Интересът към нововъведените “хоризонтални” покани е голям, като се очаква за финансиране да бъдат избрани едва 16 проекта (около 11%).

Хоризонталните покани се стремят да адресират междусекторни предизвикателства в различни области на научните изследвания и иновациите (НИИ). Набираха се проекти, които да внедряват най-модерни чисти технологии и решения за декарбонизация на промишлеността.

Серията покани се характеризира с подход “отдолу-нагоре”, воден от индустрията, с фокус върху индустриалното лидерство в консорциумите, наличието на солиден бизнес план и стратегия за пазарна готовност или комерсиализация.

Двете покани, отворени за кандидатстване между 18.12.2025 г. и 15.09.2026 г., са:

Декарбонизация на енергоемките индустрии (Партньорство “Processes4Planet” и Партньорство “Чиста стомана”) (HORIZON-CID-2026-01-01)

За проекти със силен потенциал за растеж в 3 области:

• Управление на въглеродния цикъл: по-нататъшна оптимизация и демонстрация на решения за улавяне, използване или съхранение на CO2 и CO от инсталации на енергоемките промишлени отрасли;
• Използване на чиста енергия в производството (електрификация на процесите, декарбонизирано производство, интегриране на алтернативни носители на чиста енергия, напр. водород, решения за съхранение на възобновяема енергия на място, използване и модернизиране на отпадната топлина);
• Кръгова икономика и ефективно използване на ресурсите (материали, енергия, вода) в производствените процеси.

Бюджетът е 125 млн. евро, ще бъдат подкрепени 8 проекта. Подадените са 57 на брой.

Чисти технологии за климатични действия (HORIZON-CID-2026-01-02)

За проекти в една или повече следните области:

• Интегрирани енергийни системи с нулеви нетни емисии (напр. енергийни мрежи, мрежи и системи);
• Усъвършенствани технологии за производство на енергия с нулеви емисии (напр. технологии за производство на електроенергия, топлинна енергия и енергия от възобновяеми източници);
• Технологии за съхранение, възобновяеми горива и улавяне и използване на въглероден диоксид (напр. батерии и други решения за съхранение на енергия, възобновяем водород, усъвършенствани биогорива и синтетични възобновяеми горива), които позволяват постигането на климатична неутралност.

Бюджетът е 150 млн. евро, ще бъдат подкрепени 8 проекта. Подадените са 87 на брой.

Можеха да кандидатстват консорциуми на предприятия, университети и изследователски центрове, публични органи, НПО, иноватори и изследователи.

Резултатите от оценяването се очакват през декември.

Междувременно тази есен се очакват нови хоризонтални покани по Хоризонт Европа. Повече за тях ще стане ясно на онлайн информационен ден на 16.10.2026 г.

“Чистата индустриална сделка” е инициатива на ЕС, която има за цел да гарантира, че Съюзът е привлекателно място за производство, вкл. за енергоемките промишлени отрасли, и да насърчи чистите технологии и новите кръгови бизнес модели. Сделката набляга върху конкурентоспособната декарбонизация на промишлеността и върху производството на чисти технологии.

The post Със 144 подадени проекта затвориха хоризонталните покани в подкрепа на “Чистата индустриална сделка” по Хоризонт Европа appeared first on EU Funds.

Общият размер на средствата е 334 млн. евро, а схемата е одобрена от Европейската комисия (ЕК) съгласно Рамката за държавна помощ във връзка с Пакта за чиста промишленост (CISAF). За първата година са разпределени 124 млн. евро.

Ще могат да кандидатстват енергоемки потребители на електрическа енергия, извършващи икономически дейности в сектори, изложени на значителен риск от загуба на конкурентоспособност поради продължаващата волатилност на цените. Секторите са изброени в Приложение 1 на Насоките на ЕК относно държавната помощ в областта на климата, опазването на околната среда и енергетиката от 2022 г. Сред тях са тежка промишленост и метали, химическа промишленост, строителни материали, хартия и дървообработване, производства с по-ниска енергоемкост като текстил, каучук и гума, части от хранително-вкусовата промишленост.

Компенсациите ще бъдат в размер до 50% от цената на използваната електроенергия. Поставено е условие половината от получената помощ да бъде инвестирана в мерки за декарбонизация за намаляване разходите на електроенергийната система, вкл. в проекти за гъвкава електрификация. Мерките трябва да започнат да функционират до 48 месеца след предоставянето на помощта. Заложено е още, че изплатените помощи не трябва да водят до намаляване на цената под 63.91 евро/MWh.

Помощта ще се предоставя ежемесечно чрез доставчика под формата на намаление на дължимата сума за плащане по съответната фактура.

Програмата се финансира чрез приходите във фонда “Сигурност на електроенергийната система”. От министерството уточняват, че при липса на достатъчно средства във фонда, Министерският съвет може да спре прилагането на програмата или да промени някои нейни параметри.

Коментари и становища по документите се приемат в срок до 11.05.2026 г. на електронен адрес CISAF@me.government.bg.

The post За обществено обсъждане: условия за предоставяне на компенсации от общо 334 млн. евро за енергоемки потребители appeared first on EU Funds.

Интересът е сходен с този от предходното издание, когато бяха подадени 359 проектни предложения. От тях 61 проекта (17%) бяха одобрени за финансиране, а миналия месец 54 подписаха споразумения.

По IF25 NZT с общо 2,9 млрд. евро ще бъдат финансирани проекти, които спомагат за преодоляването на инвестиционните пропуски, привличат публичен и частен капитал в иновативни проекти за декарбонизация и укрепват европейското производство и внедряване на чисти технологии.

Постъпилите проекти са от 27 държави, в т.ч. от България, а търсените средства са 17,5 млрд. евро – 6 пъти повече от наличния бюджет. Подобно на миналото издание, най-висок е интересът от Испания и Франция. Повече данни и статистика са налични тук.

Набираха се проекти, които демонстрират високо иновативни технологии и процеси, достатъчно зрели и със значителен потенциал за намаляване на емисиите парникови газове. Проектите можеха да бъдат с различен мащаб и да се насочат към производството на компоненти за възобновяема енергия, съхранение на енергия, термопомпи и производство на водород, вкл. батерии за електрически автомобили.

Поканите са:

• Обща декарбонизация (широкомащабни проекти) (INNOVFUND-2025-NZT-GENERAL-LSP) – 1,2 млрд. евро за проекти с CAPEX* над 100 млн. евро;
• Обща декарбонизация (средни проекти) (INNOVFUND-2025-NZT-GENERAL-MSP) – 300 млн. евро за проекти с CAPEX между 20 млн. и 100 млн. евро;
• Обща декарбонизация (малки проекти) (INNOVFUND-2025-NZT-GENERAL-SSP) – 100 млн. евро за проекти с CAPEX между 2,5 млн. и 20 млн. евро;
• Производство на чисти технологии (INNOVFUND-2025-NZT-CLEAN-TECH-MANUFACTURING) – 1 млрд. евро за проекти с CAPEX над 2,5 млн. евро;
• Пилотни проекти (INNOVFUND-2025-NZT-PILOTS) – 300 млн. евро за проекти с CAPEX над 2,5 млн. евро, насочени към дълбока декарбонизация.

От бенефициентите ще се изискват поне 40% самоучастие от стойността на допустимите разходи.

Проектите няма да получават предварителни плащания. Максималният размер на безвъзмездната помощ ще се изплаща единствено ако в рамките на периода на изпълнение проектите постигнат поне 75% от общото количество емисии на парникови газове, които са планирали да избегнат.

Проектите ще бъдат оценявани въз основа на техния потенциал за намаляване на емисиите на парникови газове, степента им на иновативност, зрелостта им, възпроизводимостта им и икономическата им ефективност. Ще се присъждат бонус точки на проекти, координирани и изпълнявани единствено от МСП.

Можеха да кандидатстват компании от енергоемките сектори (вкл. авиацията), възобновяемата енергия и съхранението на енергия, както и от секторите на морския и автомобилния транспорт и строителството.

Продължителността на проектите ще е от 3 до 15 години.

От CINEA допълват, че предстои да започне оценяването на проектите и че ще предоставят допълнителна информация.

* Капиталовите разходи (CAPEX) са финанси, използвани от дадена компания за придобиването или подобряването на физически активи като недвижими имоти, индустриални сгради или съоръжения.

The post 358 проекта са подадени по поканите за 2025 г. на Европейския иновационен фонд appeared first on EU Funds.

Схемите следва да допринесат за прехода към икономика с нулеви нетни емисии и включват изискване значителна част от получената помощ да бъде реинвестирана в мерки за декарбонизация.

Размерът на помощта за България е 334 млн. евро, а на тези за Германия и Словения – съответно 3,8 млрд. евро и 90 млн. евро. Целта е енергоемките предприятия да бъдат подпомогнати, като им се възстанови част от разходите за електроенергия през следващите 3 години.

Мерките ще бъдат достъпни за предприятия, работещи в сектори, в които съществува значителен риск дейността да бъде преместена извън ЕС – на места, където не са въведени мерки за опазването на околната среда или те са по-малко амбициозни.

От изявлението на ЕК става ясно, че българската мярка ще се прилага от 01.07.2025 г. до 30.06.2028 г. Помощта ще се изплаща чрез доставчиците на електроенергия под формата на намаляване на месечната сметка за електроенергия на бенефициентите.

The post България получава временна помощ от 334 млн. евро в подкрепа на енергоемките предприятия appeared first on EU Funds.

Проектите ще се изпълняват в 17 държави (България не е представена) и обхващат решения за рафинерии, цимент и вар, преработвателна промишленост и възобновяеми енергийни източници (слънчева и вятърна енергия), както и морски, въздушен и автомобилен транспорт (мобилност с нулеви нетни емисии).

Размерът на грантовете варира от 1,8 млн. до 216 млн. евро – това са проекти с различен мащаб (големи, средни и малки, както и пилотни проекти) и с фокус върху производството на чисти технологии. 54-те проекта притежават потенциал за намаляване на емисиите с около 210 млн. тона еквивалент на въглероден диоксид през първите 10 години от експлоатацията им. Те следва да влязат в експлоатация преди 2030 г. Новите 6 проекта от резервния списък могат да допринесат за допълнително общо намаляване на емисиите с 20 млн. тона.

Припомняме, че поканите IF24 (общо направление) бяха отворени за кандидатстване през декември 2024 г., а приемът продължи до април 2025 г. Безвъзмездната помощ, която ще се предоставя по тях, се осигурява по линия на Системата за търговия с емисии на ЕС (СТЕ).

Депозирани бяха 359 предложения, сред които и около 5 от България, търсещи подкрепа в размер на общо 21,7 млрд. евро – над 9 пъти повече от наличното финансиране. Одобрени за финансиране към ноември миналата година бяха 61 проекта, но изглежда, че 7 от тях са избрали да не подпишат споразумения. С допълнителните 6 проекта от днес общият брой одобрени проекти от IF24 става 60. Това прави процентът успеваемост 16,7%.

С оригинално обявен бюджет от 2,4 млрд. евро се набираха проекти със значителен потенциал за намаляване на емисиите на парникови газове в различни сектори. Поканите бяха:

• Обща декарбонизация (широкомащабни проекти) (INNOVFUND-2024-NZT-GENERAL-LSP);
• Обща декарбонизация (средни проекти) (INNOVFUND-2024-NZT-GENERAL-MSP);
• Обща декарбонизация (малки проекти) (INNOVFUND-2024-NZT-GENERAL-SSP);
• Производство на чисти технологии (INNOVFUND-2024-NZT-MANUFACTURING);
• Пилотни проекти (INNOVFUND-2024-NZT-PILOTS).

През 2024 г. бе отворена и една покана (INNOVFUND-2024-BATT-EV-CELLS) към направлението за производство на батерии за електрически превозни средства – IF24 Battery Call. През юли от ЕК съобщиха, че по нея ще финансират шест проекта с 852 млн. евро. Въпреки че от общо подадените 14 предложения по тази покана 3 бяха от страната ни, български кандидати не успяха да се преборят с конкуренцията. Шестте селектирани проекта ще се реализират в Германия, Франция, Швеция и Полша.

По поканите можеха да кандидатстват компании от енергоемките сектори (вкл. авиацията), възобновяемата енергия и съхранението на енергия, както и от секторите на морския и автомобилния транспорт и строителството.

Продължителността на проектите ще е от 3 до 15 години.

Кандидатите от резервния списък ще подпишат споразумения за предоставяне на безвъзмездна помощ с Европейската изпълнителна агенция за климата, инфраструктурата и околната среда (CINEA) през лятото на тази година.

Междувременно миналия декември отвориха и поканите IF25 NZT Call с бюджет от 2,9 млрд. евро. Повече за тях можете да научите тук.

The post 54 проекта за технологии с нулево нетно потребление подписаха споразумения за финансиране от Европейския иновационен фонд appeared first on EU Funds.

Набират се проекти, които ще внедряват най-модерни чисти технологии и решения за декарбонизация на промишлеността. Серията покани прилага подход “отдолу-нагоре”, воден от индустрията, с фокус върху индустриалното лидерство в консорциумите, наличието на солиден бизнес план и стратегия за пазарна готовност или комерсиализация.

“Чистата индустриална сделка” е инициатива на ЕС, която има за цел да гарантира, че Съюзът е привлекателно място за производство, вкл. за енергоемките промишлени отрасли, и да насърчи чистите технологии и новите кръгови бизнес модели. Сделката набляга върху конкурентоспособната декарбонизация на промишлеността и върху производството на чисти технологии.

Поканите са:

Декарбонизация на енергоемките индустрии (Партньорство “Processes4Planet” и Партньорство “Чиста стомана”) (HORIZON-CID-2026-01-01)

Търсят се проекти със силен потенциал за растеж в следните 3 области:

• Управление на въглеродния цикъл: по-нататъшна оптимизация и демонстрация на решения за улавяне, използване или съхранение на CO2 и CO от инсталации на енергоемките промишлени отрасли;
• Използване на чиста енергия в производството (електрификация на процесите, декарбонизирано производство, интегриране на алтернативни носители на чиста енергия, напр. водород, решения за съхранение на възобновяема енергия на място, използване и модернизиране на отпадната топлина);
• Кръгова икономика и ефективно използване на ресурсите (материали, енергия, вода) в производствените процеси.

Бюджетът е 125 млн. евро, ще бъдат подкрепени 8 проектни предложения.

Чисти технологии за климатични действия (HORIZON-CID-2026-01-02)

Търсят се проекти в една или повече следните 3 области:

• Интегрирани енергийни системи с нулеви нетни емисии (напр. енергийни мрежи, мрежи и системи);
• Усъвършенствани технологии за производство на енергия с нулеви емисии (напр. технологии за производство на електроенергия, топлинна енергия и енергия от възобновяеми източници);
• Технологии за съхранение, възобновяеми горива и улавяне и използване на въглероден диоксид (напр. батерии и други решения за съхранение на енергия, възобновяем водород, усъвършенствани биогорива и синтетични възобновяеми горива), които позволяват постигането на климатична неутралност.

Бюджетът е 150 млн. евро, ще бъдат подкрепени 8 проектни предложения.

Двете покани са от типа “Действия за иновации” (Innovation Actions – IA) и ще подкрепят дейности, насочени към изготвяне на планове или проекти за нови, променени или подобрени продукти или процеси. Това са близки до пазара проекти (TRL 6-8*), насочени към комерсиализация скоро след приключване на проектите. Финансирането покрива 70% от допустимите разходи.

Могат да кандидатстват предприятия, университети и изследователски центрове, публични органи, НПО, иноватори и изследователи от държавите членки и асоциираните по “Хоризонт Европа” страни. Кандидатстването е в консорциуми между поне 3 организации от различни държави.

Кандидатите могат да подават заявления в срок до 15.09.2026 г. чрез портала на Европейската комисия Funding & Tenders.

* TRL от Technology Readiness Level – ниво на технологична готовност. TRL 1 – Формулирани основни принципи на технологията; TRL 2 – Формулирана концепция на технология; TRL 3 – Концепция, доказана с експеримент; TRL 4 – Технология, валидирана в лаборатория; TRL 5 – Технология, валидирана в релевантна среда; TRL 6 – Технология, демонстрирана в релевантна среда; TRL 7 – Прототип, демонстриран в операционна среда; TRL 8 – Завършена и сертифицирана система; TRL 9 – Изпробвана система в операционна среда

The post С 275 млн. евро ще се финансират иновации за декарбонизация и чисти технологии appeared first on EU Funds.

Целта на поканите е да спомогнат за преодоляването на инвестиционните пропуски, да привлекат публичен и частен капитал в иновативни проекти за декарбонизация и да укрепят европейското производство и внедряване на чисти технологии.

Набират се проекти, които демонстрират високо иновативни технологии и процеси, достатъчно зрели и със значителен потенциал за намаляване на емисиите парникови газове. Проектите могат да бъдат с различен мащаб, да се насочат към производството на компоненти за възобновяема енергия, съхранение на енергия, термопомпи и производство на водород, вкл. батерии за електрически автомобили.

Средствата се осигуряват по линия на Системата за търговия с емисии на ЕС (СТЕ), като организаторите на проекти могат да кандидатстват по поканите с различни изисквания за бюджет и капиталови разходи (CAPEX)*. Поканите са:

• Обща декарбонизация (широкомащабни проекти) (INNOVFUND-2025-NZT-GENERAL-LSP) – 1,2 млрд. евро за проекти с CAPEX над 100 млн. евро;
• Обща декарбонизация (средни проекти) (INNOVFUND-2025-NZT-GENERAL-MSP) – 300 млн. евро за проекти с CAPEX между 20 млн. и 100 млн. евро;
• Обща декарбонизация (малки проекти) (INNOVFUND-2025-NZT-GENERAL-SSP) – 100 млн. евро за проекти с CAPEX между 2,5 млн. и 20 млн. евро;
• Производство на чисти технологии (INNOVFUND-2025-NZT-CLEAN-TECH-MANUFACTURING) – 1 млрд. евро за проекти с CAPEX над 2,5 млн. евро;
• Пилотни проекти (INNOVFUND-2025-NZT-PILOTS) – 300 млн. евро за проекти с CAPEX над 2,5 млн. евро, насочени към дълбока декарбонизация.

В тазгодишното издание не фигурира самостоятелно обособената покана за производство на клетки за батерии за електрически превозни средства, която се изпълнява миналата година.

Финансирането от Фонда за иновации на ЕС може да бъде допълнено от страна на държавите членки чрез национални схеми. Т.нар. възможност “безвъзмездни средства като услуга” позволява на държавите членки да се възползват от процеса на оценяване на Фонда и от опростения процес на одобрение на държавната помощ.

От бенефициентите ще се изискват поне 40% самоучастие от стойността на допустимите разходи.

Проектите няма да получават предварителни плащания. Максималният размер на безвъзмездната помощ ще се изплаща единствено ако в рамките на периода на изпълнение проектите постигнат поне 75% от общото количество емисии на парникови газове, които са планирали да избегнат.

Проектите ще бъдат оценявани въз основа на техния потенциал за намаляване на емисиите на парникови газове, степента им на иновативност, зрелостта им, възпроизводимостта им и икономическата им ефективност. От ЕК уточняват, че ще се присъждат бонус точки на проекти, координирани и изпълнявани единствено от МСП.

Могат да кандидатстват компании от енергоемките сектори (вкл. авиацията), възобновяемата енергия и съхранението на енергия, както и от секторите на морския и автомобилния транспорт и строителството. Те могат да бъдат от всяка страна по света.

Продължителността на проектите е от 3 до 15 години.

Крайният срок за подаване на проектни предложения е 23.04.2026 г. Кандидатстването е по електронен път от тук.

На 16.12.2025 г. по поканите ще се проведe информационeн ден. Повече за него можете да научите от тук.

* Капиталовите разходи (CAPEX) са финанси, използвани от дадена компания за придобиването или подобряването на физически активи като недвижими имоти, индустриални сгради или съоръжения.

The post Отвориха тазгодишните покани на Европейския иновационен фонд за технологии с нулево нетно потребление за 2,9 млрд. евро appeared first on EU Funds.

Поканата ще бъдe отворена за кандидатстване на 03.12.2025 г. и ще подкрепи проекти за внедряване на иновативни технологии за декарбонизация. С бюджет от 2,9 млрд. евро ще се финансират проекти, които имат значителен потенциал за намаляване на емисиите на парникови газове в различни сектори, включително производство на чисти технологии, морско дело, възобновяеми енергийни източници, съхранение на енергия и енергоемки отрасли.

Приемът на проектни предложения ще продължи до април следващата година.

Повече подробности за условията за кандидатстване можете да прочетете тук.

По време на събитието ще бъдат представени целите на новата покана, критериите за оценяване и научените уроци от предходните издания на поканата. Присъстващите ще имат възможност да получат отговори на въпросите си, зададени чрез Slido.com с код #IF25NZT.

Пълната програма можете да разгледате тук.

За присъствие се изисква предварителна регистрация от тук в срок до 15.12.2025 г., 18 ч. (централноевропейско време).

The post Инфо ден по предстоящата покана за 2025 г. на Европейския иновационен фонд – 16.12.2025 г. appeared first on EU Funds.

Избраните проекти обхващат 19 промишлени сектора и 18 държави, сред които обаче България не е представена. Акцентът е върху енергоемките промишлени отрасли, възобновяемата енергия и съхранението на енергия, мобилността и сградите с нулеви нетни емисии, производството на чисти технологии и управлението на въглеродните емисии в промишлеността. От ЕК очакват през първото десетилетие от функционирането си проектите да намалят емисиите на парникови газове с около 221 млн. тона еквивалент на CO₂.

Припомняме, че поканите за 2024 г. по IF24 Call (общо направление) бяха отворени за кандидатстване между декември 2024 г. и април тази година. Целта им е да укрепят технологичното лидерство на Европа и да ускорят внедряването на иновативни решения за декарбонизация.

С оригинално обявен бюджет от 2,4 млрд. евро се набираха проекти със значителен потенциал за намаляване на емисиите на парникови газове в различни сектори. Поканите бяха:

• Обща декарбонизация (широкомащабни проекти) (INNOVFUND-2024-NZT-GENERAL-LSP) – одобрени са 10 проекта;
• Обща декарбонизация (средни проекти) (INNOVFUND-2024-NZT-GENERAL-MSP) – одобрени са 19 проекта;
• Обща декарбонизация (малки проекти) (INNOVFUND-2024-NZT-GENERAL-SSP) – одобрени са 10 проекта;
• Производство на чисти технологии (INNOVFUND-2024-NZT-MANUFACTURING) – одобрени са 11 проекта;
• Пилотни проекти (INNOVFUND-2024-NZT-PILOTS) – одобрени са 11 проекта.

Депозирани бяха 359 предложения, сред които и около 5 от България, търсещи подкрепа в размер на общо 21,7 млрд. евро – над 9 пъти повече от наличното финансиране.

От ЕК уточняват, че проектите са преминали оценка от независими експерти въз основа на критериите потенциал за намаляване на емисиите на парникови газове, степен на иновативност, зрялост на проекта, възпроизводимост и ефективност на разходите.

През 2024 г. бе отворена и една покана (INNOVFUND-2024-BATT-EV-CELLS) към направлението за производство на батерии за електрически превозни средства – IF24 Battery Call. През юли от ЕК съобщиха, че по нея ще финансират шест проекта с 852 млн. евро. Въпреки че от общо подадените 14 предложения по тази покана 3 бяха от страната ни, български кандидати не успяха да се преборят с конкуренцията. Шестте селектирани проекта ще се реализират в Германия, Франция, Швеция и Полша.

По поканите можеха да кандидатстват компании от енергоемките сектори (вкл. авиацията), възобновяемата енергия и съхранението на енергия, както и от секторите на морския и автомобилния транспорт и строителството.

Продължителността на проектите ще е от 3 до 15 години.

От Европейската изпълнителна агенция за климат, инфраструктура и околна среда (CINEA) са изпратили покани на избраните проекти към общото направление за стартиране на подготовката за подписването на споразумения за безвъзмездна помощ. Очаква се процесът да бъде финализиран през първата половина на следващата година.

Договорите с проектите за батерии ще бъдат подписани до края на текущата година.

Тазгодишните покани към Фонда на ЕС за иновации се очакват в началото на следващия месец.

The post 61 проекта за технологии с нулево потребление бяха избрани за финансиране от Иновационния фонд на ЕС appeared first on EU Funds.

Заложеният бюджет на програмата за първия ценови период – 01.07.2025 г. – 30.06.2026 г. – е в размер до 210 млн. лв. Тези средства се осигуряват от приходите във Фонда “Сигурност на електроенергийната система”. Планирано е програмата за компенсации да се прилага за три последователни ценови периода – до 30.06.2028 г.

Целта на програмата е да запази конкурентоспособността на енергоемките потребители предвид продължаващата волатилност на цените на електроенергията. Тя ще бъде насочена към небитови крайни клиенти на електрическа енергия – предприятия, за които е налице значителен риск на секторно равнище от преместване на дейността извън ЕС към места, където няма мерки за опазване на околната среда или критериите в тази област са занижени.

От министерството уточняват, че компенсацията ще може да покрива до 50% от потребеното количество електроенергия, като намалението не трябва да води до цена под 125 лв./MWh. Освен това, предприятията ще бъдат задължени да инвестират 50% от размера на получената помощ в мерки за декарбонизация за намаляване на разходите за електроенергийната система.

Компенсациите ще се предоставят на небитовите крайни потребители чрез доставчиците на електроенергия, с които първите имат сключени договори.

Коментари, мнения и препоръки се приемат в срок до 18.10.2025 г. на Портала за обществени консултации, както и на електронен адрес CISAF@me.government.bg.

The post За обществено обсъждане: 210 млн. лв. за компенсации на енергоемките потребители на електроенергия appeared first on EU Funds.

За сметка на това от България има по-силен интерес по направлението за батерии в сравнение с повечето страни от ЕС – заедно с Франция и Полша сме подали по 3 проектни предложения, изпреварени единствено от Германия с 4. Търсените безвъзмездни средства от всички 14 подадени проекта по това направление възлизат на 1,6 млрд. евро – с 600 млн. повече от наличните.

Повече данни можете да разгледате тук.

Днес, 25.04.2025 г., от Европейската изпълнителна агенция за климат, инфраструктура и околна среда (CINEA) съобщиха, че по шестте покани за 2024 г. на Иновационния фонд на ЕС са постъпили общо 373 проектни предложения за внедряване на иновативни технологии за декарбонизация.

Поканите се реализираха по две направления – IF24 Call (общо направление) за насърчаване на технологиите с нулево нетно потребление и IF24 Battery Call (направление за батерии) за производство на клетки за батерии за електрически превозни средства. Към общото направление са били депозирани 359 предложения, а по това за батериите – 14.

Припомняме, че поканите на Европейския иновационен фонд за 2024 г. отвориха за кандидатстване в началото на декември миналата година, а крайният им срок изтече вчера, 24.04.2025 г. Размерът на безвъзмездната помощ по поканите възлиза на 3,4 млрд. евро.

Средствата се осигуряват по линия на Системата за търговия с емисии на ЕС (СТЕ), като организаторите на проекти можеха да кандидатстват по поканите с различни изисквания за бюджет и капиталови разходи (CAPEX)*. Поканите са както следва:

IF24 Call (общо направление)

С 2,4 млрд. евро ще се подкрепят проекти, които имат значителен потенциал за намаляване на емисиите на парникови газове в различни сектори, включително производство на чисти технологии, морско дело, възобновяеми енергийни източници, съхранение на енергия и енергоемки отрасли. Поканите са:

• Обща декарбонизация (широкомащабни проекти) (INNOVFUND-2024-NZT-GENERAL-LSP) – 1,2 млрд. евро за проекти с CAPEX над 100 млн. евро;
• Обща декарбонизация (средни проекти) (INNOVFUND-2024-NZT-GENERAL-MSP) – 200 млн. евро за проекти с CAPEX между 20 млн. и 100 млн. евро;
• Обща декарбонизация (малки проекти) (INNOVFUND-2024-NZT-GENERAL-SSP) – 100 млн. евро за проекти с CAPEX между 2,5 млн. и 20 млн. евро;
• Производство на чисти технологии (INNOVFUND-2024-NZT-MANUFACTURING) – 700 млн. евро за проекти с CAPEX над 2,5 млн. евро, насочени към производството на компоненти за възобновяема енергия, съхранение на енергия, термопомпи и производство на водород;
• Пилотни проекти (INNOVFUND-2024-NZT-PILOTS) – 200 млн. евро за проекти с CAPEX над 2,5 млн. евро, насочени към дълбока декарбонизация.

За първи път финансирането по поканите от общото направление може да бъде допълнено от страна на държавите-членки чрез национални схеми. Тази нова възможност, наречена “безвъзмездни средства като услуга“, ще позволи на държавите-членки да се възползват от процеса на оценяване на Иновационния фонд и от опростения процес на одобрение на държавната помощ.

IF24 Battery Call (направление за батерии)

С 1 млрд. евро ще се финансират проекти за производство на иновативни батерийни клетки за електрически превозни средства или за внедряват иновативни производствени техники, процеси и технологии.

Поканата е Батерии – Производство на акумулаторни клетки за електрически превозни средства (INNOVFUND-2024-BATT-EV-CELLS). Допускаха се само проекти с CAPEX над 2,5 млн. евро.

И по двете направления от бенефициентите ще се изискват поне 40% самоучастие от стойността на допустимите разходи.

Проектите няма да получават предварителни плащания. Максималният размер на безвъзмездната помощ ще се изплаща единствено ако проектите постигнат поне 75% от общото количество емисии на парникови газове, които са планирали да избегнат.

Проектите ще бъдат оценявани въз основа на техния потенциал за намаляване на емисиите на парникови газове, степента им на иновативност, зрелостта им, възпроизводимостта им и икономическата им ефективност. Включени са нови критерии за устойчивост и – по поканата за батериите – специфични критерии за предпазване от зависимостта от един доставчик.

Можеха да кандидатстват компании от енергоемките сектори (вкл. авиацията), възобновяемата енергия и съхранението на енергия, както и от секторите на морския и автомобилния транспорт и строителството.

Продължителността на проектите ще е от 3 до 15 години.

От CINEA допълват, че предстои да започне оценяването на проектите и че ще предоставят допълнителна информация.

* Капиталовите разходи (CAPEX) са финанси, използвани от дадена компания за придобиването или подобряването на физически активи като недвижими имоти, индустриални сгради или съоръжения.

The post 373 проекта са подадени по поканите за 2024 г. на Европейския иновационен фонд appeared first on EU Funds.

Проектите ще се изпълняват в 18 държави – Белгия, Дания, Германия, Естония, Гърция, Испания, Франция, Хърватия, Италия, Унгария, Нидерландия, Австрия, Полша, Португалия, Словакия, Финландия, Швеция и Норвегия – и покриват сектори като енергоемки отрасли, възобновяема енергия, съхранение на енергия, управление на въглеродните емисии в промишлеността, мобилност с нулево нетно потребление (вкл. морска и авиационна) и сгради.

Размерът на грантовете варира от 1,4 млн. до 262 млн. евро – това са проекти с различен мащаб (големи, средни и малки, както и пилотни проекти) и с фокус върху производството на чисти технологии. Селектираните 77 проекта притежават потенциал за намаляване на емисиите с около 397,6 млн. тона еквивалент на въглероден диоксид през първите 10 години от експлоатацията им. Те следва да влязат в експлоатация преди 2030 г. Новите 6 проекта могат да допринесат за допълнително общо намаляване на емисиите с 24,6 млн. тона.

Припомняме, че поканите бяха отворени за кандидатстване през ноември 2023 г., а приемът продължи до април 2024 г. Безвъзмездната помощ, която ще се предоставя по тях, се осигурява по линия на Системата за търговия с емисии на ЕС (СТЕ).

Депозирани бяха общо 337 проектни предложения. Одобрени за финансиране към октомври миналата година бяха 85 проекта, но изглежда, че 8 от тях са избрали да не подпишат споразумения. С допълнителните 6 проекта от днес общият брой одобрени проекти от IF23 става 83. Това прави процентът успеваемост под 25%.

Организаторите на проекти можеха да кандидатстват по петте покани с различни изисквания за бюджет и капиталови разходи (CAPEX)*:

• Обща декарбонизация (широкомащабна) (INNOVFUND-2023-NZT-GENERAL-LSP) – 1,7 млрд. евро за проекти с CAPEX над 100 млн. евро;
• Обща декарбонизация (среден мащаб) (INNOVFUND-2023-NZT-GENERAL-MSP) – 500 млн. евро за проекти с CAPEX между 20 млн. и 100 млн. евро;
• Обща декарбонизация (малък мащаб) (INNOVFUND-2023-NZT-GENERAL-SSP) – 200 млн. евро за проекти с CAPEX между 2,5 млн. и 20 млн. евро;
• Производство на чисти технологии (INNOVFUND-2023-NZT-MANUFACTURING) – 1,4 млрд. евро за проекти с CAPEX над 2,5 млн. евро, насочени към производството на компоненти за възобновяема енергия, съхранение на енергия, термопомпи и производство на водород;
• Пилотен проект (INNOVFUND-2023-NZT-PILOTS) – 200 млн. евро за проекти с CAPEX над 2,5 млн. евро, насочени към дълбока декарбонизация.

Можеха да кандидатстват компании от енергоемките сектори (вкл. авиацията), възобновяемата енергия и съхранението на енергия, секторите на морския и автомобилния транспорт и строителството. От бенефициентите ще се изискват поне 40% самоучастие от стойността на допустимите разходи по проектите.

Проектите няма да получават предварителни плащания. Максималният размер на безвъзмездната помощ ще се изплаща единствено ако проектите постигнат поне 75% от общото количество емисии на парникови газове, които са планирали да избегнат.

Критериите за оценка на проектите включваха потенциал за намаляване на емисиите на парникови газове; степен на иновативност; оперативна, финансова и техническа зрялост; възможност за възпроизвеждане и ефективност на разходите.

Продължителността на проектите ще бъде от 3 до 15 години.

Кандидатите от резервния списък ще подпишат споразумения за предоставяне на безвъзмездна помощ с Европейската изпълнителна агенция за климата, инфраструктурата и околната среда (CINEA) през лятото на тази година.

В допълнение към селектираните проекти, други обещаващи, но недостатъчно зрели проекти ще получат помощ за допълнително разработване от Европейската инвестиционна банка.

Друг акцент е, че за първи път всички 149 проекта, които са били оценени над всички прагове на Иновационния фонд, получават печат STEP – новият знак за качество на ЕС, който се присъжда на висококачествени проекти, допринасящи за целите на платформата “Стратегически технологии за Европа” (STEP). Печатът STEP има за цел да улесни достъпа на тези проекти до допълнителни възможности за публична и частна подкрепа.

Междувременно миналия декември отвориха и поканите IF24 с бюджет от 3,4 млрд. евро. Повече за тях можете да научите тук.

* Капиталовите разходи (CAPEX) са финанси, използвани от дадена компания за придобиването или подобряването на физически активи като недвижими имоти, индустриални сгради или съоръжения.

The post 77 проекта за внедряване на технологии с нулево нетно потребление подписаха споразумения за финансиране от Европейския иновационен фонд appeared first on EU Funds.

Финансираните дейности могат да включват комбинация от услуги в подкрепа на бизнеса, консултации и фирмени обучения.

Поканата се реализира по проекта “SEE BRIDGE“, включващ 7 партньори от 5 държави. Той цели да укрепи капацитета на МСП от социалната икономика, работещи в енергоемки отрасли като алуминий, стомана, желязо и др., за да преминат към по-ресурсово ефективни и енергоспестяващи процеси и операции и се адаптират към законодателството CBAM.

Финансиране

Процедурата се финансира по линия на европейската програма “Единен пазар” 2021-2027 г. и има бюджет в размер на 77 977 евро.

Подкрепата е под формата на еднократни суми. Размерът на помощта за един проект е от 2 000 до 4 000 евро. Ще бъдат подкрепени поне 19 проекта.

Размерът на търсените средства трябва да съвпада с бюджета на проекта.

В допълнение към финансирането, одобрените МСП ще могат да се възползват от:

• Наставнически сесии, които са част от програмата за акселерация, която се предлага на бенефициентите по първата покана. Бенефициентите по текущата втора покана ще могат да се включат в наставническите сесии, ориентирани към управление на проекти, нетуъркинг, разработване на бизнес план и проучване на пазара, като те ще се провеждат през април и май тази година;
• Нетуъркинг дейности, където МСП ще могат да се срещнат и да работят с експерти, съмишленици, представители на социалната икономика и др.

Бенефициенти

Бенефициенти по процедурата могат да бъдат МСП от социалната икономика (вкл. стартиращи предприятия) в енергоемки отрасли или с дейност във веригите за създаване на стойност в екосистемата на енергоемката промишленост – напр. химикали, стомана и алуминий, хартия, пластмаси, минно дело, добив и кариери, рафинерии, цимент, дървесина, каучук, цветни метали, стъкло и керамика, строителство, управление на отпадъци, цифрови технологии, транспорт и др.

Те трябва да са регистрирани в държава-членка на ЕС или в държава, асоциирана по програма “Единен пазар”.

Предприятията могат да кандидатстват само индивидуално.

За да се счита една компания за такава от социалната икономика, тя трябва да отговаря на следните принципи:

• предимство на хората, както и на социалните и екологичните цели пред печалбите;
• реинвестиране на по-голямата част от печалбите и излишъците за осъществяване на дейности в интерес на членовете или ползвателите (“колективен интерес”) или на обществото като цяло (“общ интерес”);
• демократично или основано на участието управление.

Допустими дейности

Предприятията могат за изберат една или повече от следните дейности в рамките на лимита на финансирането:

• Услуги за подкрепа на бизнеса;
• Консултантски услуги за сертифициране или етикетиране на активи, вкл. права на интелектуална собственост;
• Вътрешнофирмени обучения по CBAM, както и по теми, свързани с цифровия и екологичния преход.

Управление и оценяване

Процедурата се управлява от партньорите по проекта “SEE BRIDGE”. Проектните предложения ще се оценяват от по двама вътрешни експерти по критерии за съгласуваност с целите на проекта, високи постижения, изпълнение и въздействие. Първият критерий е с най-висока тежест. Преминалите този етап ще бъдат поканени на онлайн интервю.

Резултатите от оценяването се очакват до края на април 2025 г.

Срок

Продължителността на програмата е 3 месеца – от април до юли 2025 г.

Крайният срок за подаване на проектни предложения е 13.03.2025 г., 17 ч. (централноевропейско време). Кандидатстването се осъществява от тук.

The post До 4 000 евро за МСП от социалната икономика в енергоемки отрасли appeared first on EU Funds.

Поканите на Европейския иновационен фонд за 2024 г. отвориха за кандидатстване в началото на миналия месец. Шестте покани са насочени към насърчаването на технологиите с нулево нетно потребление и производството на клетки за батерии за електрически превозни средства. Размерът на безвъзмездната помощ по поканите възлиза на 3,4 млрд. евро.

Средствата се осигуряват по линия на Системата за търговия с емисии на ЕС (СТЕ), като организаторите на проекти могат да кандидатстват по поканите с различни изисквания за бюджет и капиталови разходи (CAPEX)*. Поканите са в рамките на две направления и са както следва:

IF24 Call (общо направление)

С 2,4 млрд. евро ще се подкрепят проекти, които имат значителен потенциал за намаляване на емисиите на парникови газове в различни сектори, включително производство на чисти технологии, морско дело, възобновяеми енергийни източници, съхранение на енергия и енергоемки отрасли. Поканите са:

• Обща декарбонизация (широкомащабни проекти) (INNOVFUND-2024-NZT-GENERAL-LSP) – 1,2 млрд. евро за проекти с CAPEX над 100 млн. евро;
• Обща декарбонизация (средни проекти) (INNOVFUND-2024-NZT-GENERAL-MSP) – 200 млн. евро за проекти с CAPEX между 20 млн. и 100 млн. евро;
• Обща декарбонизация (малки проекти) (INNOVFUND-2024-NZT-GENERAL-SSP) – 100 млн. евро за проекти с CAPEX между 2,5 млн. и 20 млн. евро;
• Производство на чисти технологии (INNOVFUND-2024-NZT-MANUFACTURING) – 700 млн. евро за проекти с CAPEX над 2,5 млн. евро, насочени към производството на компоненти за възобновяема енергия, съхранение на енергия, термопомпи и производство на водород;
• Пилотни проекти (INNOVFUND-2024-NZT-PILOTS) – 200 млн. евро за проекти с CAPEX над 2,5 млн. евро, насочени към дълбока декарбонизация.

За първи път финансирането по поканите от общото направление може да бъде допълнено от страна на държавите-членки чрез национални схеми. Тази нова възможност, наречена “безвъзмездни средства като услуга“, ще позволи на държавите-членки да се възползват от процеса на оценяване на Иновационния фонд и от опростения процес на одобрение на държавната помощ.

IF24 Battery Call (направление за батерии)

С 1 млрд. евро ще се финансират проекти за производство на иновативни батерийни клетки за електрически превозни средства или за внедряват иновативни производствени техники, процеси и технологии.

Поканата е Батерии – Производство на акумулаторни клетки за електрически превозни средства (INNOVFUND-2024-BATT-EV-CELLS). Допускат се само проекти с CAPEX над 2,5 млн. евро.

И по двете направления от бенефициентите ще се изискват поне 40% самоучастие от стойността на допустимите разходи.

Проектите няма да получават предварителни плащания. Максималният размер на безвъзмездната помощ ще се изплаща единствено ако проектите постигнат поне 75% от общото количество емисии на парникови газове, които са планирали да избегнат.

Проектите ще бъдат оценявани въз основа на техния потенциал за намаляване на емисиите на парникови газове, степента им на иновативност, зрелостта им, възпроизводимостта им и икономическата им ефективност. Включени са нови критерии за устойчивост и – по поканата за батериите – специфични критерии за предпазване от зависимостта от един доставчик.

Могат да кандидатстват компании от енергоемките сектори (вкл. авиацията), възобновяемата енергия и съхранението на енергия, както и от секторите на морския и автомобилния транспорт и строителството.

Продължителността на проектите е от 3 до 15 години.

Крайният срок за подаване на проектни предложения е 24.04.2025 г. Кандидатстването е по електронен път от тук.

Записи от проведените миналия месец информационни дни по поканите можете да гледате от тук.

IF24 Auction (търг)

Вторият търг на Европейската банка за водород в подкрепа на производството на възобновяем водород също отвори в началото на декември и разполага с ресурс от 1,2 млрд. евро.

В рамките на търга са обособени две направления:

• Общо направление за производство на водород (INNOVFUND-2024-AUC-RFNBOH2-GENERAL) – 1 млрд. евро; без значение е в кой сектор ще бъде използван водорода;
• Направление за производство на водород за морския сектор (INNOVFUND-2024-AUC-RFNBOH2-MARITIME) – 200 млн. евро; за получатели от морския сектор.

Търгът ще предостави финансова подкрепа на производителите на водород, категоризиран като възобновяемо гориво от небиологичен произход (RFNBO), за да намали риска на инвестициите. Средствата се осигуряват от приходите от търговия с емисии, насочени чрез Фонда за иновации на ЕС.

Ролята на Европейската банка за водород е да допълни други политически инструменти за изграждане на пазар за възобновяем водород, стимулиране на инвестициите в производствения капацитет и увеличаване на мащаба на производството.

Производителите на възобновяем водород ще могат да кандидатстват за подкрепа под формата на фиксирана премия за килограм произведен водород. Премията има за цел да запълни разликата между производствената цена и цената, която потребителите са готови да платят в момента, на пазар, на който производството на водород от невъзобновяеми източници е по-евтино.

В рамките на настоящия търг производителите на възобновяем водород могат да подават заявления за определен обем на производство. Офертите следва да се основават на предложена ценова премия за килограм произведен водород от възобновяеми източници, с таван от 4 евро/кг. (понижен от 4.5 евро/кг. през 2023 г.).

Офертите до тази цена (и др. изисквания) ще бъдат класирани във възходящ ред и ще получат подкрепа в същия ред до изчерпване на бюджета. Сред критериите за оценяване е формулиран нов такъв – “Постигане на сигурност на доставките на стоки от първа необходимост и принос към водещата роля на Европа в промишлеността и нейната конкурентоспособност”.

Избраните проекти ще получат отпуснатата субсидия в допълнение към пазарните приходи, които генерират от продажбата на водород, за период до 10 години. След подписване на споразуменията за безвъзмездна помощ, одобрените производители ще трябва да започнат да произвеждат възобновяем водород в рамките на 5 години.

Европейската комисия предлага и механизъм “търгове като услуга“, който позволява на държавите-членки да финансират проекти, които не са били избрани за подкрепа от поради бюджетни ограничения. Държавите-членки ще могат да използват национални средства за проекти на тяхна територия, без да е необходимо да провеждат отделен търг на национално ниво.

Оферти се приемат в срок до 20.02.2025 г. от тук.

Запис от проведения информационен ден по търга можете да гледате от тук.

* Капиталовите разходи (CAPEX) са финанси, използвани от дадена компания за придобиването или подобряването на физически активи като недвижими имоти, индустриални сгради или съоръжения.

The post Налични са възможности за финансиране на проекти за декарбонизация от Европейския иновационен фонд appeared first on EU Funds.

Средствата се осигуряват по линия на Системата за търговия с емисии на ЕС (СТЕ), като организаторите на проекти могат да кандидатстват по поканите с различни изисквания за бюджет и капиталови разходи (CAPEX)*. Поканите са в рамките на две направления и са както следва:

IF24 Call (общо направление)

С 2,4 млрд. евро ще се подкрепят проекти, които имат значителен потенциал за намаляване на емисиите на парникови газове в различни сектори, включително производство на чисти технологии, морско дело, възобновяеми енергийни източници, съхранение на енергия и енергоемки отрасли. Поканите са:

• Обща декарбонизация (широкомащабни проекти) (INNOVFUND-2024-NZT-GENERAL-LSP) – 1,2 млрд. евро за проекти с CAPEX над 100 млн. евро;
• Обща декарбонизация (средни проекти) (INNOVFUND-2024-NZT-GENERAL-MSP) – 200 млн. евро за проекти с CAPEX между 20 млн. и 100 млн. евро;
• Обща декарбонизация (малки проекти) (INNOVFUND-2024-NZT-GENERAL-SSP) – 100 млн. евро за проекти с CAPEX между 2,5 млн. и 20 млн. евро;
• Производство на чисти технологии (INNOVFUND-2024-NZT-MANUFACTURING) – 700 млн. евро за проекти с CAPEX над 2,5 млн. евро, насочени към производството на компоненти за възобновяема енергия, съхранение на енергия, термопомпи и производство на водород;
• Пилотни проекти (INNOVFUND-2024-NZT-PILOTS) – 200 млн. евро за проекти с CAPEX над 2,5 млн. евро, насочени към дълбока декарбонизация.

За първи път финансирането по поканите от общото направление може да бъде допълнено от страна на държавите-членки чрез национални схеми. Тази нова възможност, наречена “безвъзмездни средства като услуга“, ще позволи на държавите-членки да се възползват от процеса на оценяване на Иновационния фонд и от опростения процес на одобрение на държавната помощ.

IF24 Battery Call (направление за батерии)

С 1 млрд. евро ще се финансират проекти за производство на иновативни батерийни клетки за електрически превозни средства или за внедряват иновативни производствени техники, процеси и технологии.

Поканата е Батерии – Производство на акумулаторни клетки за електрически превозни средства (INNOVFUND-2024-BATT-EV-CELLS). Допускат се само проекти с CAPEX над 2,5 млн. евро.

И по двете направления от бенефициентите ще се изискват поне 40% самоучастие от стойността на допустимите разходи.

Проектите няма да получават предварителни плащания. Максималният размер на безвъзмездната помощ ще се изплаща единствено ако проектите постигнат поне 75% от общото количество емисии на парникови газове, които са планирали да избегнат.

Проектите ще бъдат оценявани въз основа на техния потенциал за намаляване на емисиите на парникови газове, степента им на иновативност, зрелостта им, възпроизводимостта им и икономическата им ефективност. Включени са нови критерии за устойчивост и – по поканата за батериите – специфични критерии за предпазване от зависимостта от един доставчик.

Могат да кандидатстват компании от енергоемките сектори (вкл. авиацията), възобновяемата енергия и съхранението на енергия, както и от секторите на морския и автомобилния транспорт и строителството.

Продължителността на проектите е от 3 до 15 години.

Крайният срок за подаване на проектни предложения е 24.04.2025 г. Кандидатстването е по електронен път от тук.

На 17. и 18.12.2024 г. по поканите ще се проведат информационни дни. Повече за тях можете да научите от тук.

Днес също така ЕК и Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) започнаха ново партньорство в подкрепа на инвестициите в сектора на производството на батерии в ЕС. В рамките на партньорството програмата InvestEU ще бъде допълнена с 200 млн. евро (кредитна гаранция) от Фонда за иновации на ЕС. Парите ще бъдат насочени към подкрепа на иновативни проекти по веригата за създаване на стойност в европейското производство на батерии, за да се даде възможност за допълнителни операции на ЕИБ с рисков дълг през следващите три години.

* Капиталовите разходи (CAPEX) са финанси, използвани от дадена компания за придобиването или подобряването на физически активи като недвижими имоти, индустриални сгради или съоръжения.

The post Отвориха тазгодишните покани на Европейския иновационен фонд за технологии с нулево нетно потребление за 3,4 млрд. евро appeared first on EU Funds.