектни предложения). За 2026 г. по програмата е определен ресурс от 1 млрд. евро основно под формата на безвъзмездни средства, а също и смесени операции чрез финансови инструменти.

Европейският фонд за отбрана се изпълнява чрез годишни работни програми от 2021 до 2027 г. Годишната програма за 2026 г. се позовава на 15 тематични категории действия, които насърчават иновациите в областта на отбраната и действия за координация.

Категории действия

1. Медицинско осигуряване на отбраната, химическа, биологична, радиологична и ядрена защита, биотехнологични и човешки фактори – 40 млн. евро;
2. Усъвършенствани пасивни и активни сензори – 44 млн. евро;
3. Кибер пространство – 14 млн. евро;
4. Космос – 50 млн. евро;
5. Цифрова трансформация – 70 млн. евро;
6. Енергийна устойчивост и екологичен преход – 50 млн. евро;
7. Материали и компоненти – 20 млн. евро;
8. Въздушни бойни действия – 69 млн. евро;
9. Въздушна и противоракетна отбрана – 168 млн. евро;
10. Наземни бойни действия – 150 млн. евро;
11. Защита на силите и мобилност – 24 млн. евро;
12. Военноморски бойни действия – 90 млн. евро;
13. Подводни бойни действия – 40 млн. евро;
14. Симулации и обучение – 16 млн. евро;
15. Авангардни технологии – 57 млн. евро.

В рамките на тези категории за 2026 г. е предвидено да се обявяват 31 покани за подаване на проектни предложения. Ще се финансират научноизследователски и развойни дейности (НИРД), насочени към критичните отбранителни технологии и способности, които са общоприети от държавите членки. Половината от бюджета е предназначен за подкрепа на съвместни НИРД в областта на основните отбранителни способности. Това включва разработването на ендоатмосферен прехващач на ЕС, основен боен танк, многоцелева ракетна установка и полуавтономно плавателно средство.

Една четвърт от бюджета е предназначена за критични технологии и способности в редица перспективни области, вкл. квантово защитени мрежи, електронна война, облак за многодомейнни операции и високопроизводителни енергийни системи.

Заложени са и нетематични покани за 65 млн. евро за иновативни и ориентирани към бъдещето решения на МСП, стартъпи, технологични и изследователски организации, акселератори и др., и други действия (EUDIS) за 39 млн. евро.

В работната програма за 2026 г. присъстват мерки за насърчаване на иновациите в отбраната, част от Европейската схема за иновации в отбраната (EUDIS). Те включват ежегодния хакатон в областта на отбраната, бизнес наставничество за МСП, Капиталовия механизъм в областта на отбраната, бизнес акселератор на EUDIS, както и мачмейкинг с инвеститори.

И тази година, в подкрепа на целите на Платформата “Стратегически технологии за Европа” (STEP), повече от половината от предвидените покани (17) ще насърчават проекти в областта на цифровите технологии и дълбокотехнологичните иновации, чистите и ресурсно ефективни технологии и биотехнологиите. Одобрените за финансиране и допустимите проекти към тези покани ще бъдат отличени с печат STEP*.

Бенефициенти

Бенефициенти по програмата могат да бъдат малки и средни предприятия (МСП), вкл. стартиращи предприятия, научноизследователски организации, технологични организации, национални координационни звена и др., кандидатстващи в консорциум. Съставът на консорциумите се определя отделно за всяка покана.

Управляващ орган

Управляващият орган  отговаря за ефективното управление и изпълнение на програмата. Европейският фонд за отбрана се управлява от Генерална дирекция “Отбранителна промишленост и космос” (DG DEFIS) към Европейската комисия.

Срок

Дейностите и разходите по годишната програма са допустими за финансиране в рамките на сроковете, упоменати в отделните покани за набиране на проектни предложения.

Приемите по поканите ще продължат индикативно между февруари и октомври 2026 г.

Кандидатстване

Възможностите за кандидатстване се обявяват своевременно чрез покани за проектни предложения и покани за подаване на оферти, като всяка покана има индивидуални срокове и специфични изисквания.

* Новият знак за качество на ЕС, който се присъжда на висококачествени проекти, допринасящи за целите на платформата “Стратегически технологии за Европа” (STEP). Подобно на печата за високи постижения, печатът STEP има за цел да улесни достъпа на тези проекти до допълнителни възможности за публична и частна подкрепа, както и до услугите на ЕСИ за ускоряване на бизнеса. За разлика от печата за високи постижения, печатът STEP се присъжда и на проекти одобрени за финансиране, и на такива, за които не достига бюджет.

The post Годишна програма на Европейския фонд за отбрана 2026 г. appeared first on EU Funds.

ПЕТЪР БЕРОН И НИЕ адаптира програмата “MARIE SKŁODOWSKA-CURIE ACTIONS – INDIVIDUAL FELLOWSHIPS” (MSCA-IF) на “Хоризонт Европа” и цели да ускори реинтеграцията и кариерното развитие на обещаващи учени в български висши училища и научни организации. Идеята е да се повиши нивото на научните изследвания в България и международната разпознаваемост на българската наука чрез привличане, стимулиране и подкрепа за първите кариерни стъпки на учените.

Програмата се реализира от Фонд “Научни изследвания” (ФНИ) на конкурсен принцип.

Финансиране

Бюджетът на програмата възлиза на 6,9 млн. евро, като средствата са осигурени от бюджета на Министерството на образованието и науката (МОН).

Програмата е със срок 5 години – от 2026 г. до 2030 г., а средствата са разпределени както следва:

• 2026 г.: до 1 млн. евро;
• 2027 г.: 1,4 млн. евро;
• 2028 г.: 1,4 млн. евро;
• 2029 г.: до 1,4 млн. евро;
• 2030 г.: до 1,4 млн. евро.

През първата година на програмата, един проект ще може да получи до 122 710.05 евро (човеко – месец 5 112.92 евро), а през следващите години – до 176 395.70 евро (човеко – месец до 7 349.82 евро). Това включва възнаграждение 3 476.78 евро месечно, до 357.90 евро месечно семейни помощи, до 357.90 евро месечно средства за мобилност, до 613.55 евро месечно за разходи, свързани с научни дейности (материали, консумативи), вкл. за научното управление, и до 306.78 евро месечно за базовата организация.

Бенефициенти

Програмата е предназначена за съвместни кандидатури на индивидуален изследовател и българско висше училище или научна организация. Бенефициентът е българското висше училище или научната организация.

Кандидатстващи проектни предложения могат да бъдат:

1. Нефинансирани проектни предложения по MSCA-IF – Стандартен грант, оценени с не по-малко от 80%;
2. Проектни предложения, подадени на национално ниво, спазващи изцяло условията на MSCA-IF – Стандартен грант. В този случай, изследователят следва да не е пребивавал в България над 12 месеца през последните 3 години.

Допустими дейности

Ще се осъществяват научни изследвания по проекти от перспективни учени. Обхванатите дисциплини са:

• Математика (MAT);
• Физика (PHY);
• Химия (CHE);
• Науки за живота (LIF);
• Информатика и инженерни науки (ENG);
• Обществени и хуманитарни науки (SOC);
• Икономически науки (ECO);
• Околна среда и науки за Земята (ENV).

Срок

Срокът по изпълнение на проектите ще бъде 2 години с право на удължаване от 1 година.

Заложено е програмата да се изпълнява до 31.12.2033 г.

Пълният текст на ННП ПЕТЪР БЕРОН И НИЕ – 2025 можете да откриете тук.

The post Национална научна програма “ПЕТЪР БЕРОН. НАУКА И ИНОВАЦИИ С ЕВРОПА – 2025” appeared first on EU Funds.

“ЕС в подкрепа на здравето” се изпълнява чрез годишна работна програма, която за 2025 г. очертава пет направления за действие:

1. Готовност за действия при кризи;
2. Популяризиране на здравето и профилактика на заболяванията;
3. Рак, сърдечно-съдови заболявания и незаразни болести;
4. Здравни системи и персонал в здравеопазването;
5. Цифровизация.

По програма “ЕС в подкрепа на здравето” за 2025 г. е определен ресурс от 571,3 млн. евро под формата на безвъзмездни средства и обществени поръчки. От тях 195,4 млн. евро са предназначени за грантове, а 281,7 млн. евро за обществени поръчки. 91,4 млн. евро ще бъдат под непряко управление.

Общият бюджет на програмата за целия период възлиза на 4,4 млрд. евро (намален от 5,3 млрд. евро след ревизията на Многогодишната финансова рамка 2021-2027 г.). С тях ще бъдат покрити до 60% от общата допустима стойност на проектите (освен ако не е упоменато друго в поканите за проектни предложения).

Разпределение на средствата

Средствата са разпределени на базата на гореспоменатите пет основни направления както следва:

• Направление 1: “Готовност за действия при кризи” – 380,9 млн. евро
  • Целта е да се подкрепи дейността на Органа за готовност и реакция при извънредни здравни ситуации (HERA), да се подобри здравното наблюдение, да се подпомогне изпълнението на Регламента относно сериозните трансгранични заплахи за здравето, да се подобри борбата срещу биологичните и химическите заплахи и др.

• Направление 2: “Популяризиране на здравето и профилактика на заболяванията” – 7,6 млн. евро
  • Приоритет по това направление е политиката за контрол на тютюна, Европейските референтни мрежи и Orphanet (международна организация за редки болести), Европейската платформа за здравна политика и научни комитети и др.

• Направление 3: “Рак, сърдечно-съдови заболявания и незаразни болести” – 60,5 млн. евро
  • Целите по направлението предвиждат програми за скрининг на рак (на стомаха, белия дроб и простатата), Европейска инициатива с изкуствен интелект (ИИ) и здравни данни за сърдечно-съдовото здраве и свързаните с него незаразни болести, подкрепа за изпълнението на Стратегическата програма за медицински приложения на йонизиращата радиация (SAMIRA) и др.

• Направление 4: “Здравни системи и персонал в здравеопазването” – 71,4 млн. евро
  • Целите по направлението предвиждат прилагане на регламентите за медицинските изделия и инвитро диагностичните медицински изделия, на законодателството по отношение на кръвта, тъканите, клетките и органите, на фармацевтичното законодателство и стратегия, на регламента за оценка на здравните технологии и др.

• Направление 5: “Цифровизация” – 39,6 млн. евро
  • Подкрепата по направлението е за използване на Европейското пространство за здравни данни за биотехнологични иновации, подобряване на европейските органи за достъп до здравни данни, за платформата HealthData@EU по отношение на основните и второстепенните употреби на здравни данни и др.

• Други дейности – 11 млн. евро
  • Предвижда се подкрепа за организация на събития и конференции, комуникационни и ИТ дейности, преводачески услуги и др.

Бенефициенти

Бенефициенти по програмата могат да бъдат органи на държавите членки, публични здравни власти, образователни и изследователски институции, мрежи от експерти, болници, международни организации, организации на гражданското общество (асоциации, фондации, НПО) и др. Безвъзмездни средства няма да се отпускат на физически лица.

Управляващ орган

Управляващият орган отговаря за ефективното управление и изпълнение на програмата. Програма “ЕС в подкрепа на здравето” се управлява от Европейската изпълнителна агенция за здравеопазването и цифровизацията (HaDEA) към Европейската комисия.

Срок

Дейностите и разходите по програмата са допустими за финансиране от 01.01.2025 г. Считано от същата дата, изпълнени дейности и направени разходи преди подаването на заявление за безвъзмездни средства ще бъдат разглеждани за подкрепа.

Кандидатстване

Възможностите за кандидатстване се обявяват своевременно чрез покани за проектни предложения и покани за подаване на оферти, като всяка покана има индивидуални срокове и специфични изисквания.

Индикативен календар на поканите за безвъзмездна помощ през 2025 г.

Отворени покани

1. Подкрепа на разработването на иновативни медицински контрамерки срещу химически, биологични, радиологични и ядрени заплахи (HERA) – 20 млн. евро. Прием от 04.09. до 04.12.2025 г.;
2. Разработване на нови диагностични тестове за векторно предавани заболявания (HERA) – 10 млн. евро. Прием от 04.09. до 04.12.2025 г.;
3. Пилотно внедряване и изпълнение на програми за скрининг на рак на стомаха – 3 млн. евро. Прием от 23.09.2025 г. до 06.01.2026 г.;
4. Пилотно внедряване и изпълнение на програми за скрининг на рак на белия дроб – 7,4 млн. евро. Прием от 23.09.2025 г. до 06.01.2026 г.;
5. Пилотно внедряване и изпълнение на програми за скрининг на рак на простатата – 7,4 млн. евро. Прием от 23.09.2025 г. до 06.01.2026 г.;
6. Европейска инициатива за използване на ИИ и здравни данни за сърдечно-съдовата система и свързаните с нея незаразни заболявания: подобряване на прогнозирането на риска, превенцията, лечението, персонализираните грижи – 20 млн. евро. Прием от 23.09.2025 г. до 06.01.2026 г.;
7. Превенция през целия живот за здравословен живот с акцент върху сърдечно-съдовите заболявания – 2 млн. евро. Прием от 23.09.2025 г. до 06.01.2026 г.;
8. Подкрепа на разработването на система за проследяване на цените, възстановяването на разходите и достъпа до лекарства чрез базата данни EURIPID – 750 000 евро. Прием от 23.09.2025 г. до 06.01.2026 г.;
9. Програма за медицински изделия за редки заболявания, насочена по-специално към педиатрични пациенти – 1,2 млн. евро. Прием от 23.09.2025 г. до 06.01.2026 г.;
10. Здравни данни за биотехнологични иновации, използващи Европейското пространство за здравни данни – 14,3 млн. евро. Прием от 23.09.2025 г. до 06.01.2026 г.;
11. Организация на конференции – 600 000 евро. Прием от 23.09.2025 г. до 06.01.2026 г.

Директни безвъзмездни средства за органите на държавите членки

1. Разширяване на националните системи за откриване на векторни заплахи и капацитет за контрол (HERA) – 10 млн. евро. Прием от 12.11.2025 г. до 12.02.2026 г.;
2. Подобряване на националната инфраструктура и капацитет за секвениране на целия геном (WGS) и обратна транскрипция полимеразна верижна реакция (RT-PCR) с цел реагиране на пандемията от COVID-19 и бъдещи заплахи за здравето (HERA) – 5 млн. евро. Прием от 17.12.2025 г. до 12.03.2026 г.;
3. Прилагане на програмата на HERA за обучение и упражнения за управление на медицински контрамерки (HERA) – 2,9 млн. евро. Прием от 12.11.2025 г. до 12.02.2026 г.;
4. Създаване на координирана система за наблюдение в рамките на подхода “Едно здраве” за трансгранични патогени, които заплашват ЕС – 15 млн. евро. Прием от 17.12.2025 г. до 12.03.2026 г.;
5. Подкрепа за изпълнението на Стратегическата програма за медицински приложения на йонизиращо лъчение (SAMIRA) – 11,5 млн. евро. Прием от 12.11.2025 г. до 12.02.2026 г.;
6. Подкрепа за превенция през целия живот за здравословен живот, вкл. чрез скрининг, с акцент върху сърдечно-съдовите заболявания – 5 млн. евро. Прием от 12.11.2025 г. до 12.02.2026 г.;
7. Подкрепа за изпълнението на общ стандарт за идентифициране на медицински продукти и възможности за ИИ в държавите членки – 9 млн. евро. Прием от 12.11.2025 г. до 12.02.2026 г.;
8. Качество на лекарствата и изпълнение на фармацевтичното законодателство и Фармацевтичната стратегия за Европа – 2,3 млн. евро. Прием от 12.11.2025 г. до 12.02.2026 г.;
9. Подкрепа за поддържането на Европейската номенклатура на медицинските изделия – 1,5 млн. евро. Прием от 17.12.2025 г. до 12.03.2026 г.;
10. Предоставяне на регулаторни или научни съвети на малките и микропредприятията за подкрепа на разработването и извършването на оценка на съответствието на изделията, особено на иновативните изделия, и за улесняване на координацията на ниво ЕС по въпросите на безопасността на медицинските изделия – 4 млн. евро. Прием от 12.11.2025 г. до 12.02.2026 г.;
11. Подкрепа за прилагането на Регламента за клиничните изпитвания и подобряване на условията за провеждане на клинични изпитвания в държавите членки и страните от ЕИП, вкл. чрез пилотни проекти и обучение – 4,7 млн. евро. Прием от 12.11.2025 г. до 12.02.2026 г.;
12. Подкрепа за некомерсиални спонсори, които участват в клинични изпитвания – 1,8 млн. евро. Прием от 12.11.2025 г. до 12.02.2026 г.;
13. Максимизиране на въздействието на Глобалната стратегия на ЕС за здравеопазване – 2,5 млн. евро. Прием от 12.11.2025 г. до 12.02.2026 г.;
14. Подобряване на органите за достъп до здравни данни с особен акцент върху вторичното използване на здравни данни – 14,4 млн. евро. Прием от 17.12.2025 г. до 12.03.2026 г.

Директни безвъзмездни средства за Референтните лаборатории на ЕС (EURL)

1. Подпомагане на функционирането на EURL в съответствие с Регламент (ЕС) 2022/2371 относно сериозните трансгранични заплахи за здравето – 6,5 млн. евро. Прием от 17.12.2025 г. до 12.03.2026 г.;
2. Принос на ЕС за медицински изделия за инвитро диагностика – 5 млн. евро. Прием от 17.12.2025 г. до 12.03.2026 г.

Директни безвъзмездни средства за други органи

1. За Африканския център за контрол и превенция на заболяванията (Africa CDC) и Африканското дружество за лабораторна медицина (ASLM), както и за Азиатската инициатива за геномика на патогените (Asia PGI) в подкрепа на наблюдението на отпадъчните води за ранното откриване на заплахи за здравето (HERA) – 4 млн. евро. Прием от 12.08. до 04.11.2025 г.;
2. За Orphanet в подкрепа на кодифицирането на знания за заболяванията и споделянето на информация – 3,5 млн. евро. Прием от 12.08. до 04.11.2025 г.

Моля, обърнете внимание, че този график подлежи на промени. От HaDEA ще го обновяват регулярно тук.

Пълната годишна работна програма на EU4Health за 2025 г. можете да откриете тук.

The post Годишна програма “ЕС в подкрепа на здравето” 2025 г. appeared first on EU Funds.

Финансирането се осигурява от държавния бюджет, като размерът му за 2025 г. възлиза на 8,7 млн. лв.

С проектите си могат да кандидатстват индивидуални творци на свободна практика, независими културни организации, както и частни, общински и държавни организации в областта на културата и изкуствата.

Съгласно годишната програма конкурсните сесии ще се провеждат в периода август-октомври 2025 г. Първите сесии, които стартират още днес, 01.08.2025 г., са Мобилност и Целева подкрепа “Творческа Европа”.

Конкурсните сесии (т.е. отделните програми) са както следва:

Създаване и разпространение – Големи проекти

С 2,7 млн. лв. ще се подкрепят проекти за създаване и разпространение на културни продукти, развитие на нови публики, децентрализация на културния живот и др., в 6 направления – визуални изкуства, екранни изкуства, литература, музика, танц и пърформанс, театър.

Могат да кандидатстват частни културни организации, читалища, държавни и общински културни организации.

Един проект ще може да получи от 30 000 до 60 000 лв. безвъзмездно финансиране. Кандидатите трябва да осигурят съфинансиране в размер на 20% от бюджета на проекта.

Приемът ще протече в периода 08.08. – 04.09.2025 г.

Създаване и разпространение – Малки проекти

С 1,8 млн. лв. ще се подкрепят проекти за създаване и разпространение на културни продукти, развитие на нови публики, децентрализация на културния живот и др., в 6 направления – визуални изкуства, екранни изкуства, литература, музика, танц и пърформанс, театър.

При тази програма допустими кандидати са и самоосигуряващи се физически лица.

Един проект ще може да получи до 30 000 лв. безвъзмездно финансиране. В случай че търсената подкрепа е над 20 000 лв., кандидатите трябва да осигурят съфинансиране в размер на 20% от бюджета на проекта.

Приемът ще протече в периода 22.08. – 23.09.2025 г.

Мобилност

С 525 351 лв. ще се подкрепят проекти за участие на български културни организации, артисти и групи в международни културни и образователни форуми в и извън България. Програмата обхваща 6 направления – визуални изкуства, екранни изкуства, литература, музика, танц и пърформанс, театър.

Един проект ще може да получи безвъзмездно финансиране до:

• 3 000 лв. за проекти с 1 участник;
• 10 000 лв. за проекти с 2-6 лица;
• 20 000 лв. за проекти с над 7 лица.

Не се изисква съфинансиране.

Приемът ще се проведе в периода 01. – 25.08.2025 г.

Дебюти

С 963 143 лв. ще се подкрепят проекти за дебютни изяви на артисти, започващи своя професионален творчески път в 6 направления – визуални изкуства, екранни изкуства, литература, музика, танц и пърформанс, театър.

Допустими кандидати са самоосигуряващи се лица, упражняващи свободни професии, частни културни организации и читалища.

Един проект ще може да получи до 25 000 лв. безвъзмездно финансиране. В случай че търсената подкрепа е над 20 000 лв., кандидатите трябва да осигурят съфинансиране в размер на 20% от бюджета на проекта.

Приемът ще се проведе в периода 11.08. – 24.09.2025 г.

Критика

Със 175 117 лв. ще се подкрепят проекти за създаване и разпространение на качествено критическо съдържание.

Могат да кандидатстват частни културни организации, читалища, държавни и общински културни организации и самоосигуряващи се лица, упражняващи свободни професии.

Един проект ще може да получи до 20 000 лв. безвъзмездно финансиране. Не се изисква собствено финансиране.

Приемът ще протече в периода 04.08. – 01.09.2025 г.

Превод/Адаптация

С 262 675 лв. ще се подкрепят проекти за издаване, разпространение и популяризиране на литературни преводи и адаптации на български художествени произведения от различни жанрове на всички езици.

Допустими кандидати са частни културни организации, читалища и държавни и общински културни организации.

Един проект ще може да получи до 30 000 лв. безвъзмездно финансиране. В случай че търсената подкрепа е над 20 000 лв., кандидатите трябва да осигурят съфинансиране в размер на 20% от бюджета на проекта.

Приемът ще протече в периода 05.08. – 02.10.2025 г.

Културно наследство

Със 700 468 лв. ще се подкрепят проекти за съхраняване, представяне и интегриране на нематериално и материално културно наследство в съвременна среда.

Допустими кандидати са частни културни организации, читалища и държавни и общински културни организации.

Един проект ще може да получи до 50 000 лв. безвъзмездно финансиране. В случай че търсената подкрепа е над 20 000 лв., кандидатите трябва да осигурят съфинансиране в размер на 20% от бюджета на проекта.

Приемът ще протече в периода 05.08. – 18.09.2025 г.

Любителско изкуство

С 875 585 лв. ще се подкрепят проекти за развитието и популяризирането на любителското изкуство, насърчаване на приобщаване чрез занимания с изкуство и изграждане на връзки между традиционните културни ценности и съвременното художествено изразяване. Програмата обхваща 6 направления – визуални изкуства, екранни изкуства, литература, музика, танц и пърформанс, театър.

Допустими кандидати са частни културни организации и читалища.

Един проект ще може да получи до 25 000 лв. безвъзмездно финансиране. В случай че търсената подкрепа е над 20 000 лв., кандидатите трябва да осигурят съфинансиране в размер на 20% от бюджета на проекта.

Приемът ще протече в периода 29.08. – 09.10.2025 г.

Цирк

С 262 675 лв. ще се подкрепят проекти за развитие на потенциала на организациите, ангажирани в областта на цирковото изкуство – въвеждане на нови подходи и решения в творческия процес, привличане на нови участници, развитие на умения за управление и предлагане на цирковата продукция и др.

Могат да кандидатстват частни културни организации и читалища.

Един проект ще може да получи до 50 000 лв. безвъзмездно финансиране. В случай че търсената подкрепа е над 20 000 лв., кандидатите трябва да осигурят съфинансиране в размер на 20% от бюджета на проекта.

Приемът ще протече в периода 10.09. – 13.10.2025 г.

Целева подкрепа “Творческа Европа”

С 437 792 лв. ще осигури финансиране за български културни организации, които реализират проекти за международно сътрудничество, одобрени за финансиране по европейската програма “Творческа Европа” (подпрограма “Култура”, направление “Европейско сътрудничество”).

Не е заложен максимален размер на безвъзмездната помощ за един проект. В случай че търсената подкрепа е под 30 000 лв., собствено финансиране не се изисква. В случай че търсената подкрепа е над 30 000 лв., НФК ще осигурява 90% от финансирането за организации, които са проектни координатори и 80% от финансирането за организации, които са проектни партньори.

Приемът ще протече в периода 01.08. – 31.10.2025 г.

Пълният текст на програмата е достъпен тук.

Кандидатстването се осъществява по електронен път от тук.

The post Национален фонд “Култура” обяви своята Индикативна програма за 2025 г. с бюджет 8,7 млн. лв. appeared first on EU Funds.

“LIFE” се изпълнява чрез дву- и тригодишни работни програми. Настоящата програма очертава ключовите стратегии, действия и възможности за финансиране с цел да стимулира прехода на Европа към чиста, кръгова, конкурентоспособна и устойчива на изменението на климата икономика.

Бюджет

С бюджет от 2,3 млрд. евро, от които приблизително 1,8 млрд. евро под формата на безвъзмездна финансова помощ, работната програма ще подкрепя проекти, насочени към кръговата икономика, нулевото замърсяване, природата и биологичното разнообразие, смекчаването на последиците от изменението на климата и адаптирането към него, както и чистата енергия.

Подпрограми и приоритети

Тригодишната програма съдържа три подпрограми (четири приоритета):

1. Околна среда (Природа и биоразнообразие + Кръгова икономика и качество на живот) – 1,2 млрд. евро ще бъдат достъпни като безвъзмездна помощ;
2. Климат (Смекчаване на последиците от изменението на климата и адаптиране към него) – 291 млн. евро ще бъдат достъпни като безвъзмездна помощ;
3. Преход към чиста енергия – 304,7 млн. евро ще бъдат достъпни като безвъзмездна помощ.

Процент съфинансиране

Отпуснатите средства по отделните процедури ще покриват максимално между 60 и 95% от допустимите разходи.

Видове проекти

Продължителността на проектите ще бъде между 3 и 14 години в зависимост от вида проект. Видовете проекти са както следва:

1. Стандартни проекти за действие (SAP) – това са проекти, които адресират специфичните цели на програмата LIFE. За тези проекти са предвидени над половината от всички средства – близо 966 млн. евро. Процентът публично финансиране е до 60% (или 75% при определени условия);
2. Стратегически проекти за опазване на природата (SNP) – проекти, с които се подкрепя постигането на целите за опазване на природата и биологичното разнообразие, като в държавите-членки се изпълняват съгласувани програми за действие с цел интегрирането на тези цели и приоритети в други политики и инструменти за финансиране. За тези проекти са разпределени 227 млн. евро. Процентът публично финансиране е до 60%;
3. Стратегически интегрирани проекти (SIP) – проекти, с които в регионален, многорегионален, национален или транснационален мащаб се изпълняват стратегии или планове за действие в областта на околната среда или климата, които са разработени от органи на държавите-членки. За тях ще отидат 264 млн. евро. Процентът публично финансиране е до 60%;
4. Проекти за техническа помощ – проекти, с които се подкрепя развитието на капацитет за участие в SAP, подготовката на SNP и SIP и др. За тях са разпределени най-малко средства – 22,5 млн. евро. Финансирането е до 60% (или 75% при определени условия);
5. Други действия – действия за координация и подкрепа (CSA), други проекти и оперативна безвъзмездна помощ. По тези проекти ще се предоставят близо 400 млн. евро. Финансирането е до 95% за CSA и до 70% за оперативните грантове.

Разпределение на средствата

Ето как са разпределени средствата съгласно приоритетите и видовете проекти:

Природа и биоразнообразие

• SAP – 516,9 млн. евро;
• SNP – 227 млн. евро;
• Техническа помощ – 12 млн. евро;
• Други действия – 79,1 млн. евро.

Кръгова икономика и качество на живот

• SAP – 250 млн. евро;
• SIP – 174 млн. евро;
• Техническа помощ – 9,9 млн. евро;
• Други действия – 16 млн. евро.

Смекчаване на последиците от изменението на климата и адаптиране към него

• SAP – 189 млн. евро;
• SIP – 60 млн. евро;
• Техническа помощ – 600 000 евро;
• Други действия – 11,4 млн. евро.

Преход към чиста енергия

• SAP – 10 млн. евро;
• Други действия – 293,1 млн. евро.

Бенефициенти

Бенефициенти по програмата могат да бъдат предприятия, академични институции, национални, регионални и местни власти, НПО от областта на опазването на природата, защитата на околната среда, изменението на климата и прехода към чиста енергия и др. Те следва да са регистрирани в държава-членка на ЕС или в асоциирана по “LIFE” държава (Исландия, Молдова, Северна Македония, Черна гора и Украйна).

В зависимост от условията по конкретната покана кандидатурите могат да се подават както самостоятелно от една организация, така и от консорциуми, реализиращи сътрудничество с други европейски партньори.

Управляващ орган

Управляващият орган отговаря за ефективното управление и изпълнение на програмата. Програма “LIFE” се управлява от Европейската изпълнителна агенция по климата, инфраструктурата и околната среда (CINEA) към Европейската комисия.

Кандидатстване

Възможностите за кандидатстване се обявяват своевременно чрез покани за проектни предложения и покани за подаване на оферти, като всяка покана има индивидуални срокове и специфични изисквания.

Първите покани от новата тригодишна програма ще отворят на 24.04.2025 г.

Работната програма и трите подпрограми към нея можете да откриете тук.

The post Годишна програма “LIFE” 2025-2027 г. appeared first on EU Funds.

“Цифрова Европа” се изпълнява чрез дву- и тригодишни работни програми. Настоящата програма цели да укрепи технологичния суверенитет на Европа като въведе полезни и устойчиви решения. Фокусът е върху изкуствения интелект (ИИ) и неговото внедряване в предприятията и публичната администрация, облачните технологии и данните, киберустойчивостта и цифровите умения. Тригодишната програма съдържа две подпрограми:

1. Основна програма;
2. Програма за киберсигурност.

По програма “Цифрова Европа” за 2025-2027 г. е определен ресурс от 3,2 млрд. евро. От тях 1,3 млрд. евро са предназначени за Основната подпрограма, а 367,2 млн. евро – за подпрограмата за киберсигурност, която се изпълнява от Европейския център за компетентност в областта на киберсигурността (ECCC).

Оставащите средства са разпределени към две съвместни предприятия както следва:

• EuroHPC JU – 820,2 млн. евро по проекти за високопроизводителни изчисления, цифрова инфраструктура, суперкомпютри и др.;
• Chips JU – 713,6 млн. евро за полупроводникови технологии, повишаване на цифровия капацитет и иновации.

Отпуснатите средства по отделните процедури ще покриват между 50 и 100% от допустимите разходи.

Разпределение на средствата за 2025 г. (Първа серия покани)

Основна програма

• “ИИ/Технологии Cloud-to-edge” – 1 млн. евро
• “Данни за Фабриките за ИИ” – 33 млн. евро
• “Прилагане на Стратегията за ИИ” – 21 млн. евро
• “ИИ/Европейски цифрови и иновационни хъбове (ЕЦИХ)” – 191 млн. евро
• “Усъвършенствани цифрови умения” – 27 млн. евро
• “Безопасен интернет” – 5 млн. евро

Програма за киберсигурност

• “Нови технологии, изкуствен интелект и постквантов преход” – 70 млн. евро
• “Прилагане на Закона за киберсолидарност” – 45 млн. евро
• “Допълнителни действия за подобряване на киберустойчивостта на ЕС” – 30 млн. евро

Разпределение на средствата за 2026 г. (Втора и Трета серии покани)

Основна програма

• “Данни за Фабриките за ИИ” – 35 млн. евро
• “Прилагане на Стратегията за ИИ” – 54 млн. евро
• “ИИ/Европейски цифрови и иновационни хъбове (ЕЦИХ)” – 80 млн. евро
• “Усъвършенствани цифрови умения” – 23 млн. евро
• “Разгръщане на обществени услуги” – 10 млн. евро
• “Безопасен интернет” – 750 000 евро
• Дейности за подкрепа – 2 млн. евро

___________________________________________________________________

• “Данни за Фабриките за ИИ” – 10 млн. евро
• “Прилагане на Стратегията за ИИ” – 10 млн. евро
• “ИИ/Европейски цифрови и иновационни хъбове (ЕЦИХ)” – 8 млн. евро
• “Усъвършенствани цифрови умения” – 19 млн. евро
• “Разгръщане на обществени услуги” – 36 млн. евро
• Дейности за подкрепа – 2 млн. евро

Програма за киберсигурност

• “Нови технологии, изкуствен интелект и постквантов преход” – 35 млн. евро
• “Прилагане на Закона за киберсолидарност” – 34 млн. евро
• “Допълнителни действия за подобряване на киберустойчивостта на ЕС” – 46 млн. евро

Разпределение на средствата за 2027 г. (Четвърта серия покани)

Основна програма

• “ИИ/Технологии Cloud-to-edge” – 10 млн. евро
• “Данни за Фабриките за ИИ” – 12 млн. евро
• “Прилагане на Стратегията за ИИ” – 18 млн. евро
• “Усъвършенствани цифрови умения” – 42 млн. евро
• “Най-добро използване на технологиите” – 25 млн. евро

Програма за киберсигурност

• “Нови технологии, изкуствен интелект и постквантов преход” – 37 млн. евро
• “Прилагане на Закона за киберсолидарност” – 42 млн. евро
• “Допълнителни действия за подобряване на киберустойчивостта на ЕС” – 32 млн. евро

Бенефициенти

Бенефициенти по програмата могат да бъдат предприятия, публични органи и други организации. Те следва да са регистрирани в държава-членка на ЕС, страна от Европейското икономическо пространство или в асоциирана по “Цифрова Европа” държава.

Управляващ орган

Управляващият орган  отговаря за ефективното управление и изпълнение на програмата. Програма “Цифрова Европа” се управлява от Европейската изпълнителна агенция за здравеопазването и цифровизацията (HaDEA) към Европейската комисия.

Срок

Дейностите и разходите по програмата са допустими за финансиране от 01.01.2022 г. Считано от същата дата, изпълнени дейности и направени разходи преди подаването на заявление за безвъзмездни средства ще бъдат разглеждани за подкрепа.

Кандидатстване

Възможностите за кандидатстване се обявяват своевременно чрез покани за проектни предложения и покани за подаване на оферти, като всяка покана има индивидуални срокове и специфични изисквания.

Пълните версии на двете подпрограми можете да откриете тук.

The post Годишна програма “Цифрова Европа” 2025-2027 г. appeared first on EU Funds.

Общият бюджет на фонда за целия период 2021-2027 г. възлиза на около 8 млрд. евро. С тях ще бъдат покрити между 65 и 100% от общата допустима стойност на проектите (освен ако не е упоменато друго в поканите за проектни предложения). За 2025 г. по програмата е определен ресурс от 1,06 млрд. евро основно под формата на безвъзмездни средства, а също и награди, обществени поръчки и смесено финансиране.

Европейският фонд за отбрана се изпълнява чрез годишни работни програми от 2021 до 2027 г. Годишната програма за 2025 г. се позовава на 15 тематични категории действия, които насърчават иновациите в областта на отбраната и действия за координация.

Категории действия

1. Медицинско осигуряване на отбраната, химическа, биологична, радиологична и ядрена защита, биотехнологични и човешки фактори – 35 млн. евро;
2. Информационно превъзходство – 39 млн. евро;
3. Усъвършенствани пасивни и активни цензори – 58,5 млн. евро;
4. Кибер пространство – 54 млн. евро;
5. Космос – 115 млн. евро;
6. Цифрова трансформация – 27 млн. евро;
7. Енергийна устойчивост и екологичен преход – 93 млн. евро;
8. Материали и компоненти – 25 млн. евро;
9. Въздушни бойни действия – 103 млн. евро;
10. Наземни бойни действия – 192 млн. евро;
11. Защита на силите и мобилност – 35 млн. евро;
12. Военноморски бойни действия – 54 млн. евро;
13. Подводни бойни действия – 54 млн. евро;
14. Симулации и обучение – 43 млн. евро;
15. Авангардни технологии – 43 млн. евро.

Заложени са и нетематични покани за 67 млн. евро за иновативни и ориентирани към бъдещето решения на МСП, старт-ъпи, технологични и изследователски организации, акселератори и др., и други действия (EUDIS) за 37,2 млн. евро.

В рамките на тези категории за 2025 г. е предвидено да се обявяват 33 покани за подаване на проектни предложения. Ще се финансират дейности, насочени към отбранителните технологии и способности, които са общоприети от държавите-членки.

В работната програма за 2025 г. присъстват и въведените през 2023 г. мерки за насърчаване на иновациите в отбраната под егидата на Европейската схема за иновации в отбраната (EUDIS). Те включват ежегодния хакатон в областта на отбраната, бизнес наставничество за МСП, Капиталовия механизъм в областта на отбраната, бизнес акселератор на EUDIS, както и мачмейкинг с инвеститори. Новост през 2025 г. е, че бенефициенти от Украйна ще могат да получат подкрепа за ускоряване на бизнеса като трети страни в рамките на схемата EUDIS.

Тази година, в подкрепа на целите на Платформата “Стратегически технологии за Европа” (STEP), близо половината от предвидените покани ще насърчават проекти в областта на цифровите технологии и дълбокотехнологичните иновации, чистите и ресурсно ефективни технологии и биотехнологиите. Одобрените за финансиране и допустимите проекти към тези покани ще бъдат отличени с печат STEP*.

Бенефициенти

Бенефициенти по програмата могат да бъдат малки и средни предприятия (МСП), вкл. стартиращи предприятия, научноизследователски организации, технологични организации, национални координационни звена и др., кандидатстващи в консорциум. Съставът на консорциумите се определя отделно за всяка покана.

Управляващ орган

Управляващият орган  отговаря за ефективното управление и изпълнение на програмата. Европейският фонд за отбрана се управлява от Генерална дирекция “Отбранителна промишленост и космос” (DG DEFIS) към Европейската комисия.

Срок

Дейностите и разходите по годишната програма са допустими за финансиране в рамките на сроковете, упоменати в отделните покани за набиране на проектни предложения.

Приемите по поканите ще продължат между февруари (18.02.2025 г.) и октомври (16.10.2025 г.).

Кандидатстване

Възможностите за кандидатстване се обявяват своевременно чрез покани за проектни предложения и покани за подаване на оферти, като всяка покана има индивидуални срокове и специфични изисквания.

* Новият знак за качество на ЕС, който се присъжда на висококачествени проекти, допринасящи за целите на платформата “Стратегически технологии за Европа” (STEP). Подобно на печата за високи постижения, печатът STEP има за цел да улесни достъпа на тези проекти до допълнителни възможности за публична и частна подкрепа, както и до услугите на ЕСИ за ускоряване на бизнеса. За разлика от печата за високи постижения, печатът STEP се присъжда и на проекти одобрени за финансиране, и на такива, за които не достига бюджет.

The post Годишна програма на Европейския фонд за отбрана 2025 г. appeared first on EU Funds.

• поддържане и повишаване на научния капацитет на академичните институции;
• привличане на млади кадри в образованието;
• създаване на нова среда за научни изследвания и обмен на знания;
• интегриране на най-добрите европейски и световни практики в областта на ядрените технологии и ядреното инженерство.

Ще се засилват взаимовръзките между образованието, бизнеса, неправителствените организации (НПО), държавните институции и обществото в контекста на ядрените технологии и ядреното инженерство в прехода към беземисионна енергетика.

В резултат на дейностите по програмата се очаква 50 студенти, докторанти и постдокторанти да преминат обучение, да бъдат публикувани 40 научни статии в специализирани рецензирани списания, да бъде разработена една съвместна докторска програма с чуждестранно висше училище и др.

Финансиране

Бюджетът на програмата възлиза на 8,5 млн. лв., като средствата са осигурени от бюджета на Министерството на образованието и науката (МОН).

Програмата е със срок 7 години – от 2024 г. до 2030 г. – и ще се реализира в 5 етапа, всеки с продължителност 12 месеца и следния бюджет:

1. 2024 г. – 1 млн. лв.;
2. 2026 г. – 1,5 млн. лв. (индикативна стойност);
3. 2027 г. – 1,5 млн. лв. (индикативна стойност);
4. 2028 г. – 2 млн. лв. (индикативна стойност);
5. 2029 г. – 2,5 млн. лв. (индикативна стойност).

Бенефициенти

Могат да кандидатстват акредитирани висши училища и институти на Българската академия на науките. По-конкретно това са Техническият университет – София (ТУ), Софийският университет “Св. Климент Охридски” (СУ) и Институтът за ядрени изследвания и ядрена енергетика при Българската академия на науките (БАН).

Те ще сформират консорциум с водещ партньор ТУ, който да бъде координатор на програмата.

Допустими дейности и разходи

Дейностите ще бъдат насочени към повишаването на научния капацитет и изграждането на кадрови потенциал към безопасна и надеждна експлоатация на ядрените съоръжения в България. Тематично са обособени три направления:

1. Нови технологии, материали и усъвършенствани компютърни методи в ядрената енергетика:
   • Съвременни и иновативни ядрени горива и ядрени горивни цикли;
   • Ядренофизични и радиохимични изследвания за ядрената индустрия;
   • Анализ на данни, машинно обучение, изкуствен интелект;
2. Изследване на ядрената безопасност и осигуряване на радиационна защита при експлоатация и извеждане от експлоатация на ядрени съоръжения:
   • Изследване на ядрената безопасност чрез съвременни компютърни кодове;
   • Радиоактивни отпадъци и йонизиращи лъчения;
3. Ядрената енергетика в контекста на устойчивото развитие на Република България:
   • Устойчиво развитие чрез ядрена енергетика.

В допълнение ще се провеждат обучителни и информационни семинари, кръгли маси с участието на бизнеса и НПО, конкурси за научни доклади, финансиране на студентски и ученически научноизследователски проекти, изходяща мобилност на млади учени, входяща и изходяща мобилност на утвърдени учени, както и широко разпространение на резултатите от научните изследвания (задължение на координатора).

Ще се покриват разходи за персонал, дълготрайни материални и нематериални активи, материали, консумативи, разходи за организиране на семинари и конференции, заплащане на членски внос, заплащане на такси за публикуване в научни списания, такси за участие в научни мрежи и др. Допустими ще бъдат и непреки разходи – до 5% от стойността на допустимите разходи.

Срок

Срокът за изпълнение на проектните дейности е до 31.12.2030 г.

Пълният текст на програмата е достъпен тук.

The post Национална програма “Повишаване на квалификацията в областта на ядрените технологии и ядреното инженерство” 2024-2030 г. appeared first on EU Funds.

Фокус на плана са следните общи цели:

• подкрепа за развитието на интелигентен, устойчив и диверсифициран сектор на селското стопанство, гарантиращ продоволствената сигурност;
• подпомагане на грижите за околната среда и действията в областта на климата и принос за постигане на целите на ЕС, свързани с околната среда и климата;
• укрепване на социално-икономическата структура на селските райони.

Тези цели ще бъдат допълнени от междусекторната цел за модернизиране на сектора чрез стимулиране и споделяне на знанията, иновациите и цифровизацията в селското стопанство и селските райони и насърчаване на използването им в по-голяма степен.

Финансиране и разпределение на средствата

Бюджетът на Стратегическия план възлиза на близо 15 млрд. евро. Ресурсът се предоставя по линия на Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) и Европейския фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ).

СПРЗСР е структуриран около 9 специфични цели на Общата селскостопанска политика (ОСП) на ЕС:

1. Подобряване на дългосрочната продоволствена сигурност и разнообразието в селското стопанство, както и гарантиране на икономическата устойчивост на производството – 3,6 млрд. евро;
2. Засилване на пазарната ориентация и повишаване на конкурентоспособността на стопанствата, вкл. с по-голям акцент върху научните изследвания, технологиите и цифровизацията – 1 млрд. евро;
3. Подобряване на позицията на земеделските стопани във веригата на стойността – 383 млн. евро;
4. Принос за смекчаване на изменението на климата и за адаптиране към него, вкл. чрез намаляване на емисиите на парникови газове и повишаване на улавянето на въглерод, както и насърчаване на устойчивата енергия – 1,9 млрд. евро;
5. Насърчаване на устойчиво развитие и ефективно управление на природните ресурси, вкл. чрез намаляване на зависимостта от химикали – 1,9 млрд. евро;
6. Принос за спиране на загубата на биологично разнообразие и обръщане на тази тенденция, подобряване на екосистемните услуги и опазване на местообитанията и ландшафта – 2,2 млрд. евро;
7. Привличане и подкрепа на млади земеделски стопани и други нови земеделски стопани и улесняване на устойчивото развитие на стопанска дейност в селските райони – 339 млн. евро;
8. Насърчаване на заетостта, растежа, равенството между половете, вкл. участието на жените в селскостопанската дейност, социалното приобщаване и местното развитие в селските райони, вкл. кръговата биоикономика и устойчивото горско стопанство – 1,8 млрд. евро;
9. Подобряване на реакцията на селското стопанство в ЕС в отговор на обществените изисквания по отношение на храните и здравето, подобряване на хуманното отношение към животните и борба с антимикробна та резистентност – 1,3 млрд. евро;
10. Междусекторна (хоризонтална) цел – 439 млн. евро.

Общите средства се разпределят по множество процедури, наречени интервенции. Интервенциите целят постигането на описаните по-горе девет специфични цели. Повече информация относно интервенциите е достъпна тук.

Бенефициенти

Бенефициенти по програмата могат да бъдат земеделски и горски стопани, групи и организации на производители, преработватели на селскостопански продукти, образователни организации и научни институти, ЮЛНЦ, консултанти, общини, държавни предприятия и др.

Подобно на предходния програмен период 2014-2020 г. ще се прилага подходът Водено от общностите местно развитие (ВОМР), чрез който местни инициативни групи (МИГ) и местни инициативни рибарски групи (МИРГ) формулират и одобряват стратегия за интегрирано развитие на територията. МИГ са сдружения, съставени от представители на неправителствения, икономическия и публичния сектор, които целят да реализират потенциала и да отговорят на нуждите на съответния регион. Подходът ВОМР работи “отдолу-нагоре”, т.е. местната общност решава как да бъдат изразходени средствата по програмата и към какви дейности да бъде насочен той за развитие на територията и сектора.

Териториално покритие

Интервенциите по програмата ще се прилагат на територията на “селските райони” в цялата страна. Това включва:

• 215 общини, в които няма населено място с повече от 15 000 жители – това е нова дефиниция в програмен период 2021-2027 г. и се прилага за интервенция “Инвестиции в основни услуги и дребна по мащаби инфраструктура в селските райони”;
• 232 общини, в които няма населено място с повече от 30 000 жители – прилага се при подхода ВОМР и за интервенцията “Инвестиции за неселскостопански дейности в селските райони”.

Списъци на общините, както и карти, можете да откриете тук.

Програмни органи

Управляващият орган (УО) отговаря за ефективното управление и изпълнение на програмата. СПРЗСР се управлява от четири дирекции към Министерството на земеделието и храните:

• Дирекция “Директни плащания”;
• Дирекция “Развитие на селските райони”;
• Дирекция “Пазарни мерки и организация на производителите”;
• Дирекция “Животновъдство”.

Изпълнителна Агенция “Сертификационен одит на средствата от европейските земеделски фондове” е Сертифициращият орган, който гарантира за верността на финансовите отчети. Органът, който извършва плащания е Държавен фонд “Земеделие”  – Разплащателна агенция (РА).

Срок

Приемите по интервенциите се изпълняват съгласно годишен график, където в допълнение към периодите на прием е посочен видът на подкрепата, бюджетът за съответния прием, бенефициентите, териториалният обхват и размерите на финансовата помощ и допустимите разходи.

Годишният график за първата година, през която се изпълнява Стратегическият план – 2024 г. – е достъпен тук.

Годишният график за 2025 г., публикуван за първи път на 14.11.2024 г., е достъпен тук.

The post Стратегически план за развитие на земеделието и селските райони 2023-2027 г. (СПРЗСР) appeared first on EU Funds.

Годишният бюджет на програмата възлиза на 3,5 млн. лв., като тези средства са осигурени от националния бюджет.

Допустими кандидати са фолклорни ансамбли от цялата страна.

Програмата цели да подкрепи професионалното представяне на фолклорно изкуство, активизирането на дейността на професионални фолклорни ансамбли и опазването и съхранението на фолклорното наследство на високо естетическо ниво.

Един проект може да получи безвъзмездни средства в размер до 325 000 лв., без изискване за осигуряване на собствено финансиране. Очаква се да бъдат подкрепени минимум 10 ансамбъла.

Допустимите дейности включват:

• Създаване на нови творчески продукти, спектакли, тематични концертни програми и др.;
• Разработване и реализиране на обучителни програми за ученици и студенти;
• Развитие на творчески школи.

Ще се покриват разходи за постановъчна, репетиционна и концертна дейност, външни експерти, закупуване на техника и оборудване, закупуване на народни носии, музикални инструменти, външни услуги, програмни продукти, транспорт, авторски права и маркетингови дейности.

Изпълнението на дейностите по програмата ще продължи до 01.09.2025 г.

Проектите ще бъдат оценявани по критерии за:

1. Опит в управлението на сходни проекти;
2. Връзка между цели, дейности и резултати;
3. Иновативен и актуален подход;
4. Създаване на стойностен културен продукт;
5. Въздействие;
6. Значимост;
7. Устойчивост;
8. Връзка с опазването и представянето на нематериалното културно наследство.

Кандидатстването ще се осъществява на физически носител до деловодството на Министерството на културата.

Пълният текст на програмата и приложенията към нея можете да откриете тук.

The post Програма “Нематериално културно наследство” 2024 г. appeared first on EU Funds.

1. Сигурност на доставките на критични и стратегически суровини;
2. Уточняване на европейския и българския потенциал за критични и стратегически суровини;
3. Ефективно и щадящо околната среда добиване и използване на суровините;
4. Устойчиво социално-икономическо развитие;
5. Ресурсна ефективност и действия във връзка с околната среда и климата за осъществяване на зелен преход.

Националната програма предвижда да се извършва проучване, екологосъобразен добив и ефективна преработка на:

• първични природни ресурси с приложение на иновативни методи и извличане на главни и съпътстващи елементи;
• отпадъци от преработката им (вкл. от настоящи и бъдещи находища на критични суровини); и
• вторични ресурси (резултат от рециклиране).

Освен това ще се осъществява и оценка на социалните ефекти от използването на суровините и изследвания за намаляване и предотвратяване на вредното влияние на добива и преработката им върху околната среда (води, почви, речни седименти и въздух).

Финансиране

Бюджетът на програмата възлиза на 8,5 млн. лв., като средствата са осигурени от бюджета на Министерството на образованието и науката (МОН).

Средствата по програмата са разпределени както следва:

• 2024 г. – до 2,5 млн. лв., вкл. до 1 млн. лв. за изследователска апаратура;
• 2025 г. – до 1,5 млн. лв.;
• 2026 г. – до 1,5 млн. лв.;
• 2027 г. – до 1,5 млн. лв.;
• 2028 г. – до 1,5 млн. лв.

Бенефициенти

Могат да кандидатстват институти и звена на Българската академия на науките (БАН) – Геологически институт, Институт по минералогия и кристалография, Институт по философия и социология, Институт за изследване на населението и човека, Институт за икономически изследвания, Институт за държавата и правото, Национален институт по геофизика, геодезия и география, Национален природонаучен музей – както акредитирани висши училища, научни организации и Селскостопанската академия (ССА). Кандидатстването ще бъде в консорциуми с водещ партньор БАН.

Партньори, които ще бъдат пряко отговорни за изпълнението на дейностите по програмата са Софийският университет “Св. Климент Охридски”, Минно-геоложкият университет “Св. Иван Рилски”, Аграрният университет – Пловдив, Университетът по хранителни технологии – Пловдив, Национален музей “Земята и хората” и др.

Допустими дейности и разходи

Допустимите дейности по програмата са организирани в работни пакети:

1. Находища и проявления на критични и стратегически суровини в България – изясняване и преоценка на наличните количества за уточняване на геоложки райони с висок потенциал за нови открития на критични суровини;
2. Структурен контрол, петролого-геохимични индикатори и модели за формиране на находища и проявления на КСС в България;
3. Оценка на потенциала на България за енергийни ресурси, необходими за осъществяването на зелен преход;
4. Ефективен добив и преработка на суровини в България и потенциал за попътно извличане на критични суровини;
5. Индустриални и битови отпадъци като източник на критични суровини;
6. Изследване на процеси на влияние на КСС върху околната среда за устойчиво развитие;
7. Оценка на социално-икономическото въздействие на проучването, добива и преработката на критични и стратегически суровини;
8. Създаване на единна информационна среда;
9. Международно сътрудничество;
10. Публично представяне и комуникация на получените научни резултати в обществото (поетапно и след края на програмата).

Ще се покриват разходи за персонал, командировки, дълготрайни материални и нематериални активи, вкл. апаратура и софтуер, външни услуги, пряко свързани с изпълнението на програмата, материали и консумативи, организиране на семинари и конференции, заплащане на членски внос, заплащане на такси за публикуване в научни списания, такси за участие в научни мрежи и др. Допустими са и непреки разходи – до 6% от стойността на преките такива.

Срок

Срокът за изпълнение на проектните дейности е до 31.12.2029 г.

Пълният текст на програмата е достъпен тук.

* Суровини от критично значение съгласно Законодателния акт на ЕС за суровините от критично значение от 2023 г. са: антимон, арсен, алуминий/боксит, барит, берилий, бисмут, бор, мед, фелдшпат, флуорит, галий, германий, хафний, хелий, литий, магнезий, манган, графит, никел, ниобий, фосфати, скандий, силиций, стронций, тантал, титан, волфрам, ванадий и платинова група елементи, включваща платина, паладий, родий, рутений и осмий. Като стратегически суровини в същия документ са определени: бисмут, бор, кобалт, мед, галий, германий, литий, магнезий, манган, графит, никел, платинова група елементи, редкоземните елементи, включително и неодим, празеодим, тербий, диспрозий, гадолиний, самарий и церий, силиций, титан и волфрам.

The post Национална научна програма “Критични и стратегически суровини за зелен преход и устойчиво развитие” appeared first on EU Funds.

Националната програма предвижда подкрепа за индивидуалния потенциал за научна дейност на върхово ниво и за привличане на външно финансиране, за подкрепяща институционална среда за работата на научния екип и за административния и техническия капацитет на организациите, в които се провеждат научните изследвания.

Очакването е да се допринесе за качеството на научните изследвания, провеждани в България и за подготовката на конкурентоспособни проекти за участие на български учени в програмата на ЕС за научни изследвания и иновации “Хоризонт Европа”.

Бенефициенти

ВИХРЕН – 2024 е насочена към учени с доказани изследователски качества, с публикации в реномирани световни списания, с умения за ръководене на научни проекти, с възможности за привличане на бъдещо финансиране и с потенциал да изградят собствен екип за работа по оригинална научна тема.

Кандидатстването е съвместно с български висши училища или научни организации, които са акредитирани да обучават докторанти. В тях ще се провеждат научните изследвания на екипите.

Финансиране

Бюджетът на програмата възлиза на 14,1 млн. лв., като средствата са осигурени от бюджета на Министерството на образованието и науката (МОН). Фонд “Научни изследвания” (ФНИ) е организацията, която ще изпълнява програмата.

По програмата ще се финансират 9 научноизследователски проекта, всеки за период от 5 години, с общо 13,5 млн. лв. (или с 2,7 млн. лв. годишно). Останалите 675 000 лв. са предназначени за оценителния процес, за мониторинг и оценка на изпълнението на проектите, както и за популяризиране на програмата от страна на ФНИ.

Ще бъдат налични три процедури според опита на главния изследовател:

• Начален грант – от 2 до 7 години след придобиване на докторска степен;
• Установен изследовател – от 7 до 12 години след придобиване на докторска степен;
• Водещ изследовател – над 12 години след придобиване на докторска степен.

Финансирането е 200 000 лв. на година за “Начален грант”, 300 000 лв. на година за “Установен изследовател” и 400 000 лв. на година за “Водещ изследовател”.

Допустими дейности и разходи

По програмата ще се финансира провеждането на оригинални научни изследвания на най-високо ниво във важни за страната научни области.

Ще се покриват разходи за възнаграждения на екипа, за осъществяване на научната дейност, вкл. оборудване (до 15% от бюджета на проекта) и други институционални разходи (до 10% от останалите разходи).

Срок

Срокът на програмата е 8 години – от 2024 г. до 2031 г.

Пълният текст на ВИХРЕН – 2024 можете да откриете тук.

The post Национална научна програма “Върхови изследвания и хора за развитие на европейска наука” 2024 г. (ВИХРЕН – 2024) appeared first on EU Funds.